Стигнаха до къщата и Джени се извини, че трябва да наглежда становете.

Никол бе доволна, че ще може да разгледа всичко на спокойствие. Партерът се състоеше от четири големи стаи и два хола. Централният хол се използваше като гостна и бе наистина величествен с широкото, застлано с килими стълбище, което се виеше нагоре. Тесен коридор свързваше голямата трапезария и салона за закуска.

Към градината гледаха утринната гостна и всекидневната, докато библиотеката и трапезарията бяха към реката.

След като обиколи макар и набързо всички стаи, Никол бе обзета от огромно уважение към жената, която бе подреждала този дом. Всичко бе семпло и изискано, въпреки че всяка една вещ от мебелировката бе истинско произведение на изкуството. Библиотеката бе безспорно мъжката стая — с тъмнете етажерки от орех, с кожените подвързии на книгите, с мрачната ламперия. По-голямата част от тази стая бе заета от тежко писалище, също от орехово дърво. Пред камината бяха поставени две широки кресла, тапицирани с червена кожа.

Трапезарията бе издържана в стил Чипъндейл — стените бяха тапицирани с ръчно рисувана китайска коприна, цялата в нежни треви и птици.

Ала салонът бе истинска наслада за очите. Цялата южна стена бе в прозорци и помещението грееше в ослепителна светлина. Завесите бяха от кадифе в два цвята розово, със същия плат бяха тапицирани и трите големи кресла. Пред мраморната камина вдясно имаше кушетка, тапицирана с атлаз на зелени и розови райета. Тапетите на стените бяха в нежнорозово, само към тавана имаше и ивици от по-тъмнорозово, което хармонираше чудесно с изящното малко писалище от розово дърво в ъгъла. Но най-много й допадна утринната гостна. Всичко тук бе в бяло и жълто. Белите памучни завеси бяха избродирани с мънички пъпки от жълта роза, целите стени бяха бели, тапицерията на мебелите — на бели и жълти райета. Тъмнееше само трикракият спинет от черешово дърво, който се отразяваше в огледалото, поставено между два позлатени свещника. Но всичко бе потънало в прах. Такава красива гостна, а сякаш никой не бе влизал тук с години. Полировката на мебелите бе потъмняла и мъртва, да не говорим за паяжините, обвили и завеси, и килими. Как може да се остави такава красота да загива…

Никол се върна в хола и погледна нагоре към витото стълбище. Искаше и се да разучи цялата къща, но нямаше сили да гледа повече прахоляк и запуснатост. Хвърли бегъл поглед към красивите поли на роклята си и се запъти бързо по тесния коридор към кухнята. Все ще се намери някоя престилка на Маги, а също и метли, четки и ведра. Ще почисти. Спомни си за думите на Джени, че Клей почти не обръщал внимание какво яде. В млекарницата бе съгледала нещо, явно неизползвано от години — тясно каче с бъркалка за сладолед. Ако Маги отпусне малко сметана и яйца, все ще се намери някое хлапе да повърти ръчката.

Бе твърде късно, когато Никол се качи да се преоблече за вечеря. Премени се в рокля от сапфиреносиня коприна, с дълги тесни ръкави и дълбоко изрязано деколте. «Май че прекалено дълбоко!» — помисли си тя, докато се оглеждаше в огледалото. Направи няколко напразни опита да попридърпа корсажа по-нагоре и се усмихна — поне тая вечер господин Армстронг ще забележи, че е жена, а не само някакво същество, покрито с рани, мехури и мръсотия.

На вратата се почука и тя подскочи. Един мъжки глас — несъмнено гласът на Клей, попита през затворената врата:

— Мога ли да говоря с вас в библиотеката?

Никол чу стъпките му да се отдалечават надолу по стъпалата. Изпитваше странна нервност при мисълта, че това ще е тяхната първа предварително уговорена среща. Тя изпъна рамене — спомни си думите на мажа си, че една дама трябва винаги да гледа опасността право в очите, защото и за една жена куражът е не по-малко важен, отколкото за един мъж. Въоръжена с тази мисъл, тя се спусна по стъпалата.

Вратата на библиотеката бе отворена. Цялото помещение бе потопено в червеникавата светлина на залеза. Клейтън седеше зад писалището, пред себе си държеше разтворена книга.

— Добър вечер, сър! — поздрави Никол спокойно.

Той я изгледа продължително, преди да остави настрана книгата, но не стана.

— Седнете, моля. Мисля, че трябва да поговорим за създалата се ситуация. Мога ли да ви предложа нещо за пиене преди вечеря? Малко сухо шери?

— Не, много ви благодаря. Боя се, че не понасям алкохол в какъвто и да било вид.

Никол придърпа леко едно от червените кожени кресла по-близо до бюрото. Кой знае защо, при тези нейни думи Клей вдигна високо вежди.

Сега, в светлината на последните слънчеви лъчи, тя може да го разгледа по-добре, отколкото пред огнището. Сериозно лице, може би прекалено строго стиснати устни… Дълбоката бръчка между веждите придаваше на очите му почти тъжно изражение.

