Джуд Деверо - Никол

Уесли бе този, който закара с лодката си Никол нагоре по реката да търсят адреса, който им бе оставил доктор Доналдсън, след това я върна обратно. Не каза нито дума, когато Никол заяви, че е решила да поиска анулиране на брака си с Клей. Фактически никой не се опита да каже нещо и Никол имаше чувството, че всички са били на мнение, че това решение е било неизбежно. Тя е била последната, която все още е имала вяра на Клей.

Изненадващо бе колко малко време е необходимо, за да се сложи край на един брак. Никол бе доста обезпокоена. Толкова хора я бяха виждали заедно с Клей, бракът им беше консумиран, кой знае какви трудности щяха да възникнат… Но и бе казано, че тъй като бракът е сключен по принуда, той може да бъде разтрогнат дори и ако от този брак са се родили деца.

Съдията познаваше Клейтън и Уесли от деца. Бе се запознал и с Никол на забавата у Хорас. Не му беше никак приятно да разтрогне този брак и да обяви, че никога не е съществувал, но не можеше да възрази срещу твърденията на доктора. Освен това бе подочул и някои приказки, че сега Клейтън живеел с друга жена. Дори са науми да посети някой ден Клей и да му каже какво мисли за аморалното му поведение…

Съдията погледна хубавата малка французойка със състрадание. Не заслужава това момиче Клей да се държи така с него. Бракът бе обявен за недействителен.

— Никол — обърна се Уес към нея, когато излязоха от дома на съдията. — Да не ти е лошо?

— Нищо ми няма — каза кратко тя. — Защо трябва да ми е лошо? Слушай, Уес, какво би направил, когато искаш да купиш земя? Къде се ходи най-напред?

— Ами при собственика, предполагам. Защо питаш?

— Познаваш ли някой си мистър Ървин Роджърс?

— Естествено! Живее на около миля по-надолу, по същата тази улица.

— Можеш ли да ме заведеш дотам и да ме представиш?

— Никол, какво си наумила пак?

— Искам да купя земята до мелницата. Решила съм още тази пролет да насея ечемик.

— Ечемик? Ами Клей може да ти… — Той рязко млъкна, като срещна очите й.

— Не съм свързана повече с Клейтън Армстронг и нямам нищо общо с него. Ще си изградя свой собствен живот.

Тя направи няколко крачки надолу по улицата, но Уесли я настигна и я хвана за рамото.

— Не мога да повярвам, че между теб и Клей е свършено.

— Мисля, че между нас отдавна беше свършено. Само че аз бях сляпа и не го виждах — Никол говореше съвършено спокойно.

— Никол! — Уес се взираше в нея. На слънцето очите й изглеждаха светлокафяви. Той гледаше устните й, тази нейна плътна горна устна, която можеше да подлуди човек! — Защо не се омъжиш за мене? Ти изобщо не си идвала още в къщата ми. Ще видиш, огромна е. Могат да се настанят всичките ти сегашни питомци и пак да не ги срещаш по цял ден, ако желаеш. Травис и аз имаме повече пари, отколкото можем да изхарчим, няма да се налага и пръста си да помръднеш…

Тя го изгледа сепнато и след това се усмихна.

— О, Уесли, ти си чудесен! Ти изобщо не искаш да се жениш за мене, не е ли така?

— Напротив, искам! Ще бъдеш невероятна съпруга. Ще въртиш на пръста си цялата плантация. Знаеш колко те обичат хората.

— Престани! Моля те! Като ми говориш така, се чувствам страшно остаряла. — Тя се надигна на пръсти и го целуна по ъгълчето на устните. — Благодаря ти за предложението, но нямам желание да се хвърля веднага в нов брак. — Тя го изгледа с премрежени очи: — И внимавай! Само ако дръзнеш да изглеждаш облекчен от моя отказ, вече никога няма да ти проговоря!

Той взе ръката й, целуна я и преплете пръсти с нейните.

— По-вероятно е да се разплача. Облекчен в никакъв случай не мога да изглеждам.

Никол се засмя и изтегли ръката си от неговата.

— Сега имам по-голяма нужда от приятел, отколкото от любовник. Ако наистина искаш да ми помогнеш, накарай мистър Роджърс да ми даде земята на добра цена.

