Гласът му се скъса. Той стисна здраво Никол в ръцете си и потопи лице в ароматните й коси.

— Разкажи ми за Бианка — въздъхна тя.

— Ето как стана. На една забава, която Бет даваше, пристигна някакъв човек от Англия. Взираше се така безсрамно в Бет, че на всички беше неприятно. Но после човекът обясни, че в Англия се бил запознал наскоро с някаква млада жена, която била истинска двойница на Бет. Попита ни дори дали Бет не е близначка. Джеймс и аз му се изсмяхме, защото знаехме, че не може да има втора като Бет. Но Бет се заинтересува, заразпитва го и дори си записа адреса на Бианка Мейлисън. Смееше се, че иде ли някога в Англия, непременно ще потърси тази госпожица Мейлисън.

— Но ти беше този, който пръв замина за Англия?

— Да. Нещо с цените на памука и тютюна не се получаваше. Най-напред за Англия се канеха да вървят Джеймс и Бет, а аз да остана с близнаците. Но Бет откри, че е отново в деликатно положение. Тя не искаше да рискува, едно пътуване през океана можеше да коства живота на бебето. И така вместо тях аз тръгнах за Англия.

— Тя ли те помоли да потърсиш тази Бианка?

Клей млъкна и се скова така, сякаш изобщо няма да проговори повече. Той притисна Никол към себе си и започна лекичко да я люлее.

— Джеймс и Бет са се удавили само няколко дни след моето тръгване. Ала бяха нужни месеци, докато съобщението стигне до мене в Англия. Вече си бях оправил сделките и реших да потърся Бианка, преди да си тръгна за дома… Мъчеше ме страшна носталгия. Изпитвах отвращение от храната им, писнало ми беше сам да се грижа за прането на ризите си… Копнеех да се върна у дома, при моето семейство. Но си знаех, че Бет ще ми се разсърди, ако не потърся жената, дето била досущ като нея. Поканиха ме у същия онзи англичанин, който ни беше разказал за Бианка. И наистина. Когато Бианка влезе в стаята, останах да я гледам със зяпнала уста. Едва не се хвърлих да я прегърна и да я заразпитвам за Джеймс и за децата. Не можех да повярвам, че това не е Бет.

Клей преглътна и помълча малко, преди да продължи с променен Глас:

— На следващия ден дойде вестта за Джеймс и Бет. Елън и Хорас бяха изпратили човек да ме намери в Англия…

— Толкова много боли… — каза Никол, мислейки за себе си.

— Бях като зашеметен. Не можех да повярвам, че е истина. Ала този човек бил свидетел как са ги извадили от реката. Единствената ми мисъл бе, че ме чака празна къща… Родителите ми бяха мъртви. Сега бях изгубил Джеймс и Бет. По едно време дори ми мина мисълта да остана в Англия и да помоля Хорас да продаде плантацията…

— Но беше видял Бианка.

— Да, Бианка. Започнах да се залъгвам, че не съм загубил Бет, че това е добро знамение, да получа вестта за смъртта им точно когато бог ми е изпратил жена, абсолютно същата като Бет. Поне тогава така смятах, че Бианка е същинска Бет. Достатъчно бе само да я погледна, за да си втълпя, че Бет не е умряла. Помолих Бианка да стане моя жена. Исках веднага да тръгне с мене за Вирджиния, за да не се налага да вляза в пустия ни дом. Но тя поиска време да си помисли Не можех да чакам, знаех, че трябва час по-скоро да се върна вкъщи Само благодарение на надеждата, че Бианка скоро ще ме последва можах да понеса живота в плантацията. Надявах се, че работата ще ми помогне да забравя…

— Нищо не помага. Не се забравя.

Той я целуна по челото.

— Работех за двама, дори може би и за трима. Нищо не можа да притъпи болката ми. Гледах да бъда колкото се може по-дълго време извън къщата. Зейналата пустота в дома ми бе непоносима! Съседите ми се опитваха да помагат, дори се заеха да ми търсят съпруга, но само мисълта да променя нещо в този дом, в дома на Бет, беше непоносима.

— Да, ти си искал само Джеймс и Бет.

— Представях си всеки ден как Бет седи до мене. Някак си се примирих със смъртта на Джеймс, но мисълта за Бианка не ме напускаше. Уверен бях, че тя ще ми замести Бет.

— И така реши да я отвлечеш и да я доведеш в Америка.

— Именно. Беше отчаяна, безумна постъпка, но аз наистина бях отчаян, страхувах се, че полудявам.

Никол потърка бузата си до гърдите му.

— Не ми е чудно защо бе толкова ядосан като откри, че си женен за мене, а не за Бианка. Очаквал си една представителна блондинка, а получи…

— Едно малко бижу с бленувани устни — каза той засмян. — Да ме беше застреляла, заслужавах си го! Бях страшно несправедлив към тебе.

— Но ти си очаквал Бианка! — опита се Никол да го защити от самия него и го погледна в очите.

— И слава богу, че не я получих! Като последен глупак си мислех, че един човек може да замени друг!

Изведнъж по тялото й плъзнаха горещи тръпки. И тя събра кураж:

— Обичаш ли още Бианка?