Клей си наля чаша шери.

— Говорите английски почти без акцент.

— Благодаря ви. Признавам, че трябваше доста да се упражнявам, докато го постигна. Но много често се улавям, че все още мисля на майчиния си език и след това си превеждам мисълта на английски.

— А понякога забравяте да преведете, така ли?

Тя го погледна смутено.

— Да, наистина е така. Когато съм много изморена или ядосана, обръщам на френски.

Той седна зад писалището, отвори някаква кожена папка и извади няколко листа.

— Мисля, че трябва първо да решим някои делови въпроси. След като Джени ми разказа как стоят нещата и как сте се озовали на кораба, изпратих човек при наш семеен приятел, адвокат, и го информирах за тази необикновена история. Помолих го за консултация.

Никол кимна. Явно, той бе чакал само да се прибере вкъщи, за да предприеме стъпки за анулиране на брака.

— Днес получих отговора. Но преди да ви информирам за съдържанието, искам да ви задам няколко въпроса. Колко души присъстваха на бракосъчетанието?

— Капитанът, който извърши церемонията, първият помощник, който ви представляваше, и докторът като свидетел. Трима.

— А какъв е този втори свидетел? До подписа на доктора има още един подпис.

— В каютата бяхме само четирима.

Клейтън кимна. Несъмнено, подписът бе фалшифициран или прибавен по-късно. Още едно нарушение към многото други при тази венчавка.

— А този… Франк, който ви заплаши? В присъствието на доктора ли го направи?

Никол се почуди откъде ли знае той името на първия помощник и че именно той я е заплашвал.

— Да, всичко това стана само за няколко минути в каютата на капитана.

Клей стана, прекоси помещението и седна в креслото срещу нея. Беше все още в работните си дрехи — с груби, тъмни панталони, високи ботуши, бяла ленена риза с разкопчана яка. Той протегна дългите си крака чак до нейното кресло и каза:

— Точно от това се страхувах… — Държеше чашата си срещу светлината и я въртеше между пръстите си. После вдигна поглед и го спря върху синята коприна на деколтето й.

«Не си дете!» — помисли Никол, но машинално покри с ръка гърдите си.

— Адвокатът ми изпрати книга с английски закони, които, боя се, са в сила и в Америка. Съществуват различни основания за обявяването на един брак за невалиден. Например невменяемост или невъзможност да създадеш поколение… Но предполагам вие сте умствено и физически здрава? — Очите му отново се плъзнаха към това проклето деколте.

Никол се усмихна.

— Смятам, че да.

— Остава тогава само казусът, че сте била принудена да сключите този брак. — Тон вдигна ръка да не го прекъсва. — Въпросът е, как да се докаже принудата. Трябва да имаме човек, присъствал на венчавката, който да потвърди под клетва, че сте била принудена насила.

— Не е ли достатъчна моята дума? Или вашата? Самият факт, че не съм Бианка Мейлисън вече доказва, че съм била накарана насила.

— Ако бяхте си послужила с името на Бианка, а не с вашето, щяхме да имаме достатъчно основание. Но аз видях брачното свидетелство. Издадено е на името на Никол Куртален. Така ли е?

Тя отново си спомни как се бе съпротивлявала на мъжете в капитанската каюта.

— А докторът? Той се отнесе мило с мене. Не може ли той да свидетелства?

— Мисля, че може. Работата е в това, че той се намира на борда на друг кораб и пътува за Англия. На същата онази фрегата, която товареха, когато пристигнахте. Изпратих човек след него, но може да минат месеци, докато го намерят. Без свидетел не можем да пледираме за анулиране. — Клейтън допи останалото шери и остави чашата си на ръба на писалището. Явно бе казал всичко, което бе възнамерявал да й съобщи, и сега само я наблюдаваше мълчаливо. Никол сведе очи и заразглежда ръцете в скута си.

— Значи засега вашите ръце са вързани с този брак?

— Не само моите, но и вашите. Джени ми разказа, че сте искали да купите ателие и сте работили нощем, за да съберете пари. Зная, че моите извинения не могат да ви обезщетят в случая, но все пак ви моля да ги приемете.

Никол стана, опряла ръка на облегалката на креслото.

— Разбира се, че ги приемам. Но бих искала да ви помоля за нещо. — Тя го погледна и с изненада установи, че той отбягва погледа й, като че иска да скрие нещо от нея.

— Стига да мога да ви услужа, с удоволствие ще го сторя.

— Тъй като ще се наложи да остана известно време в Америка, трябва да си потърся някаква работа. Не познавам никого тук. Бихте ли ми съдействали да си намеря някакво място. Образована съм, говоря четири езика, бих могла да бъда гувернантка…

Клей рязко стана и се отдалечи на няколко крачки.

— За това не може да става и дума! — отсече той. — Независимо от това при какви обстоятелства се е стигнало до този брак, пред закона вие сте моя съпруга и не ще позволя да се трепете като слугиня и да бършете носовете на някакви сополанчета! Не! Ще останете тук, докато докарам този доктор. А след това вече можем да поговорим за вашето бъдеще.