Никол вдигна очи от скицата.

— Значи моите тераси само пречат на реката да се разлее и застрашават всъщност земите на Клей?

— Би могло и така да се каже. Но няма да е твоя вината, ако Клей изгуби реколтата си.

— Да изгуби цялата си реколта?!

Уесли заличи с ръжена своята рисунка в пепелта.

— Вината ще си е негова. Всяка година той наистина рискува реката да му отнесе нивите, но го прави, защото там земята е златна. Разбира се, той винаги гледаше да се обезпечи, като обработи и нивите си по високото. Бащата на Клей смяташе, че е истински късмет ако успееше да прибере всичко в хамбарите.

Никол стана.

— Но тази година Клей не зася горните ниви.

Уес застана до нея също обезпокоен.

— Виж какво, той си знае най-добре. Знаел е какво прави.

— Не можем ли да помогнем някак? Нима ще трябва всичко да загуби?

Уес сложи ръка около раменете й.

— Не можеш да заповядаш на дъжда да престане, нали? Ако успееш това да сториш, ще спасиш Клей. Иначе не.

— Чувствам се толкова безпомощна! Бих искала да мога да направя нещо.

— Уесли — намеси се Джени — бас държа, че си гладен. Не искаш ли да хапнеш нещо?

Той се усмихна широко.

— Едно хапване ще ми дойде добре. Разказвай какво се случи междувременно! Ще мога ли да видя близнаците?

Джени отиде до основата на стълбището и се провикна:

— Херцог Уесли е тук и би желал да поговори с техни кралски височества!

Уес погледна Никол с опулени очи. Тя срещна погледа му, въздъхна и вдигна безпомощно ръце. Смехът на Уес секна в гърлото му.

Близнаците се втурнаха надолу по стълбата и се хвърлиха в ръцете му. Уес ги завъртя около себе си, след това подхвърли високо нагоре и двамата, докато те пищяха и цвъркаха като пиленца.

— Би трябвало да се ожениш, Уес — каза Джени със страшно сериозен тон и погледна многозначително към Никол.

— Ами хайде де, ти само кажи «да»! — каза той засмян. — Но вече съм се обещал на една от малките сестри на Айзък.

— Е, няма що, много хубаво! — разсмя се Джени. — Предлагаш на мене, само чакаш да кажа «да», а си се обещал на друга. Пусни сега децата и ела, че яденето ти ще изстине.

Уесли се хранеше бавно, постоянно прекъсван от безкрайните въпроси на близнаците, и поглеждаше скришом към Никол. Знаеше за какво мисли. Той протегна ръка през масата и хвана нейната.

— Всичко ще се оправи! Ще видиш. Травис и аз ще се погрижим да не загуби плантацията.

Никол вдигна рязко глава.

— Какво искаш да кажеш? Тук става дума за реколтата! Не вярвам Клейтън Армстронг да фалира само от някакво си наводнение.

Уесли отмести чинията си. Дъждът продължаваше да барабани приспивно по покрива.

— Всъщност, най-добре ще е да ти кажа цялата истина. Клей остави ланшната реколта неприбрана, но благодарение на всичко, което бе постигнал през изминалите години, благодарение и на огромните усилия на баща му и брат му, плантацията му беше стабилна финансово. Но Бианка… — Уес рязко млъкна, защото видя как Никол се сви, като че ли я удариха. — Бианка… — продължи той — е натрупала невероятни дългове. За последен път говорих с Клейтън преди около месец и той ми каза, че е заложила плантацията срещу кредити. Пращала пари дори на баща си в Англия. Изглежда се опитва да откупи имението, което някога е принадлежало на семейството й.

Никол стана, отиде до огнището и започна да рови с ръжена в жарта. Спомни си парка пред къщата на Бианка, принадлежал някога на семейство Мейлисън. Бианка непрекъснато повтаряше, че някой ден ще си върне имота на своите деди.

— И Клей е позволил да заложи земята му? Това съвсем не е типично за него.

Уес позабави доста отговора си.

— Не съм сигурен. Може би се лъжеш… Клей се е променил, Никол! Почти му е безразлично какво ще стане е плантацията, та дори и с него самия. Не може да го види човек без чаша уски в ръка. Когато се опитах да му говоря, да бия на съвест, той отказа да ме слуша. Това ми се стори по-страшно от всичко, което би могъл да направи. Клей винаги е бил темпераментен човек, човек, който най-напред удря и след това размисля… Но сега… — Уес млъкна, без да довърши изречението.

— Разбирам. Изгубил е миналогодишната реколта, сега и тази може да загуби. Но да не искаш да кажеш, че това означава фалит?

— Не. Травис и аз говорихме с кредиторите и дадохме финансови гаранции. Но просто казах на Клей, че трябва да спре някак си Бианка да не пилее повече пари.

Никол се обърна и го изгледа странно:

— А каза ли му, че ще поръчителствуваш за неговите задължения?

— Естествено. Не исках той да се безпокои.

