Е, трябва да се каже, че той престана да се хили, когато Бианка му връчи списъка с платовете, които трябва да купи за нея. Андрес се ококори и едва успя да прошепне:

— Искате розови копринени чаршафи с избродирани монограми?!

Тя го уведоми назидателно, че изисканите хора в Англия само в такива чаршафи спят, като изобщо пропусна край ушите си забележката му, че тука не е Англия.

И навсякъде й навираха името на Никол. Госпожа Никол помагала в градината… Бианка сбърчи нос. Ами да помага! Никол бе само слугиня на Бианка, а не дама, чийто прадядо е дружал с барони, като Бианкиния.

До гуша й дойде да й повтарят под път и над път името на Никол. Вбесяваше я най-много това, че хората продължаваха да смятат Никол за господарката на плантацията.

Бианка отиде до пристана, където бе завързана гребната лодка. Ще прекоси реката и ще каже на Никол какво мисли за нея!..

Роджър я прекара през реката. За кратко време Бианка успя да му каже, че е безочлив селяндур, а той просто й заяви, че изобщо не иска и да я знае.

Бианка изкачи дървените стъпала към брега и стръмната пътека, която водеше до малката постройка. Горната половина на холандската врата бе отворена и тя видя някаква едра жена, приведена над огромно огнище. Без да почука, Бианка натисна дръжката и влезе.

— Къде е Никол? — попита тя високо.

Джени се изправи и погледна русата дама. Никол се бе върнала рано-рано от вечерята с Клей и единственото, което Джени можа да изкопчи от нея бе, че е пристигнала Бианка. Не каза нито дума повече, но лицето и очите й разказаха всичко останало. Днес Никол си бе подхванала дневната работа както обикновено, но Джени долавяше, че нещата не са наред.

— Не желаете ли да влезете? — попита Джени, въпреки че гостенката бе вече в средата на помещението. — Вие сигурно сте Бианка. Точно правех чая. Ще желаете ли чаша чай?

Бианка се огледа с нескрито отвращение. Не видя нищо приятно, на което да спре погледа си. — Варосаните стени, тежките греди на тавана, чекръка до огнището… Противно място! Тя избърса с пръсти стола, преди да седне.

— Предпочитам да извикате Никол. Кажете й, че съм тука и не мога да я чакам цял ден.

Джени сложи бавно, много бавно чайника на масата. Ето я, значи, красивата Бианка, по която Клей си е изгубил ума. Видя пред себе си жена с безцветно лице и тяло, което заплашваше да прелее като бухнало тесто всеки момент.

— Никол е много заета — каза Джени. — Ще дойде, щом като има възможност.

— Наслушах се на безочливи приказки! Предупреждавам ви! Ако вие не…

— Какво ако не, госпожичке? Първо, знайте, че аз работя при Никол, а не при Клей!..

Е, не беше съвсем така, но какво пък!

— И второ…

— Джени? — обади се Никол още пред вратата и влезе. — Имаме гостенка, а един гост е винаги добре дошъл! Искате ли да хапнете нещо, Бианка? Имаме още няколко топли гевречета от закуската.

Бианка не отговори, но Джени злобно промърмори нещо в смисъл, че имало за излапване и много брашно в сандъците…

Бианка пиеше бавно чая си и си отхапваше с видимо неудоволствие от меките топли кифлички, като че ли някой я караше да яде насила.

— Значи тук живееш. Не е кой знае какво, нали? Клей явно ти е разрешил да останеш в плантацията. Така поне ще можеш да си полезна с нещо. В кухнята ли работиш?

Никол сложи предупредително ръка на рамото на Джени.

— Напуснах Ейръндел хол по свое желание. Исках да изкарвам сама прехраната си. И понеже познавам мелничарския занаят, господин Армстронг бе така любезен да ми припише тази къща.

— Да ти я припише? — ахна Бианка. — Да не искаш да кажеш, че воденицата е негова и той просто ти я е оставил? След всичко онова, което ти ни причини, на него, а и на мене?!

— Я кажете да чуем какво му е причинила? — намеси се войнствено Джени. — За цялата тази работа тя няма вина!

— Няма, така ли? — подсмихна се ехидно Бианка. — Я по-добре си признай как разбра, че Клейтън е богаташ?

— Не разбирам какво искате да кажете.

— Я виж ти! А защо сама се набута да те отвлекат? И си успяла да подлъжеш капитана да те венчае за собствения ми годеник! Предложи му хилавото си тяло, предполагам. Знае се как си пробиват път жени като тебе…

— Недей, Джени! — извика Никол и се обърна светкавично към Бианка. — Мисля, че ще е най-добре да си вървите.

Бианка се надигна с лека усмивка.

— Исках само да те предупредя. Ейръндел хол е мой. Плантацията Армстронг е моя. И няма да позволя да ми се пречкаш. Взела си вече предостатъчно от онова, което ми принадлежи и нямам никакви намерения да ти дам нито троха повече! Така че стой настрана от моята собственост!

— А как стоят нещата с Клей? — запита Никол тихо. — И той ли е ваша собственост?

Бианка нацупи устни, а след това се засмя самодоволно.

