Джуд Деверо - Никол

— Ти си прекалено великодушна. Помни съвета ми и стой настрана от него!

Пролетта разцъфна най-сетне с неудържимата си мощ, последвана много скоро от първата жътва. Не след дълго се завъртяха и огромните воденични камъни — мелницата забрави дългия зимен сън. Рекламните листчета на Никол свършиха добра работа. Прииждаха все повече клиенти, от близо и далеч. Никол не си позволяваше нито миг покой. Нае още един човек, който да гледа полската работа — бе насяла ечемик и пшеница. Жерар с неохота прие да я замества в мелницата, хиляда пъти повтори, че е под неговото достойнство да се разправя с американците. Никол трябваше да му напомни, че дядо й, херцогът, е млял цели две години жито на селяните.

На никой не му и хрумна дори, че близнаците би трябвало да се върнат при Клей. Никол гледаше на това като на оказано доверие Веднъж седмично Айзък пресичаше е лодката реката и отвеждаше децата да гостуват на чичо си.

— Лоша работа — каза Айзък, като се върна веднъж от такова посещение.

Никол изобщо не попита какво иска да каже. Въпреки многото работа, Клей не излизаше от мислите й.

— Много лошо. Изобщо не бях чувал, че пие.

Никол извърна лице. Би трябвало да се радва, че Клей е толкова нещастен, той си го заслужаваше. Но странно защо не се радваше! Тя остави Айзък без отговор и отиде в зеленчуковата градина. Като поработи няколко часа с мотиката, ще забрави и Клей, и пиенето му.

Един час по-късно Никол се облегна на едно дърво и обърса с лакът потта от лицето си.

— Вижте, нося ви нещо — каза Жерар и й подаде чаша ледена лимонада.

Тя кимна с благодарност и изпи чашата на един дъх. Жерар изчисти няколко тревички от ръкавите на памучната й рокля.

— Не бива да стоите толкова много на слънце. Ще си съсипете хубавия тен. — Той прокара ръка по рамото й.

Никол бе твърде уморена, за да се дръпне. Останаха така в дълбоката сянка, никой не можеше да ги види нито от къщата, нито от мелницата.

— Радвам се, че сме насаме — каза той и се попремести по-близо до нея. — Странно е, че живеем под един и същи покрив, но рядко имаме възможност да останем сами и да си поговорим, несмущавани от никого.

Никол не искаше да го нарани, но нямаше и намерение да го окуражава. Тя отстъпи крачка от него.

— Винаги можете да разговаряте е мене. Предполагам, знаете това.

Той пак се приближи към нея и започна да гали бавно ръката и рамото й.

— Вие единствена ме разбирате… — Говореше на френски, лицето му идваше все по-близо и по-близо. — Ние с вас сме от една и съща страна, принадлежим към един и същи народ. Никой освен нас двамата не знае какъв ужас цари във Франция. Това ни свързва един с друг.

— Аз се смятам за американка — отвърна тя на английски.

— Как можете?! Вие сте французойка, аз съм французин. И двамата сме от семейството Куртален. Ние трябва да се погрижим това велико семейство да не изчезне от лицето на земята.

Никол отмести нервно рамото си и го изглежда гневно:

— Какво искате да ми кажете? Забравяте ли майка ми? Вие сте неин съпруг и въпреки това се осмелявате да ми правите предложения, като че съм слугиня!

— Как мога да забравя Адел, след като виковете й едва не са ме подлудили и мене?! Допускате ли, че има и един единствен момент, в който да не съзнавам, че съм обвързан с нея? Но какво може да ми даде тя? Може ли да ми роди деца? Аз съм мъж, здрав мъж и би трябвало да имам деца. — Жерар я хвана и я дръпна към себе си. — Вие сте единствената, което може да го стори. В тази варварска страна вие сте единствената, която е достойна да бъде майка на децата ми! Вие сте една Куртален! В жилите на нашите деца ще тече кралска кръв.

Нужна й беше цяла секунда, докато проумее какво и казва. Никол усети как стомахът й се сви — разбра какво иска той. Не може да намери думи за отговор. Можа само да зашлеви с все сила лицето му.

Жерар я пусна моментално и се хвана за бузата.

— Ще ми платите за това! — прошепна той. — Ще съжалявате, че сте се отнесла с мен като е някой от тези мръсни американци. Ще ви покажа кой съм аз!

Никол се обърна и се върна в градината. Ето че Джени бе преценила правилно този човек. Никол се зарече да избягва този дребен французин колкото е възможно повече.

След две седмици Уес донесе новината, че Клей се е оженил за Бианка. Никол се опита да не покаже колко я потресе тази новина.

— Опитах се да го разубедя — докладва Уес. — Но го знаеш колко е упорит. Никога не е преставал да те обича. Когато научи, че бракът ви е разтрогнат, четири дена бе непрекъснато пиян. Един от хората му го е намерил мъртво пиян до езерото при южните пасбища.

