Никол импулсивно вдигна ръка към врата си и свърна встрани. Почувства се като истинска лицемерка. Разбира се, би могла да се насили и да каже на Бианка, че съжалява, след като бе излязла победителка! Победителите винаги могат да си позволят да бъдат великодушни.

Никол тръгна към бюфета, взе си нещо за ядене и седна. Но чинията остана в скута й, вече не й се ядеше.

— Извинете, госпожо Армстронг! — каза един мъж и се изправи пред нея.

Никол вдигна очи от чинията си.

— Моля?

Беше висок млад човек. Очите му бяха неприятни — малки, близко разположени едно до друго, с някакъв див блясък.

— Мъжът ви ме изпрати да попитам ще можете ли да дойдете до шалупата.

Никол веднага скочи, заобиколи масата и застана до младия човек.

Той се засмя:

— Най-обичам жени, дето веднага се подчиняват. Изглежда Клей го бива да опитомява жени.

Никол поиска да го среже, но се въздържа. Той надали би разбрал поученията й.

— Мислех, че господин Армстронг е на надбягванията — каза тя, като нарочно използва официално фамилното име на съпруга си. Никол тръгна след мъжа към реката.

— Малцина са мъжете, които съобщават на жените си къде отиват — каза непознатият многозначително, като нескрито оглеждаше Никол от глава до пети, но все лепеше очи на гърдите й.

Никол рязко спря.

— Мисля, че ще се върна. Бихте ли казали на съпруга ми, че ще го чакам в къщата. — Тя се завъртя на пети и тръгна обратно.

— Я слушайте, малка френска госпожичке! — подвикна той и оголи зъби в усмивка. — Знам всичко за вас! Знам всичките ви дребни игрички! И много добре зная какво сте причинили на моята братовчедка! — Той я хвана за рамото.

Никол дори не се дръпна, толкова беше смаяна.

— Вашата братовчедка? Пуснете ме или ще викам!

— Само извикайте и утре мъжът ви няма да е между живите!

— Клей?! Какво сте направиш с него? Къде е? Само ако му направите нещо, аз ще… Аз ще…

— Какво ще? — ухили се мъжът подигравателно. — Ти си се побъркала по него, нали? Точно това казвах на Па, че си като някаква разгонена кучка! Нали те видях как се потъркваш около него! Една почтена жена никога не би се държала така!

— Какво искате от мене? — попита Никол с променен глас.

— Не е важно какво искам — засмя се той — а какво ще си взема! Сега ме слушайте добре!

Тя кимна, онемяла. Чувстваше, че й призлява.

— Вървете сега с мене до кея, там чака нашата шалупа. Не е толкова елегантна като тая, дето пристигнахте с нея, но за жена като вас е добра. Сядате в лодката и кротувате. Ще направим едно малко пътуване.

— При Клей?

— Разбира се, захарче! Нали ви казах, всичко ще бъде добре, ако слушкате.

Никол кимна и ръката на мъжа се протегна към лакътя й. Пръстите му се забиха точно както преди. Единствената й мисъл бе, че Клей е в опасност и трябва да му помогне.

Мъжът я отведе към другия край на пристана, където в една стара, олющена шалупа чакаха двама мъже. Единият бе възрастен човек, кльощав и мръсен, стиснат библия под мишница.

— Ето я! — провикна се той. — Йезабел! Ето я грешницата!

Никол го изгледа гневно, понечи да каже нещо, но мъжът, които стискаше лакътя й, я блъсна силно и тя падна върху другия човек в лодката.

— Казах тихо! — изръмжа спътникът й. — Пази я, Айзък! Да не съм чул нито звук от нея!

Никол погледна младежа, върху който бе паднала. Лицето му бе по-меко от лицата на другите двама. Когато се отлепиха от кея, тя политна отново и момчето я подхвана. Никол погледна назад към къщата на Бейкъс. Видя Клей — позна го по голямата му бяла шапка. На врата на коня му бе надянат венец от цветя — явно, току-що бе спечелил надбягването и сега празнуваха победата.

Моментално схвана положението. Тези мъже изобщо не са заловили Клей!.. Намираха се толкова близо до къщата, че само ако изкрещи, ще я чуят. Тя отвори уста, пое въздух, но викът не се изтръгна от гърлото й. Един голям тежък юмрук се стовари в лицето й, тя изгуби съзнание и рухна в ръцете не Айзък.

— Защо го направи, Ейб? — проплака момчето, опитвайки се да задържи отпуснатото тяло на Никол.

— Имаше защо. Ако не я беше зяпнал така, щеше да разбереш, че се готвеше да вика.

— Има и други начини да я накараш да мълчи — каза Айзък. — Щеше да я убиеш!

— Други начини, така ли? Да запуша устата й с целувка, така ли? — заклати глава подигравателно Ейб. — Виж, на това сигурно е свикнала! Хайде, защо не започваш? Аз и Па ще пазим.

— Това са грешни слова, момче! — обади се Илайа Саймънс. — Тази жена е блудница! Държим я само за да спасим душата й!

— Ясно, Па! — пресече го Ейб и изгледа Айзък с присвити очи.

Айзък избегна погледа на брат си. Правеше се, че не вижда многозначителното му хилене, докато все още държеше Никол в ръцете си, опрял гръб в перилата на палубата.

