Уесли се усмихна при спомена за една забава в Ейръндел хол, трябва да са били по на шестнадесет години с Клей… Бяха се хванали на бас, че всеки един от тях ще успее да завлече една от сладичките близначки на Кантънови из шубраците… Дори не беше трудно, ама изведнъж изникна Травис, спипа момчетата за яките и ги метна без всякакво усилие в шадравана…

Какво ли стана с близначките Кантънови?

Клей, какъвто го знаеше от по-рано, би се смял на новоизникналата ситуация с двете жени в дома му. Направо би грабнал онази, които му харесва и я би отнесъл в спалнята си. Да, Уесли познаваше мъжа, който бе организирал цяло отвличане на една английска дама. Но този човек днеска, дето едва не се боеше да се прибере в собствената си къща, му беше абсолютно непознат.

Уес слезе от коня под едно дърво до реката и го разседла. Него ако го питаха, има нещо гнило в цялата тази работа с французойката. Клей бе споменал, че работела при Бианка като прислужница. Сигурно се е наместила да я отвлекат вместо Бианка, за да докопа този богат американец. Няма начин да не изнудва сега Клей, кой знае какво прави само и само да запази мястото си на негова съпруга… Ето, че бе успяла да му отмъкне мелницата, а знае ли и колко други работи…

А Бианка? Уесли изпитваше огромно съжаление към това момиче. Да пристигнеш в Америка и да завариш собствения си годеник с чужда жена до него…

Уесли върза коня си на дървото, скочи в лодката и загреба към отсрещния бряг. В мелницата се чувстваше като у дома си, колко обичаше да се крие тук в ония години… Той се усмихна, като зърна близнаците, клекнали до брега, вперили любопитни очи в една огромна жаба.

— Хей, какво правите вие двамката? — подвикна той заплашително.

Децата подскочиха едновременно, озърнаха се и се засмяха нагоре към него, като го познаха.

— Чичо Уес! — зацвърчаха те и се закатериха нагоре по склона, за да се гушнат в разперените му за прегръдка ръце.

Уес прихвана и двамата около кръста и ги завъртя в кръг, докато те се кискаха доволно.

— Хей, мъчно ли ви беше за мене?

— О, да — отвърна Манди засмяна. — Чичо Клей никакъв не се мярка. Но Никол е тук.

— О, Никол? — запита Уес. — Вие май сте я харесали, така ли?

— Много е сладичка — отвърна Алекс важно. — Беше женена за чичо Клей, но не съм сигурен дали все още му е жена.

— Разбира се, че още са женени — обади се наставнически Манди. — Тя ще си остане завинаги омъжена за чичо Клей.

Уес пусна децата на земята.

— Тя вкъщи ли е?

— Мисля, че да. Но понякога е и в мелницата.

Уес ги погали по главичките.

— Ето какво. Ние с вас ще се видим по-късно. Може заедно да се върнем с лодката, та да покараме. Уговорил съм се с чичо ви Клей да вечеряме заедно.

Близнаците се дръпнаха от него, като че ги беше парнал с коприва.

— Ние предпочитаме да останем тук — заяви важно Алекс. — Не е наложително да се връщаме с тебе у дома.

Преди да успее да ги попита още нещо, децата хукнаха към покрайнината на гората. Уес се запъти по стръмната пътека към къщата. Джени бе сама в приземния етаж, вглъбена в своя чекрък. Уес отвори тихичко вратата, приближи се на пръсти зад нея и я млясна шумно по врата.

Джени нито трепна, нито изрази някаква изненада.

— Радвам се да те видя, Уес — каза тя спокойно. — Какво щастие, че не си се пръкнал на този свят червенокож. Дори и по време на торнадо не би могъл да се промъкнеш някъде безшумно. Чух те още като разговаряше навън с близнаците. — Джени стана и го притисна към себе си.

Уесли я обхвана е ръце и я повдигна от пода.

— Май скоро, не си пазила диета за отслабване — каза той засмян.

— Аз не, но ти! Станал си кожа и кости. Сядай, ще ти приготвя нещо за хапване.

— Едно залъче само, канен съм на вечеря при Клей.

— Точно затова! — Джени напълни една паница с грах и шунка, приготви и огромна порция студено месо от раци и бутна към Уес купичка с разтопено масло. — Да, точно затова ще е най-добре да се наядеш тука. Маги е обявила война и кухнята й вече не е онова, което знаеш.

— Предполагам, че това има нещо общо с жените на Клей? — отвърна Уесли с пълна уста. Той хитро се усмихна на изумения поглед на Джени. — Срещнах Клей преди да мина реката, та ми разказа цялата история.

— Клей изобщо не знае цялата история. Май е напълно глух и сляп.

— Това пък какво значи? Лично на мене работата ми изглежда съвсем проста. От Клей се иска само да анулира брака си с тази Никол и ще е свободен да си се ожени за Бианка, жената, която обича. И всичко ще си тръгне по мед и масло.

Джени така се разгневи от тези приказки, че не можа да проговори. Тя стисна войнствено металния черпак, който все още държеше в ръката си и прасна Уес по главата.

— Хей! — рипна Уес и се хвана за косата, където потече вряла супа.

Джени моментално съжали за постъпката си. Съвсем не искаше да го удари. Грабна някаква кърпа, топна я в студена вода и започна да чисти супата от главата на Уес.