— Надявам се, че поне на сватбата си е бил трезвен — каза Никол хладно.

— Каза, че го правел заради детето. Да върви по дяволите дано! Не мога да проумея как е легнал с тази крава!

Никол понечи да му обърне гръб, но той я хвана за лакътя.

— Съжалявам, че ти го казах. Не исках да те нараня.

— Как би могъл да ме нараниш? Мистър Армстронг не означава нищо за мене.

Уес дълго гледа мълчаливо след нея. Идеше му да удуши Клей заради онова, което бе причинил на тази хубава млада жена.

Ейръндел хол бе потънал в мръсотия. Не бе чистено от месеци. Бианка си седеше доволна в трапезарията и си хапваше от яйчния крем и пресните бисквити. Огромният й корем бе опрян чак на масата — като че ли щеше да роди всеки момент.

Клей влезе в къщата и остана за малко на вратата на трапезарията. Дрехите му бяха мръсни, ризата — изпокъсана. Под очите му тъмнееха кръгове, а косата му беше толкова мокра от пот, че се бе слепила на главата му.

— Каква приятна гледка ме посреща в този дом — каза той високо — Жена ми. Бъдещата майка на моето дете.

Бианка не го удостои с поглед, а продължи най-спокойно да си гребе с лъжичката от чудесния крем.

— Ядеш за двама, скъпа, така ли?

Когато не получи отговор, той се качи в стаята си. Навсякъде бяха разхвърляни мръсни дрехи. Той дръпна едно от чекмеджетата и видя че е празно. Нямаше прани и изкърпени ризи, приготвени там за него.

Той изруга и бутна чекмеджето обратно. Бързо напусна къщата и отиде към реката. Малко се застояваше между четирите стени. През целия ден беше на полето, вечер седеше сам в библиотеката и пиеше, наливаше се, за да може да заспи. Но и това рядко помагаше.

Той се съблече на брега и влезе във водата. След това се просна на тревата и заспа.

Бе нощ, когато се събуди. За миг не осъзна къде се намира. Запъти се към къщи замаян, полузаспал.

Чу стенанията щом пристъпи прага. Изтрезня моментално. Бианка лелееше свита на две в подножието на стълбата, притиснала е ръце корема си.

Клей коленичи до нея.

— Какво има? Подхлъзна ли се?

Тя го погледна с невиждащи от сълзи очи.

— Помогни ми! — изохка тя. — Бебето…

Клей не я пипна дори, хукна веднага за акушерката на плантацията. Само след няколко минути се върна, съпровождан от жената. Бианка лежеше в същото положение, в което я бе оставил. Клей бързо запали фенера, докато жената се суетеше около Бианка.

Тя опипа сръчно Бианка, която дори не се помръдна под натиска на ръцете й, и когато вдигна ръце, целите бяха в кръв.

— Можете ли да я качите горе?

Клей остави фенера и вдигна Бианка от пода. Жилите му се изпънаха под тежкия товар. Внесе я в стаята й и я сложи да легне на леглото.

— Доведете ми Маги — каза акушерката. — За тази жена ще ми трябва помощ.

Клей влезе в библиотеката и си наля нещо за пиене. Горе Маги и акушерката се занимавах трескаво с Бианка. Маги отвори тихичко вратата.

— Тя загуби детето — каза тя предпазливо.

Клей я изгледа изненадано:

— Тя загуби детето, така ли?

— Клей — каза Маги. Не й харесваше израза в очите му. — Иска ми се да престанеш да пиеш!

Той си наля нова чаша с бърбън.

— Защо не почнеш да ме утешаваш? Защо не ми кажеш, че ще има други деца?

— Няма да има — обади се акушерката от прага. — Тежка жена е, а и падането е било лошо. Наранила се е тежко. Не зная дали самата тя ще оживее при тези разкъсвания.

Клей гаврътна чашата и си наля още една.

— Ще живее тя. В това не се съмнявам. Хора като Бианка не умират лесно.

— Клейтън! — подвикна Маги предупредително. — Виждам, че го понасяш твърде тежко. — Тя отиде до него и сложи ръка върху неговата. — Моля те, престани да пиеш! Утре ще си неспособен за работа, ако не престанеш да пиеш!

— За работа? — каза той и се усмихна. — Защо трябва да работя? За какво? За моята любима жена? За сина, който тя току що загуби? — Той отпи още една глътка и се разсмя. Беше ужасно да го гледа човек.

Двете жени бавно се измъкнаха от библиотеката. Когато слънцето изгря, Клей все още пиеше, все очакваше алкохолът да го дари милостиво със забрава.

Из нивите хората започнаха работа. Невероятно бе, че Клей не идва да следи работата им… Към обяд те започнаха да се помайват. Приятно беше така, шефът да не ти наднича непрекъснато в ръцете.

Когато и на четвъртия ден Клей не се появи на полето, някои мъже дори не си направиха труд да излязат на работа.