Клей стана от леглото и бързо се облече. Единствената му мисъл бе да избяга колкото е възможно по-далеч от тази жена…

И ето сега седеше на поляната, която бяха сътворили заедно с Джеймс и Бет, и се опитваше да си спомни нещо от изминалата нощ… Сигурно е бил ужасно пиян, за да посегне на Бианка. Но на сутринта нищо не помнеше… Какво се случи след като излязоха от дома на Никол?

Всъщност, безпокоеше се най-вече за Никол. Какво ще стане, ако Бианка забременее? Той бързо прогони тази мисъл от главата си.

— Клей? — извика Никол. — Ти ли си? — Той скочи усмихнат, за да я посрещне.

— Ти изобщо не определи по кое време ще се срещнем… О, Клей! Изглеждаш ужасно! Очите ти… Не са добре…

— Да бяха само очите — каза той прегракнало и протегна ръце към нея.

Никол дойде близо до него, спря и се намръщи:

— А и миришеш точно толкова лошо, колкото изглеждаш!

Той направи гримаса:

— Кой твърдеше, че любовта е сляпа?

— Сляпа да, но има обоняние! Седни да си починеш! Или по-добре запали огъня в пещерата. Донесла съм нещо за ядене. Снощи ти почти нищо не хапна.

— Моля ти се, не ми споменавай за снощи! — простена той.

Един час по-късно, след като бяха закусили и в малката пещера бе станало приятно топло, Никол се съгласи да разговарят. Бе метнала върху краката им едно одеяло и се бе облегнала на каменната стена. Но още не можеше да се отпусне, за да позволи на Клей да обгърне с ръка раменете й.

— Почти не заспах миналата нощ — започна тя. — Не ми излизаше от ума това което ти ми разказа за Бианка и нейните роднини. Искаше ми се да ти вярвам, но някак си… трудно ми беше. За мене има само едно ясно нещо: женен си за мене, а живееш е нея. Излиза така, като че искаш и двете ни…

— Наистина ли мислиш така?

— Опитвам се да не го вярвам. Но зная колко силно е обаянието на Бет върху тебе. Може би изобщо не осъзнаваш колко много обичаш дома си. Снощи ти каза, че си готов да напуснеш всичко и да заминеш на Запад. Но само преди известно време ти си бил готов да отвлечеш една жена само защото е приличала на стопанката на този дом…

— Ти си ми по-скъпа от плантацията.

— Надявам се, че е вярно — прошепна тя. Очите й бяха големи, тъмни и влажни. — Надявам се, че съм ти толкова скъпа.

— И все пак продължаваш да се съмняваш в мене, така ли? — Пред очите му изникна образът на Бианка в леглото му, кървавото петно на нейната девственост върху чаршафа… Дали Никол наистина няма право, като не му вярва? Той погледна към малката ниша в стената, където стоеше стъклената сфера, стана и я взе. — Зная, че тогава бяхме още деца и не познавахме живота, но никога не сме пристъпвали клетвите си…

— Понякога невинните клетви са най-истински — каза Никол усмихната. Тя отиде до него и сложи ръка върху неговата.

Стъклото бе заключило завинаги сребърната катеричка, докосвана от пръстите на Бет. Никол никога нямаше да може да влезе в омагьосания свят на неговата младост…

— О, Клей! Толкова те обичам! — възкликна тя. — Вината съм те обичала и винаги ще те обичам!

Той внимателно остави стъклото обратно на мястото му. Изобщо не забеляза с какъв съсредоточен поглед го наблюдава Никол. Обърна се и я притегли на гърдите си.

— През пролетта можем да тръгнем. Непрекъснато вървят кервани на Запад. Ще тръгнем в различно време, за да не се разбере, че отиваме заедно…

Клей продължи да й излага плановете си, но Никол не го слушаше. До пролетта има месеци. Пролетта е времето, когато земята възкръсва за живот, когато се сее… Ще може ли Клей да остави всичко, да зареже хората си, които зависят от него?

— Трепериш — каза той. — Студено ли ти е?

— Мисля, че е от страх — отвърна тя тихо.

— Нямаш основания да се страхуваш! Най-лошото е вече минало.

— Дали наистина е така, Клей?

— Замълчи! — каза той и затвори устните й с целувка.

Бе минало много време, откакто бяха за последен път заедно. Живееха разделени след забавата у Бейкъс… Каквито и основания да имаше Никол да се страхува, всичко се изпари като дим, когато я целуна. Ръцете й се обвиха около врата му и тя придърпа лицето му по-близо до своето… Бе изгладнял за нея, жадуваше за сладкия й нектар, за да отмие следите от нощта с Бианка…

— Клей? — трепна Никол. — Лошо ли ти е?

— Не. Просто препих снощи. Стой, стой така! — Той я притисна към себе си. — Толкова си нежна! Ти си топла и жива, а моят свят е изпълнен с привидения… — Той целуна врата й. — Искам да забравя всичко.

— Да — шептеше тя — да.

Клей я повлече със себе си върху одеялото на пода. Бе станало топло и миришеше приятно на горели дърва. Никол го желаеше трескаво, но Клей не бързаше. Той бавно разкопча меката вълнена рокля и пъхна ръка под нея, за да погали гърдите й.

— Колко ми липсваш! — промълви той, следвайки с устни ръката си.

Никол трепереше като в треска. Пред очите й се появиха цветни кръгове. Искаше да разкопчае жилетката му, но не съзнаваше какво прави, устните и ръцете му я зашеметяваха, не можеше да мисли и за най-простото нещо, ръцете не й се подчиняваха.

