А настъпеше ли нощ, започваше да го терзае мисълта за Никол, образът й, споменът за нея — истинско изтезание, от което човек може да полудее. Делеше го само една завеса от нея. Лежеше напрегнато в тъмното, Адел хъркаше до него, наостряше слух да чуе всяко прошумоляване на дрехите й, когато се съблича… Знаеше всяко действие — кога стои гола зад завесата, миг преди да облече нощницата представяше си златното й тяло, мислено разтваряше ръце и тя идваше в обятията му. Точно така… Тя ще дойде. И той ще й даде да разбере! Жестоко ще се кае тя за онази плесница!

Жерар се отлепи от дървото. Да, един ден тя ще съжалява, че му е показала колко е недостоен за нея. Щеше да я накара да пълзи в краката му и да скимти. Щом е жена с гореща кръв, ще я накара да го моли на колене! Ще й докаже, че синът на един кърпач е не по лош от нейните префинени надменни френски роднини.

С бързи крачки отмина мелницата и навлезе между дърветата Призляваше му от тази мелница. Призляваше му от всички, когато ги чуваше как се смеят — на него навярно се присмиваха. Нали ги чу. Веднъж подслуша двамина, които подмятаха нещо за «онзи френски дребосък». Вдигна камък от земята, но се спря. Има и други начини да ги накаже. Начини, много по-безопасни за него! През есента плантациите на тези двама американски фукльовци изгоряха — отиде им всичкият тютюн. Единият дори фалира.

Жерар се усмихна — знае си работата. Докато се изкачваше към върха на хълма, една фигура на отсрещния бряг привлече внимание то му — ездачка, едра, царствена жена. Жерар я проследи с поглед. Там, отсреща с всеки ден ставаше все по-тихо и по-безлюдно. Дори работници не се мяркаха по полето. Връзката на Никол с Армстронг никога не го бе интересувала особено. Знаеше, че е била женена него и че се е изложила пред хората на забавата, която е давал Хорас Бейкъс. Когато Никол се отказа от брака си с този американец, Жерар бе приятно изненадан. Естествено, че ще поиска да се ожени за сънародник… Надяваше се, на няколко пъти й даде да разбере, колко би се радвал да я има в леглото си…

Жерар скръцна със зъби при този спомен…

Кокотка! Мръсна кокотка. Любезничи, примамва те, а в следващия миг се прави на света вода ненапита.

Докато Жерар замислено се взираше в отсрещния бряг, ездачката удари коня си с камшика, животното трепна, наведе ниско глава и ритна силно с копита назад. Жената полетя напред и падна тежко на земята сред облак прах и чакъл. Жерар се поколеба за миг, после хукна към лодката — трябваше да помогне.

— Наранихте ли се? — попита той задъхан, приближавайки се до нея.

Бианка седеше все още на земята. Цялото тяло я болеше и от падането, и от ездата на този проклет кон. Извади парченце пръст от устата си и го погледна с отвращение. Първоначално се сепна, после очите й погледнаха е благодарност този добре облечен човек. Веднага оцени модния костюм. Толкова време не бе виждала джентълмен в тази пустош!

Мъжът бе облечен в зелен сукнен жакет с голяма яка и маншети от кадифе… Бяла копринена риза, широка атлазена кърпа на врата, вързана така, че да скрива половината от брадата му. Панталон до коленете, изящни крака в копринени чорапи па жълти и зелени ивици.

— Мога ли да ви помогна? — попита мъжът повторно, тъй като Бианка изобщо не отговори.

Тя само въздъхна. Приятно беше да видиш човек, който не е облечен само в дивечови кожи. Човек грациозен, с фигура на истински джентълмен, а не мускулест като полски работник.

Жерар разбра погледа й. Беше го срещал често, откакто бе в Америка. Жените тук жадуваха за култура и за изискани маниери.

Той побърза да й подаде ръка.

Представителна жена, царствена. Дълбоко изрязаният червен сатен разкриваше пищна гръд. Бе може би малко пълна. Лицето й сигурно е било много красиво. Носеше скъпа рокля — поне от това Жерар вече разбираше.

— Моля ви, позволете да ви помогна! — каза той със своя неотразим акцент. — Не бива да оставате на слънце, ще похабите великолепния си тен!

Успя да изправи Бианка са крака — оказа се по-едра, отколкото му се видя отдалеч. И по-висока, и по-тежка.

Изисканият господин не пусна ръката й. Бързо я заведе на сянка. С галантен замах свали жакета си и го простря на тревата.

— Моля — поклонът му беше съвършен. — Трябва да се съвземете след това сериозно падне. Една крехка млада дама като вас би трябвало да е по-внимателна със себе си.

Бианка се отпусна тежко върху дрехата и погледна към Жерар, който се запъти към реката.

— Няма да ме оставите сега, нали?

Той се обърна и я погледна. О, погледът му я уверяваше, че никога няма да я остави, че не би могъл да я остави сега, след като я е срещнал…

Жерар приближи водата и измъкна кърпата от джоба си. Беше на Адел, единственото, което тя все още притежаваше. Кърпа от чиста коприна, цялата в брюкселски дантели и избродиран монограм АК… Жерар бе разшил крайно внимателно буквата А, остави само К, нали и той е Куртален!

