— Сключен е съюз. Няма ли да се подчиниш на своя баща, краля?

Мери не биваше да отговаря, защото не биваше да признае, че се готви измама — не биваше да казва нищо, защото трябваше да остане вярна на Малкълм. Но, мили боже, и графинята, и синът й бяха толкова сигурни, че ще има сватба, а никой от двамата не беше глупак. Точно обратното. И двамата бяха твърде проницателни. Ами ако те са прави, а тя греши? Какво тогава?

Мили боже, ако наистина се стигне до сключване на брак, как да постъпи в такъв случай?



Граф Нортъмбърланд очакваше нетърпеливо първородния си син. Стивън не се намираше в замъка при пристигането на графа. Бащата познаваше навиците на сина си. Знаеше, че обикновено до обяд той и управителят му се занимават с текущата работа. След това синът му се заема с това, което изисква личното му присъствие — инспектира земите на арендаторите си или води упражненията на своите рицари. Ролф изгаряше от нетърпение, защото се виждаше много рядко със Стивън. В действителност, откакто го пратиха в двора на Уилям Първи като заложник преди толкова много години, пътищата им като че ли постоянно се разминаваха, вместо да се пресекат. Докато Стивън беше в двора, Ролф беше принуден да остане на север, за да воюва и да брани границата. Когато Стивън се върна вкъщи, Ролф доброволно избра да отиде в двора, за да защитава интересите си от онези, които искаха гибелта му.

Въздъхна. За малко неща съжаляваше в тоя живот. Липсата на време, което да прекара с най-големия си син, беше едно от тях.

Стивън влезе в залата.

Ролф скочи на крака и се усмихна.

— Вече си мислех, че ще се срещнем чак на сватбата ти с принцесата — възкликна бащата вместо поздрав.

Строгото изражение на Стивън изчезна.

— Руфъс даде ли съгласието си?

— Кралят се съгласи.

Усмивката на Стивън беше ослепителна.

— Безкрайно съм ти признателен, татко.

Ролф тържествуваше.

— Руфъс нямаше избор. Знае, че трябва да си възвърне Нормандия. Всъщност съгласието му се дължи и на няколко съвсем незначителни причини като временното му скарване с Роджър Бофор, например. Между другото той е бесен.

— Не се и съмнявам. — Стивън махна с ръка и баща му седна. Стивън се настани до него. — Всички до един са ужасени и потресени от този брачен съюз, включително и моята малка невяста.

Той направи лека гримаса.

— Невястата май не очаква с нетърпение сватбата?

— Меко казано.

— И как получи съгласието на Малкълм?

Стивън погледна баща си право в очите.

— Нямаше как да ми откаже, след като изпълних най-голямото му желание. Заклех се, че ще помогна на най-големия му син да се качи на трона след смъртта на баща си.

Ролф изгледа смаяно Стивън.

— А след моята смърт, когато Руфъс поиска да му помогнеш да качи на трона Дънкан, който е неговият избраник, как ще постъпиш тогава?

— Аз съм му верен васал — изрече високомерно Стивън. — Колкото и да го презирам.

За пръв път Стивън не скри противоречивите си чувства към краля. Ролф се изненада. От много години подозираше, че Стивън таи дълбоко истинското си мнение за краля. Питаше се каква ли е причината за подобна враждебност.

— Ще ти е много трудно да угодиш и на двамата — предупреди той сина си.

— Знам. Но предложението ми не беше необмислено. Дънкан е слаб, твърде слаб, за да остане дълго крал на Шотландия, а Едуард е млад. С течение на времето ще възмъжее и ще придобие опит. Като мен. Постъпих както трябваше.

— Не те укорявам — каза Ролф и се усмихна. — Добре си се справил, Стивън.

Стивън се засмя, явно доволен от похвалата.

— Благодаря, татко.

Ролф продължи да говори. Тонът му стана рязък.

— Има няколко незначителни условия. Руфъс обяви, че сватбата трябва да стане в двора.

Стивън беше поразен.

— Какви са тези игри?

— Той явно иска да унижи Малкълм, като вдигне тържеството там. Обаче годежът може да се състои тук утре сутринта.

Стивън кимна. За миг очите му блеснаха от удоволствие. След това каза:

— Руфъс несъмнено ще се опита да предизвика Малкълм, като му напомни, че му се е клел във вярност, коленичил в калта. А Малкълм е доста избухлив.

— Не се ядосвай. Ще се погрижим Малкълм и Уилям Руфъс да не се сбият. Нищо не бива да попречи на сключването на този съюз. Руфъс настоя също Мери да му бъде гостенка до деня на сватбата.

— Защо? — попита рязко Стивън. — Какво мисли, че ще спечели или докаже с това? Да не би да смята да я държи като пленница, докато се оженим? — Стивън беше скочил на крака. Очите му мятаха пламъци.

— Не се безпокой — каза Ролф, когато Стивън почна да крачи из стаята.

— Или е решил да извърши някакво вероломство? — запита Стивън. — Каква игра е подхванал сега с мен?

Ролф се поколеба. Много му се искаше да зададе един въпрос. От десет години му бе на езика, но тъй и не се реши, защото се страхуваше.

Но на Стивън му предстоеше да се ожени. Двамата се срещаха твърде рядко. Може би няма да има повече възможност да узнае истината.

— Стивън. Отдавна се питам защо мразиш толкова Руфъс.

Стивън само го изгледа. Лицето му беше непроницаемо. От краткотрайното избухване нямаше и следа.

— Има ли нещо, което трябва да знам, нещо, което може би се е случило, докато ти отрастваше в двора на баща му?

