Елън видя с какво учудване Никол разглежда всичко наоколо.

— Забележителна, нали? Струва ми се, че ми трябваше цяла годи на, след като дойдох тук, за да мога поне да се ориентирам. Вътре е много по-лошо, отколкото отвън. Тръгнеш по някакъв коридор и той току свърши някъде си… Или по-точно казано, никъде си. Отвориш някоя врата и се озовеш в чужда спалня… Направо ужас!

— Но сега вече сигурно си привързана към нея — каза Никол усмихната.

— О, и как още? Няма да позволя и една тухличка да мръднат, макар че вече започвам да мисля как да пристроим още едно крило.

Никол я погледна изумено, но веднага се разсмя.

— А защо не и цял един нов етаж?

Елън се усмихна:

— Ти си умно дете. Виждам, че си в състояние да усетиш духа на моя дом.

Някой повика Елън и две дами бързо обсадиха Никол, продължавайки обстрела си с въпроси, докато тя се опитваше да помогне при подреждането на бюфета. Имаше най-малко двадесет маси, които просто се огъваха под тежестта на донесената храна. Изглежда всяко семейство бе донесло не по-малко от онова, което бяха приготвили Никол и Джени. Направиха яма с жарава и насипаха да се пекат стотици стриди. Неколцина мъже от прислугата въртяха на шиш цяло прасе, като час по час го поливаха с някакъв подлютен сос. Някой разказа на Никол, че така печели прасета в Хаити и наричали това «барбекю».

Изведнъж откъм другия край на плантацията прозвуча ловджийски рог.

— Време е! — провикна се Елън, и бързо развърза престилката си. — Надбягванията! Ще започнат всеки момент.

Като по команда всички жени свалиха престилките си, запретнаха поли и хукнаха.

— След като и нежният пол е налице, можем да започваме! — каза гръмко един от мъжете.

Никол застана малко настрани от другите жени, които се наредиха край добре поддържаната елипсовидна писта. От тичането косата й се бе разбъркала и тя се опитваше да напъха немирните кичури под корделите.

— Дай на мене — обади се Клей зад гърба й. Ръцете му не се спра виха кой знае колко добре, но усещането на пръстите му по врата й изпрати ситни тръпчици по целия й гръбнак. Клей я обърна към себе си. — Доволна ли си?

Тя кимна и вдигна лице към него, ръцете му лежаха на раменете й, лицето му почти докосваше нейното.

— Сега идва моят кон. Ще ме целунеш ли, за да ми върви?

Както винаги, отговорът бе изписан в очите й. Ръцете му се плъзнаха по талията й и той я притисна към себе си. Подържа я така за миг, заврял лице във врата й.

— Толкова се радвам, че дойде! — прошепна той и прекара устни по бузата й, за да ги спре върху устата й.

Никол усети, че краката й омекват и се вкопчи в него, за да потърси опора.

— Ей, Клейтън! — подвикна весел глас. — За тая работа имаш цяла нощ! Ела сега да си гледаш конете!

Клей откъсна устни от устата й.

— Цяла нощ — прошепна той и нежно проследи с пръст очертанията на горната й устна. След това я пусна изведнъж и се запъти към мъжа, който представляваше увеличено копие на Уесли.

Мъжът удари Клей по гърба:

— Напълно те разбирам! Дали ще се намерят още такива хубавици в Англия?

— Грабнах последната, Травис — засмя се Клей.

— Абе все пак ще намина аз там някой ден, искам лично да проверя.

Никол остана загледана след двамата. Възможно бе да са й представили днес брата на Уес, но при толкова много лица и имена не можа да запомни всички.

— Никол — извика Елън — пазя ти място до мене!

Никол тръгна бързо към нея, за да наблюдават надбягванията.

Три часа по-късно всички заедно, мъже и жени, се отправиха към моравата, където ги очакваха бюфетите. От толкова смях и слънце страните на Никол пламтяха. Не помнеше вече откога не се е забавлявала така. Преди Революцията френските й братовчеди все се оплакваха, че англичаните били такива сухари, че знаели да говорят само за работа и за църква, нищо не разбирали от удоволствията на живота. Сега тя гледаше американците край себе си и реши, че братовчедите й биха харесали тези хора. Само смехове и веселие, цяла сутрин. Жените взимаха живо участие, особено за надбягванията се месеха във всичко, спореха, не можеше да се каже дори, че залагат непременно на конете на своите съпрузи. Елън на няколко пъти заложи срещу конете на Хорас, като се заливаше от смях, че ако спечели, Хорас ще й прекопае собственоръчно новата цветна леха и ще й поръча от Холандия петдесет нови луковици лалета.

Никол бе наблюдавала мълчаливо, само като зрител, ала изведнъж Травис видя как разглежда, смръщила чело, един от конете на Клей.

— Какво става, Клей? Май че жена ти не харесва този кон.

Клей хвърли само бегъл поглед към Никол.

— Виж какво, моите жени винаги залагат на мен — засмя се той и изгледа Травис многозначително.

