— Какво й направи?! — изкрещя Айзък от вратата. Върна се и привдигна Никол.

— Хей, момченце! — изгледа го Ейб накриво. — Като те гледа човек как търчиш, ще си помисли, че си й хвърлил око! Я остави тази кучка!

— По-добре ли си сега? — попита Айзък, сложил ръце на раменете й.

— Да — промълви Никол.

Той домъкна калаената кофа е вода и я поднесе до устата й. Тя пи жадно.

— Стига толкова — каза Айк. — Ела да седнеш. — Той сложи ръка около раменете й и я отведе до стената.

— Ти си все още хлапак — каза Ейб презрително. Отвори уста да каже още нещо, но се задоволи е тази констатация.

Айзък седна на пода и притегли Никол до себе си.

— Не се бой! — каза той, когато тя потръпна от неговото докосване. — Нищо няма да ти направя.

Тя бе твърде изтощена, твърде зашеметена и измръзнала, за да мисли какво е редно и какво не. Айзък притегли главата й на рамото си и само след няколко секунди и двамата потънаха в сън.

— Айк! — Ейбрахам хвана брат си за рамото и го раздруса грубо. — Събуди се! — Погледът му бе закован върху Никол. Какво се е лепнала тази никаквица за брат му?! Той е още дете, скоро направи петнайсет, не е бил още с жена… Но се държи с Никол така, като че ли е врял и кипял…

Ейбрахам я бе наблюдавал вече цял час, откакто започна да се развиделява. Черната й коса бе изпаднала от фуркетите и от влагата около лицето й се бяха накъдрили тънки косички. Гъстите мигли тъмнееха върху страните й, а устата й… Да я схрускаш! Причерняваше му, като гледаше как свойски я е прегърнал Айзък, сложил ръка върху кадифето до сами гърдата й…

— Айзък! — извика Ейб гневно. — Цял ден ли ще ми се излежаваш?

Айзък бавно отвори очи. Притисна по-силно Никол и се усмихна към нея.

— Хайде, ставай. Върви до шалупата да донесеш храната!

Айзък машинално кимна. Не помисли дори защо трябва да иде той, а не брат му. Винаги му се бе подчинявал.

— По-добре ли си? — обърна се той към Никол.

Тя кимна.

— Защо ме доведохте тук? Ще искате подкуп от Клей, така ли?

— Тръгвай да донесеш нещо за ядене! — Ейб прекъсна брат си, който се канеше да отговори нещо на Никол. — Аз ще й обясня. Хайде да те няма! — изръмжа той към брат си, който явно се помайваше.

Ейб застана до вратата, за да се увери, че брат му тръгва надолу по пътеката.

В мига, в който остана сама с Ейбрахам, Никол разбра, че е в опасност. Вчера не бе в състояние да мисли трезво, но днес вече разбираше какво я грози. Айзък е мило и невинно момче, но Ейб не е нито невинен, нито безобиден. Тя остана опряна на стената.

— Сега сме сами — каза Ейб тихо. — Сигурно ще ми се надуваш и няма да легнеш с мене, а? Ама те видях как се усукваше около Айзък и го остави да те опипва. — Той пристъпи към нея. — Госпожата обича само крехко месце, а? Момченца ти се харесват, а?

Никол стоеше като вкаменена. Не бива да покаже на този ужасен човек, че се страхува! Чу сякаш гласа на дядо си: «… защото в нашите жили тече кралска кръв…» Тя погледна крадешком към вратата Дали не може да се промъкне покрай него?…

— Не става! — засмя се гърлено той. — Измъкване няма. По-добре дай да си направим удоволствието! Айзък няма да дойде. Ще му трябват няколко часа.

Никол се придвижваше бавно покрай стената. Каквото и да става, лесно няма да му се остави!

Преди да е направила и една истинска крачка, той протегна дълга та си ръка и я хвана за косата. Бавно, много бавно той започна да навива дългите кичури около китката си и така я теглеше към себе си.

— Чиста — прошепна той. — Басирам се, че е най-чистата коса, която съм подушвал някога! Някои не си падат по черните коси, ама аз ги обичам! — Той се закиска нервно. — Бас държа, че ще разбереш колко си падам по черните…

— Откупът няма да бъде голям, ако ми направиш нещо! — Лицето й бе до неговото. Малките черни очички я пронизваха. Лъхна я миризма на пот и на развалени зъби.

— Да не си от студените жени? Защо тогава не ревеш и не се молиш за милост, а?

Никол го изгледа ледено — този път никой не би могъл да прочете в очите й страх. Дядо й не бе свел очи пред убийците си. Какво е един мръсен, зъл тип в сравнение с онази кръвожадна сган?

Ейб не отпускаше косата й. С другата си ръка той погали рамото й и спусна ръка надолу към талията, като само с палец натисна силно гърдата й.

— За откуп не говорим. Няма да ти падне цената, като те оправя. Докато си жива, ще си те оправям…

— Какво искате да кажете? — Никол реши да печели време, като започне разговор.

— Остави сега това! Нямам желание да дрънкаме. — Ръката му се спусна към закръгленото й задниче. — Не е лоша роклята, ама ми пречи. Свали я.

— Не — каза тя тихо.

Той дръпна бавно косата й. Никол имаше чувството, че ще й строши врата.

Очите й се напълниха със сълзи от болка. Не, няма да се съблече! Няма да му позволи да се отнася с нея като с проститутка! Ейб я пусна рязко и се разсмя.