Навлажни кърпата и се върна при Бианка. Коленичи до нея.

— Изцапала сте лицето си — каза тихо той. Когато Бианка не помръдна, Жерар се наведе към нея: — Ще позволите ли? — Хвана брадичката й е една ръка и започна внимателно да чисти изцапаното й лице.

Странно! От докосването на този човек не й стана противно! Все пак е мъж…

— Ще изцапате… кърпичката си — заекна тя.

Талантът се изсмя великодушно:

— Какво е коприната в сравнение с кожата на една красива жена?

— Красива? — Тя го погледна е големите си сини очи. Трапчинка та на бузата й трепна. — Отдавна никой не ми го е казвал.

— Странно — подскочи веднага Жерар. — Сигурен съм, че вашият съпруг… Защото жена с такава красота положително е вече омъжена, че вашият съпруг ви го повтаря всеки божи ден.

— Моят съпруг ме мрази — каза Бианка глухо.

Жерар се направи, че не разбира забележката й. Просто усещаше, че тази жена има нужда от приятел, от възможност да изкаже сърцето си на някого. Сви рамене. Добре, днес той е свободен, а и всяка информация е добре дошла.

— И кой е ваш съпруг?

— Клейтън Армстронг.

Жерар вдигна високо едната си вежда:

— Собственикът на тази плантация?

— Да — Бианка изпъшка. — Поне на онова, което остана от нея. Отказва да я разработва както трябва. Прави го само от омраза към мене. Непрекъснато ми повтаря, че няма да се изтрепва от работа, за да купувам аз лъскави парцали.

— Лъскави парцали?

— Глупости! Правя всичко възможно, за да пестя. Купила съм само най-необходимото. Малко семпли дрехи, каляска, може ли човек без каляска? Много мебели за къщата… Не съм купила нищичко, което да не е абсолютно необходимо на дама с моето обществено положение.

— Истински срам е, че съпругът ви се държи толкова егоистично.

Бианка бе вперила очи към мелницата.

— За всичко е виновна тя! Ако не се беше хвърлила на врата му всичко това нямаше да се случи.

— Мисля, че Никол е била женена за господин Армстронг? — Жерар реши, че няма защо да се преструва на неосведомен.

— Била е. Но й излезе солено. Въобразяваше си, че може да ме измести и да ми заграби всичко, за което толкова много съм се борила… Не успя.

Жерар посочи към нивите, засадени е тютюн.

— И всичко това принадлежи на господин Армстронг?

Бианка изведнъж се оживи, очите й блеснаха.

— Той е богат, или по-скоро би могъл да бъде богат, ако поне малко поработваше. Имаме много красива къща, само дето е малка.

— И Никол се е отказала от всичко това? — Въпросът бе изречен по-скоро като възклицание.

Лицето на Бианка стана червено от гняв.

— Отказала? Тя от нищо не се е отказала. Просто аз спечелих играта. Това е.

Жерар наостри уши.

— Играта, казвате. Разкажете ми малко по-подробно!

Той слушаше внимателно всяка нейна дума. Тази жена говореше на разбираем за него език. Жерар избухна в смях, когато му разказа как е накарала Ейбрахам да отмъкне Никол. Невероятно! Да се бори със зъби и нокти за онова, което притежава! Невероятна жена.

Бианка не бе срещнала досега в Америка човек, който да я слуша с такова искрено чувство, който да одобрява изцяло постъпките й. Винаги бе смятала своите маневри и манипулации за свръхумение, но никой не мислеше така… Сега Жерар изглеждаше толкова заинтересован, толкова възторжен, че Бианка не усети как му разказа всичко — от игла до конец. Как е излъгала Клей, че е спал с нея, как е трябвало да плати на Оливър Хаутърн. Тя още тръпнеше от ужас при спомена за онези минути. Трябваше да гълта приспивателно, за да може да изтърпи онази противна близост…

Жерар отново избухна в одобрителен смях.

— И значи детето не е било негово? Никол сигурно е излязла от кожата си, когато е открила, че драгоценният й съпруг спи е друга жена, та й е направил дори и дете! — Той съвсем спонтанно сграбчи пълничката ръка на Бианка и я целуна. — Жалко, че сте загубили детето! Армстронг е заслужавал да гледа син, който е отрязал главата на онзи селяндур.

— Така е — каза Бианка замечтано. — Исках да му отмъстя. Нали през цялото време той се държеше с мене като с последна глупачка.

— О, мадам! Вие сте всичко друго, но не и глупачка. Глупаци са онези, които не могат да ви оценят!

— Така е — прошепна Бианка. — Не ме разбират.

Настъпи неловко мълчание. Двамата седяха един до друг. Бианка имаше чувството, че среща за първи път приятел, някой, който се интересува от нея самата. Всички останали държаха все на Клей или на Никол…

Жерар още не можеше да реши как ще използва разкритията на Бианка, но подозираше, че те могат да се окажат особено полезни.

— Извинете, не успях да ви се представя. Аз съм Жерар Готие, от рода Куртален.

— Куртален? — Бианка го погледна сепнато. — Но това е фамилно то име на Никол!