— Ще го анулира, тъй ли? — изкриви лице Ейб. — Вчера като я държеше на коленете си и я хранеше в устата, хич не ми изглеждаше, че се кани да се развежда.

— И сигур я е завел да я анулира следобед в спалнята — престори се на наивен Айк. Беше във възрастта, когато започваш да забелязваш другия пол, чувстваш се едва ли не като откривател. Бе седял цял час под едно дърво, опитвайки си да си представя какво ли вършат горе Клей и малката хубава жена. — Ама защо като слезе долу, се беше ухилил до ушите?

«Проклета малка уличница! — помисли си Бианка. — Тази кучка си мисли, че може да й грабне плантацията, използвайки тялото си като стръв!.. — Бианка вдигна очи над салатата си и погледна към пътеката, водеща към пистата. — Щом приключи със закуската, ще иде да си по говори с Никол.» — Тя вирна брадичка и мина наперено покрай мъжете.

— Ще дойде ден, ще ви потрябват приятели — подвикна Ейб след нея. — Ние не се отказваме от семейството си толкова бързо като вас. Ама тогава цената ни ще скочи! Хайде, Айк, дай да вървим да приберем Па.

Мина цял час, докато Бианка най-сетне се запъти към пистата. Целият ден й се стори ужасно изморителен и изнервяш. Колко доволна би била, ако не трябваше да се бори повече, за да получи онова, което си е нейно! Един ден плантацията Армстронг ще й принадлежи и тогава вече ще може след хапване да си почива, в края на краищата правилното храносмилане е толкова важно нещо. Сега обаче трябваше да се мъкне по разни отвратителни забави, с тези шумни, недодялани хора. И всичкото това заради Никол!..

Съзря Никол в края на пистата, застанала до Елън Бейкъс. Елън надаваше окуражителни викове и подканяше конете, Никол стоеше мълчалива, лицето й изглеждаше угрижено. Тя непрекъснато поглеждаше към другия край на пистата, където стоеше Клей всред група мъже.

Бианка потупа с върха на чадъра си рамото на Никол.

— Ела тука! — заповяда тя, когато Никол стреснато се извърна.

С въздишка Никол се отдели от жените и застана до Бланка няколко крачки встрани от останалите.

— Какво търсиш тук всъщност? — издигна глас Бианка. — Мястото ти не е тук и ти го знаеш. Аз също го знам. След като отказваш да се съобразяваш с мене или с Клей, помисли поне за репутацията си! Чувам, че се държиш с Клей като последна уличница. Какво ще мислят хората, когато той се раздели с тебе и се ожени за мен? Ще се намери ли някой да те вземе, след като на всички е известно, че си се търкаляла с разни мъже?

Никол се взираше в едрата фигура пред себе си с невиждащи очи. Изпита ужас само като си представи, че някога може да дели леглото с друг мъж, а не с Клей.

— Защо не идем още сега двете при него? — предложи Бианка самоуверено. — Помниш, предполагам, как те пренебрегна, когато пристигнах от Англия?

Да, Никол помнеше. Тези няколко минути тогава бяха жигосали самото й сърце.

— Някой ден ще разбереш, че един мъж трябва да уважава жената, за да може да я обикне. Щом се държиш като пачавра, като такава и ще те третират.

— Никол! — разнесе се гласът на Елън зад тях. — Какво ти е? Да не ти е лошо? Лицето ти е много променено…

— Мисля, че попрекалих със стоенето на слънце.

Елън се усмихна:

— Да не е някое малко слънчице в корема ти?

Никол несъзнателно сложи ръка на корема си. Колко би искала да е така!

— По-вероятно е да е преяла — каза Бианка. — Не можеш да се натъпчеш и след това да застанеш на слънце. Аз си мисля, че ще е по-добре сега да вляза вътре. А ти ще ме придружиш, Никол!

— Да, направете го! — подкрепи я и Елън.

Последното нещо, за което Никол копнееше, бе компанията на Бианка, но видя с крайчеца на окото си, че Клей и неговата компания се отправят към тях. Не би могла да гледа отново как очите на Клей ще просияят при вида на любимата му.

В дома на Елън имаше най-малко три огромни салона и навсякъде беше претъпкано е хора. Внезапно рукналият студен дъжд бе прогонил гостите на сухо. Всички камини бяха запалени — трябваше да се нагреят огромните каменни блокове, за да започнат да топлят.

Клей седеше в един кожен люлеещ се стол, отпиваше бира от чашата си и наблюдаваше близнаците, които се опитваха да пукат пуканки над огъня. Бе се качил преди няколко минути, но намери Никол заспала на един стол. Притесняваше се за нея, самият той се бе уморил да слуша цяла сутрин как новата дама поразително прилича на Бет, същинска Бет…

— Не желаете ли да седнете? — чу той добре познат глас. Озърна се и видя Уесли, застанал прав до едно кресло. Дамата, с която разговаряше, бе обърната е гръб към Клей, но той веднага я позна по роклята — Бианка! До този момент Клей я бе избягвал. Първо искаше да поговори с Никол, да я успокои и, най-вече, да предотврати някакъв сблъсък.

Клей понечи да се надигне от креслото си, но Уес го стрелна предупредително с очи. Клей само сви рамене и се излегна отново. Може би Уес иска да остане насаме е нея.

