— Да, така е.

— Защо?

— Няма да разбереш — Джефри съжаляваше, че я докосва. Съзнаваше, че е готов да се подчини на страстта й. Същевременно не съжаляваше изобщо. Как да оцелее от тази битка, която водеше непрестанно? Тази битка беше по-важна от всички други. Това беше битката за спасението на душата му. Знаеше, че ако в него има поне грам святост, ще си отиде незабавно. Не помръдна.

Адел стискаше здраво раменете му.

— Защо си толкова мил с мен?

— Ти си в беда.

Тя примигна, когато в очите й бликнаха още сълзи.

— Никой досега не се е държал мило с мен. Това не е ли забавно?

— Преувеличавате, лейди Бофор.

— Не — тя разтърси силно главата си. — Родителите ми се отнасяха равнодушно към мен, защото не бях момче, а те много искали да имат син. Баща ми умрял още докато съм била в бебешката люлка. Майка я дали за жена на Уилям Бофор. Останах сираче на десет години. Нима не знаеше това? Бунтовници на север убили от засада Бофор и майка ми. Моят доведен брат — тя процеди с омерзение тази дума — въобще не дойде да ме види цели две години. Той ми беше опекун. А след това, след това искаше от мен само едно — устата й се сви в грозна линия. — Не говори за това, което не знаеш! Нищо не преувеличавам!

— Съжалявам — каза той и я притисна към себе си. Целуваше я с обич и с изключителна нежност.

Целувката почна някак лениво, а след това рязко се промени. Езиците им навлязоха дълбоко в устните им и се сплетоха. Адел се дръпна и ахна.

— Смятах те за непоколебим и опасен. Не си представях, че е възможно да се държиш галантно.

— В момента не се чувствам никак галантен, лейди Бофор — сините му ириси пламтяха.

Тя го погледна в очите.

— Не искам да си нежен с мен, милорд.

— Тогава да отпразнуваме сватбата заедно — предложи Джефри. Но докато обгръщаше устата й със своята, той разбра, че уталожва само болката в слабините си. В гърдите му щеше да продължи да властва страданието. Знаеше, че по-късно празнотата в него ще бъде много по-голяма отпреди.



Стивън се грижеше за Мери така, сякаш тя му беше любовница. Двамата пиеха заедно сватбен ейл. Всяка хапка, която преминаваше през устните на Мери, беше грижливо избрана за нея от мъжа й. Не беше време за разговори. Впрочем Мери не би могла да продума, дори и да опиташе. Усещаше единствено неговото присъствие и го гледаше умишлено дълго. Знаеше, че Стивън също мисли за настъпващата нощ.

Сигурно бяха минали часове, преди тържествената вечеря да свърши, но й се стори, че са изтекли само няколко минути. Имаше много развлечения — танци, клоуни, жонгльори, кучета, които изпълняваха различни номера, менестрели и един маймуноподобен мъж. Тълпата се отдаде на удоволствията от танцуването, празничните ястия, медовината и виното. Стивън я изгледа толкова безсрамно и похотливо, че Мери потрепери. Прииска й се да си отидат веднага.

— Ще ми позволиш ли да поговоря с дъщеря си и да й пожелая всичко хубаво?

Мери видя, че Малкълм им се усмихва и стои до тях на подиума. Стивън невъзмутимо стана. Даже се усмихваше.

— Разбира се. — Погледът му погали Мери. — Ще се върна след няколко минути, госпожо.

Гърдите на Мери се стегнаха, сърцето й гръмко заби. Той целуна ръката й. Устата му се задържа върху нея. Дъхът му лъхна кожата й.

Стивън слезе от подиума. Веднага го обкръжи група доброжелателни шумни познати. Малкълм се настани на неговото място и обви ръка около Мери. Тя отпъди всички непристойни мисли от съзнанието си. Развълнува се от това, че баща й сяда до нея и й желае всичко хубаво.

— Дъще, този брак май много ти харесва.

— О да, татко. Въпреки че отначало се борих срещу него и не го исках, вече желая Стивън от все сърце.

— Добре е, че изпълняваш така ревностно дълга си, Мери — каза Малкълм, без да се усмихва вече. Оглеждаше я внимателно.

Мери се напрегна. По гърба й плъзнаха тръпки. Имаше лошо предчувствие. Не я интересуваше какво се четеше в погледа на баща й.

— Татко? Възможно ли е сега, след като Стивън и аз сме женени, по границата наистина да настъпи мир?

Изражението му стана сурово.

— Много бързо забравяш!

— Какво да забравя? — попита тя. — Кръвта и смъртта ли?

— Много бързо забравяш коя си ти, Мери.

— Не съм ли жена на Стивън?

— Ти си моя дъщеря. Винаги ще бъдеш моя дъщеря. Нищо и никой няма да промени това.

Мери би се изпълнила с радостен трепет, ако той беше произнесъл тези думи по друг начин и при други обстоятелства. Но вместо това изведнъж стомахът я присви от неприятно предчувствие.

— Разбира се, татко. Това никога няма да се промени.

— Ти още си дъщеря на Шотландия.

Мери стисна масата. Изведнъж почна да се задушава.

— Да, така е.

Малкълм се усмихна, но в очите му нямаше весели пламъчета.

— Аз завися от теб, Мери.

— Зависиш от мен ли? — повтори тя машинално. В сърцето и душата й се появи празнота.

