Шарлът скръсти ръце на гърдите си и погледна към Ема.

— Според мен това е най-добрият номер за всички времена.

— Много по-добър от онзи с влака — изчурулика Мадлин.

— Много по-добър и от филма с удушаването — добави Лоръл. — И още по-добър от онова, което Сътън… — Тя погледна към Мадлин и млъкна.

Габи и Лили се обърнаха към Ема. Те изглеждаха толкова нетърпеливи и изпълнени с надежда, две малки кученца, отчаяно опитващи се да впечатлят кучето алфа. Изведнъж Ема се изпълни със съчувствие към Габи, заради всичко, което беше преживяла.

На мен също ми стана кофти заради нея. И освен това се чувствах ужасно притеснена. Бях пренебрегнала грубо припадъка й. Не спирах да им повтарям, че никой не трябва да разкрива какво съм направила, все едно съм най-важният човек на света. Възможно ли е да се бях отнесла по същия груб начин и с моя убиец? Дали не се бях сблъскала с погрешния човек, някой, който търсеше отмъщение, а не просто ответен номер? Някой, който си беше върнал, като ми беше отнел живота?

Най-накрая Ема се прокашля.

— Знам, че съм казвала, че в клуба „Игра на лъжи“ има място само за четирима души, но според мен можем да направим изключение.

— Дори две изключения — додаде Шарлът.

Лоръл кимна.

Близначките Туитър запляскаха с ръце и започнаха да подскачат от радост, все едно бяха спечелили „Американски идол“.

— Знаехме си! Знаехме си, че ще ни приемете!

— Предполагам, че сега ни чака церемония по посвещаването — обяви Шарлът. — Официалното ви приемане в „Играта на лъжи“.

— Ще трябва да си изберете титли — каза Мадлин. — Аз съм Императрицата на стила, Сътън е Изпълнителен президент и Примадона.

— Аз искам да бъда Господарката на Грандиозността — обади се веднага Габи, сякаш от доста време го беше обмисляла.

— Аз ще бъда Върховната Принцеса — пропя Лили.

— Има и един куп правила — каза Шарлът. — Които включват никакво лъжене по време на игрите „Никога-никога“ и „Две истини и една лъжа“. — Тя се изкашля в шепата си, произнасяйки едновременно с това името на Габи.

— Не съм лъгала! — възрази Габи. — Казах две истини! Лъжата беше за трупа. Никога не бих докоснала нищо мъртво! — Тя потрепери.

Мадлин се размърда.

— Значи сте излъгали на конкурса за придворни дами?

Лили изписка смутено, но Габи просто сви рамене.

— Виновни. Хакнахме сайта и гласувахме сами за себе си стотици пъти. Казах ви, мацки, по-умни сме, отколкото ни мислите.

— Май е така. — Ема метна раницата си на рамо. — Не знам за вас, но на мен нещо не ми се къмпингува тази вечер. Мисля, че горещите извори ще ни почакат още някой друг ден.

— Да се махаме от тази шантава планина. — Мадлин грабна фенерчето на Габи и освети пътеката. — Нали знаете обратния път?

— Но разбира се! — пропя Габи.

Когато започнаха да се изкачват нагоре, Ема изведнъж се сети нещо. Тя дръпна Габи настрани.

— Това беше страхотен номер. Но, ъъъ, следващия път недей да режеш прожекторите толкова близо до главата ми, става ли?

Габи се спря. Дори в тъмното Ема можеше да види как на лицето й се изписва ужас.

— Имаш предвид случката в залата ли? Не бяхме ние! Боже, Сътън! Ние не сме побъркани!

След това тя отново тръгна пред Ема, размахвайки вързаната си на конска опашка коса.

Ема остана неподвижна за миг, разтърсена до мозъка на костите си. Разбира се, че Лили и Габи не бяха отрязали прожектора. Някой друг го беше направил. Моят убиец.

32.

Мигът, който всички очакваме

Бзззт. Бзззт.

Ема отвори очи и се огледа. Лежеше в спален чувал на пода в дневната на семейство Мърсър. Телевизорът със спрян звук примигваше, по масата бяха разхвърляни торбички и кутийки с тайландска храна, а по пода лежаха няколко броя на „Ю Ес Уийкли“ и „Лайф енд Стайл“. Електронният часовник показваше 2:46 сутринта. До нея спяха Шарлът, Мадлин и Лоръл, а Габи и Лили се бяха свили край камината, стиснали здраво в ръце новичките си членски карти в клуба „Игра на лъжи“.

Бзззт.