— Никога не съм я обичал. Виждах само приликата й с Бет. Дори когато пристигна тук, не исках да слушам какво ми говори, гласът й ми пречеше да виждам в нея Бет. Но дори и в това състояние на хипноза долавях, че нещо не е както трябва. Бях си представял, че дойде ли веднъж Бианка в къщата ми, всичко ще бъде наред, домът ми отново ще бъде дом… Както когато Бет беше жива.

— Не стана така, нали? — Никол дори не се опита да скрие надеждата в гласа си.

— Не стана. И затова трябва да бъда благодарен на тебе. Въпреки че се стараех да не слушам какво ми говори Бианка, някъде в мозъка ми тлееше вече съмнението. Знаех само, че вечер не ми се прибира вкъщи, че започнах да работя още по-трескаво, отколкото преди. А виждаш ли, ти като беше вкъщи, прибираше ми се… А после все си намирах работа в онази част на плантацията, която беше най-близо до мелницата.

Никол се усмихна и целуна гърдите му през ризата. Това бяха най-хубавите думи, които бе чувала.

— Та трябваше да се появи Уес и да ми вкара ума в главата. Още първия път, като видя Бианка, пролича колко разочарован беше. Фактически у него намерих потвърждение на моето решение.

— Той не хареса Бианка, така ли?

Клейтън се разсмя н пак целуна нослето й.

— «Не хареса» е много меко казано. Когато ми заяви, че я смята за една суетна, нахална лицемерка, направо го свалих с един удар. След това не можах място да си намеря, чувствах се ужасно. Да се стигне дотам, че да ударя приятеля си! Но може би ме болеше повече от това, че чух самата истина. Избягах от къщи и два дни не се върнах. Исках да премисля много нещо. Трябваше ми време, но вече започнах да разбирам каква каша съм забъркал. Нямах изход. Трябваше да погледна истината в очите и да призная, че Бет е мъртва. Бях се опитал да я върна в живота чрез Бианка, но не се получи. Ако желаех да направя нещо за Бет, трябваше да направя нещо за близнаците, защото само те бяха останали от нея. Да им намеря добра майка… А не някоя, която да ми бутне Алекс във водата, само защото е скъсал роклята й.

— Това пък откъде го знаеш?

— О, и Роджър, и Джени, и Маги, и Люк… И кой ли не още! Всеки бе решил, че е негов дълг да ми говори против Бианка. И те не можеха да си представят, че ще им замести Бет.

— О, Клей, защо ме покани на забавата?

— Виждам, че и ти не си по-умна от мене! Ти може би не проумяваш с твоята глупава главица, но аз проумях две неща. Първо, че е глупост да искам да заместя Бет. И второ, разбрах защо прекарвам толкова много време да зяпам към пристана на мелницата. Впрочем, пристанът плаче за ремонт, както забелязах. В съседство с плантацията на Бейкъс има дъскорезница…

— Клей!

Той се засмя.

— Обичам те. Не го ли знаеш? Всички вече го знаят.

— Не — прошепна Никол. — Не бях сигурна.

— През онази нощ, когато ми разказваше за дядо си и ми каза, че ме обичаш, ти грабна сърцето ми. — Той замълча и поклати замечтано глава. — А на другата сутрин заяви, че ме оставяш. След една такава нощ на неземно блаженство, ти се появи твърда и студена като лед… Сега тя си спомни за портрета в кантората.

— Значи… онзи портрет… е на Бет? Помислих, че държиш там Бианка… И го беше направил като някакъв олтар. Как бих могла да се състезавам с жена, която боготвориш?

— Накарах да махнат портрета. Сега е отново над камината в трапезарията, където си беше по-рано. А дрехите заключих в един куфар при другите неща на Бет. Може някой ден Манди да ги поиска.

— Клей, какво ще стане сега?

— Ами нали ти казах вече. Искам да направим сватба, най-официално, в присъствието на много хора.

— А Бианка?

— Говорих вече с нея. Ще се върне в Англия.

— И тя прие?

Той смръщи чело.

— Държанието й надали би могло да се нарече любезно. Но ще ме послуша. Ще се погрижа да получи пари, нещо като обезщетение. Добре, че се усетих навреме. Тя харчи луди пари. — Клей я погледна засмян. — Не познавам човек, който да се грижи толкова много за враговете си, освен тебе.

— Бианка не ми е враг. Би трябвало всъщност да я обичам, защо то благодарение на нея получих теб! Като подарък!

— Не зная дали «подарък» е най-точната дума.

Никол се засмя дяволито.

— Не ми се вярва…

— Ще ми простиш ли, че бях толкова сляп и толкова глупав?

— Клей…

Тя не успя да каже нещо друго, защото устните му просто залепнаха върху устата й. Сега вече, когато знаеше, че той я обича, нямаше задръжки за нейната страст. Тя метна ръце около врата му и ю привлече към себе си, извила се цяла като дъга, за да го приеме.

И двамата не бяха усетили първите студени капки дъжд. Едва когато светкавица раздра небето и изведнъж рукна леден порой, те се пуснаха.

— Бързо! — извика Клей, скочи и я вдигна за ръцете. Тя хукна към реката, ала Клей я дръпна в друга посока. Хукнаха към срещуположната страна на поляната. Докато Никол стоеше под дъжда и разтри ваше измръзналите си рамене, Клей разсече бързо с ножа си няколко клона.

— По дяволите! — изруга той, явно не намери онова, което търсеше. Изведнъж обаче между клоните се откри малка пещера. Клей обгърна с ръце Никол и направо я тласна в дупката.