Никол трепереше. Бе мокра до кости.

— Имай малко търпение! Ей сега ще ти запаля най-хубавия огън — каза Клей, приклекнал в един от ъглите на пещерата.

— Каква е тази дупка? — попита тя, когато той отново дойде до нея.

— Наша. Ние я открихме, Джеймс, Бет и аз. Заради нея всъщност садихме тук всичките тези цветя, храсти и дървета. А Джеймс накара един зидар да му каже как да направим камината.

Клей бе приклекнал на пети до някаква зидария и палеше огън.

— Вярвахме, че това е най-тайното място на света, но като поотраснахме разбрахме, че димът от огъня се развява като знаме. Не е чудно, че родителите ни нямаха нищо против «да изчезваме», достатъчно е било само да погледнат през прозореца и знаят къде сме.

Никол се озърна. Пещерата беше дълга около четири метра и широка най-малко три. До стената бяха поставени няколко примитивно сковани пейки и един голям сандък от борово дърво, пантите и ключалките бяха в ръжда. Нещо проблесна в една от нишите в стената и тя бързо отиде нататък. Ръката й докосна нещо студено и гладко, тя го взе и го вдигна към светлината на огъня. Голямо парче зеленикаво стъкло, в което бе вградена малка сребърна катеричка.

— Какво е това?

Клей се обърна и се засмя. Но когато Никол седна до него, лицето му бе станало отново сериозно. Той посегна и взе от ръцете й стъклото. Разглеждаше го така, като че го вижда за първи път.

— Тази катеричка бе купил бащата на Бет, донесе й я от Бостън. Страшно си я харесваше. И един ден, бяхме се събрали тук и Джеймс точно майстореше камината, Бет изведнъж започна някакви големи приказки… Да останем приятели завинаги, неразделни… Заяви, че веднага трябва да намерим Сам, стъкларя. Джеймс и аз я последвахме, долавяхме, че предстои нещо страхотно. Тя свали катеричката от синджирчето на шията си, накара стария Сам да направи тази сфера от прозрачно стъкло, след това допряхме пръсти до катеричката и се заклехме във вечно приятелство. А след това Бет пусна катеричката в горещото стъкло. Така вече нямало да я пипне никой друг след нас… — Клей дълго се взира в парченцето стъкло и после го върна на Никол. — Било е глупаво и детинско, ала на нас тогава ни се струваше нещо невероятно умно…

— Не смятам, че е било глупаво и детинско. Ето, че не е било напразно.

Клей избърса изцапаните си ръце и погледна нагоре към нея с потъмнели очи.

— Ние… не се ли канехме да правим нещо по-интересно, преди да ни подгони дъжда?

Никол го изгледа с големи очи, самата невинност, и каза престорено:

— Представа нямам! Какво искаш да кажеш?

Той стана, отиде до сандъка с ръждивия обков и измъкна две одеяла, прашни и изпонаядени от молци.

— Не би могло да се каже, че са розови копринени чаршафи! — Той явно се бе сетил за някакъв виц, който Никол не знаеше. — Но все пак е по-добре от нищо.

Той се обърна и протегна ръце към нея. Никол само това и чакаше, за да се хвърли на врата му.

— Обичам те, Клей — прошепна тя — обичам те толкова силно, че чак се страхувам от това!

Сега той започна да измъква фуркетите от косата й, като ги пускаше небрежно на пода. Разбърка с ръка черната, лъскава като коприна коса.

— И защо трябва да се плашиш — той целуваше врата и. — Ти си моя жена, единствената, която желая и която бих искал изобщо да имам. Мисли за това и за децата ни!

Никол усети отново как омекват тези издайнически нейни колене, щом Клей захапа меката част на ухото й.

— Деца… — въздъхна тя. — Обичам децата.

Клей се отдръпна малко от лицето й и се засмя:

— Деца не се правят лесно. Иска се много… труд.

Никол го изгледа с грейнали очи:

— Ами да се упражняваме — каза тя най-сериозно. — Всяка работа става по-лесна, когато човек… натрупа опит.

— Я ми ела, дяволче коварно! — каза той и я взе в обятията си. Внимателно я сложи върху одеялата. Миришеха на мухъл, но това някакси подхождаше па обстановката.

«Като в свърталище на призраци!» — помисли си Никол. Ала тези призраци сега й кимаха приятелски…

Клей разкопча копчетата на мократа й рокля и веднага започна да целува всяко следващо оголило се местенце. След това съблече роклята й, като че Никол бе малко дете.

Но ризата Никол съблече сама през главата си. Жадуваше час по-скоро да разголи тялото си за неговите милувки. Клей я сложи да легне на коленете му, подпрял с ръка гърба й.

— Толкова си красива! — каза той, гледайки играта на пламъците по кожата й.

— И не си разочарован, че не съм руса?

— Шт! — спря я той с престорена строгост. — Не бих сменил дори единствен цвят от тази картина.

Тя се обърна и започна да разкопчава ризата му. Гърдите му бяха гладки, твърди и леко окосмени. Коремът му бе невероятен! Равен плосък и твърд. Никол усети как собствените й мускули се свиват при вида па красивото му тяло, стройно и кораво, пълен контраст с нейната собствена закръглена мекота. Харесваше тялото му. Обичаше, да го гледа като върви, да вижда как мускулите играят под гладката му кожа, когато се опитва да удържи неспокойния си кон. Беше й хубаво да го наблюдава като мъкне тежките чували е жито и ги мята през ритлите… Тя потръпна и залепи устни върху тъмната от слънчевия загар кожа на корема му.