Докато Джени се суетеше около него и закриваше с тялото си вратата, в стаята влезе Никол. Джени понечи да се отмести, за да види Никол че имат гост, но после нещо се отказа. Уесли напразно надничаше любопитно иззад задника й.

— Джени — каза Никол — да знаеш къде са близнаците? Бяха тук допреди малко, но сега сякаш в земята потънаха. — Тя свали сламената шапка от главата си и я окачи на дървената закачалка до вратата. — Исках да ги позанимавам малко преди вечеря.

— О, ще си дойдат. А освен това си достатъчно уморена, за да започнеш да ги мъчиш с писане и четене.

Уесли разбра, че Джени нарочно го крие, но все пак му дава възможност да поразгледа Никол. Независимо от онова, което бе мислил за нея, ясно беше едно: не е възможно някога да е била слугиня. Движеше се с такова достойнство и грация, ясно личеше, че това момиче никога не е било зависимо от когото и да било. А и всичко онова, което Клей бе наговорил за хубостта й, беше направо недостатъчно. Уесли изпита непреодолимо желание да посипе рози в краката и, да я помоли коленопреклонно да напусне Клей и да тръгне с него…

— Клей изпрати днеска човек — каза Джени.

Никол замръзна на мястото си, с ръка на перилата на стълбището.

— Клей?

— Какво, не го ли помниш? — попита подигравателно Джени, докато наблюдаваше лицето на Уесли. — Пита дали ще вечеряш довечера с него.

— Не — каза Никол тихо. — Не мога. Въпреки че бих могла да им изпратя нещо за ядене… Маги напоследък нещо не искала да готви.

Джени изпръхтя.

— Не готви, защото не иска да хрантути онази жена. Много добре го знаеш.

Никол се обърна и поиска да каже нещо, но стисна устни. Джени явно бе нещо възбудена. Никол тръгна към нея.

— Здравейте! — каза Уес, отмести ръцете на Джени и се изправи. — Аз съм Уесли Станфорд.

— Господин Станфорд! — каза Никол вежливо и му подаде ръка. Хвърли на Джени сърдит поглед. Защо бе скрила този мъж от нея? — Не бихте ли желали да седнете? Мога ли да ви предложа нещо за пиене?

— Не, благодаря ви. Джени вече се погрижи за мене.

— Извинете, ще ида да потърся близначетата — каза Джени и се измъкна навън, преди някой да каже и дума.

— Вие сте приятел на Джени? — попита Никол, докато пълнеше пръстената чаша с ябълково вино.

— По-скоро приятел на Клей. — Той разглеждаше лицето й. Отново погледът му бе привлечен от устата й, горната устна беше очарователна! — Израснали сме заедно или поне сме прекарали голяма част от младините си заедно.

— Разкажете ми нещо за това — каза тя е големи, жадни очи. — Какъв беше Клейтън като момче?

— Различен от сега — каза Уес, без да сваля очи от нея. «Тя го обича» — реши изведнъж той.

— Мисля, че сегашната ситуация доста го притеснява. — Никол стана и отиде до огнището зад гърба на Уес.

— Зная, че му е неприятно. Предполагам, че ви е разказал какво се случи… — Тя не изчака той да потвърди — Опитвам се всячески да го облекча, затова се преместих. Впрочем не, не е точно така. Може би това беше опит да облекча собственото си положение. Но той ще бъде отново щастлив, щом бракът ни бъде обявен за нищожен и бъде свободен да се ожени за Бианка.

— Бианка. Вие сте работели при нея в Англия, както разбрах.

— В известен смисъл. Много англичани бяха така любезни да ни приемат, след като бяхме принудени да бягаме от родината си.

— Но как се случи да отвлекат вас? Нали са търсели Бианка?

Никол поруменя, като си спомни онази сцена.

— Моля ви, мистър Станфорд, нека да говорим за вас.

Това поруменяване съвсем обърка Уесли. А и какво представляваше тази жена, която бе готова да изпрати нещо за вечеря на човека, когото обича, след като много добре знае, че той ще бъде с друга жена.

По-добре да изчака, да види и Бианка. Рано е да си съставя още мнение.

Един час по-късно Уесли Станфорд напусна неохотно ведрото спокойствие на малката къща, за да се отправи към Ейръндел хол.

Не му се тръгваше, но все пак го измъчваше любопитството час по-скоро да се запознае с другата. Щом Никол е на второ място в списъка на Клей, Бианка трябва да е същински ангел…

— Какво ще кажеш? — пресрещна го Клей още при оградата.

— Ще кажа това, че започвам да си мисля дали да не изпратя и аз няколко мъжища в Англия да ми отвлекат някое момиче. Ако имам късмет и наполовина колкото тебе, ще бъда най-щастливия смъртен.

— Още не си видял Бианка. Тя ни очаква вкъщи и изгаря от нетърпение да се запознае с тебе.

Първият поглед към Бианка бе истински шок за Уесли. Като че ли видя пред себе си Бет, съпругата на Джеймс. Изведнъж се пренесе отново във времето, когато този дом бе изпълнен със смехове и обич. Бет притежаваше истинска дарба да накара всеки да се чувства тук като у дома си. Звучният й смях бликаше от всяко ъгълче. Нямаше бездомник на разстояние мили наоколо, който да не намери на масата й любезно гостоприемство.