— За бога! Какво ме интересуват майчинските й способности? Ти си единствената, която искам. Ти и само ти!

Никол вдигна ръце и го отблъсна от себе си.

— Не чух да споменаваш, че детето сигурно не е от теб.

Той я гледаше, без да мигне. Очакваше този въпрос и бе решил да бъде честен.

— Бях пиян. В онази една-единствена нощ… Тя се е вмъкнала в леглото ми.

— От мене се очаква ди ти простя, щом си го извършил под въздействието на алкохолните пари. Няма защо да си спомняме как действа алкохолът на самата мене. Нали и аз бях пияна, когато спах с тебе първия път.

— Никол! — Той протегна ръце към нея.

— Не ме докосвай! — Тя отскочи назад. — Никога повече не ме докосвай!

Той я сграбчи грубо за рамото.

— Ти си моя жена и имам право да те докосвам!

Тя вдигна ръка и го удари с всичка сила през лицето.

— Твоя жена! Как дръзваш да ми кажеш такова нещо? Била ли съм някога за тебе нещо друго освен една курва?! Използваше ме, когато искаш да задоволиш плътските си желания. Не ти ли стига Бианка за тази цел? Или си от мъжете, които имат нужда от няколко жени?

Пръстите й се бяха отпечатали на бузата му.

— Знаеш, че не е така. Знаеш, че винаги съм бил честен към тебе.

— Зная го, така ли? Какво всъщност зная аз за тебе?! Познавам тялото ти. Зная, че имаш страшна власт над мене, и духовна, и физическа. Зная, че можеш да поискаш от мене всичко, каквото пожелаеш, че можеш да ме накараш да повярвам на твоите невероятни измислици…

— Чуй ме! Повярвай ми! Обичам те. Ще заминем заедно.

Тя отметна глава назад и се разсмя.

— Не, ти си този, който не ме познава! Признавам, че не демонстрирам кой знае каква гордост, когато съм с тебе. Всъщност, правила ли съм нещо друго щом те зърна, освен да лягам по гръб или да седя разкрачена отгоре ти?! Подчинявах ти се, без да задавам въпроси…

— Млъкни, моля те! Не мога да те позная…

— Не можеш ли? Да, коя е истинската Никол всъщност? Всички са решили, че Никол е самата майка-кърмилница, дето ги храни, дето се грижи за всичко, дето винаги е готова да се нагърби с проблемите им… «Никол ли? Ами че тя не желае нищо за себе си…» Не е така, Клейтън! Никол Куртален вече не е дете, а жена, с всичките й страсти и желания. Бианка е много по-умна! Тя не седи вкъщи и не чака само да й свирнат за някоя среща в храстите. Тя знае, че не това е начинът да получиш онова, което желаеш.

— Никол, моля те, успокой се! Говориш неща, които не мислиш!

— Не — поклати тя глава усмихната. — Напротив, смятам, че за първи път говоря именно онова, което мисля. Толкова месеци съм в Америка и какво правих през всичкото това време? Чаках! Чаках да кажеш, че ме обичаш. След това чаках да се определиш между мен и Бианка. Сега чак виждам колко безмерно глупава съм била, овчедушна и наивна! Доверих ти се като дете.

Никол се обърна към огъня, който догаряше. Засмя се хрипкаво.

— Ти знаеш ли, че Ейб разкъса дрехите ми и ме завърза за една кука в стената? През цялото това време аз бях достатъчно глупава да си мисля, че той ще ме омърси и няма да бъда достойна за тебе! Можеш ли да си представиш? Ти се въргаляш в леглото с Бианка, докато аз, глупава гъска, се тревожа, че няма да бъда вече чиста за тебе!

— Млъкни! Слушах те достатъчно! Мисля, че прекали!

— О, Клейтън Армстронг е решил, че не желае да слуша повече Той иска всичко, но сам определя кога е получил достатъчно. Кое е достатъчно, пищната Бианка или кльощавата малка Никол?

— Казах ти да престанеш! Сега ме изслушай! Казах ти вече, че за мен това не променя нищо. Ще заминем, както сме го решили. Няма никаква разлика.

Никол го гледаше със святкащи очи.

— Но за мен има разлика! Да не мислиш, че мога да преживея живота си с човек, който може така лесно да захвърли собственото си дете? Какво ще стане, ако идем на Запад и аз родя? Ами ако срещнеш там някое сладко младо същество и се влюбиш, и нашето ли дете ще зарежеш?

Думите й бяха зли и безпощадни.

— Как можеш да помислиш такова нещо?!

— А защо да не мога? Какво си направил, за да ме убедиш в противното? Бях истинска глупачка да се влюбя в тебе, кой знае по какви причини, може би заради широките ти плещи или един господ знае заради какви други маловажни неща! Ти отлично се възползва от моите невръстни пориви. Всъщност, защо да не се възползваш? След като си мъж…

— Така ли смяташ, наистина?

— А какво друго да смятам? Аз не правех нищо друго, освен да чакам. Чаках всяка минута. Чаках да ми бъде разрешено да започна да живея. Е, сега повече няма да чакам!

Никол обу обувките си, стана и тръгна към изхода на пещерата. Клей бързо навлече панталоните си и хукна след нея.

— Не можеш да ме оставиш така! — каза той и я хвана за раменете. — Ти просто не желаеш да ме разбереш.

