Вече повече от година, откакто не е съпруга на Клейтън Армстронг. Тя си имаше свое летоброене — започваше от онзи час в кабинета на съдията. От онзи съдбовен ден тя не знаеше нищо друго, освен работа. Ставаше в тъмни зори, преди слънцето, подготвяше мелницата, осигуряваше семена за посев и разсад, тичаше на полето. Когато изнесе на пазара първата си реколта, мъжете развеселени подхвърляха, че ще купуват произведенията й на по-ниска цена. Но Никол не се остави. Тя се пазареше и преговаряше, бореше се за всеки цент. И когато си тръгна от пазара, тя вече се смееше, докато опитните мъже само клатеха глави, смаяни и малко досадени.

Уесли вървеше до нея и само се смееше.

През тази година бе разширила земята си. Вложи всичко, което бе припечелила от предишната реколта само за закупуване на земя Сега вече притежаваше сто двадесет и пет могена отсам реката, в подножието на хълма. Беше благодатна земя, напоявана. В началото дъждовете бяха отнесли на няколко пъти почвения слой, но през зимните месеци тя и Айзък успяха да направят каменни тераси. А и изкорениха нова земя. Не беше лесно в студовете, но успяха да се справят. И през първите пролетни дни разсадиха тютюна и навреме засяха нивята. Сега Никол си имаше зеленчукова градина до къщата, млечна крава и цяло ято кокошки в задния двор.

По къщата още нищо не бе пипнала. Всеки цент отиваше за облагородяване на земята. Адел и Жерар си живееха в единия край на горната стая, Джени и Никол — в другия. Горкичките близнаци още спяха на сламеници в долния етаж. Живееха в теснотия, но всеки се бе примирил.

Джени и Жерар рядко разговаряха помежду си, всеки се правеше, че другият като че ли не съществува. Никол бе накарала майка й да повярва, че това са нейни внуци и Адел наистина се зае с обучението на близнаците. Дни наред тя биваше отлична учителка. Разнообразяваше уроците с разкази от живота си в двореца, разказваше на близнаците за собственото си детство, за странните прищевки на кралицата и краля… Близнаците наистина се забавляваха. Един ден тя им разказа как кралицата искала всеки ден да й донасят дрехите в кошница, подплатена отвътре със зелена тафта. Тафтата се използвала само веднъж, давали я след това на прислугата. И близнаците още на следващия ден пристигнаха с дрехи от зелени листа, като се правеха, че са слугите с тафтата на кралицата.

Но понякога дори дребни неща изваждаха Адел от равновесие, толкова крехко беше душевното й спокойствие. Един ден Манди се появи с червена панделка около врата и Адел се разпищя сърцераздирателно, спомнила си беше гилотинирането на своите приятели. Близнаците бяха престанали да се боят от виковете на Адел. В такива случаи те само тичаха при Никол, за да се качи и се погрижи за майка си.

Адел се успокояваше след някой и друг ден, отново потъваше в своя измислен свят. Ала изобщо не осъзнаваше действителността — че се намира в Америка, че Франция е някъде далече. Разпознаваше само Никол и близнаците, търпеше Джени, но поглеждаше Жерар така, като че изобщо не съществува. Внимаваха да не вижда непозната лица, това я хвърляше в смъртен ужас.

Жерар изглежда се бе примирил с факта, че жена му изобщо не си спомняше кой е. Присъствието на Никол пренасяше Адел в друг свят, сякаш месеците, прекарани в затвора и в къщата на Жераровите родители изобщо не съществуваха. Говореше на Никол за своя съпруг и за баща си като за живи хора, които ще се приберат у дома всеки момент.

Жерар странеше от останалите обитатели на къщата. Правеше се на неразбран и недосегаем. Откакто Никол му бе ударила плесницата, той не бе същият човек. Излизаше и скиташе по цял ден, връщаше се посреднощ, никому не обясняваше къде ходи. Ако останеше вкъщи, седеше край огъня и гледаше Никол, взираше се в нея, докато тя не заизпуска бримките на плетивото си или не се убоде до кръв иглата за бродерия. Не повтори повече предложението си, но тя вече си мислеше дали не е по-добре да го направи. Като седеше и я гледаше втренчено беше по-лошо. Ако й предложеше нещо, би могла поне да му поиска обяснение… Глупаво беше, разбира се, да се притеснява от този човек. Той не беше агресивен. Само си седеше и наблюдаваше.

Но каквото и да мислеха за Жерар, за мелницата той се оказа много полезен. То не бяха любезности, то не бе целуване на ръце! Неговите изискани маниери, ведно с невъзможния му френски акцент, се оказаха не по-малко привлекателни за клиентелата от ниските цени на Никол. Все повече млади дами съпровождаха бащите си, каращи зърно на мелницата.

Жерар се отнасяше към тях като френски аристократки — и към младите, и към старите, еднакво мил с всички, и дебели и тънки, и грозни и красиви. Дамите правеха реверанс и се кискаха, когато той им предлагаше ръката си, за да ги въведе в мелницата. Ала никога не се усамотяваше с тях, и бащите им не ги губеха от погледа си.