— Ти си най-високомерната коза, която съм срещал! — Той отиде до врата и вдигна от пода въжетата, които Айзък бе захвърлил. — Като не щеш сама, ще трябва да ти се помогне… Досега не съм виждал гола жена, знаеш ли?

— Не — прошепна Никол, отдръпна се от него и се опита да се задържи о стената.

Ейб се нахвърли усмихнат върху нея, пръстите му се забиха в раменете й. Принуди я да коленичи. Никол падна напред и впи зъби в мускула точно над коляното, му. В следващия миг тя побягна към вратата.

— Проклета кучка! — изфуча той. — Ще ми платиш за това!

Той се присегна и я хвана за крака. Бързо омота стегнато въжето около нейния глезен. Тя се опита да го ритне с другия си крак, но той избегна удара без всякакво усилие. Хвана ръцете й и ги завърза с другото въже. На стената бе зациментирана желязна кука — явно за окачване на убития дивеч. Той изправи Никол на крака и прекара въжето горе през куката така, че тя трябваше да стои почти на пръсти.

Никол изохка от болка — имаше чувството, че ръцете й ще се изкълчат. Ейб прекара въжето от глезена й през другата кука. Беше безпомощна, прикована към стената.

Мъжът се хилеше, доволен от работата си.

— Виждаш ли, че вече не си толкова високомерна — каза той, като продължаваше да търка мястото, където го беше ухапала. Извади от джоба си дълъг нож.

Очите на Никол се разшириха от ужас.

— И почваш май да изпитваш полагащото се на един мъж уважение. На Па поне това трябва да му се признае, знае как да се отнася с жените. Като та гледах онези жени вчера у Бейкъсови, направо ми призля от тях! Мъжете им ги оставили да грачат като гъски, та отгоре на това и пари им дават да залагат на надбягванията. Като ги гледаш, ще помислиш, че те са мъжете в семейството. А ги има и такива, дето си мислят, че са по-умни от мъжете си. Питам миналото лято едно от тия момичета ще се омъжи ли за мене, а тя само ми се изсмя. Аз й оказвам тази чест, а тя… И тя като тебе. И ти си една от тях. Хубава си, богаташка, и добър ден няма да благоволиш да ми кажеш, ако река да те поздравя.

Болката в ръцете й беше толкова силна, че тя просто не можеш да мисли. Причерняваше й. До съзнанието й достигаха само откъслечни фрази. Възможно е да го е засегнала с нещо… Изобщо не е разбрала, не го е направила нарочно…

— Моля ви се! Пуснете ме! — прошепна тя. — Клей ще ви даде всичко, което искате.

— Клей! — провикна се той подигравателно. — Да го видя как може да ми даде това, което искам! Може ли да ме отърве завинаги от моя шантав баща? Може ли да накара една свястна жена да се омъжи за мене? Не, не може! Може обаче да ми отстъпи жена си за няколко часа удоволствие.

Той се приближи и вдигна ножа. Очите му пускаха искри. Подпъхна най-напред острието под първото копче на корсажа й. Никол престана да диша, когато студената стомана се допря до кожата и Копчето отскочи и се удари в отсрещната стена. Мъжът сряза едно след друго всички копчета, а след това и копринения пластрон, който придържаше роклята на гърдите й. Посегна и пъхна ръка под виненото кадифе. Замачка ожесточено дясната й гръд през тънката риза.

— Хубава си. Много си хубава — шептеше той. С лице на безумен той сряза внимателно ризата с ножа. Гърдите й изскочиха пред очите му. Никол стисна клепачи. Сълзите бликаха през миглите й.

Ейб отметна глава назад, за да й се порадва.

— Сега вече наистина не приличаш на дама. Сега си като ония жени от Бостън. Те не ми се надуваха. Молеха ми се дори пак да ида — Той престана да се хили. — Я да видим сега и останалото!

Той пъхна ножа под шева на дългата пола и разцепи кадифе бавно чак до подгъва. То се смъкна настрани и се видя прозрачна риза.

— Дантели — промълви Ейб, като вдигна фустата, обточена е дантела. — Ма толкова много искаше да има истинска дантела, та да си направи яка на празничната рокля. А ти си накачила дантели по долните си дрехи! — С бързо, рязко движение той смъкна ризата от тялото й.

Гледаше жадно голото й тяло, закръглените хълбоци, тънката талия и гърдите, изпъкнали дръзко под изпънатите й нагоре ръце. Той протегна ръка към голото й бедро.

— Ето значи как изглеждали дамите под кадифетата и коприните си. Не е чудно, дето Клей, Травис и останалите толкова ги глезотят!

— Ейб? Вътре ли си? — Гласът на Айзък. Тревожен. — Едното от греблата се строши и…

Момчето остана вцепенено на вратата. Призля му, като видя какво става. Никол вързана на стената, с извити нагоре ръце… Тялото на Ейб я закриваше, но момчето видя разкъсаните й дрехи по земята. Младото му лице стана тъмночервено от възмущение и гняв.

— Обеща, че нищо няма да й направиш! Ти ми обеща… — Говореше през стиснати зъби. — Аз ти повярвах!

Ейб се извърна към брат си ядно:

— Но ти казах и друго аз на тебе. Казах ти да гребеш чак до шалупата. Заповядах ти и очаквах да се подчиниш! Ти не разбра ли, че ти заповядах? — Той държеше острия нож насочен към Айзък.