— За да я нападнеш, нали? Нали затова ме изпрати, да не ти преча. И с нея искаш да мърсуваш като с малкото момиче на Самюълс. Родителите й нали затова я разкараха, щото я беше страх да заспи, за да не я нападнеш? Тя не каза кой е бил при нея, ама аз знаех, че ти си се гаврил с нея…

— Е и какво? — погледна го Ейб. — Говориш, като че е била дете. Нали беше сгодена за едно от момчетата на Петерсън? Като се е въргаляла с него, защо да не е и с мене?

— С тебе! — изфуча Айзък. — Тебе никоя не те иска. Ти търсиш само да ги насилиш… — Айзък грабна кофата до краката си и я хвърли към главата на Ейб. — Веднага я пусни!

Ейб избягна ловко кофата и се засмя злобно:

— А да си спомняш какво ти се случи последния път, когато се държа дръзко с мене? — Той премести ножа в лявата си ръка.

Айзък погледна към Никол, докато Ейб тръгна приведен към него. Безпомощното състояние на момичето не го възбуждаше, напротив, извикваше у него само отвращение към брат му.

— Последния път бях само на дванайсет — каза Айк тихо.

— О, да не се мислиш за мъж? — подразни го Ейб.

— Точно така! — Айзък скочи върху Ейб толкова бързо, че той дори не можа да предугади движението му. Бе свикнал да има пред себе си едно послушно дете, Забравил бе, че на тази възраст децата се превръщат в мъже…

Когато юмрукът на брат му го улучи в лицето, Ейб бе толкова изумен, че политна назад и се удари в каменния зид. Задъхан, той се изправи на крака. Сега вече бе не по-малко ядосан от Айзък. Заслепен от ярост, вече не съзнаваше, че срещу него е братчето му.

— Пази се! — изпищя Никол, когато Ейб замахна с ножа. Острието се заби в бедрото на момчето. Ейб измъкна ножа и удари повторно, като този път разряза дълбоко мускула.

Айзък зави от болка. От раната бликна кръв. Той хвана китката на Ейб и изви ръката му така, че Ейб клекна и изтърва ножа. Опита да се изтръгне от ръката на Айзък, но изведнъж усети как ножът се заби в плещите му.

Ейбрахам скочи, олюля се и потърси опора в стената до вратата стиснал в ръка ранената си страна. Измежду пръстите му струени кръв.

— Искаш я за себе си — процеди през зъби той. — Хайде, имаш я! Той бързо се провря навън и хласна силно вратата след себе си.

Никол и Айзък чуха как бутна резето.

Айзък закуца към вратата и направи немощен опит да я блъсне е тялото си. От крака му продължаваше да блика кръв — виждаше се, че губи сили.

— Айзък! — изкрещя Никол ужасена, гледайки как се подпира на вратата със затворени очи. — Айзък! Отрежи въжетата, ще ти помогна! Айк!..

Той явно вече не я чуваше. Пред очите му бе паднала червена мъгла. Люшна се към нея, вдигна ръка и се хвана за въжето, на кое то бяха окачени ръцете й.

— Отрежи го, Айзък! Режи! — подкани го тя, като видя, че той сякаш забрави къде е и какво трябва да направи.

Момчето събра последни сили и започна да търка с ножа като е трион. Слава богу, въжето бе прогнило. Когато падна от китките й, Айзък се строполи безжизнен на мръсния под. Никол развърза е трескави пръсти краката си. Кървавият нож на Ейбрахам лежеше на пода. Тя го взе, разряза ризата си, накъса батистата на ивици и се спусна към Айзък — сряза панталона му, за да открие раната. Беше ужасяващо дълбока, кръвта просто извираше. Никол бързо омота стегнато крака с платното, за да спре кръвта. Айзък бе сякаш в шок — нито помръдваше, нито казваше нещо. Като свърши с крака, Никол му подаде вода, но той не пое нито капка.

Тя изведнъж усети, че е на края на силите си. Седна на пода, облегна се на зида и притегли главата на Айзък на скута си. Това докосване сякаш поуспокои момчето. Тя леко поприглади тъмните коси на челото му, след това облегна глава на студения камък…

Затворени в тази каменна дупка като в гроб… Без нищо за ядене, нищичко…

Като корабокрушенци на самотен остров, който никой никога не ще намери…

Но Никол изведнъж се почувства по-сигурна, отколкото вчера. И заспа.

Четиринадесета глава

Фермата на Саймънс се намираше на около дванадесет мили от плантацията Армстронг нагоре по реката. Постна земя, камениста и неплодородна. Къщата приличаше по-скоро на колиба — малка и схлупена, с озъбени греди на покрива. Дворът бе от трамбована глина — пълен с кучета, кокошки, малки прасенца, които се навъртаха около неспирно грухтящата свиня-майка, и може би не по-малко деца, полуголи и мръсни.

Травис върза шалупата за порутения мостик, а Клей веднага скочи на брега и се запъти към къщата. Останалите мъже го последваха. Децата вдигнаха очи от заниманията си и ги гледаха с безучастни очи. Не приличаха на деца, а по-скоро на някакви повредени живи играчки. Ежедневните проповеди на бащата разкриваха пред тях една единствена участ — очакваше ги пъкълът. Не намираха никаква радост и в непосилния ежедневен труд около животните.