Никол наблюдаваше как Клей оседла коня с леко седло, докато жокеят седеше и гледаше отстрани. Французите обичат конния спорт не по-малко от всички останали народи на света, а конете на дядо и винаги бяха побеждавали жребците на двореца. Тя вдигна вежди обезпокоена. Така значи, неговите жени винаги залагаш на него…

— Този кон няма да спечели — каза твърдо тя. — Пропорциите му не са както трябва. Краката са твърде дълги в съотношение с гръдната му ширина. Такива коне не са добри бегачи.

Околните, които чуха тези думи, млъкнаха, халбите с бира останаха по средата на пътя си към устните.

— Ти чу ли това, Клей? Ще приемеш ли това предизвикателство — викна Травис усмихнат. — Слушай я как говори! Сякаш разбира нещо от коне.

Клей не се откъсна от работата си.

— Искаш ли да заложиш малко пари в тая работа? — попита нехайно той, докато затягаше катарамата на каиша.

Никол го погледна. Той знаеше много добре, че тя няма пари. Елън я бутна с лакът:

— Обещай му, че цяла седмица ще му носиш закуската в леглото. Мъжете душа дават за такъв залог.

Елън говореше така, че гласът й се чу по половината морава. И тя като всички присъстващи, с изключение на Никол, бе пийнала малко повечко.

— Да, това е вече честен облог — засмя се Клей и намигна благодарно на Травис, защото той бе предизвикал облога. За него нямаше съмнение кой ще спечели баса.

— А какво ще получа аз, ако конят не спечели? — извиси глас и Никол.

— Ами… тогава аз ще ти нося закуска в леглото — каза Клей със самодоволна усмивка, а мъжете около него прихнаха развеселени.

— Бих предпочела нова зимна наметка — отвърна Никол хладно, обърна се и тръгна към пистата. — Наметка от червена вълна — доба ви тя през рамо.

Жените около нея се разкискаха, а Елън попита дали наистина е сигурна, че не се е родила американка.

Конят на Клей изостана с три дължини и върху собственика му се изля порой от закачки. Питаха го дали не е по-добре да повери на Никол да се разпорежда с конюшнята, а и с подбора на сортовете тютюн, които отглежда.

Запътиха се към къщата, все още коментирайки весело кой спечелил, кой загубил и защо. Една хубавка млада жена се бе обзаложи ла, че ако загуби, цял месец ще лъска ботушите на мъжа си.

— Да, ама не се разбрахме от коя страна да ги лъскам — заливаше се от смях тя. — Той ще е единственият мъж във Вирджиния, чиито чорапи ще се оглеждат в лъснатите му като огледало ботуши откъм вътрешната страна.

Никол погледна към отрупаните маси и чак сега усети колко е гладна. Чиниите от печена глина, натрупани на една от масите, бяха огромни, приличаха по-скоро на подноси, отколкото на чинии. Никол си взе по мъничко от всички блюда.

— Смяташ ли, че можеш да изядеш всичко това? — подразни я Клей.

— О, сигурно ще трябва да си досипя — засмя се Никол. — Къде да седна?

— До мене, ако имаш само мъничко търпение. — Той също си напълни една чиния с връх, след това хвана Никол под ръка и я поведе към един голям дъб. Засмяна прислужница разнасяше големи канчета с пунш и ги нареждаше направо на земята.

Клей седна на тревата е чиния в скута и започна да яде. Вдигна въпросително очи към Никол, която все още стоеше права, с чиния в ръка.

— Сбърках ли нещо?

— Ще си назеленя роклята — каза тя.

— Добре, чакай малко! Дай ми чинията си — Клей остави своята до себе си. След това сложи и нейната чиния на тревата, хвана Никол за ръка и я придърпа на скута си.

— Клей! — извика тя и понечи да се надигне, но той най-безцеремонно я прихвана с крака. — Клей, моля ти се! Тук сме на обществено място.

— И какво от това? — Той захапа с устни меката част на ухото й. — Хората да си ядат и да не гледат много-много какво правят другите.

— Пил ли си? — попита тя подозрително и отдръпна главата си.

— Ау-у! Говориш като истинска съпруга. Да, точно така, пийнал съм. А знаеш ли какво ти е лошото на тебе? — Той не изчака отговор. — Лошото ти е, че си трезва. Знаеш ли, че си най-чаровното създание на света като пийнеш малко? — Той я целуна по нослето и се пресегна да вземе чаша с пунш. — Ето, изпий това!

— Не! Не искам да се напия! — каза Никол решително.

— Виж сега какво ще направя: слагам я до устните ти и ако не пиеш, ще съсипя роклята ти.

Никол реши да пренебрегне този ултиматум, ала той я гледаше така дяволито и страховито, а тя беше толкова жадна. Пуншът с ром беше чудесен. Тук правеха пунша от три вида ром и четири различни плодови сока. Бе леден — късчетата лед още потракваха в чашата. Главата й моментално се замая и тя пое дълбоко въздух, усети как изведнъж цялата й нервност се изпари.

— Сега по-добре ли е?

Тя го погледна изпод гъстите си мигли и погали нежно с един пръст скулите му.

— Ти си най-хубавият мъж на това парти — каза тя замечтано.

— По-красив от Стивън Шоу?

— Да не би да говориш за русия мъж с трапчинка на брадичката? — Клей изкриви лице: