— Зная това… — Отговорът му се забави безкрайно дълго. — Ела сега да викаме близнаците и да влезем при другите! — Той я хвана за ръка и я потегли към мелницата.

Никол седеше на масата като замаяна. Тази коледна вечеря като че нямаше край. Не можеше да се освободи от мислите си — не само за Бианка, но и за Ейръндел хол. Знаеше колко обича Клей своя дом, как винаги говори за него с благоговение… Въпреки че пренебрегваше къщата заради полските си работи, той разчиташе на Никол и се радваше на всяко нещо, което тя правеше за дома му. Никол си мислеше дори, че тогава, когато й направи първото предложение — да си остане женен за нея, ако Бианка не дойде в Америка, Клей всъщност си бе мислил предимно за къщата.

Никол чоплеше разсеяно в чинията си и слушаше с половин ухо плановете на Травис да посети напролет Англия.

Да, Клей има право. Тя вече не му вярва… Колко пъти му бе от давала сърцето си и той го бе отблъсквал. Разбира се, съображения винаги се намираха. Най-напред беше приликата с Бет. Сега пък Бианка го изнудваше. На това тя вярваше — историите бяха твърде абсурдни, за да си ги е измислил. А ето сега твърди, че иска да напусне Вирджиния и Бианка, само и само да бъдат заедно. Бе казал, че ненавижда Бианка, а въпреки това живее вече с нея месеци наред…

И все пак… Трябва да му вярва. Разбира се, че той мрази Бианка и обича нея. Има съвсем логични обяснения за всичко. Бианка живее при него… А Никол живее в друга къща…. Само дето не можеше в момента да си припомни нито едно от тези логични обяснения.

— Мисля, че това парче на вилицата ти вече изсъхна! — каза Уес на ухото й.

— О! — премигна Никол и се опита да се усмихне. — Боя се, че не съм добра събеседница.

Травис й се ухили:

— Когато една жена изглежда така, както изглеждаш ти, няма защо нито да прави нещо, нито да говори. Ще си намеря аз някой ден едно такова хубаво момиче и ще си го държа в стъклена витрина. Ще я пускам оттам само когато желая да се любим.

— Е, няма да е повече от три пъти на нощ, предполагам — каза Уесли и сложи в чинията си няколко захаросани плода.

— Не позволявам такива разпасани приказки! — каза Бианка сухо. — Дори в колониите не бива да се забравя, че на масата има дама.

— Мене са ме учили, че дамите не живеят с мъже, с които не са венчани! Така зная аз! — отвърна Травис заядливо.

Лицето на Бианка стана червено от гняв, тя рязко стана. Столът и се преобърна, а едновременно с това и няколко чаши на масата.

— Не ще ви позволя да ме обиждате. Знаете, че аз съм тази, която ще бъде стопанката на Ейръндел хол. А стане ли това… — Бианка изпищя ужасено. Манди бе вперила невинни очички в лицето й, докато ръчичката и държеше чинията с желе от боровинки така, че всичко се изливаше бавно по роклята на Бианка.

— Нарочно го направи! — изкрещя Бианка и се пресегна да плесне Манди.

Сега вече всички скочиха, за да я спрат. Но Бианка само изохка и се дръпна от масата с ужасено лице. Върху глезена й се бе изсипала чиния с горещ пудинг от сини сливи.

— Махнете го от крака ми! — изписка тя, като отчаяно тръскаше стъпалото си. — Горещ е!

Никол се хвърли към нея, подаде й една кърпа. Травис измъкна Алекс изпод масата.

— Я виж това дете, Джени! Май си е изгорило пръстите.

— Жалко за пудинга — каза Уесли и изгледа Бианка, която се опитваше да избърше крака си.

— Защо да е жалко? — каза Джени многозначително.

— Клейтън Армстронг! — изпръхтя Бианка. — Как можеш да седиш и да мълчиш, когато ме обиждат по такъв безобразен начин?

Всички обърнаха очи към Клей. Никой не бе броил чашите с бърбън, които бе изпил една след друга. Чак сега забелязаха стъкления поглед, с който безучастно се взираше в Бианка.

— Клей — обади се Никол. — Мисля, че сега ще е най-добре да отведеш Бианка… вкъщи.

Клей заобиколи масата, хвана Бианка за рамото и тръгна мълчаливо към вратата, докато тя продължаваше да се оплаква от «онзи пудинг». Той само се пресегна, взе едно от глинените шишета с бърбън И бързо я избута през прага.

Бианка едва го догонваше, препъвайки, се след него в мрака. Роклята й бе съсипана, а от студа глезенът й я болеше още по-силно. Очите й бяха премрежени от сълзи, не виждаше къде стъпва. Клейтън отново я бе унизил пред другите. Откакто е пристигнала в Америка, той само това прави!

На пристана Клей повдигна Бианка да стъпи в лодката и изпъшка:

— Ако продължаваш да ядеш, някой ден ще потънем! — Той леко заваляше думите.

Това вече надхвърляше всички обиди!

— Изглежда новото питие ти се услади? — каза Бианка със захаросано гласче и кимна към бутилката в краката му.

— Кара ме да забравя. Всичко, което ми дава възможност да забравя, е добре дошло.

Бианка се усмихна в тъмнината.

