Докато наблюдаваше как се приближават, Никол изведнъж се запита защо присъстващите са така притихнали. За себе си знаеше, че е поразена от идването на Бланка, но защо то се бе отразило и на останалите, които изобщо не знаят коя е?! Тя погледна към хората и видя изумлението, изписано по всички лица.

— Бет! — чу тя да повтарят. — Господи, Бет!

— Уесли! — извика Елън през поляната. — Как ни изплаши! — Тя хукна срещу новодошлите. — Добре дошли! — каза тя и протегна ръка на дамата.

Никол все още не можеше да помръдне, въпреки че двамата нови гости дойдоха до съседната маса. Сега Уесли се отдалечи от Бианка, която точно си вземаше чиния. Жените бързо я наобиколиха.

— Здравей! — каза Уесли на Никол. — Как ти се струват нашите увеселения?

Когато Никол вдигна поглед към него, очите й бяха плувнали в сълзи.

«Защо? Защо я е довел? Дали не я мрази за нещо и иска да я раздели с Клей?…»

— Никол — каза Уесли и сложи ръка на рамото й. — Имай ми вяра! Моля те!

Тя намери сили само да кимне. Елън изникна зад Уес.

— Къде я намери? Как е възможна такава прилика! — И добави по-тахо: — Клей видя ли я?

Уесли се усмихна.

— Видя я. — Той подаде ръка на Никол. — Може ли да те придружа до пистата?

Тя мълчаливо го хвана под ръка.

— Какво знаеш за Бет? — попита Уесли, когато се отдалечиха от другите.

— Само това, че е претърпяла смъртна злополука заедно с брата на Клей — отвърна Никол. Тя изведнъж спря. — Бианка прилича на Бет, нали?

— За всекиго първоначално това е истински шок. Когато седи и си мълчи, тя е същинска Бет, не можеш да ги различиш! Но отвори ли си устата, от това впечатление не остава и следа.

— Значи Клей… — започна тя.

— Не зная. Не мога да говоря вместо него. Зная само, че в първия момент и аз помислих, че е Бет. А зная, че Клей… я е харесал заради приликата. Не би могло и да е другояче, защото тя… Защото в никакъв случай не бих казал, че е жена, която можеш да наречеш приятна. — Той се ухили. — Заради нея ние с Клей се посдърпахме, въпрос на мнение, нали разбираш. — Той поразмести долната си челюст, като че имаше да оправя нещо. — Аз просто реших, че ще му е от полза да ви види една до друга.

Никол разбра, че Уесли е искал да й помогне. Но нали самата тя бе наблюдавала с какви очи гледа Клей Бианка, как я боготвори… Не знаеше дали би имала сили да го види отново как гледа някоя жена с такива очи…

— Как минаха надбягванията вчера? Клей успя ли да надвие Травис? Надявам се, че е успял!

— Мисля, че излязоха наравно — засмя се Никол, зарадвана от това, че смениха темата. — Не ти ли се иска да чуеш за моите намерения да се сдобия с една нова червена наметка?

Нещо обичайно за тези домашни празненства във Вирджиния бе гостите да се грижат и обслужват сами — бюфетите бяха на тяхно разположение през целия ден, гъмжеше от слуги, готови да изпълнят всяко желание на гостите. Когато изсвири рог, за да оповести започването на предобедните надбягвания, дамите решиха, че няма за какво повече да ухажват Бианка, след като тя отказа поканата им да идат на надбягванията. Бианка нямаше сили да се отдели от бюфета. Онази проклета Маги направо бе отказала да готви за Бианка, след като Клей напусна плантацията.

— Вие сте онази дама Мейлисън, както разбрах.

Бианка вдигна поглед от чинията си, пълна със салата. Пред нея стоеше висок мъж, толкова тънък, че би могъл да бъде наречен направо кльощав. Поизносеният му замърсен фрак се бе свлякъл от раменете му. Лицето му бе обрасло с дълги, сплъстени косми, сплитащи се в тънка черна брадичка. Носът му бе голям, а устните толкова тънки, че не приличаха на човешка уста. Очите му — два черни въглена, светещи под бухналите вежди, бяха разположени толкова близо едно до друго, че човек имаше чувството, че вътрешните им ъгълчета едва не се застъпват.

Бианка направи гримаса и погледна встрани.

— Попитах ви нещо, мила госпожо. Вие ли сте Мейлисън?

Тя го изгледа шевно.

— Не мисля, че това ви засяга. Отстранете се да мина!

— Голямо лапане — каза той и кимна към купчината салата в чинията й. — Лакомията е грях и ще има да плащате на онзи свят.

— Ако не ме оставите ти мира, ще повикам за помощ!

— Виж, Па, нека аз да поговоря с нея. Намирам, че е дори хубава… Бианка погледна е жив интерес мъжа, който вървеше зад баща си. Бе як, силен младеж, надали имаше повече от двадесет и пет години. За съжаление лицето му бе точно копие на бащиното. Малките черни очи се плъзнаха по мекото й бяло тяло.

— Нашата майка е била по баща Мейлисън. Чухме, че ще се омъжвате за Клей Армстронг и ви писахме в Англия. Не зная дали сте получила писмото ни?

Бианка си спомняше твърде добре за онова писмо. Значи тази измет си е въобразила, че са роднини.

— Не съм получавала никакво писмо.