— О, напротив, добре те разбрах. Ти си направил своя избор. Предполагам, че решението ти е зависело от това, коя от нас двете първа ще забременее. Курталенови никога не са били особено плодовити. Жалко, иначе можех да спечеля състезанието. И навярно щях да имам голямата къща? Слугите също, нали? — Тя млъкна ядно. — И бебето, предполагам?

— Никол!

Тя изгледа ръката му, сложена на рамото й.

— Пусни ме! — Гласът й бе пронизващо леден.

— Няма да те пусна, докато не се вразумиш!

— Имаш предвид да се оставя да ме примамиш отново със сладки приказки, това ли искаш? Това време мина! Между нас всичко е свършено.

— Не можеш да говориш така!

Спокойният й тон го изплаши.

— Преди две седмици ме посети докторът от онзи кораб, пощенският.

Очите на Клей се разшириха.

— Да, точно така, същият онзи свидетел, който ти жадуваше да докараш обратно преди време. Каза, че е готов да ми помогне да се разтрогне този брак.

— Не — каза Клей. — Аз не желая това.

— Мина онова време, когато ти желаеш или не желаеш!? Ти имаше всичко, или може би е по-правилно да кажа всяка, която желаеше. Сега е мой ред. Повече няма да чакам, ще взема живота си в собствените си ръце.

— Какво приказваш? Какво искаш да кажеш?

— Първо, за анулирането на моя брак. Второ, за разрастването на моя бизнес. Не виждам защо да не извлека известна полза от тази страна на неподозираните възможности…

Една главня се разтроиш в огнището и Никол неволно спря очи на стъклото с катеричката. Тя се изсмя със сух, неприятен смях.

— Би трябвало да зная какво си си мислел, когато сте давали онази детинска клетва. Аз не бях достатъчно чиста, за да се докосна до катеричката, нали? Само твоята скъпа Бет е била достойна за това…

Никол се промъкна край него и излезе в студения утринен въздух. Спокойно и уверено отиде до пристана, качи се в лодката и загреба към отсрещния бряг. Дядо й бе казвал, че никога не бива да се обръща назад. Не беше лесно да го направи, когато всичко в нея крещеше за Клей. Опита се да извика образа на Бианка, самодоволна и бременна, сложила ръце на издутия си корем, където бе детето на Клей… Никол погледна собственото си плоско тяло, благодарна, че не носи в себе си дете.

Когато стигна до кейчето на мелницата, се почувства малко по-добре. Стоеше, загледана в малката къща. Тя ще остане още известно време неин дом. Но ще има нужда от повече пространство, от всекидневна на долния етаж, от две допълнителни спални горе… Ще трябват пари. А тя ги няма… Земята около мелницата е хубава и тлъста. Тя си спомни, Джени споменаваше, че я продават… Но пак пари трябват, за да я купи.

Изведнъж се сети за дрехите си, единственото, което притежаваше. Те струват много пари! Само онзи маншон от зибелин… С каква наслада би го захвърлила в лицето на Клей! Колко би искала да събере всичките дрехи и да ги струпа в хола му! Но една такава дребна демонстрация би струвала твърде много. На забавата у Бейкъсови толкова много жени се възхитиха от дрехите й! Изтръпна, като си спомни за наметката, подплатена с норка. Беше я оставила на пода на пещерата. Но там тя повече няма да се върне! Никога!

Главата й се бе запалила от мисли, когато влезе в малката къща. Джени се въртеше около огнището, поруменяла от топлината. Жерар седеше до масата, бърчеше капризно нос над един шаран и го върна обратно в купата. Близнаците седяха в ъгъла и се кикотеха зад разтворената си книга.

Джени вдиша глава.

— Какво е станало? — Тя се взираше тревожно в Никол.

— Нищо не е станало — каза Никол. — Поне нищо ново. — Тя изгледа Жерар замислено. — Знаете ли, Жерар, хрумна ми нещо. Мисля си, какъв чудесен търговец може да излезе от вас.

Той вдигна надменно едната си вежда.

Хората с моето обществено положение… — започна той, но Никол грабна купата с риба изпод носа му и го сряза:

— Ние живеем в Америка, а не във Франция. Който иска да яде, трябва да работи.

Мъжът я изгледа мрачно.

— И какво да продавам? Нямам понятие от брашна и зърнени храни.

— Брашното само се продава. Бих искала от вас да убедите няколко хубави млади дами, че ще изглеждат още по-хубави в коприна и зибелин.

— Зибелин? — надигна се Джени предупредително. — Какво си намислила?

Никол погледна приятелката си така, че тя занемя.

— Елате с мене горе да ви покаже дрехите. — Обърна се към близнаците и нареди: — А вие двамата се пригответе за уроците.

— Чакай, Никол — намеси се тихичко Джени. — Ти сега за уроци нямаш време. Човекът за шлифоването на воденичните камъни те чака…

— Няма аз да им преподавам — каза Никол. — Имаме на горния етаж една високообразована дама и тя с удоволствие би се заела с тях.

— Адел? — каза Жерар подигравателно. — Тя не знае коя е, и едва ли би могла да направи нещо, което поискаш от нея.

— Не искам при дамата, която крещи! — каза Алекс, хвана Манди за ръка и я придърпа до себе си в ъгъла.