Клей я гледаше, виждаше вълните на чувствата й, отразяващи се на приливи в очите й. И когато там придойдоха тъмните талази на желанието, той почувства неудържима тръпка по целия си гръбнак. Тази жена разпалваше в него пъклен огън, какъвто никоя друга досега не бе успявала. Сега вече времето на нежните думи свърши. Той я желаеше. Бързо смъкна дрехите от себе си и хвърли ботушите си.

Вече не я целуваше нежно и когато захапа ухото й, тя се изплаши, че ще го разкъса. Устните му, езикът му, зъбите му се плъзнаха по шията, по раменете, по гърдите й.

Никол се бе извила под ласките му, подлудена от палещите тръпки, които пронизваха тялото й. Устните му се плъзнаха надолу към корема й и тя настръхна. Впи пръсти в гъстата му коса и отново привлече главата му за целувка.

— Клей… — прошепна тя, но той задуши думите й с целувката си.

Клейтън се измести върху нея и тя се усмихна със затворени очи, когато усети тежестта му. Ето го. Той е неин! Само неин, целия!.. И отново жадуваната изненада на проникването му в нея, чудото на неговата мъжественост. Той я изпълваше цялата, струваше й се, че умира от екстаз.

Двамата бяха един-единствен ритъм — бавно, непосилно бавно. Ръцете й галеха гърба му, таза му, твърдите мускули на стегнатите му хълбоци, откъдето сякаш извираше силата, проникваща в нея.

И когато заедно стигнаха до върха, Никол замря, поемайки е цялото си тяло жестоките тласъци на неговото освобождаване. Клей се претърколи от нея и я обви с ръцете си. Кръвта пулсираше в тялото й, в краката й. Тя се усмихна и се гушна в него, целуна рамото му и усети солената му пот.

Заспаха прегърнати.

Тринадесета глава

Никол се събуди с чувството, че е все още с Клейтън в пещерата. Но слънчевите лъчи, огрели леглото й, се процеждаха през дантелените завеси на Елън и тя бързо съобрази къде са намира. Леглото до нея празно, но възглавницата още носеше отпечатъка от главата на Клей.

Тя се протегна блажено и завивката се свлече от голото и тяло. Бях заспали, след като се бяха любили снощи в пещерата и когато след няколко часа се събудиха, луната бе изгряла, огънят напълно угаснал, и двамата трепереха от студ. Облякоха набързо все още мокрите си дрехи и хукнаха към шалупата, за да слязат по реката към Бейкъс хаус.

Още с пристигането Клейтън нападна кухнята и се върна с огромна кошница плодове, сирене, хляб и вино. Той се разсмя, когато само след половин бутилка вино Никол отново се разнежи. Любиха се, както си бяха всред плодове и трохи, целуваха се и ядяха, закачаха се и с кискаха, докато накрая не заспаха отново с преплетени ръце.

Никол се поразмърда и измъкна парче ябълка изпод себе си. Усмихна се многозначително и остави ябълката на нощното шкафче. Елън никога няма да успее да изпере този чаршаф. Как ли може да поднесеш извиненията си в такива случаи?! Можеш ли да разкажеш на домакинята, че си сипала червено вино по гърба на Клей и си го облизала, но въпреки старанието ти, за съжаление, се е разляло малко и върху чаршафа. Клей беше виновен — езикът й го гъделичкаше и той се обърна, преди да е облизала всичкото… Но такива неща не се разправят…

Никол отметна завивката и разтърка голите си рамене. Във въздуха вече се чувстваше студеният полъх на есента. В гардероба й имаше една кадифяна рокля, точно с цвета на виното, което пиха заедно с Клей. Тя бързо грабна тежкото кадифе и закопча ситните седефени копчета на гърба. Беше с дълъг ръкав, затворена чак до врата, силно пристегната на гърдите и падаща на тежки дипли до земята. Семпла елегантна рокля. А и беше топла за един такъв хладен ден.

Никол отиде към огледалото и оправи косите си. Искаше й се да е особено хубава. Клей бе казал, че смята днес на обяда да обяви на всички идеята си за втора сватба, като мислеше да покани всички за Коледа в Ейръндел хол. Никол успя да го убеди да изчакат дотогава, за да могат да подготвят истинско сватбено пиршество. Гостите на Елън започваха да се разотиват още днес следобяд и Клей бързаше да оповести събитието, докато са още всички.

Никол сбърка пътя към външната врата само веднъж. Масите по моравата бяха заредени отново, хората пак се въртяха край тях, говореха си пак оживено, като че не са се виждали с месеци, или отново отрупваха чиниите си с храна. Но се усещаше някак си, че всички вече са изтощени и са нетърпеливи да тръгнат към дома.

Никол също се радваше, че ще се върне в Ейръндел хол, сега вече като пълноправна стопанка. Видя Бианка, седнала на една от масите под големия бряст. Изпитваше угризения на съвестта заради Бианка. Не беше честно Бианка да дойде чак от Англия с надеждата да се омъжи за годеника си, и да открие, че той е вече женен. Изпълнена с колебания, Никол направи крачка към нея. В този момент Бианка вдигна очи от пълната си чиния и я видя. В очите й преливаше омраза. Погледът й би могъл да убие човек.