Без да обръща внимание на децата, Клей извика:

— Саймънс! Илайа Саймънс!

Опърпаният старец излезе на двора и запита със свадлив глас:

— Какво искате от мене?

Малките му очи бяха зачервени, като че току що става от сън. Той се обърна към едно от децата, малко момиченце — да имаше най-много четири години. Детето държеше заклана кокошка в скута си и я скубеше с уморени, вяли движения.

— Да я оскубеш добре, чу ли! Че намеря ли едно перце, ще те отведа в сайванта!

Клейтън изгледа мъжа с отвращение. Децата му се трудят, докато той спи посред бял ден…

— Искам да поговоря с тебе.

Илайла явно се поразсъни. Очите му се присвиха и той изведнъж изписка:

— Алилуйа! Грешникът дойде да иска опрощение за греховете си! Алилуйа! Покай се за разпътния си живот!

Клей хвана мъжа за ризата на гърдите и го повдигна така, че краката му едва докосваха земята.

— Не желая да слушам проповедите та! Къде е жена ми?

— Жена ти! — Старият се изплю на земята. — Блудница е тя, а не жена! Тя е щерка на сатаната, трябва да се затрие, за да очистим грешния свят!..

Клен удари мъжа с юмрук в челюстта. Саймънс се блъсна в рамката на вратата и бавно се свлече на земята.

— Клей! — Травис сложи ръка на рамото му. — От този тук нищо няма да научиш. Побъркан е. — Травис се обърна към децата: — Къде е майка ви?

Децата вдишаха погледи от работата си и само свиха рамене Бяха наплашени, пребивани от бой деца. Бяха толкова затъпели, че дори не реагираха на онова, което стана с баща им.

— Тука съм — прозвуча един тих глас зад гърба на мъжете. Госпожа Саймънс бе още по-слаба от мъжа си. Очите й бяха вкопани, лицето й бе изпито.

— Казаха ми, че са видели моята съпруга да се качва в една лодка със сина ви. Вече два дена я няма.

Госпожа Саймънс кимна уморено, като че бе свикнала на такива новини.

— Не съм я виждала. — Тя се протегна и несъзнателно заразтрива болния си гръбнак. Жената беше бременна, може би към шестия месец. Не се и опита да отрече, че синът й може да има нещо общо с изчезването на Никол.

— Къде е Ейб? — намеси се Уесли.

Госпожа Саймънс вдигна рамене. Погледът й се премести върху мъжа й, който точно идваше на себе си. Тя трепна, сякаш искаше да побегне, преди той да се е надигнал. — Ейб го няма. Не се е връщал от няколко дни.

— Не знаете ли къде е? И той ли не знае? — попита Клей и посочи с глава към Илайа.

— Ейб никому не казва къде ходи. Взимат двамата е Айзък шалупата и се запиляват, понякога по цели дни го няма.

— Но не знаете ли накъде тръгнаха? — в гласа на Клей прозвуча отчаяние.

Травис го хвана за рамото.

— Не знае, не виждаш ли. А се съмнявам, че и мъжът й знае повече от нея. Ейб положително не ги посвещава в плановете си. Мисля, че ще е най-добре да изпратим хора да го търсят. Ще разпитаме по къщите край реката дали не са забелязали нещо.

Клей кимна мълчаливо. Знаеше, че предложението е разумно, но колко много време трябваше за това! Опиташе се изобщо да не мисли за Ейб и Никол. Ейб беше странен човек, живял с години под камшика на бащата. Минаваше за маниак.

Клей се обърна и тръгна към лодката. Усещането за собственото му безсилие го влудяваше. А не можеше да направи нищо, нищичко, освен да това, да отговаря, отново да пита…

Уесли тръгна след Клей и брат си. Спря се стреснато, когато нещо го удари силно по гърба — шепа камъчета.

— Ей! Тука съм!

Уесли погледна в храсталаците до брега и едва различи някаква малка фигурка всред листата. Той се приближи към храста и от него се измуши едно малко момиченце — хубаво, с големи зелени очи. Въпреки че беше по-чистичка от останалите деца в двора на Саймънс, носеше само тънка изпокъсана памучна рокля.

— С мене ли искаш да говориш?

Детето го гледаше като че ли вижда някакво чудо.

— Ти си едни от онези хора, богатите, дето живеят в големите къщи край реката, нали?

Уесли бе сигурен поне в това, че в сравнение с това дете е богаташ, и затова кимна.

Момичето се огледа страхливо, за да се увери, че не ги вижда някой.

— Аз зная… за Ейб — каза то.

Уес моментално коленичи до него.

— Какво знаеш? — попита той.

— Моята Ма има братовчедка, ама братовчедка, дето е истинска дама… Не ти се вярва, нали? Ама тази братовчедка вече е пристигнала във Вирджиния и Ейб каза, че щяла да ни дава пари. Ейб, Па и Айк отидоха на някаква забава, ама на истинска! — Малката се задъха от вълнение. — Аз на забава никога не съм била.

— И какво каза още Ейб? — попита Уес нетърпеливо.

— Той си дойде и чух като каза на Айзък, че щели да отвлекат една дама и да я скрият… А братовчедката на Ма щяла да им даде няколко крави, от ония хубавите на мистър Армстронг.

— От кравите на Клей? — ококори се Уес. — И къде са завели тази дама? Коя е братовчедката на майка ти?