— Лъжата е смъртен грях! — издекламира по-възрастният с глас, който можеше да бъде чут чак в края на поляната.

— Виж, Па, оттатък хората залагат и гледат конете. Иди да поговориш с тях, докато ние с моята братовчедка се запознаем по-отблизо.

Бианка им обърна рязко гръб и се отдалечи. Нямаше никакво намерение да разговаря с когото и да било от тях! Едва си намери ново свободно място, когато двама млади мъже се приближиха и седнаха при нея. Насреща й седеше младият човек, който я бе заговорил, а до него приседна друг, малко по-нисък, по-скоро юноша на около шестнадесет години. Младежът изглеждаше по-приятен, със светли очи, които бяха нормално раздалечени едно от друго и имаха по-кръгла форма.

— Това е Айзък — каза по-възрастният брат, — а аз съм Ейбрахам Саймънс. А онзи господин беше татко ни. — Той посочи с глава към възрастния мъж, който бързаше към пистата, стиснал голяма библия под мишница. — На баща ни му дай да държи проповеди. Но аз и Айк си имаме други планове.

— Не бихте ли желали да седнете някъде другаде? Бих искала да закуся.

— Това, дето е в чинията ви, ще стигне за трима, госпожо! — заяви Айзък.

— Много си вирите носа обаче — допълни Ейб. — Човек би могъл да предположи, че ще се радвате да поговорите с нас, все пак сме роднини, така де.

Ейб се наведе към нея и я изгледа. Малките му като копчета очички се присвиха.

— Нещо не виждам бог да ви е наспорил приятели. Чуваме, че ще се омъжвате за Армстронг и ще ставате собственица на Ейръндел хол…

— Аз съм господарката на плантацията Армстронг — каза тя самодоволно между две хапки пилешко месо.

— А коя е тогава тази хубава малка дама, за която Клей разправя, че му е жена?

Бианка вирна брадичка, но продължи неизменно да дъвче. Кипваше отново, само като се сетеше как Клей я бе зарязал най-безцеремонно, за да иде на забавата е Никол. Беше се държал достатъчно странно вечерта, когато този сладък мистър Уесли Станфорд бе на вечеря у тях. Оттогава Клей като че непрекъснато я наблюдаваше, това негово кокорене й ходеше вече но нервите! Тя му изложи плановете си да разшири къщата е още едно крило, а той пак само седеше и я гледаше втренчено. Бианка излезе бясна от стаята и още тогава се зарече, че той ще й плати за това безобразие.

А после Клей изведнъж изчезна нанякъде. Всъщност, тя бе доволна, че го няма, постоянното му присъствие й късаше нервите. Зае се с часове да съставя разни менюта, които «да й сервират докато го няма». И бе извън себе си, когато онази противна личност, Маги май беше, нито веднъж не си даде труд да изпълни и половината от поръчките на Бианка. Точно когато се канеше да отиде до кухнята и да даде на готвачката да се разбере, се появи Уесли. Той именно й разказа за забавата и че Клей е взел Никол със себе си.

Бианка твърде неохотно се съгласи да става по никое време, за да тръгне с него за плантацията на Бейкъс. Но искреното й възмущение й даде сили. Как е възможно тази отвратителна Никол така дръзко да протяга ръка към нейната собственост? Ще й даде да разбере! Достатъчно е само да се усмихне на Клей и той ще реагира точно както бе реагирал първата вечер, когато я зърна отново… О, тя знае отлично какво очарование притежават жените от нейното семейство.

— Тази жена беше моя прислужница — каза Бианка високомерно.

— Ваша прислужница? — разхили се Ейб. — Ама сега ми се струва, че прислужва на Клей.

— Вървете да досаждате другиму с вашите нечисти помисли! — каза Бианка и стана да си вземе още нещичко от бюфета.

— Слушайте — каза Ейб, който тръгна по петите й. Сега вече тонът му беше сериозен. — Мислех, че вие ще се омъжите за Клей и очаквахме да ни подпомогнете малко. Па не мисли за нищо друго, освен за проклетата си библия. Недалеч от плантацията на Клей имаме парче земя, ама добитък си нямаме. Надявахме се да ни заемете един бик… А след като сме от едно и също семейство, бихме могли да вземем и няколко от вашите юници.

— И малко кокошки — обади се Айк. — Нали Ма каза, че иска и кокошки. А тя ви се пада трета братовчедка.

Бианка изсъска като змия:

— Не съм ви никаква роднина! Как се осмелявате да искате да се замогнете за моя сметка? Как дръзвате да говорите с мене за… разни животни?!

Мина известно време, преди Ейб да й отговори.

— Излиза, че не сте схванали правилно положението, госпожице Вирнат нос! Вие изобщо няма да получите и цент от парите на Клей! Пристигате от Англия и какво, той взел че вместо за вас се оженил за прислужницата ви! — Ейб се разкиска. — Това е най-хубавата история, която съм чувал от години насам. Вие само изчакайте да я разкажа на всичките гости…

— Не е така! — Очите на Бианка плувнаха в сълзи. — Клейтън ще се ожени за мене. Аз ще притежавам плантацията. Просто е необходимо малко време, това е всичко. Първо той трябва да анулира брака си с… моята прислужница.

Ейб и Айзък размениха развеселени погледи, едва сдържайки се да не прихнат.