Примижвайки, Никол седна в леглото и едва сега видя лицето на съпруга си. Джени имаше право, що се отнася до арогантността му, тя беше просто изписана на лицето му. Косите му бяха по-светли, отколкото й се сториха първоначално, кестенявият им цвят бе прошарен с изсветлели от слънцето кичури. Гъсти вежди тъмнееха над очите, над големия тънък нос, над устните, които би трябвало да са меки — тя знаеше това — но сега бяха свити в тънка, жестока черта. Брадичката му бе силна, мускулите на челюстите му потръпваха.

— Добре! Коя си ти, по дяволите, и къде е моята жена?

Никол чувстваше, че още й се вие свят. Той, изглежда, бързо бе овладял страстта си, но тя не можеше да излезе от това състояние.

— Това е едно ужасно недоразумение… Виждате ли…

— Виждам, че в каютата на жена ми се намира чужд човек! — Той държеше свещта над главата си и оглеждаше багажа, струпан до стената. — Всичко това е багаж на Армстронг, предполагам…

— Да, точно така. Само ако ме оставите да говоря, веднага ще ви обясня всичко. Бианка и аз бяхме заедно, когато…

— Тук ли е тя? Били сте заедно по време на пътуването, така ли?

Беше трудно да му обясни каквото и да е, след като не й даваше възможност да каже едно завършено изречение.

— Не, Бианка не е тук. Тя не дойде с кораба. Ако пожелаете да ме изслушате, аз ще мога…

Той остави свещта в ъгъла на сандъка, приближи се и застана пред нея, разкрачил крака, с ръце на кръста.

— Тя не е пътувала с вас? На капитана е платено да извърши бракосъчетание и да доведе жена ми в Америка. Така че искам да зная къде е тя?

Сега и Никол скочи от леглото. Няма да се остави той да я уплаши с това, че главата й едва стига до раменете му, нито пък с това, че в тази тясна каюта тя трябва да стои почти притисната до него. Сега те бяха по-скоро врагове, отколкото любовници.

— Опитах се да ви обясня, но след като вие не проявявате и капчица уважение, явно е, че няма да се разберем. Затова аз…

— Искам обяснение, а не назидателни приказки.

Никол побесня:

— Вие… грубиян такъв… — Тя се задави и млъкна. — Добре тогава. Ще ви обясня. Аз съм вашата съпруга. Разбира се, при положение, че вие сте Клейтън Армстронг. Онова, което не знаех, е, че сте толкова невъзпитан да ме прекъсвате на всяка дума.

Клейтън се приближи още по-плътно до нея.

— Вие не сте моята Бианка.

— И съм щастлива, че не съм! Просто се чудя как се е съгласила да вземе един такъв невъзможен… — Никол отново млъкна. Не бива да се поддава на гнева си. Разполагаше с повече от един месец да свикне с абсурдното положение, че е госпожа Армстронг, докато този човек се бе качил на борда, очаквайки да срещне Бианка. И пред него бе застанала една непозната. — Господин Армстронг, ужасно съжалявам за всичко това. Но мога веднага да ви обясня.

Той се отдели от нея и седна на един от сандъците.

— Вие сте знаела, че капитанът не е виждал Бианка, така ли? — попита той отчетливо.

— Боя се, че не ви разбрах?

— А пък аз съм уверен, че ме разбрахте! Подразбрали сте отнякъде, че капитанът не е виждал никога Бианка Мейлисън и сте решили да се представите за Бианка! Какво сте си рекли? Че всички жени са еднакви, така ли? Трябва да ви се признае, че знаете как трябва да посрещнете един съпруг! И си въобразявахте, че аз ще забравя Бианка само като ми пъхнете в ръцете малкото си красиво телце?

Никол го гледаше с разширени от ужас очи. Усети, че ще повърне.

Клей я изгледа критично от глава до пети.

— Разбира се, можеше да извадя и по-лош късмет… Предполагам вие сте убедили капитана да извърши венчавката?

Никол кимна мълчаливо, защото бучката, заседнала в гърлото й, ставаше все по-голяма. Очите й плувнаха в сълзи.

— Виждам и нова рокля? Значи сте накарали и Джени да ви повярва? Чудесно! Цял един гардероб на мои разноски… — Той стана нервно от куфара, на който седеше. — Добре! Считайте, че дрехите са ваши. Парите, които хвърлих, ще ми бъдат обеца на ухото, следващия път да не съм толкова наивен и доверчив. Но от мене няма да видите нито цент повече! Ще дойдете с мен в плантацията и ще анулираме този брак, ако изобщо е бил някога валиден. А щом изчистим тази история, ще ви кача на първия кораб за Англия. Ясно ли е?

Той отново застана пред нея. Светлината на свещта позлатяваше кожата й. Той вдигна показалеца си и го прокара по горната й устна…

— Умеете да спите с мъже, нали?

Бързо се завъртя на пети и напусна каютата, преди тя да може да осъзнае грубостта му.

Никол се облегна на вратата с разтуптяно сърце. Сега вече сълзите бликнаха свободно от очите й. Когато Франк я бе опипвал с мръсните си лапи, той не можа да уязви гордостта й. Но когато Клей я докосна, тя се държа като уличница!.. Дядо й непрекъснато повтаряше, че винаги трябва да помни коя е, че в жилите й тече кръвта на кралица и да се научи да върви с изправен гръб, да държи високо главата си, дори и тогава, когато отведоха майка й, тя не бе навела глава. Това, което ужасите на Френската революция не бяха успели да сторят с един член на древната фамилия Куртален, успя сега да напрани един недодялан и арогантен американец!..