Развеселен от несръчността й, Клей се отдръпна от нея, и се справи сам с копчетата. Очите й бяха затворени, плътните й гъсти мигли лежаха като тъмна ивица върху лицето й. Той погали бузата й и проследи с пръст очертанията на устните й… Обожанието му прераства в лудо желание. Бързо хвърли всички дрехи от себе си.

Никол лежеше по гръб, е подпряна на едната ръка глава и гледаше отраженията на пламъците по неговите мускули. Прокара треперещи пръсти по гърба му. Клей се извърна към нея — гол, целият светло злато и тъмен бронз.

— Красив си — прошепна тя и се усмихна.

Той я целуна отново, смъкна роклята й надолу и сграбчи гладкото тяло. Опипваше го, изучаваше го, като че беше нещо непознато.

— Клей — простена тя и се впи в него, зашеметена и подлудяла от все по-бързите жадни тласъци на тялото му в нея. — Клей…

Докато най-после всичко се превърна в едно огромно огнено слънце, тя извика дрезгаво и падна на гърдите му, изнемощяла, люлееща се бавно от вълните на кръвта, пулсираща в цялото й тяло.



— Значи да сме наясно, госпожо! — Едрият млад мъж умело изстреля точно в краката й кафявата си тютюнева плюнка. — Искате да ви направя бебе, нали така? Не искате да ви дам някое от моите, дето сме ги народили, а да ви измайсторя ново, така ли?

Бианка стоеше с изправен гръб пред него, полагайки усилия да издържи погледа му. Не се бе наложило да пита и да разпитва дълго — веднага й посочиха Оливър Хаутърн, човек, готов на всичко, стига жената да е добра, и човек, който умее да си държи езика зад зъбите. Първоначално мислеше да му предложи пари, за да отведе Никол във Франция, но Хаутърн не бе човек като Саймънсови, надали би извършил престъпление.

След несполучливия си опит да накара Клей да спи с нея, Бианка реши, че трябва да предприеме нещо в тази насока, ако не иска да претърпят крушение всичките й планове и надежди за бъдещето. Не след дълго Клей щеше да разбере, че всъщност не го държи в ръцете си с изфабрикуваната заплаха за Никол. Необходимо й е да роди! Независимо как ще се уреди това.

— Да, мистър Хаутърн. Искам да имам дете. Осведомих се за семейството ви и изглежда сте много плодовити…

— О, осведомихте се, така ли? — ухили се той, оглеждайки я така, като че ще я купува. Пълнотата на младата жена не го отблъскваше, напротив, той обичаше едрите, със здрав гръб, пъргави и не се жалят в кревата… Тази жена обаче май не бе от игривите, надали се бе и опитвала някога, та това го притесняваше.

— Значи така, решили сте, че тия Хаутърнови, макар че не умеят да гледат тютюн, поне деца могат да правят, така ли?

Тя кимна кратко. Колкото по-малко разговаря е него, толкова по-добре.

— Естествено, от вас се очаква да пазите тайна. Пред обществото аз никога не ще призная, че съм ви виждала. Очаквам и от вас да се държите така.

Оливър я разглеждаше развеселен. Беше набит, як мъж, с малко крива усмивка — единият му преден зъб бе отчупен. На него тази работа му се виждаше невероятна — застанала жената и му предлага пари да я оправи!.. По-право да я оправя дотогава, докато забременее… Сякаш е разплоден жребец и му водят кобила. Виж ти, как могат да се печелят пари…

— Ясно, мадам! Както кажете вие, така ще е. Ще се правя че не съм виждал нито вас, нито детенцето. Но трябва да ви предупредя: моите и шестте като че са ми откъснали главата.

Точно така му се пада на Клей! Ще трябва да признае за свое дете, което явно прилича на друг. Детето ще е набито и ниско, да видим тогава какво ще каже Клей със своите дълги източени крайници.

— Така, разбрахме се! — каза Бианка и на лявата й буза се появи трапчинката. — Можете ли да се срещнете с мене утре в три часа зад работилницата за дъбене на кожи в плантацията Армстронг?

— Армстронг ли казахте? Какво, да не би Клей да го няма в правенето на деца?

Бианка настръхна.

— Нямам намерение да отговарям на каквито и да било въпроси. Спестете си любопитството!

— Дадено! — изстреля Оливър и се озърна предпазливо. Намираха се на един страничен път, на около четири мили от плантацията Армстронг. Бианка бе посочила мястото в бележката, изпратена до него. Той протегна ръка и докосна рамото й, но тя отскочи като опарена:

— Не ме докосвайте! — Обърна се рязко и бързо се отдалечи.

Оливър гледаше след нея, смръщил чело. Дамата бързо изчезна зад завоя, където я очакваше карета. «Шантава работа!» — помисли си той. Не ти дава да я пипнеш, а иска да забременее. Отнася се с него така, като че е отвратителен, а пък му определи среща за утре, за да я чука! Луда жена! Само при мисълта за това кръвта му кипваше, той се размърда неспокойно, панталонът му стана нещо тесен при оная работа… О, той не е от тия, дето придирват много-много! На харизан кон зъбите се не гледат! А току-виж се намерили и други такива госпожи да искат той да им свърши работа, като мъжете им не ги бива… Може пък е това да си изкарва прехраната, а тютюна да върви по дяволите! Оливър Хаутърн изпъна рамене и си тръгна за дома.