— Да, точно така стоят нещата! Да, той също ми принадлежи. Бих предпочела да имам парите му без него, но това е невъзможно. Но ще ти кажа само едно: дори и да можех да се отърва от него, пак щях да направя така, че да не го дам на тебе! Предпочитам да умра, отколкото да ти отстъпя нещо, което е само мое! — Бианка цялата разцъфна в усмивка. — Пукаш се, нали, като виждаш с какви очи ме гледа. Ей така го държа! — И тя разпери длан и стисна пръсти в юмрук.

Все още усмихната, Бианка напусна къщата, без да затвори вратата след себе си.

Джени се отпусна на един стол до масата. Имаше чувството, че са и въртели между воденичните камъни.

— Значи това е ангелчето, което трябваше да отвлечем за Клей от Англия? — Тя бавно поклати глава. — Да им се чудиш на мъжете, имат ли ум, нямат ли…

Никол все още гледаше в отворената врата. Би се примирила с поражението си, ако беше загубила от жена, която обича Клей. Но й беше болно да го вижда с Бианка. Рано или късно той щеше да осъзнае какво представлява и тогава ще настъпи истинска трагедия.

В стаята нахлуха с индиански викове близнаците.

— Коя беше тази тлъста дама? — попита Алекс.

— Алекс — скара му се Никол — не се говори така! — Но строгостта й рухна пред веселия смях на Джени и Никол едва прикри усмивката си. — Да, Алекс, не бива да наричаш една дама тлъста.

— Дори и когато е тлъста, така ли?

Джени се разкудкудяка толкова гръмко, че Никол реши да не обсъждат повече килограмите на Бианка.

— Тя е гостенка на чичо Клей — каза тя.

Близнаците размениха съзаклятнически погледи, обърнаха се на пета и излетяха отново навън.

— Какво ли са наумили тия деца? — почуди се Джени.

— Може би искаха да бъдат представени. Откакто Елън Бейкъс ги научи да се запознават и да се държат като възпитани хора, не пропускат възможността да се кланят и подклякват.

Джени и Никол размениха погледи и мълчаливо излязоха от къщата — не искаха близнаците да досаждат на Бианка.

Стигнаха до реката точно навреме, за да видят как Алекс прави вежлив поклон пред Бианка. Бяха застанали на края на малкия кей. Бианка бе явно приятно изненадана от вежливостта на близнаците, макар че личицата им, пък и дрехите им бяха доста мръсни. Манди бе застанала до брат си с горда усмивка.

Изведнъж Алекс изгуби равновесие, политна и за да не падне от кея, се пресегна и хвана за най-близкия предмет, който можеше да му даде опора — роклята на Бианка. Платът изпращя и роклята се отпра по шева на високата талия.

— Проклето малко животно! — изписка Бианка и преди някой да се усети, зашлеви яко момчето по лицето.

Малкият я пусна и размаха ръце в напразни усилия да се задържи на ръба на мостика, но политна и плесна по гръб във водата. Никол не разбра как нагази до колене във водата, но малкият изплува и се ухили на ужасения й вид. След това спокойно заплува като кученце към брега.

— Чичо Клей каза, че никога не бива да се плува с обувки — каза Алекс и седна на брега да развързва връзките на обувките си. Той кимна на Никол, която все още стоеше като вцепенена във водата.

Най-сетне Никол се усмихна и излезе на сухо. Сърцето й все още биеше лудо от картината на потъващото във водата дете.

Докато Джени и Никол се занимаваха с Алекс, Манди погледна намръщено едрата жена до себе си. Тази дебелана удари брат й! Тази проклета дебелана! Детето се засили, с всички сили блъсна Бианка с тялото си и бързо отскочи назад.

Викът на Бианка накара всички да се обърнат към нея. Тя падна тежко и бавно, като пълен чувал. Изглеждаше напълно безпомощна, като че нямаше никаква съпротивителна сила. Пълничките й ръце се вкопчваха отчаяно в празното, търсейки някаква опора. Когато плясна във водата, вдигна цял фонтан. Мокра от пръските, Манди погледна брат си триумфиращо. Джени отново избухна в своя кудкудячещ смях.

— Престанете! — извика Никол, но гласът й се удави в дивите крясъци на близнаците. Тя бързо мина от другата страна на кея, а децата я последваха пощурели от радост.

Бианка се надигна бавно — водата стигаше едва над коленете й, чудно как бе успяла да потъне цялата. Русата й коса висеше на тънки кичури около лицето й — нищо не бе останало от къдриците, така изкусно навитi от гореща маша. Прогизналата тънка рокля бе полепнала по тялото й, все едно че бе гола. Сега Никол видя, че Бианка е напълняла много повече, отколкото й се бе сторило първоначално. По бедрата и ханша й се бяха образували саламчета.

— Защо казваш, че не е тлъста? — обади се Алекс гордо.

— Какво стърчите? Помогнете ми да изляза! — изкомандва Бианка. — Краката ми са затънали в тинята.

— По-добре да повикаме неколцина мъже — предложи Джени подигравателно. — Сами няма да можем да измъкнем този кит!

— Млъквай, моля те, Джени! — обади се Никол, отиде до гребната лодка и взе едно от веслата. — Ето, Бианка, хванете се здраво и ние с Джени ще ви изтеглим на брега. — А после тихичко добави към Джени: — Тя не понася мъже.