Бианка се спря на най-горното стъпало с разтуптяно от изкачването сърце. И се усмихна кокетно:

— Но сега аз съм тук. И много неща ще трябва да се променят, естествено.

— Както ти пожелаеш — каза тихо той и отвори вратата на стаята, която бе принадлежала на Никол.

— Семпло — каза Бианка — но удобно.

Клей отиде до красивото писалище с извити форми и докосна една порцеланова статуетка.

— Това беше стаята на Елизабет — промълви той и се обърна отново към Бианка. В очите му имаше странен израз на отчаяние.

— Клейтън! — възкликна остро Бианка с ръка на гърлото си. — Когато ме гледаш така, направо изпитвам страх от тебе!

— Прощавай! — каза бързо той. — Ще те оставя сама. — И той бързо излезе от стаята.

— Чак пък такава дебелащина!.. — възкликна Бианка полугласно, но после сви рамене примирително. Отиде си, слава богу! Сега се огледа по-спокойно. Стаята бе направо аскетична. И тези синьо-бели драперии над леглото!.. Розови. Би трябвало да са розови! Ще поръча да го декорират с розов тюл и къдрички. Розови. И тапетите трябва да са розови, а допълнително може да поръча да ги изрисуват на малки цветенца. Ще изхвърли тези мрачни мебели от орех и явор, могат да отидат на тавана. Ще поръча позлатени мебели…

Бианка се съблече бавно и метна роклята си на облегалката на един стол. Мисълта за прасковената копринена рокля на Никол я караше да беснее. Коя е тя всъщност, та да носи коприна, когато тя, Бианка, трябва да се задоволява с батиста и муселин!.. Чакай, чакай! Ще покаже тя на тези невежи колониалисти какво значи английска дама. Ще си накупи цял гардероб, в сравнение с нея Никол ще изглежда като бедна слугиня… Стърчиопашка!..

Тя извади от куфара, който Роджър бе оставил насред стаята, нощница, облече я и се покатери на леглото. Матракът бе малко твърд, не обичаше такива легла. Заспа с мисълта за всичко, което има да се промени в тази плантация. Къщата й се видя малка, ще пристрои едно крило, то ще е нейното собствено крило, за да държи Клейтън настрана от себе си, след като са вече женени. Ще си купи каляска. Каляска, дето ще накара и една кралица да позеленее от завист… С позлатени ангелчета, които да придържат покрива… Бианка заспа с усмивка на уста.

Клей излезе бързо от къщата и тръгна по алеите на градината. Лунните лъчи посребряваха басейна. Запали дълга пура и застана в сянката на живия плет. Когато видя Бианка, имаше чувството, че вижда призрак. Като че Бет се бе завърнала отново. Но този път вече никой няма да му а отнеме — нито брат му, нито смъртта… Този път тя ще бъде негова завинаги…

Той захвърли пурата на земята и я разтри с ботуша си. Вслуша се дали няма да долови в тишината скърцането на воденичното колело, но разстоянието не беше малко.

«Никол…» — помисли си той. Дори сега, когато Бианка бе толкова близо, той пак се размисли за Никол. Усмивката й… Как се вкопчи в него, когато се разплака… И тази нейна любов, която раздаваше така щедро на всички! В плантацията нямаше човек, който да не й се възхищава. Дори Джонатан, този коварен мърморко, намери да каже няколко благи приказки за нея.

Клейтън се върна с бавни крачки в къщата.



На следващата сутрин Бианка се събуди бавно, с наслаждение. Удобното легло и хубавата вечеря, след всичките тези ужасни дни по море бяха истински лукс. Нямаше защо да се замисля и да се чуди какво да прави — вечерта фактически вече го бе обмислила.

Бианка отметна завивката и се намръщи. Това е направо оскърбление! Господарката на такова огромно имение да спи в обикновени ленени чаршафи. Тук трябва коприна, най-малкото коприна! Бианка свали розовата си памучна роба и вече истински се ядоса, че Клей не е предвидил камериерка — да няма кой да ти помогне да се облечеш!

Излезе от стаята и се поозърна към коридора, но реши, че не й стиска сега да разглежда къщата. Не е ли достатъчно, че я притежава? Преди всичко би трябвало да намери кухнята, която й бяха показали снощи.

Направо идиотщина! Да извървиш толкова път, за да стигнеш до кухнята!. Тя ще се погрижи отсега нататък да поднасят закуската в спалнята й, няма заради един залък да изминава километри!

В кухнята влезе една истинска владетелка. Господи! Сякаш всичките й мечти се бяха сбъднали… Цял живот бе съзнавала, че е родена да заповядва. Загубеният й баща се подиграваше, като му кажеше че иска да има имение, също такова голямо, каквото са имали някога Мейлисънови. Разбира се, плантацията на Армстронг не може да се сравнява с именията в Англия, какво ли в Америка изобщо може да се сравнява с нещо английско!

— Добро утро — поздрави Маги любезно. Ръцете до лактите й бяха в брашно, точно размесваше тестото за бисквитите. — Мога ли да направя нещо за вас?

Голямата кухия кипеше от живот. Една от помощничките па Маги наглеждаше три огромни тенджери, които вряха на разпаленото огнище. Някакво момченце въртеше сръчно над жаравата голямо парче месо, набодено на шиш. Друга една жена се бореше с тесто в големи нощви, докато две момичета режеха ситно-ситно купища зеленчук.

