— Не така! Трябваше да ми отговориш, че нямаш представа за кого говоря. — Той й връчи обратно чинията. — Хапни нещо! Кой би повярвал, че една французойка може да се напие от глътка ром!

Тя опря глава на рамото му и прилепи устни върху топлата му кожа.

— Така. Сега стой мирно — каза той строго и сложи парченце царевичен хляб в устата й. — Нали каза, че си гладна? — От начина, по който го изгледа, му стана горещо и той неволно размърда крака. — Яж! — повтори той строго.

Никол неохотно насочи вниманието си към яденето, беше й приятно да седи в скута му.

— Приятелите ти ми харесват — каза тя с пълна уста. — Ще има ли и следобед конни състезания?

— Не — каза Клей. — И конете, и жокеите имат нужда от почивка. Обикновено гостите играят следобедкарти, шах или табла. Други пък се отправят на пътешествие, търсейки стаите си в този лабиринт, който Елън настоятелно нарича къща.

Никол продължи да яде известно време мълчаливо. След това вдигна очи към него.

— А ние?

Клей се усмихна така, че едното ъгълче на устните му се поизкриви.

— Мисля, че първо трябва да ти дам още няколко глътки ром и след това аз ще те питам.

Никол остана загледана в него, докато посягаше към чашата е пунш. След като отпи голяма глътка, тя сложи чашата на земята.

— Мисля, че аз… Май имам нужда да подремна. — И тя се прозя чак мъчително.

Клей свали жакета и го постла на тревата до себе си. След това я вдиша от коленете си и я остави да седне там. Целуна леко ъгълчето на устата й.

— Стой малко там… Ако трябва да прекося поляната пред къщата, не бих искал всички да видят до какво състояние си ме докарала.

Никол погледна издутината в кожените му панталони и се разкиска глупаво.

— Яж, малък дяволе! — каза Клей с престорена строгост. След няколко минути той взе от ръцете й полупълната чиния и я изправи па крака. Вдиша жакета си и го метна през рамо. — Елън! — провикна се той, когато наближиха къщата. — Коя стая е за нас?

— Североизточното крило, първи етаж, третата врата — отвърна Елън бързо.

— Какво става, Клей? Нещо си уморен? — подвикна някой шеговито. — Да се чуди човек как това, младоженците, толкова лесно се уморяват.

— Май че завиждаш, Хенри — засмя се Клей.

— Клей — каза Никол, след като влязоха в къщата. — Ти ме злепоставяш…

— Не миличка, тия погледи, дето ми ги хвърляш, те ме злепоставят! — Той я помъкна след себе си, докато налучкваше пътя из многобройните коридори.

Никол успя да забележи бегло някаква странна сбирщина от мебели и картини. Какво ли нямаше, като се започне от английски мебели от времето на Елизабет и се стигне до френско рококо и американски примитивизъм. Тя зърна картини, каквито биха могли да висят във Версай, а до тях толкова примитивни рисунки, като че ли детски.

Един господ знае как Клей успя да намери определената за тях стая. Той я внесе на ръце и с крак затвори вратата. Целуна я стръвно, като че ще я изяде. Бе хванал лицето й с две ръце и го изви така, че да дойде напряко на неговото.

Тя се остави в негова власт. Близостта му я опиваше повече от онзи ром. Тя усещаше топлата му кожа под памучната риза. Устните му бяха твърди и нежни, езикът му бе сладък. Бедрата му се притискаха към тялото й, властни и мамещи едновременно.

— Толкова дълго чаках този момент — прошепна той, заврял лице в шията й. Зъбите му си играеха с ухото й.

Никол го отблъсна от себе си. Когато той я погледна стреснат, тя бързо отиде в другия край на стаята, вдигна ръце и започна да вади фуркетите от косите си. Клей стоеше безмълвен и я наблюдаваше. Не помръдна от мястото си и когато тя се затрудни при опита да разкопчае копчетата на гърба на роклята си. Да бъде сам с нея и да я гледа. Толкова дълго бе жадувал за това…

Тя присви рамене напред и роклята се изхлузи. Отдолу имаше тънка риза от памучна батиста. Дълбоко изрязаното деколте бе избродирано с розови сърчица. Под гърдите ризата бе пристегната с розова сатенена панделка. Гърдите й се очертаваха под прозрачната батиста.

Бавно, много бавно тя развърза панделката и остави батистата да се свлече на пода. Погледът на Клейтън проследи материята, която се плъзгаше бавно, сантиметър по сантиметър от тялото й, от високите твърди гърди, надолу до тънката талия и малките стъпала. Когато погледна отново към лицето й, Никол протегна ръце към него. Една единствена крачка през стаята и той я взе в ръцете си и я отнесе на леглото. Остана изправен, все още взрян в нея. Слънчевата светлина се процеждаше през завесите, достатъчна, за да накара седефа на кожата й да блести.

Клей седна на леглото до нея и докосна нежно, с цяла длан кожата й. Беше гладка и топла — толкова приятна на пипане, колкото и за гледане.

— Клей! — прошепна Никол и той й се усмихна.

Наведе се и целуна врата й, мястото, където пулсираше вената под гърлото й, след това устните му се плъзнаха надолу към гърдите й и към твърдите им розови зърна.