— Завися от твоята вярност.

— Какво искаш да кажеш? — извика тя и скочи на крака.

Малкълм също се изправи.

— Казвам, че принадлежиш първо на Шотландия, а чак след това на Де Уорън.

Ноктите на Мери се впиха в дървената маса. Невъзможно беше това да се случва в действителност, невъзможно беше! Баща й не биваше да говори такива неща, не можеше да продължава в същия дух!

— Ти, разбира се, трябва да бъдеш добра и покорна съпруга. Но не бива да се отричаш от мен и от Шотландия!

Сълзи замъглиха очите й. Нямаше сили да говори, нито дори да му откаже. Толкова отчаяна и ужасена беше.

— Трябва да шпионираш в моя полза, Мери — заяви Малкълм. Очите му светеха ярко.

Мери усети, че й прилошава. Стисна здраво масата.

— Искаш да шпионирам? Искаш да шпионирам мъжа си и хората му?

— Длъжна си! Защото нищо не се е променило. Норманите ме мразят, както и аз тях. Граф Нортъмбърланд си присвоява най-безсрамно земите ми. Руфъс също мечтае за шотландска земя. Помни коя си. На първо място си принцеса на Шотландия, а на второ — жена на Де Уорън. Нямаме по-изгодна възможност от теб, за да научим вражеските планове. Защо иначе позволих да се омъжиш за него?

Мери не можеше да гледа баща си. Но не заради сълзите, които я заслепяваха.

— Това е сватбата ми — прошепна тя.

— А ти си прекрасна булка — каза Малкълм и я потупа по рамото. — Избърши си сълзите, идва мъжът ти. Помни коя си, Мери, и на кого трябва да бъдеш вярна.

ТРЕТА ЧАСТ

В МРАКА

18

След три дена се върнаха в Олнуик.

Последните няколко дни изтекоха като миг. Двамата се любеха пламенно и им се струваше, че се намират на седмото небе. Новобрачните не излизаха от спалнята. На Мери не й остана никакво време за размишления, а и не искаше да се отдава на такива дейности. Стивън беше ненаситен и незадоволим любовник, но не бе егоист или садист. Мери откри в него страст, равна на собствената й. Не й се искаше да му отказва нищо и бързо се научи как да го съблазнява. Беше сигурна, че ако не е била бременна отпреди, то сега със сигурност носи детето му.

Олнуик изникна пред тях. Продължилото един ден пътешествие я отрезви и върна в суровата плашеща реалност. При нормални обстоятелства, ако Стивън не беше Де Уорън, а тя не беше шотландска принцеса, щеше да изпитва радостен трепет от пристигането в новия дом и от новата си роля в живота като жена на Стивън. Ако обстоятелствата бяха различни, щеше да се носи по въздуха от радост и щастие. Бъдещето би изглеждало светло и изпълнено с радостни надежди. Но обстоятелствата бяха съвсем други — мъжът й беше наследник на Нортъмбърланд, а тя беше дъщеря на Малкълм. Затова Мери се терзаеше непрекъснато от лоши предчувствия.

Изгаряше от желание да почне семейния си живот със Стивън, но много се боеше от това, което щеше да им донесе бъдещето. Думите на Малкълм не излизаха от главата й. Напомняха й по един ужасяващ начин за това, че бракът им е обречен още от самото начало. Причината се криеше в самите тях.

По време на тържеството не бе имала и миг свободно време, за да обмисли заповедта на баща си. Дългото пътуване днес й бе дало възможност да размисли и да се отдаде на спомени, които желаеше да избегне. Обаче това беше невъзможно. Малкълм беше поискал тя да шпионира в негова полза. Да шпионира мъжа си. Мери беше ужасена.

Единствената причина той да допусне брака й е било внедряването й като шпионка сред враговете от Нортъмбърланд.

Мери беше не само ужасена. Тя беше потресена до дъното на душата си. Беше разярена.

Това ли беше мъжът, когото беше обичала и почитала дълбоко, откакто се помнеше? Мъжът, който се смееше на момичешките й лудории, докато майка й й се караше? Мъжът, който толкова се гордееше с нейния ум и красота, докато тя растеше? Това ли беше великият шотландски крал?

Как бе могъл да й стори това?

Защото нямаше никакво съмнение, че тя още обича страната и рода си. Бракът не променяше и нямаше да промени това. Безспорно тя искаше Шотландия да остане цяла и независима. Не биваше да желае владетелят на Нортъмбърланд да нахлува още повече зад несигурната граница.

Но също толкова твърдо щеше да откаже да постъпи така, както баща й искаше. Беше дала обета си пред Бога и искаше да го спази. Задълженията й бяха да бъде вярна първо на мъжа си. Този дълг стоеше пред и над всичко друго, даже пред дълга й към баща й или страната й. Но, мили боже, сега, когато й бяха ясни намеренията на Малкълм и знаеше, че няма да има никакъв съюз, как да оцелее? Как щеше да се запази бракът й?

Очевидно Малкълм кроеше някакво коварство срещу Нортъмбърланд и срещу мъжа й. Беше само въпрос на време крехкият мир да бъде безвъзвратно разрушен. Въпреки че се беше заклела във вярност на Стивън, как щеше да се чувства, когато той тръгнеше на бой срещу баща й? Ох, защо нямаше начин да се запази мирът!