Мери се обезсърчи. Ядът остави противен вкус в устата й. Ужасните изисквания на Малкълм я преследваха и отекваха непрестанно в ушите й. Как бе възможно да иска да я използва така? Та той унищожаваше всяка надежда за бъдещо щастие на нейното семейство!

— Вкъщи сме си, Мери — изрече приветливо Стивън, нарушавайки хода на мислите й.

Въпреки че Мери беше напълно погълната от тях, тя непрестанно усещаше присъствието на Стивън. Той яздеше мълчаливо до нея. Беше също така мрачен, сякаш знаеше какви вихри се въртят в главата й и какво е поискал от нея Малкълм.

Погледна го и се застави да си спомни колко хубаво си прекараха през последните няколко дена. Въпреки че се бяха любили по най-различни начини и тя беше спала само в неговите обятия, той още беше загадка за нея. Все още го чувстваше чужд и непознат. Мери се насили да се усмихне. Не биваше да му позволява да разбере колко е объркана. Не искаше той да знае колко е смутена. Не дай Боже Стивън да разбере какво е поискал баща й от нея.

— Вкъщи — повтори тя механично. Болката заглуши радостта, която би изпитвала при други обстоятелства. Обърна се към мъжа си, като сподави силните чувства, които изпитваше към него. — Ще ти бъда добра жена, Стивън. Обещавам ти.

Тя трепереше.

Очите му я огледаха внимателно. Той сякаш усети, че зад думите й се крие нещо друго. Поиска да разбере какво е то.

— Тревожи ли те нещо, Мери?

Мери поклати отрицателно глава. Нямаше сили да говори повече. Насочи погледа си към непревземаемата крепост на Олнуик. Денят беше сив. Дългите сенки над главите им правеха тъмните каменни стени на замъка сякаш още по-черни и угнетителни. Мери знаеше, че само играта на въображението й я подтиква да вижда новия си дом в такава отблъскваща светлина. Каза си, че това не е предзнаменование, което й разкрива суровото и трагично бъдеще.



Веднага щом пристигнаха в Олнуик, Стивън беше посрещнат от Нийл Болдуин. Двамата потънаха в разговор за положението на нещата в замъка. Мери се извини и поиска разрешение да влезе вътре. Усети, че погледът на Стивън не се откъсва от нея, дори когато Нийл му разказваше всички подробности за болестта, погубила десетки овце. Тя хукна по стълбите и влезе в замъка. Слугите се втурнаха подире и. Мери изкачи вихрено стъпалата към спалнята, в която щяха да живеят до идването на графа и графинята. Веднага нареди да разопаковат багажа на Стивън, да разпалят огън в камината и да донесат вино с подправки. Поиска и да стоплят банята за него. След това хукна към долния етаж, за да види какво готвят в кухнята за вечеря. Разбира се, там цареше пълен хаос заради внезапното пристигане на Стивън в толкова късен час. Мери успокои объркания главен готвач. Двамата бързо се разбраха за едно простичко, но вкусно вечерно меню. След като излетя от кухнята, Мери хвана за ръката една слугиня и й нареди да добави пресни билки към тръстиките в залата. После хвана полите си с ръка и се втурна нагоре по стълбите.

Не й бе останал дъх. Банята, голяма бакърена вана, беше пълна с димяща гореща вода. Двама яки младежи я бяха напълнили догоре с кофите си. Мери огледа стаята, видя, че огънят лумти и искри, виното е сложено на сандъка, а на леглото са оставени чисти дрехи за мъжа й. Тя се усмихна, доволна от себе си. Оказа се, че не е трудно да бъдеш омъжена жена. Не беше копняла и не се беше готвила специално за тази роля, но сега се радваше, че има като пример за подражание поведението на майка си. То беше добре запечатано в паметта й. Зачуди се какво още може да направи, за да достави удоволствие на мъжа си, но видя, че той стои на входа. Изглеждаше малко слисан.

Погледът му беше сърдечен, а леката извивка на устата му караше лицето му да изглежда приятно усмихнато. Всичко това, както и властното му присъствие накараха Мери да се изчерви. Тя му направи лек реверанс. Сърцето й заби бързо. Реши, че сигурно е страшно разрошена след дългото пътешествие и след голямото търчане преди малко. Може би въобще не приличаше на принцеса, а на някоя от слугините долу. Помъчи се бързо да прибере изскочилите кичури обратно под покривалото на главата си. Стивън пристъпи напред и откачи колана на меча си. Мери се наведе, за да го вземе от ръцете му.

Той се усмихна широко. В очите му светнаха весели пламъчета.

— Нямаш сили да вдигнеш меча ми, мадам, много си слаба за него.

Той сложи дългото страшно оръжие на сандъка в удобна близост до леглото.

— Нямам ли сили, милорд?

Той я изгледа с видимо смайване.

Мери не можеше да повярва, че е произнесла тези думи, но не сведе очи и добави дрезгаво:

— Нямам ли право на това, милорд?

— О, да, мадам, имаш. Нищо чудно да се окаже, че можеш и да се биеш.

Мери беше притаила дъх.

— Боя се, че ти ме научи да се държа дръзко.

— Харесвам твоята дързост, мадам, или поне дързостта, за която говорим сега — той отмести поглед от нея и огледа стаята. В нея вече не беше студено и мрачно. Пак погледна Мери. В погледа му се четеше топлота. — Може би трябваше да ускоря женитбата.

Мери се засмя от удоволствие.

— Радвам се, че си доволен, милорд.

— Повече от доволен съм, Мери.