— Мъжка работа! — възкликна Никол гневно и добави още нещо на френски. Жерар, който си седеше кротко в ъгъла, вдигна вежди и я изгледа. — Какво би казал ти, ако Клей дойде и ти заяви, че не умееш да управляваш собствената си земя, но хич да не се тревожиш, защото той ще те крепи да не потънеш?

— Не беше така. Ние сме приятели, винаги сме били приятели.

— Приятелите могат да си помагат, но могат и да се унищожат един друг.

— Никол! — Уес изправи гръб. — Аз познавам Клей, откакто се помня и…

— И сега просто хвърляш спасителното въже на един давещ се, така ли?

Уес стана от масата. Лицето му беше тъмночервено от гняв! Ръцете му бяха побелели от стискане плота на масата. Джени бързо застана между двамата.

— Я престанете! Държите се като деца! Не, по-лошо от деца. Близнаците никога не са се заяждали така.

Уес се поотпусна.

— Извинявай, исках да се сдържа, но Никол ми отправи такива ужасни обвинения…

Никол отново застана пред огнището. Още стискаше ръжена в ръка и започна да чертае в пепелта завоя на реката, който Уес бе екипирал преди това. Загледана в рисунката си, Никол каза:

— Не исках да те засегна. Но зная колко е горд. Би предпочел сам да се откаже от нея, отколкото да позволи да му я вземат…

— Говориш съвсем неясно.

Тя сви рамене.

— Възможно е. Може би ми е трудно да намеря точния израз. О, Уес, няма ли някаква възможност да попречим на реката да залее плантацията му?

— Възможност? Опитай с молитви. Ако дъждът спре, водите ще се оттекат.

— Но реката не залива всяка година имота му, защо се случва само понякога?

— Реката мени коритото си. Още дядото на Клей ни разказваше, че когато той е бил млад, падината изобщо не я е имало. Но течението на реката се измества от година на година, реката образува наноси около хълма.

— Ела — каза тя и се дръпна от огнището, за да му направи място.

— Покажи ми какво имаш предвид!

Уесли се наведе над рисунката.

— Предполагам, че реката се опитва да направи тук нещо като осморка. Едно време този завой беше по-широк, сега местността се промени.

Никол разглеждаше линията на реката.

— Всъщност искаш да кажеш, че реката отнема почва от моята страна и я нанася отсреща върху по-ниския бряг на Клей?

Уесли я погледна неприятно изненадан.

— Не мисля, че това би трябвало да те безпокои. Ще минат най-малко петдесет години, докато реката отреже толкова много от твоята земя, че да си заслужава да говорим за това.

Никол изобщо не забеляза възмутения му поглед.

— Какво би станало, ако ние дадем на реката доброволно онова, което тя иска да завлече?

— Как можеш да говориш така! — избухна Уес. Той реши, че е уплашена за най-добрата си земя, която реката безмилостно ще отнесе.

— Никол — обади се Джени — защо не говорим за нещо друго?

Никол се наведе и взе от дървата една клечка.

— Какво ще стане, ако направим ров през моята земя ей на това място? — Тя драсна една линия от единия завой на реката до другия.

— Какво би станало при това положение?

— Теренът е стръмен и мокър. Предполагам ще започне да се рони и да пада в реката.

— Но как ще се отрази това на нивото на водата?

Очите му се разшириха, когато започна да схваща мисълта й.

— Никол, не можеш да направиш това! Трябва да се копае дни наред, водата ще ти отнесе пшеницата.

— Но ти не отговори на въпроса ми. Ще спадне ли нивото на реката?

— Е, на реката ще й се отвори път. Но знае ли човек?!

— Питам те за мнението ти, а не точно какво ще стане!

— Да, по дяволите! Предполагам, че реката с удоволствие ще погълне твоята земя, вместо да наводни Клей. Проклетата вода не се интересува кое на кого е!

— Подбирай си поне малко думите пред децата! — каза Никол с укор. — Ще са ни нужни лопати. И куки за коренищата и камъните…

Уес избухна:

— Да си надзърнала случайно през прозореца? Дъждът плиска толкова силно, че човек може да убие. А ти ми говориш за работа!

— Не зная друг начин за прокопаване на този ров. Не можем да го изкопаем вкъщи, за да сме на по-сухо и по-приятно.

— Не мога да допусна това! — каза Уес енергично. — Клей ще се справи и без твоята жертва. Травис и аз ще му заемем пари, догодина отново ще се съвземе.

Никол го погледна ледено.

— Така ли? Значи догодина ще се съвземе? Погледни, моля те, какво направихме? Да, всички ние се отказахме от него. Изоставихме го. Той е човек, който има нужда от семейство. Бил е щастлив с близките си: родителите си, с Бет, Джеймс и… близнаците. Един след друг те всички са го оставили. За известно време му давах своята любов, но после му я отнех, та и близнаците заедно с нея… — Никол вдигна ръка и посочи към Ейръндел хол. — Някога това е бил един щастлив дом, пълен с хора, които е обичал, и които са го обичали. Какво има той сега? Дори племенниците му живеят при чужди хора, а не при него. Трябва да му покажем, че мислим за него!

— Но нали Травис и аз…