Уесли я изгледа за миг. Предложението му за женитба бе спонтанно хрумване, но сега вече започна да си мисли колко приятно би било да си женен за жена като Никол. Въпреки че би се изненадал, ако тя беше приела, страшно му се искаше тя да бе казала «да».

Той се усмихна широко.

— Старият Роджърс ще е толкова доволен да се отърве от земята си, че ще ти я даде почти без пари.

— Само без насилие, разбира се!

— Може да му строша някой и друг пръст. Повече не е нужно.

— Ами добре, щом ще са само пръсти…

Двамата избухнаха в смях и се запътиха към дома на мистър Роджърс.

Цената беше прилична. За роклите Никол не бе получила много пари в брой, но мистър Роджърс се съгласи да му изплаща земята на вноски. Никол пое задължение три години да му мели житото безплатно.

— Не можеш да кажеш, че си получила земята даром — каза Уесли, когато излязоха от дома на мистър Роджърс. — Все пак цели три години ще си мели брашното в твоята мелница.

Очите на Никол грееха.

— Ти само чакай да видиш каква сметка ще му представя на четвъртата година!

Наминаха и в печатницата — Никол искаше да разпрати реклама за изгодните цени, което ще предложи на клиентите си.

— Чакай, чакай! — каза Уесли, когато чу новите цени, които тя диктуваше на печатаря. — Никаква печалба няма да имаш при тези цени! Та ти падаш близо една трета под цените на Хорас!

Печатарят се засмя.

— Чини ми се, че това е сериозен аргумент, Уес. Веднага ще дам на зет ми един от тези ценоразписи и знайте, че ще ви стане редовен клиент.

Уесли погледна Никол с учудване, примесено с респект.

— Представа нямах, че зад това сладко личице може да се намери и мозък.

— Знаеш ли — погледна го дяволито тя, — и аз сега откривам това. Досега мозъкът ми бе заблуден от някакви детински идеи за любов и романтика.

Но Уесли продължаваше да я гледа с присвити очи и след като излязоха от печатницата. Имаше чувството, че тя не иска да покаже колко дълбоко е наранена. По дяволите, този Клей! Какво право има да постъпва така с нея?!

Като се прибра вкъщи, Никол трябваше да се разправя с Жерар. Дребният човек се съпротивляваше със зъби и нокти, отказа да вземе от нея малките листовки.

— Не стига че трябваше да продавам разни фусти… — Той замълча, за да поприглади разрошената си коса. Носеше я в стил «брутус», модно разрошена и небрежно пусната. Но при него прическата не се получаваше — косите му бяха залепнали за главата и се спускаха на клечки, нямаше нито вълни, нито къдрици. — Естествено, дамите бяха много приятно изненадани от запознанството с мене. Те се държаха съвсем различно от хората в този дом. Беше им интересно да слушат за историята на семейството ми, родословното дърво на Куртален направо ги смая.

— Откога родословното дърво на Никол е и ваше? — клъцна го веднага Джени.

— Ето, виждате ли? — изплака Жерар. — Никой не се отнася към мене с подобаващо уважение.

— Млъкнете и двамата, моля ви! — подвикна Никол. — Уморих се да слушам караниците ви! Да, Жерар, трябва да кажа, че вие се оказахте отличен търговец. Дамите са очаровани от вашия акцент и от умопомрачителните ви маниери.

Жерар се напери като петел, окрилен от комплиментите й.

— Всъщност, бихте могъл да раздавате тези листчета на фермерските жени. Това е чудесна идея!

— Ценоразписите не са копринени платове — направи той последен опит да възрази.

— Но яденето си е ядене — каза Джени. — И който иска да яде, трябва да поработи, както правим всички!

Жерар пристъпи към Джени, свил презрително устни. Но Никол сложи ръка на рамото му и го задържа. Той погледна изненадан ръката й, премести очи на лицето й и след това отново на ръката й. И изведнъж сложи собствената си ръка върху пръстите й.

— За вас всичко ще направя.

Никол се освободи от него колкото се може по-тактично.

— Айзък ще ви откара с гребната лодка по къщите надолу по реката, а след това и нагоре срещу течението.

Жерар се усмихна, сякаш бяха любовна двойка и напусна мълчаливо къщата.

— Не му вярвам на този — каза Джени намусено.

Никол направи неопределено движение с ръка.

— Остави го. Той е безобиден. Просто си е втълпил, че трябва да се отнасяме към него като към представител на френската аристокрация. Скоро ще му мине и ще се пригоди към действителността.