Беше й много ясно за какво намеква, защото в очите му се появи познатият блясък. Гласът й стана още по-дрезгав.

— Има ли още нещо, което да наредя да ти донесат, милорд? Или което да направя за теб?

Погледът му беше пронизителен.

— Помогни ми да се съблека — каза Стивън, седна и свали калните си ботуши.

Въпреки че Мери току-що беше прекарала два дълги дена и три още по-продължителни нощи в леглото с мъжа си, доставяйки му удоволствие по всички възможни начини, които им хрумнаха и на двамата, тя беше обхваната от странна смесица от нервност и удоволствие, че има възможност да изпълни толкова простичка задача като тази, да му помогне да се съблече и да се изкъпе. Знаеше много добре, разбира се, как ще свърши къпането и тръпнеше от приятни предчувствия.

Отиде бързо при него и му помогна да си свали коланите и туниките. Сърцето й заби по-бързо, когато ръцете й го обгърнаха. Знаеше, че никога няма да може да остане равнодушна, когато го вижда и докосва. Широките му рамене, силните твърди гърди и плоският корем се оголиха пред властния й, изпълнен с чувство на притежание, поглед. Когато той раздвижи тялото си, яките мускули се очертаха ясно заедно с едно дълго сухожилие.

— Ти си хубав мъж, милорд — изрече неволно тя. Стивън, който беше останал само по панталони и презрамки, се завъртя и я погледна в очите.

— Радвам се, че мислиш така, мадам.

Сърцето на Мери заби още по-силно. Коленичи до него и неумело се захвана да разкопчава жартиерите на чорапите му. Нямаше как да не забележи колко е възбуден мъжът й. Панталоните му се плъзнаха и паднаха на пода.

Мери вдигна поглед към него. Той прикова поглед в очите й и й подаде ръка. Мери стана и се озова в прегръдките му.

— Ти също ми доставяш удоволствие, мадам — каза той тихо.

Тя поруменя от радост.

— Не искаш ли да се изкъпеш? — попита тя с всичкото спокойствие, на което беше способна.

— Желая да го направя с теб — промълви с въздишка Стивън. — Не знам как успяваш да ме накараш постоянно да те желая, мадам, но го постигаш някак. Един мъж на моята възраст отдавна трябваше да се е изтощил до крайност. Да не си ми дала някакво любовно питие, за което да не знам?

— Не — изрече Мери с усмивка. — Любовното питие би убило и двама ни.

Стивън се разсмя весело. Ефектът беше поразителен. Мери притаи дъх. Стивън обикновено правеше впечатление на твърд и сериозен човек, но тази усмивка придаде на лицето му мека мъжествена красота.

Той влезе във ваната и се настани в нея. Мери вдигна кесията за търкане и го погледна. Ръката й се разклати леко.

— Както искаш — прошепна Стивън.

Мери се захвана да търка гърба му, като се стараеше да не мисли за тялото на мъжа си. Мъчеше се и да не приема поканата му така буквално, както й се искаше. Стивън въздъхна от удоволствие. Когато тя свърши да сапунисва и плакне твърдите му мускули и тяло, Стивън се обърна леко. Очите му светеха като черен кехлибар. Мери се помъчи да не трепери. Постара се и да не гледа водата, която се плискаше около бедрата му и тази част от тялото му, която я приканваше толкова настойчиво. Устата на Стивън се беше стегнала в права твърда линия. Той се облегна назад. Мери коленичи до него. Остави кесията и почна да сапунисва гърдите му. Дланите й се плъзгаха по твърдите му мускули и по гладката като коприна кожа. Мъжът й се беше стегнал и не помръдваше. Когато ръката й се спусна надолу по твърдия му плосък корем и го загали с кръгови движения, Стивън затвори очи. Стисна здраво зъби. Шията му беше изпъната, лицето му се беше изопнало. Мери погледна надолу и преодоля сдържаността си. Потопи ръката си във водата и покри със сапунена пяна нарасналия му член. Стивън изстена.

Мери не си дръпна ръката. Устата й се приближи до ухото му.

— Желаете ли още нещо от мен, милорд?

Той се засмя тихо и грубо. Преди да се е съвзела от изненадата, той скочи на крака. Водата се разплиска около тях. Миг по-късно Мери се оказа легнала по гръб на кревата. Той разтвори краката й. Полите й се вдигнаха до кръста. Горещият му хлъзгав член се притисна в настръхналата й кожа.

— Кой се закача, мадам? — промърмори той.

Мери нямаше сили да му отговори. Стисна здраво раменете му и ноктите й се впиха в кожата му. Беше свободна да се държи както иска, да се откаже от всички преструвки и задръжки. Вече нищо не й пречеше да бъде ненаситната развратница, в каквато я беше превърнал. Тя задиша тежко под него. Беше забравила за всичко друго и се беше разтворила широко за него. Стивън се разсмя тържествуващо и нахлу в нея. Мери изкрещя от удоволствие. След малко тръпнеха заедно в прегръдките на горещата всепоглъщаща страст.



Мери слезе късно за вечеря, но се оказа, че е имала късмет.

В мига, в който влезе в залата, видя, че Стивън се е отпуснал и се смее доволно. Погледът, който й прати, я стопли със сърдечността си. Мери се изчерви. Бързият оглед я увери, че въоръжените мъже под подиума ги гледат разбиращо и едва крият веселото си настроение. Мери реши, че са съвсем наясно защо дамата закъснява толкова за вечеря, защото задоволеният вид на Стивън не скриваше нищо и по никакъв начин не можеше да бъде сбъркан. Мери се надяваше тя самата да изглежда по-благоразумна и сдържана.