Изгаряше от срам, като си спомни как се бе хвърлила в ръцете му, как се бе предала изцяло в неговата власт!.. Как жадуваше да легне с него. Въпреки че се бе предала така долнопробно, сега трябваше да направи всичко, за да възстанови гордостта си!

Никол погледна със съжаление към сандъците, пълни с красиви неща, шити по мярка за нея. След като не можеше да му върне платовете в първоначалния им вид, може би все пак ще успее да обезщети господин Армстронг някой ден за претърпяната загуба.

Тя бързо съблече тънката муселинена рокля и облече една по-обикновена, всекидневна рокля от светлосиньо калико. Сгъна грижливо тънкия муселин и постави роклята в един от по-горните куфари. Роклята, с която се бе качила на кораба, Джени хвърли още когато първият помощник я бе разкъсал.

Никол намери лист хартия в един от куфарите, приведе се над раклата в ъгъла и започна да пише.

Многоуважаеми господин Армстронг,

Надявам се, че междувременно Джени ви е намерила и ви е разясни ш някои обстоятелства, довели до нашия нежелан брак.

Разбира се, вие имате право относно дрехите. Просто се поддадох на суетността си и по такъв начин допуснах да бъдете ощетен. Ще направя всичко възможно, за да ви възстановя донякъде разноските. Може би ще ми е необходима известна отсрочка, докато събера парите, но ще се постарая да ви ги върна колкото е възможно по-скоро. Като аванс ви оставям един медальон, който, предполагам, има известна стойност. Това е единственият ценен предмет, който притежавам. Моля да ме извините, че първата ми вноска е толкова скромна.

Що се отнася до брака ни, съгласна съм да го обявите за невалиден колкото е възможно по-бързо. Ще ви изпратя и писменото си съгласие, ако е необходимо.

С уважение: Никол Куртален-Армстронг.

Никол прочете писмото още веднъж и го остави на раклата. С разтреперани ръце свали медальона от врата си. Дори в Англия, когато имаше толкова голяма нужда от пари, тя бе устояла на изкушението да заложи медальона от златен филигран, в който бяха поставени портретчета на родителите й, изрисувани на малки пластинки от порцелан. Не бе сваляла медальона от шията си…

Тя целуна малките образи, единственото нещо, което бе останало от родителите й, и постави бижуто върху писмото. Може би е по-добре да скъса напълно с миналото. Само така можеше да тръгне по свой път в една нова страна. Сама.

Нощта бе настъпила, но кеят трепкаше в светлината на безброй факли. Никол тръгна спокойно по палубата и слезе по трапа. Моряците бяха заети с разтоварването на фрегатата и не й обърнаха никакво внимание.

Оттатък залива бе тъмно и страшно, но тя знаеше, че няма друг изход. Когато стигна до началото на гората, видя на светлината на една факла Клейтън и Джени долу на пристанището. Джени говореше разпалено и рязко, но едрият мъж я слушаше чинно.

Нямаше време да се бави повече тук. Има да се правят толкова много неща! Да стигне до най-близкия град, да си намери работа и покрив над главата си.

Светлинките на кея останаха далеч назад и гората я погълна. Дърветата бяха огромни, черни, страшни. В главата й изникнаха всички истории, които бе слушала за Америка. Тук; живееха диви, кръвожадни индианци, това бе родината на непознати зверове и влечуги, дето могат да погълнат човека цял…

Стъпките й бяха единствения шум в тази пустош. Но положително гъмжеше от разни животни — същества, които сега се промъкват между дърветата, които я дебнат на всяка стъпка, изпълващи нощта с един непознат живот…

Никол вървя с часове. По едно време започна да си тананика някаква френска песничка, която дядо й беше пял. Но и това не можа да я окуражи. Усети, че краката й вече отказват да я слушат, трябваше да спре за малко. Но къде? Тръгна по някаква тясна пътечка, но тя свърши изведнъж така, както се бе появила — в безпросветен мрак.

— Никол — опита да се окуражи шепнешком тя — няма от какво да се страхуваш! Да се разберем! И нощем гората си е същата както през деня.

Но тази смела мисъл не можа да помогне. И все пак тя събра целия си кураж и седна под едно дърво. Усети как мокрият мъх навлажни роклята й. Бе твърде изнурена обаче, за да се безпокои сега за това. Сви колене чак до брадичката си, подложи дясната си ръка под бузата и моментално заспа.

Когато се събуди на сутринта, първото нещо, което видя, бяха две големи очи, вперени в нея. Тя изохка и скочи, като прогони любопитното зайче, което я наблюдаваше. Никол се присмя на глупавите си страхове и се огледа.

В светлината на утрото, която струеше през гъстия листак на дърветата, гората изглеждаше по-дружелюбна и привлекателна. Докато се опитваше да разтрие врата си и да се поразкърши, усети, че цялото тяло я боли, че роклята й е мокра и полепнала по тялото. През нощта, докато се провираше из гората, не бе усетила, че косата й се е разчорлила и сега падаше свободно, мокра и сплъстена, по челото и по раменете й. Тя се опита набързо да я прихване с фуркетите, които бяха останали, за да придобие по-приличен вид.