— Странно, колко е дребна, по-скоро дете, а не жена…

Айзък се смръщи, когато Ейб му подхвърли въжета и мръсна носна кърпа и нареди да я върже. Опита се поне да не нарани хубавата й кожа… От вчера се бореше със себе си, от вчера, когато Ейб дойде и каза, че ще отвлекат малката госпожа Армстронг. Ейб разказа на баща им как братовчедката Бианка наистина била омъжена за Клейтън Армстронг, как онази чужденка Никол замаяла главата на Клейтън и той изоставил Бианка, за да живее с тази френска пачавра… На Илайа толкова му трябваше. Бе готов да пребие грешницата с камъни.

От самото начало Айзък бе против това отвличане. Не беше сигурен може ли да се вярва на приказките на Бианка, нищо че му е братовчедка. Каква беше кисела, когато я заговориха първия ден на забавата… Но Ейб му проглуши ушите с това, колко била онеправдана, как Никол е изместила собствената им братовчедка… Каза, че ще държат Никол само докато се сложи край на тази измама и Бианка се омъжи отново за Клейтън Армстронг.

Но сега, като я държеше в скута си, Айзък изобщо не можеше да си представи, че е някаква хитра измамница, хвърлила око на парите на Клейтън. Тя май наистина се разтревожи за мъжа си. Но Ейб каза, че видиш ли жена, дето гледа мъжете така, както Никол гледа Клейтън, да знаеш, че не е свястна жена… Една съпруга трябва да е кротка, мълчалива и непривлекателна като собствената им майка. Айзък бе напълно объркан — ако можеше да избира, той би си взел жена като Никол, а не като майка си. Сигурно е така, защото и двамата с Никол са хора с лоши помисли, грешни и прокълнати от Бога…

— Айк! — подвикна Ейбрахам. — Престани да блееш! Не виждаш ли, че тя дойде в съзнание и ей сегичка ще се развряка? Натъпчи кърпата в устата й!

Айзък се подчини на брат си, както бе правил цял живот. Никол бавно отвори очи. Цялата й челюст бе схваната, болеше я непоносимо главата… Мина доста време, докато картината пред очите й се избистри. Опита се да помръдне устните си, но не можа и усети, че се задушава.

— Не мърдай! — каза Айзък. — Не се бой. — Говореше шепнешком, само тя да го чуе. — Веднага ще махна кърпата от устата ти, щом пристигнем. Затвори си очите и си почивай сега.

— Събуди ли се щерката на греха? — извиси глас Илайа откъм носа на лодката.

Никол погледна нагоре към момчето, което я държеше. Видя как той бавно замижа. Никол разбра и отново затвори очи.

— Не, Па — извика Айзък. — Още е в несвяст.



— Уес — попита Кей — да си виждал Никол? — Между очите му се бе врязала бръчка.

Уесли откъсна поглед от червенокосата хубавица, която го гледаше изкусително през притворените клепачи.

— Успя ли да я загубиш вече? Май ще трябва да взимаш уроци как да си пазиш жената! — пошегува се Уесли. Лицето на приятеля му бе напрегнато, той моментално остави бирата си на една маса и тръгна редом с Клей по поляната.

— Защо си обезпокоен? Откога я няма?

— Не съм я виждал от сутринта. Тя спеше още, когато тръгнах за надбягванията. Елън каза, че я зърнала да слиза по стълбата, но оттогава я няма никаква. Питах няколко от дамите, никой не я е виждал.

— Къде е Бианка?

— Яде — отвърна Клей. — Най-първо нея питах. Не можа нищо да ми каже. Цял ден не е мърдала от мястото си, повечето хора потвърдиха това.

— Възможно ли е Никол да е отишла да се разходи? Може пък да е искала да се усамоти за малко.

Бръчката на Клей стана още по-дълбока.

— Бяхме решили да обявим на обяда, че по Коледа ще вдигнем истинска сватба. Искахме да поканим всички присъстващи в Ейръндел хол…

— На обяда? Обядът мина преди час — промърмори Уесли, загледан в хората, които вече се изнизваха надолу към пристана. — Това тя не би пропуснала!

— Именно! — каза Клей глухо. — Точно това никога не би пропуснала.

Погледите им се срещнаха. И двамата мислеха за едно и също нещо — за онова, което се бе случило с Джеймс и Бет… След като един такъв опитен ветроходец като Джеймс не се бе спасил…

— Я дай да потърсим Травис — предложи Уес.

Клей кимна и се насочи към малкото останали гости. В гърлото му растеше буца.

Когато присъстващите разбраха, че Никол е изчезнала, и разговори, и смехове изведнъж секнаха. Жените бързо нахвърлиха план как да претърсят горите наоколо. Децата изпратиха да търсят по всички постройки. Мъжете се запътиха с мрачни лица към реката.

— Може ли да плува? — осведоми се Хорас.

— Може — каза Клей, оглеждайки трескаво брега, дано зърне една тъмнокоса глава.

— Да не сте се скарали нещо? Може да е помолила някой да я върне в Ейръндел хол.

Клейтън се обърна към Травис:

— Не, по дяволите! Не сме се карали! Тя никога нямаше да напусне забавата, без да ми се обади.

Травис сложи ръка на рамото му.

— Спокойно! Може да е някъде из гората. Започнала е да събира орехи и се е забравила… Интонацията му говореше, че допуска тази възможност не повече от Клей. Доколкото можеше да прецени Никол, тя бе разумна, съобразителна млада жена…