Когато стигнаха до другия бряг, тя пое ръката му, стъпи на брега и заподтичва отново след него към вкъщи. Цялата трепереше като листо, когато стигнаха до градинската врата. Изпитваше ужас от онова, което трябва да предприеме. Нямаше сили да си го помисли просто…

Клейтън трясна бърбъна на масата в хола и отново излезе навън.

— Селяндур! — прошепна Бианка. Но бързо подхвана полите си и изтича по стълбите към стаята си. Дръпна едно от чекмедженцата на малкия изящен скрин и извади шишенце с лауданум. Малко сънотворно в бърбъна и Клей няма да разбере какво става…

Успя да ливне малко лауданум в чашата му, преди да я напълни с бърбън. Каква воня, господи!

Клей вдигна учудено вежди, когато тя му поднесе питието. Но бе твърде пиян, за да мисли сега за подбудите й. Той вдиша чашата към нея с подигравателна гримаса и я изпи на един дъх. След това сложи празната чаша на масата и надигна направо бутилката.

Бианка само сви устни и го изгледа презрително как залита нагоре по стълбите. Чу го как отвори вратата на спалнята си, как хвърли тежките си ботуши. Сега бе моментът да действа.

Холът бе тъмен. Бианка застана в подножието на стълбището и се вслуша. Гадеше й се само при мисълта за онова, което ще направи. Ужасяваше се от всяко мъжко докосване, мразеше го толкова, колкото го обичаше нейната майка. Но бе достатъчно само да огледа хола, за да си спомни, че ще загуби безвъзвратно всичко това, ако не иде в леглото на Клейтън. Тя взе шишенцето е лауданум и тръгна бавно нагоре по стълбата.

С треперещи ръце се разсъблече в своята стая и облече бледорозова копринена нощница. Очите й се напълниха със сълзи, но смело отпи от приспивателното. Поне малко ще я упои.

Стаята на Клей тънеше в лунна светлина. Беше легнал напряко на леглото — гол, на тази светлина бронзовата му кожа блестеше като златна. Бианка бе далеч от мисълта да се възхищава на един гол мъж. Изпитият лауданум помогна — всичко й беше като насън.

Тя тихичко се промъкна и легна до Клей. Мисълта, че трябва да му се предложи, я изпълваше с ужас. Не знаеше как ще го изтърпи.

Клей не се нуждаеше от подканване. Бе закопнял на Никол и допира на копринената нощница, както и напарфюмираните коси събудиха у него желанието.

— Никол!.. — прошепна той и я претегли към себе си.

Ала дори пиян, със замаяно съзнание, той усети, че до него не е жената, която обича. Самата му ръка се отдръпна от чуждото тяло. Той измърмори нещо, обърна се и се остави отново на съня, за да търси в него Никол.

Бианка бе вцепенена от напрежение, в очакване той да задоволи своя животински нагон с нея. Но когато той е някакво неясно грухтене й обърна гръб, бяха нужни няколко минути, за да разбере, че той няма да я докосне. Тя мислено го прокле. Ох, да не беше плантацията, с какво удоволствие би оставила това жалко подобие на мъж на Никол, да си го гледа…

Но сега трябваше да се направи нещо. Когато се събуди, Клей трябва да е убеден, че я е дефлорирал. Иначе целият й план отива по дяволите. Тя се надигна от леглото, проклинайки и сънотворното, което беше изгълтала, и този отвратителен човек. Едва слезе по стъпалата, толкова беше замаяна. Но дори и залитаща не можеше да се отклони от пътя на своята цел — кухнята.

На голямата маса имаше голямо парче говеждо, оставено в марината от ароматни треви. Бианка успя да източи малко кръв в една чаша. След това взе шестте останали стафидени кифлички от долапа, за да се възнагради за своята изобретателност, и тръгна обратно към голямата къща.

Стигна на горния етаж, изяде кифличките и чак тогава, усещайки, че очите й се затварят, легна до Клей и се обля с говеждата кръв. Скри чашата под леглото, прокле за сетен път ядно Клей, задето я принуждава да върши такива долни неща, и заспа най-сетне до него.

Шестнадесета глава

Яркото утринно слънце блестеше в хилядите огледала на втвърдилия се сняг и бодеше възпалените очи на Клей. Болката го пронизваше най-вече в главата, там сякаш се бяха струпали всички възможни гадости. Тялото му като че бе натежало с един тон, едва го мъкнеше Всяко движение бе истинско усилие — наведе се да вземе шепа сняг за да разкваси обложения език и едва се изправи.

Но много по-отвратителен от режещата болка в главата и от бунтуващия му се стомах бе споменът за тази сутрин. Беше се събудил до Бианка! Отначало остана само загледан в нея, сили нямаше да помръдне, толкова силно го цепеше глава, не му идваше никаква ясна мисъл.

Тогава Бианка бързо отвори очи, изписка ужасено, като го видя седна в леглото и притегли завивката чак до брадичката си. «Чудовище! Мръсно, отвратително животно!» — го бе нарекла тя и след това му разказа как я завлякъл в леглото си и я изнасилил.

Клей я слушаше вяло, а като свърши, само се изсмя. Не му се вярваше да е бил чак толкова пиян.

Но когато Бианка стана от леглото, на чаршафа имаше кръв. Кръв имаше и по нощницата й. Преди Клей да може да каже нещо, Бианка заяви възмутено, че тя е дама и не ще остави да я третира като курва. Ако забременее, Клей е длъжен да се ожени за нея.