— Не знам… не помня името. Но Ейб каза, че тя е господарката на онази къща. Щото малката дама, другата де, била измамница, тя искала да ограби всичко…

«Бианка!» — Уесли почувства, че му се зави свят. От самото начало подозираше, че тя има пръст в тази работа, ето че излезе точно така! Той погледна момиченцето и му се усмихна:

— Ако беше по-голямка, миличка, щях да те целуна! Ето, дръж! — И той извади от джоба си златна монета от двадесет долара. — Това ми е дала моята майка. Сега ще е за тебе!

Той сви пръстчетата на детето върху монетата. Детето го гледаше със зяпнала уста. Досега знаеше само ругатни и плесници, никога никой нищичко не й бе подарявал… Този господин, с такива вълшебни дрехи, и дето така хубаво мирише… той беше същински ангел, слязъл направо от небето.

— Ще се ожениш ли за мене, когато порасна? — Гласецът беше тънък и разтреперан.

Уесли се ухили широко.

— Може би! — Той се изправи, после изведнъж се наведе отново и целуна звучно детето по бузката. — Обади ми се, като пораснеш!

Обърна се и хукна към шалупата. Клей и Травис бяха загубили търпение. Той бе толкова впечатлен от факта, че Бианка е замесена в този заговор и сигурно знае къде се намира Никол, че съвсем забрави за момиченцето.

Но детето продължаваше да стои като замаяно. То гледаше с жадни очи как шалупата се отдели от кея. Тринадесет години то бе живяло откъснато от света. Неговият свят се състоеше от бедност, мъка, мизерия и побоища… Никой не му бе казал никога едничка мила дума. Никой никога не я бе целувал…

Тя попипа бузката си, която бе целунал Уесли, и бързо тръгна образно нагоре по брега. Трябваше да намери скривалище за своето златно съкровище.



Бианка видя как Клей изтича от пристана към къщата и се усмихна. Знаеше си, че той много скоро ще разбере кой стои зад отвлича нето на Никол. Бе подготвена за разправията, която щеше да последва. Допи си шоколада, изяде последното парченце ябълков сладкиш и попи изискано устните си със салфетката.

Намираше се на горния етаж, в собствената си стая. Сега вече тук всичко изглеждаше по-добре. През последните два месеца бе направила редица промени. Нямаше вече нищо грубо и просташко! Цялата стая тънеше в рюшове и дипли от розов тюл. Розетките на леглото бяха позлатени. Върху камината бяха наредени малки порцеланови фигурки… Тя въздъхна. Не беше все още както тя искаше, но постепенно всичко ще дойде на мястото си.

Клей отвори вратата, тежките му ботуши затропаха по пода от твърдо дърво. Бианка потръпна от грубото му нахлуване. Мислено си отбеляза, че трябва да се поръчат още килими.

— Къде е тя? — Гласът му беше зъл и застрашителен.

— Защо смяташ, че мога да ти отговоря? — Бианка размърда зиморничаво рамене и се сети, че трябва да си поръча и кожена наметка за зимата.

Клей се приближи към нея, присвил гневно очи. Бианка го възпря с поглед, изпълнен с предупреждение.

— Само ако ме докоснеш, никога няма да я видиш!

Клей отстъпи крачка назад.

— Колко отвратително, наистина! Достатъчно е само да ти се спомене, че тази малка лицемерка е в опасност, и ти вече целият трепериш от страх!

— Ако ти е мил живота, ще ми кажеш къде е тя!

— Ако на тебе ти е мил живота, не се приближавай до мене!

— Какво искаш? — Той говореше с глух, задавен глас. — Предлагам ти половината от онова, което имам.

— Половината? Мислех, че я оценяваш по-скъпо.

— Добре, всичко! Ще ти дам всичко. Ще ти препиша цялата плантация.

Бианка се усмихна, отиде до прозореца и заоправя пердето. Пръстите й галеха гладката коприна.

— Не ми е ясно защо всеки ме смята за глупачка! Но ей сега ще разбереш, че не съм паднала на главата си. Ще ми припишеш плантацията и след това ще се измъкнеш нанякъде с твоята прехвалена френска курва. И какво ще стане с мене?

Клей стисна юмруци до бедрата си. Полагаше неимоверни усилия да не я хване за гушата и я удуши. Не бива! Няма да направи нищо, което би могло да застраши Никол още повече.

— Добре, нека аз да ти кажа какво ще стане с мене — продължи Бианка. — За една година плантацията ще фалира. Вие американците сте противни същества. Прислужниците ви си въобразяват, че струват колкото господарите си! Твоите хора изобщо няма да ми се подчиняват. А след като плантацията фалира ти ще се появиш, предполагам, и ще си я откупиш на нищожна цена. Кон за кокошка! Ще ме оставиш с празни ръце.

— Какво повече бих могъл да ти дам?

— Ето защо се питам дали изобщо обичаш моята бивша слугиня…

Клей я гледаше мълчаливо. Гледаше и се чудеше. Как е могъл да помисли, че тя прилича на Бет?!

— Ти каза, че ще ми отстъпиш доброволно имота си. Е, питам се сега, готов ли си да ми дадеш още нещо, за да я спасиш? Нека да ти обясня! Предполагам разбра вече, че имам братовчеди тук в Америка. Е, не са точно хора, с които да се похвалиш пред обществото, но са полезни, о, наистина страшно полезни. Този Ейб например е готов да направи всичко, което поискам.