— Не, татко, няма нищо, което трябва да узнаеш.

Гласът на Стивън беше тих, но категоричен. Ролф се почувства така, сякаш са му ударили шамар. Веднага се отказа от намерението си да разпитва повече, защото Стивън бе мъж и имаше пълно право да има свои тайни. Обаче Ролф не се сдържа и си зададе мислено въпроса дали, ако миналото беше различно и ако разполагаше с повече време, Стивън нямаше да му се довери.

— Няма да я пусна там сама — заяви твърдо Стивън. — Ще отида в двора с нея.

Ролф знаеше, че Стивън презира и двора. Не го укоряваше за това. Всеки мъж трябва да брани най-скъпите на сърцето си хора.

— Радвам се, че желаеш да я съпроводиш. Заминете веднага след годежа утре. Ще дойда при вас, след като се срещна с Малкълм, за да обсъдим последните подробности относно този брак.

— Не се бой, татко. Ще си отварям очите на четири до сватбата. Твърде много хора ще се опитат да ми попречат по един или друг начин.

Ролф сложи ръката си върху неговата. Каза тихо:

— Може би ще е добре от политическа гледна точка тя да забременее още сега, в случай че възникнат някакви проблеми.

Стивън се втренчи в него. След това обяви непоколебимо:

— Ще се занимавам с проблемите, след като те се появят. Но няма да спя с Мери преди сватбата.

Ролф се изненада. След това прояви мъдрост и не каза нищо повече. Това беше много повече, отколкото той очакваше. Никога не беше и мечтал, че синът му ще се влюби в бъдещата си невяста. Графът се обърна, за да прикрие удоволствието си.

11

— Сир, дошъл е брат ви, принц Хенри. Моли за среща с вас — каза оръженосецът.

Руфъс се намръщи. Той и момчето бяха сами в личните му покои. Кралят тъкмо се преобличаше за лова този следобед.

— Отпрати го някак. Не искам да го виждам.

Вратата се отвори с трясък. На прага застана принц Хенри. Лицето му бе изкривено от гняв, а очите му блестяха. Други двама слуги от кралската свита стояха зад него пребледнели от ужас.

Руфъс изгледа гневно брат си.

— Какво значи това? Виждаш, че съм зает, братко.

— В такъв случай намери време за мен, сир — едва не изръмжа Хенри и нахлу в стаята. Той беше висок и мускулест като баща им. Извисяваше се поне с една глава над по-големия си брат. За разлика от Руфъс, който носеше яркочервена горна туника, украсена с хермелинови кожи, и червени ботуши, той си беше сложил синьо сива туника и мантия в подобен цвят. Те бяха изпръскани с кал от дългата лудешка езда.

— Чух слух, който е невъзможно да е верен.

Руфъс въздъхна и щракна с пръсти. Веднага се появиха трима слуги и затвориха вратата зад себе си. Кралят се обърна към пажа си.

— Донеси ми пурпурно червената мантия, подплатена със самури, и златисто червената ми шапка.

Младият хубав паж се втурна да изпълнява заповедта.

— Кажи ми, че това не е истина — настояваше Хенри. Хубавото му лице се бе разкривило. — Кажи ми, че не си позволил на Стивън де Уорън да се сгоди за дъщерята на Малкълм!

Руфъс се усмихна.

— Ревнуваш ли?

Хенри си пое дъх и стисна юмруци.

— Да не си полудял? Или си оглупял напълно? Да дадеш такава власт на Нортъмбърланд!

— Тази власт принадлежи само на мен — отвърна рязко Руфъс, който вече не се усмихваше. Той погледна брат си в очите. — Така Де Уорън ми е задължен още повече отпреди.

— Това важи за Ролф. А за сина му? Всички знаем той колко си пада по теб, братко.

Сега Хенри говореше подигравателно. Знаеше, че извика един от най-неприятните спомени на брат си.

Червендалестото лице на Руфъс поаленя още повече.

— Не си мисли, че ще търпя евентуални прегрешения на Де Уорън. Ако ме предаде, ще си понесе наказанието като всеки друг. А той има какво да губи за разлика от теб, братко, който нямаш нищо.

Хенри се помъчи да овладее гнева си, защото беше доста избухлив като баща им, Уилям Завоевателя.

— Не ме разбра добре — успя да изрече той най-накрая. — Кой говори за предателство?

Руфъс се усмихна, доволен от победата си в този сблъсък.

— Сир — продължи със студен глас Хенри, — мисли какво вършиш. Глупаво е да даваш такава властна Нортъмбърланд. Та владенията му са все на север. Скоро Стивън ще управлява на мястото на баща си. Ами ако се съюзи с Шотландия срещу теб?

Лицето на Руфъс пак придоби пурпурен оттенък.

— Виж ти! Значи си взел да защитаваш моите интереси? — Но почна да се пита дали не е допуснал грешка.

— Точно така.

— Ха! — На Руфъс му стана смешно, защото и двамата знаеха, че Хенри е голям воин и отличен пълководец, но верността му е повече от съмнителна. Той се беше съюзявал доста пъти с най-големия им брат Робърт, херцога на Нормандия, срещу Уилям Руфъс. Като мамеше и двамата си братя, той успя да си завоюва добри територии, както и крепостта Домфрон. Беше и граф в Котентин. Нарастващата му мощ беше и помощ, и пречка за Руфъс, защото верността на Хенри струваше доста скъпо. Но нищо не му пречеше да го предаде, ако врагът предложеше повече. Руфъс не беше глупак. Разбираше добре колко е честолюбив брат му и знаеше, че не в парите е проблемът.