— Сигурно е било голям удар за вас! — Уесли говореше толкова високо, че Клей чуваше всяка думичка.

— Не разбирам какво имате предвид? — отвърна кокетно Бианка.

— Признайте си! Клейтън ми разказа цялата история. Ето, предприемате толкова дълго пътуване от Англия дотук, очаквате да се венчаете с Клей, а при пристигането си установявате, че той е вече женен за друга жена и дори живее с нея най-официално.

— Да, вие ме разбирате — каза Бианка с благодарност. — А като че ли всички други са против мене, не разбирам защо! Би трябвало всъщност да се обявят против тази ужасна жена. Аз съм тази, към която са се отнесли несправедливо.

— Кажете ми, Бианка, защо държите да се омъжите за Клей?

Мълчание.

— Междувременно доста мислих по този въпрос — продължи Уесли. — Чудя се, дали не можем да си помогнем взаимно. Знаете, естествено, че Клей е заможен човек. — Той се усмихна леко, когато Бианка закима бързо-бързо. — През последните години моята плантация не върви както трябва… Когато станете господарка на Ейръндел хол, бихте ли могли да ми помогнете?

— Но как?

— Бихте могли отвреме-навреме да пускате в моите земи по някое и друго говедо или пък да поизчезне някой и друг бушел пшеница… Клей няма да забележи.

— Не зная…

— Но вие ще бъдете негова съпруга! Половината от плантацията ще ви принадлежи по право.

Бианка се усмихна:

— Естествено. Но ще можете ли вие пък да ми направите услуга, като ме отървете от жена му? В началото бях сигурна, че ще стана негова жена, но в последно време вече нищо не ми се струва сигурно.

— Разбира се, че ще станете негова жена. Помогнете ли ми вие, ще ви помогна и аз.

— Ще ви помогна. Но как да се отървем от тази ужасна Никол? Увесила се е на врата му и той, като същински глупак, примира от радост, като гледа маниерите й на последна уличница!

— Мисля, че това е достатъчно! — каза Клей грубо и се намери надвесен над Бианка. Тя се обърна и се хвана за шията си.

— О, Клей! Как ме изплаши! Нямах представа, че си наблизо.

Клей изобщо не и обърна внимание и изгледа Уесли с присвити очи:

— Наистина не беше необходимо. Естествено, че ми трябваше малко време, за да разбера какво имаше предвид. Тя не е Бет.

— Не — каза Уесли спокойно — не е Бет. — Той стана и очите му се преместиха от Клей към Бианка. — Предполагам, че имате да си кажете нещо вие двамата.

Клей кимна и му протегна ръка.

— Страшно съм ти задължен.

Уесли се ухили и раздруса ръката му.

— Не съм забравил крошето, дето ми заби. Но нека аз да определя кога ще ти го върна.

— Ама ще трябва да доведеш и батко си Травис — засмя се Клей. Уесли само изсумтя и ги остави сами.

Бианка се досети, че Клей е чул целия разговор. Уесли явно бе предизвикал нарочно този тъп разговор, за да я чуе Клей.

— Как си позволяваш да ме подслушваш — започна тя.

— Моля те, Бианка! Думите ти не ми казаха нищо, което вече да не зная. Кажи ми, защо пристигна в Америка? — Той не изчака тя да отговори. — Мислех, че те обичам, помолих те да се омъжиш за мене… Твоят образ ме преследваше дълго, безкрайно дълго, като призрак, но сега зная, че никога не съм те обичал, че дори никога не съм те познавал.

— Какво искаш да кажеш, Клейтън! Аз държа писма, в които ми пишеш, че ще се ожениш за мене. Ти знаеш ли, че е наказуемо да нарушиш брачно обещание?

Клей я изгледа смаян.

— Моля те, Бианка! Как можеш да ме обвиняваш в нарушение на брачно обещание, след като съм вече женен?! Няма да се намери съд в света, който да поиска от мене да напусна съпругата си, за да се оженя за друга!

— Ще го направят, след като им изложа при какви условия е сключен този абсурден брак.

Мускулите по челюстите на Клей станаха на възелчета.

— Но какво искаш от мен, Бианка? Пари? Аз безспорно ще те обезщетя за времето, изгубено тука. Наши си вече доста скъпи дрехи…

Бианка една сдържаше сълзите си. Как може този недодялан тип, този колониален простак да проумее какво иска тя?! В Англия за нея нямаше място всред хората от благородно потекло като нейното семейство, защото и липсваха средства. Дори тези, с които можеше да си позволи да общува според финансовите възможности на баща си, вече й се присмиваха, че е склонила да се омъжи за един от ония диви американци… Подмятаха, че не е могла да си намери друг мъж. Тя напразно се бе опитвала да подхвърли тук-там колко много предложения за женитба получава. Не беше вярно, разбира се…

А той я пита какво иска!

Иска онова, което някога е притежавало семейството й — сигурност, обществено положение, платени сметки, увереност, че си желана, че имат нужда от тебе…

— Искам плантацията Армстронг — каза тя спокойно.

Клей се облегна назад в креслото.

— Надали би могла да изразиш по-скромно желание. Но аз не мога, или по-точно не желая да ти я дам. Разбери ме, скъпа Бианка, сърцето ми тегли към Никол и аз искам тя да остане моя съпруга.