Никол зарови пръсти в гъстата му коса, извила призивно врат назад.

Клей легна до нея. Беше все още облечен — Никол усети студените месингови копчета до кожата си. Еленовата кожа на панталона бе мека и топла. Тези дрехи до голото й тяло, кожата и месинга — всичко това бе самият Клей, силно и мъжко.

Той се обърна настрана и започна да разкопчава жилетката си.

— Не — промълви тя. — Не още!

Клей я погледна за миг и я целуна отново, продължително и жадно.

Никол се засмя унесено, когато той я прекрачи и кожата на ботуша му одраска крака й. Той разкопча копчетата от двете страни на панталона си и Никол простена, когато почувства възбудата му.

Клей лежеше върху нея, притискаше я толкова здраво, сякаш се боеше, че може да му избяга.

— Знаеш ли — Никол се протегна и въздъхна дълбоко — този допир на ботуша ти… Изпитах огромно облекчение… Стана ми толкова хубаво… Нещо ми стана…

— Това ли е всичко? — попита Клей и притисна лице към шията й. — Радвам се, че ти доставих удоволствие. Дали да не сложа шпори следващия път?

— Ти ми се присмиваш.

— Никога! — Той се опря на лакът. — Мисля, че по-скоро се присмивам на самия себе си. Наистина има за какво да се поуча от тебе.

— От мене? Какъв пример мога да бъда аз?… — Тя докосна с пръсти извития като полумесец белег до окото му.

Той се отмести от нея и седна.

— Не сега. Може би ще ти го кажа по-късно. Нещо огладнях. Преди един час ти не ме остави да хапна.

Тя му се усмихна и затвори очи. Чувстваше се безкрайно щастлива. Клей стоеше надвесен над нея и я гледаше. Черната й коса се бе разпростряла под нея като ветрило — чудесен контрастен фон за извитите форми на тялото й. Видя, че е почти заспала. Той се наведе и я целуна по носа.

— Спи, сладка моя любима! — прошепна той и дръпна другата половина на кувертюрата, зави я и излезе на пръсти от стаята.

Никол се събуди и се протегна щастливо, преди още да е отворила очи.

— Ставай, време е! — каза един плътен глас от другия край на стаята.

Тя се усмихна на този глас и отвори очи. Клей я наблюдаваше в огледалото. Ризата му бе метната на един стол и той се бръснеше.

— Проспа целия следобед. Смяташ ли да проспиш и танците?

— В никакъв случай! — Тя се усмихна на отражението му в огледалото.

Понечи да скочи от леглото, но изведнъж осъзна, че е гола. Огледа се да дръпне нещо и се поприкрие, но като видя как присмехулно я гледа Клей, смело отметна завивката и отиде към шкафа, където Джени бе окачила дрехите й. Клей тихичко се засмя и продължи да се бръсне.

Като приключи с бръсненето, той застана зад нея. Беше облякла пеньоар с цвят на праскова от креп-сатен и се колебаеше каква рокля да облече за бала.

Клей се пресегна и взе направо роклята от канеленокафяво кадифе.

— Джени каза, че трябва да облечеш това. — Той вдигна роклята и я заоглежда критично. — Май горната й част е твърде оскъдна, навярно платът не е стигнал.

— Дай, аз ще се справя! — каза Никол самоуверено и взе роклята.

— В такъв случай това навярно няма да ти трябва.

Никол се обърна и видя какво държи в ръцете си. Перли! Четири наниза перли, захванати с четири дълги златни синджира с катарами. Тя пое перлите в разтворените си шепи, опиянена от неповторимото меко сияние на скъпоценностите. Но не можа да разбере всъщност как трябва да ги сложи — приличаха по-скоро на колан, отколкото на огърлица.

— Облечи роклята и ще ти покажа — притече се Клей. — Майка ми си ги е поръчала по свой модел.

Никол трескаво намъкна ризата и роклята. Корсажът бе дълбоко изрязан, ръкавите бяха по-скоро презрамки. Клей защипа единия златен клипс в средата на деколтето отзад на гърба й, втория — на рамото й. Третия клипс дойде точно отпред, върху цепката на гърдите й, а четвъртият — на другото рамо. Четирите перлени наниза провиснаха в лека дъга на гърба и на гърдите й, но бяха направени така, че едната огърлица легна върху голата кожа, а другата — върху канелата на кадифето.

— Прекрасни са! — въздъхна Никол, вперила поглед в огледалото. — Страшно съм ти благодарна, че ми позволяваш да ги сложа.

Той се поклони и я целуна по голото рамо.

— Майка ми пожела да ги дам на моята съпруга. Досега никой друг не ги е носил.

Никол се обърна и го погледна.

— Нали ние… Защото…

Клей сложи пръст върху устните й, за да замълчи.

— Нека да се порадваме на тази вечер! Утре ще имаме достатъчно време да говорим.

Никол се отмести и му даде възможност да се облече пред тоалетката. Вън на моравата вече свиреше оркестър.

Да, не бива да мисли сега за нищо друго, освен за този единствен миг. Да забрави действителността. Действителността, че Бианка и Клей живеят под един покрив. Действителността, че Клей обича друга жена.