Един единствен път Никол можа да надзърне в духовния свят на Жерар. Младата жена, чиято ръка Жерар целуна най-вежливо, поруменя и го загледа очарована, докато той говореше нещо по френски, все още наведен над ръката й. В този миг вятърът се обърна и Никол неволно чу онова, което той казваше. Въпреки че се усмихваше галантно, Жерар ругаеше младата жена и я наричаше на френски мръсна свиня… Никол потръпна и бързо се отдалечи. Беше отвратително да слуша това!

Изпъна гръб, загледана отвъд реката. Откакто Клей и призна, че Бианка е бременна, не го бе виждала повече. Мислеше, че е минала цяла вечност, а споменът бе толкова жив, сякаш се бяха разделили току-що. Нямаше нощ, в която да не мисли за Клей, да не копнее за него. Тялото й първо я предаде — толкова й се искаше да се срещнат отново на поляната. Забравяше и гордост, и всичките големи думи, които му бе казала, искаше само него, неговата сила и топлина до кожата си…

Никол тръсна глава, прогонвайки тези млели. Беше безполезно да живее с миналото или да копнее за непостижимото. Сега живее добре, заобиколена е с толкова много хора, хора, които я обичат… Няма право да се чувства самотна или да бъде недоволна от своята участ.

Погледна отново към плантацията Армстронг. Дори от толкова далеч личеше, че не е добре гледана. Миналогодишните посеви си останаха неприбрани и гниеха на полето. Беше истинско нещастие да гледа всичко това. Айзък я информираше редовно за живота на отсрещния бряг. Повечето наемни работници напуснали плантацията още преди месеци. Останали бяха само шепа хора, които имали да се издължават все още на Клей.

През тази пролет бяха обработени няколко ниви в ниското край реката, но земята по хълма остана неорана — стърчаха само почернели плевели. Айзък каза, че Клей от нищо не се интересувал. Бианка продавала всичко, до което се докопа, за да изплаща стари сметки па шивачи и декоратори заради непрекъснатите преустройства, които бе правила.

— Няма много за гледане там отвъд, нали?

Никол се обърна стреснато и видя Айзък, застанал до нея. Той гледаше през реката. В месеците след нейното отвличане Никол се бе сприятелила много с Айзък. Трагедията, която бяха преживели заедно ги превърна в съюзници. Хората, които работеха при нея, поначало си бяха привързани към Клей, това важеше до известна степен дори за Джени. Само Айзък бе предан единствено на нея, понякога я гледаше така, сякаш е готов да умре за нея.

— Може да се справи, ако нивите, които е засял, дадат добра реколта. Досега времето беше чудесно — каза Никол.

— Не мога да си представя Клей да събере сили дори тютюна си да обере, да не говорим за изкарване на пазара.

— Звучи абсурдно! Няма човек, който да работи по-упорито от Клейтън Армстронг.

— Който да работеше — поправи я Айзък. — Аз ли не зная колко работлив беше по-рано? Но сега единствената му работа е да държи бутилката до устните си. А и да работеше, какво би спечелил? Жена му е разпиляла повече пари, отколкото четири плантации не могат да изкарат. Всеки път като ида с близнаците, все ще заваря някой, дето търси пари от Клей за стари сметки. Но ако и този път остави реколтата си да гине неприбрана, свършено е с него. Съдията ще му продаде плантацията на търг…

Никол извърна лице. Не искаше да слуша повече.

— Мисля, че останаха непрегледани още няколко писма. Морисън изпрати ли още ечемик, както го беше помолил?

— Тази сутрин — каза Айк и тръгна след нея към мелницата. Той пое дълбоко въздух и си помисли за хиляден път, че тя трябва малко да си почине, ако не заради самата нея, заради него поне. Искаше му се Уесли да дойде на гости, но Травис бе заминал за Англия и Уес не можеше да вдигне глава от работа. Никой друг не би могъл да накара Никол да се откъсне от работата си поне за малко.

Жерар се бе облегнал на едно дърво, наблюдавайки как Айзък тръгна с Никол към мелницата. Много пъти се бе питал какво има между тях двамата. Прекарваха с часове заедно. През изтеклата година Жерар се бе запознал с всякакви хора, повечето от тях охотно му разказваха всичко, за което той бе полюбопитствал. За какво ли не разправяха!.. За Никол, каква пламенна жена била. За това, как се държала на забавата у Бейкъсови. Сто души го потвърдиха — пред толкова хора тя се бе държала като обикновена уличница. И тази жена му бе ударила плесница сам задето докосна рамото й…

Ден не минаваше да не го бодне споменът за онзи миг — как тя вдигна ръка, е какви очи го погледна само… Като че ли беше някаква измет. Мислеше се за по-издигната от него, презираше го… В края на краищата тя бе една Куртален, потомка на семейство, свързано с френските крале и кралици. А какво представлява той? Син на кърпач. Такъв щеше да си остане за нея, въпреки че е вече неин родственик. Каквото и да прави, в нейните очи той си остава презрян и жалък.

Как го бе унижила миналата година! Жерар добре си спомняше, какво го бе карала да прави — да бъде принуден да се унижава пред тези груби, необразовани американки. Примитивни същества, говореха само тази нечленоразделна американска реч. Гледаше ги в очите и им говореше на френски всичко обидно и жлъчно, което можеше да измисли. Бяха твърде глупави и тъпи, въобразяваха си, че им прави комплименти.