— Да, можете — отвърна Бианка енергично. От опит знаеше, че на слугите трябва да им се покаже от първия миг кой е господарят в къщата. — Бих искала вие и останалите прислужници да застанете в редица, за да получите моите указания. Отсега нататък ще искам от вас винаги, когато дойда в кухнята, да преустановите всякаква работа. Искам по-голямо уважение!

Шестимата присъстващи наистина преустановиха работа, зяпнали я като ударени от гръм.

— Чухте какво казах! — подвикна Бианка.

Бавно и неохотно хората застанаха до източната стена. Наредиха се всички, но Маги остана на мястото си.

— Коя сте вие всъщност, та се разпореждате? — запита глухо тя.

— Не съм длъжна да отговарям на въпросите ви. Прислугата трябва да си знае мястото. Имам предвид прислугата, която държи да запази работата си — добави тя заплашително. Бианка се направи, че не забелязва враждебните погледи на Маги, а също и факта, че Маги не се беше изправила до останалите слуги. — Бих искала да поговоря с вас за храната, която ще се сервира в господарската къща. Според онова, което ни бе поднесено снощи, бих казала, че храната не е много изискана. Необходимо е да се сервират повече сосове. Но карамелизираното овнешко бе много вкусно. — Тя се усмихна чаровно, уверена, че една похвала ще окрили хората. — Но нямаше да е лошо, ако бяхте сервирали различни сосове към него.

— Сосове? — изви очи Маги. — Овнешкото бе глазирано е чиста захар. Да не искате да кажете да слагаме и захарен сироп към него!?

Бианка я изгледа с унищожителен поглед:

— Не съм искала мнението ви. Вие сте тук, за да изпълнявате нарежданията ми. Това е! А сега за закуската. Ще искам от вас да се сервира закуска в трапезарията точно в 11 часа. За мене кана шоколад, три части сметана и една част мляко. Към него ще искам само няколко тартички, от тези, които сервирахте снощи за десерт. Обедът да бъде сервиран в дванадесет и половина и…

— Искате да кажете — прекъсна я Маги безцеремонно, — че с тази дузина тартички ще можете да издържите цял час? — Тя развърза престилката си и я хвърли върху кухненската маса. — Искам аз да поговоря с Клей, да разбера що за птица сте! — Тя тръгна към вратата, като избута Бианка от пътя си.

— Аз съм господарката на тази плантация — заяви Бианка, като вирна глава. — Аз ви давам работа.

— Аз работя за Клей и съпругата му, а вие, слава тебе господи, не сте никаква.

— Безсрамно същество! Ще се погрижа Клейтън да ви изгони за тези думи!

— Аз мога да си ида и сама — каза Маги и тръгна към нивите. Намери Клей под навесите, където се сушеха дългите низи е тютюневи листа.

— Искам да поговоря с тебе! — каза възбудено тя.

През всичките тези години, през които Маги бе работила за семейство Армстронг, никой никога не бе имал и най-малък повод да бъде недоволен от нейната работа. Тя винаги говореше открито — каквото й бе на сърцето, това й бе на устата. Колко неща бяха направени в плантацията все по нейно настояване. Щом Маги предложеше нещо, то положително щеше да е полезно.

Клейтън правеше напразни опити да изчисти ръцете си от черната тютюнева смола.

— Какво те е ядосало чак толкова? Пак ли се запуши коминът?

— Този път е много по-лошо от онзи проклет комин. Коя е тази жена?

Клей я погледна недоумяващо.

— Пристига ми сутринта в кухнята и започва с това, че искала да й се подчиняваме. Закуската трябвало да й се сервира в трапезарията. Тя какво си въобразява? Вижте ни колко сме префинени, ние не можем да закусваме като всички останали в кухнята.

Клей хвърли гневно изцапаната кърпа, с която търкаше ръцете си.

— О, Маги! Била си в Англия и знаеш, че благородните люде там не ядат в кухнята. Та и у нас повечето плантатори не го правят! Струва ми се, че това не е чак толкова страшно. Може би за всички ни ще е по-добре, ако се понаучим на по-изискани маниери.

— Изискани маниери! — изкриви лице Маги. — Тази жена и изискани маниери! — Тя млъкна, пое въздух и продължи вече по-кротко: — Клей, слънчице, от дете те зная! Какви ги вършиш?! Женен си за най-сладкото същество на земята, а я остави да ти избяга. Отиде да живее чак отвъд реката. А сега довеждаш в къщата тази наперена финтифлюшка, само защото прилича дяволски на Бет… — Маги сложи ръка на рамото му. — Зная, че ги обичаше и двамата, но не можеш да ги върнеш.

Клей я гледаше гневно. С всеки миг лицето му ставаше все по-мрачно. Той извърна лице.

— Ти си гледай своите работи! И изпълни онова, което иска Бианка.

Той тръгна с високо вдигната глава, като че искаше да скрие под широкополата си шапка безкрайната болка в очите си.

В късен следобед Бианка се върна бясна от обиколката си на Ейръндел хол. Часове прекара из плантацията, разговаряше с работници, правеше предложения, даваше съвета, но никой не показа уважение и респект към нея. Надзирателят Андрес само се разсмя, когато му описа каляската, която иска. Каза нещо, че пътищата във Вирджиния само за каляска плачели, че половината от плантаторите изобщо нямали каляски, поне такава със златни ангелчета, дето да придържат покрива. Тук хората си се придвижвали повече по реката…