— Къде я е закарал?

Бианка се усмихна подигравателно.

— И смяташ, че ще ти го кажа току така? След всичко онова, което ти ми причини? Ти ме унижи, ти злоупотреби с мене! Вися от месеци тук, чакам и чакам, докато ти най-безцеремонно мърсуваш с тая малка никаквица. Сега е мой ред да те накарам да чакаш… Та така, докъде бях стигнала? Да, за милите братовчеди, естествено. За няколко кокошки и говеда те са готови да сторят всичко, което им кажа. Всичко! Дори убийство.

Клей отстъпи още една крачка назад. Убийство. Тази мисъл още не бе минавала през главата му. Бианка се усмихна злъчно.

— Виждам, че постепенно започваш да разбираш. Хайде сега нека да ти кажа какво аз искам от тебе. Искам да бъда господарка на тази плантация. Искам ти да я управляваш, а аз да бера плодовете на твоя труд. Искам да се явявам в обществото като уважавана омъжена жена, а не като някакъв нежелан придатък, за какъвто ме сметнаха на празненството у Бейкъс. Искам слугите ти да ми се подчиняват!..

За момент тя се обърна на другата страна и замълча. А когато го погледна отново, добави много, много тихо:

— Чул си за Френската революция. Непрекъснато ми навират в носа какви били роднините на моята бивша слугиня… Мисля, че повечето й близки са били обезглавени. Тълпата там още лови аристократите, още търси кого да завлече на гилотината… — Бианка направа кратка пауза. — Този път Ейб я закара само на някакъв остров всред блатата на Вирджиния, но следващия път ще я качи на един кораб и ще я върне обратно във Франция… — Двойницата на Бет се усмихна — И не мисли, че можеш да я отървеш, даже и да премахнеш Ейб. Имаме и други роднини, всичките са готови да помагат… Само ако съм да падне от главата ми, ще върнат Никол във Франция!

Сякаш някой го ритна с всичка сила в корема. Клей се олюля на зад и се строполи в едно кресло. Гилотината! Пред очите му изведнъж изникна цялата онази ужасна история за дядото на Никол, за главата му, набучена на копие… Как се бе вкопчила в него, когато бурята върна отново спомена за нейното минало!.. Трябва да я спаси Да направи всичко възможно тя никога да не изпита отново този ужас.

Клей се надигна решително. Ще я отведе оттук, ще бди над нея никога няма да я изпуска от погледа си…

Но изведнъж осъзна колко безнадеждна е тази мисъл. В дома на Елън я бе оставил самичка само за два часа… Нима тя ще трябва да живее като затворничка? И само миг невнимание… Какво? Мъртва? Ужасно! По-страшно от всичко, което е преживяла досега. Няма да допусне това. Нито една погрешна крачка, която би могла да я изложи на смъртна опасност!..

Той промени тона. На всяка цена трябваше да се разбере с Бианка:

— Мога да ти дам огромна зестра. Ще бъдеш най-изгодна партия.

Бианка изсумтя.

— Ти наистина не разбираш нищо! В Англия аз ще бъда не добра партия, а една опозорена жена. Всеки ще каже, че си предпочел да платиш, за да се отървеш от мене. Мъж може и да си намеря, но този мъж само ще ми се подиграва. Не това искам аз от живота.

Клейтън стана и без да иска прекатури креслото.

— Но какво ще получиш, ако се оженя за тебе? Знаеш, че само ще те мразя. Това ли искаш от живота?

— Една жена предпочита да бъде мразена, отколкото осмивана. В омразата поне има известна доза респект. Всъщност аз съм уверена, че от нас с тебе ще се получи изключителна двойка. Аз ще ръководя домакинството ти, ще приемам гостите ти. Мога да организирам великолепни приеми. Ще бъда изрядна съпруга. Поне никога няма да можеш да се оплачеш, че съм ревнива! Щом плантацията върви добре, свободен си да правиш каквото искаш, в това число да ходиш и с други жени. — Тя цялата потръпна. — Стига да не се доближаваш до мене.

— Мога да те уверя, че от това няма защо да се страхуваш. Няма опасност някога да се докосна до тебе!

Бианка се усмихна:

— Ти го казваш като обида, но аз не го възприемем така. Нямам нужда да ме докосваш нито ти, нито който и да е друг мъж.

— А какво ще стане с Никол?

— Точно на това искам да се върна. Ако се ожениш за мене, нищо няма да й се случи. Съгласна съм дори да си остане в мелницата, ще можеш да я посещаваш и да удовлетворяваш… животинските си страсти. Сигурно и двамата умирате да се… чифтосвате!

— Каква гаранция ще имам, че някой от братовчедите ти няма да я нападне посред нощ, след като се оженя за тебе?

Бианка присви очи, преценявайки отговора си.

— Гаранции не мога да дам. Без гаранции ти ще се придържаш по-стриктно към нашето споразумение. Никога няма да си сигурен какво може да й се случи.

Клей мълчеше. Никаква гаранция! Животът на неговата любима ще зависи от прищевките на една алчна егоистка. Но нима има избор? Би могъл да отхвърли предложението на Бианка и да си остане женен за Никол. Но тогава щеше да трепери всяка секунда за живота й. Нима любовта му е толкова егоистична, че да заложи на карта живота й само за няколко месеца удоволствие!.. Има право да рискува своя живот, но не и нейния…