Телефонът на Сътън примигна до възглавницата на Ема. На екрана пишеше ИТЪН ЛАНДРИ. Ема веднага застана нащрек. Измъкна се от спалния чувал и излезе на пръсти в коридора. Къщата беше тъмна и зловещо тиха, единственият звук беше тиктакането на часовника във фоайето.

— Ало? — прошепна тя в телефона.

— Къде си? — извика Итън от другата страна. — Цяла нощ се опитвам да се свържа с теб!

— А?

— Не получи ли съобщенията ми? — Итън звучеше задъхано, сякаш беше тичал. — Трябва да говоря с теб!

О, сега искаш да говориш с мен, помисли си Ема, поглеждайки през прозореца. На завоя беше спряла познатата червена кола. Тя пусна завесата и подръпна тениската си надолу, за да покрие коремчето си.

— Пред къщата ли си?

Последва пауза. После Итън въздъхна.

— Да. Минах наблизо и видях колата на Мадлин пред вас. Можеш ли да излезеш?

Ема не знаеше как да приеме присъствието на Итън пред дома на семейство Мърсър посред нощ. Ако беше някой друг, сигурно щеше да си помисли, че я следи. Поне този път беше използвал телефона си, вместо камъчета.

— Часът е три сутринта — рече тя с леден глас.

— Моля те!

Ема прокара пръсти по ръба на купата, която беше поставена върху масичката в коридора.

— Не знам…

— Моля те, Ема?

Главата й започна да пулсира. Мускулите я боляха от катеренето в пещерата. Точно в този момент нямаше никакви сили да се прави на недостъпна.

— Хубаво.

Когато Ема се появи в двора, светлината в колата на Итън угасна.

— Защо не отговаряше на обажданията ми? — попита той, когато тя стигна до тротоара.

Ема погледна към телефона на Сътън. Вярно, там имаше шест есемеса и пропуснати обаждания от Итън. Не ги беше забелязала преди — беше й твърде забавно с приятелките на Сътън, които разкрасяваха Габи и Лили, пиеха кафе ликьор „Калуа“, играеха „Дене Дене Ревълюшън“ и разбира се, посвещаваха Габи и Лили в „Играта на лъжи“.

— Бях заета — отвърна тя с твърда нотка в гласа. — Реших, че и ти си зает.

Итън сви рамене и отвори уста, но Ема протегна ръка да го спре.

— Преди да кажеш каквото и да било, искам да знаеш, че не са Габи и Лили. Въобще не са тези, за които ги мислех. — Тя се стараеше да използва „аз“ вместо „ние“, сякаш това бе единствено нейно разследване, а не на двамата.

Итън се намръщи.

— Какво се случи?

Ема си пое дълбоко дъх и му разказа всичко.

— Беше просто номер — завърши тя. — Габи и Лили наистина са се ядосали заради припадъка, но те не са убийците на Сътън. Просто са искали да станат част от „Играта на лъжи“.

Итън се облегна на вратата на колата си. Няколко къщи по-нататък едно куче нададе самотен вой.

— Освен това не са пуснали прожектора върху главата ми — продължи Ема, потръпвайки при спомена. — Мисля, че го е направил истинският убиец на Сътън.

— Но Габи и Лили отговаряха идеално на профила. Ти сама каза, че Лили се е качила горе, за да си вземе телефона точно преди да падне прожекторът.

Ема сви рамене.

— Може би убиецът също го е забелязал и се е надявал, че ще заподозра Габи и Лили заради онова, което Сътън им е причинила. — Тя присви очи при мисълта, че беше клъвнала на примамката. Макар падането на Габи да беше фалшиво, макар всичко да беше уловка, Ема пак тропна ядосано с крак. Ами ако нещо се беше объркало и силното блъсване наистина я беше запратило в пропастта? Никога не се беше чувствала толкова безсилна.

Итън се размърда и се изкашля в юмрука си.

— Причината да поискам да се срещна с теб е, че Сам ми каза нещо много… странно. Към края на бала, когато всичко й дотегна, тя ме попита как така съм се захванал с момиче като Сътън. Каза ми: „Чух, че Сътън Мърсър без малко да убие някого с колата си“.

— Какво? — сепна се Ема. — Кого?

— Не знам. Тя не ми каза. Или може би просто не знаеше.

Ема присви очи.

— Ти чувал ли си за нещо такова?

Итън сви рамене.

— Може да не е вярно.

Сърцето на Ема се разтупка. Кого без малко не е убила с колата си Сътън — и кога? Как може да не е разбрала нещо толкова важно?

— Може и да е вярно — рече колебливо тя. — Онзи ден отидох до полицейския паркинг, за да прибера колата на Сътън… но тя не беше там. Сътън я е прибрала… на трийсет и първи.

— Денят, когато е умряла? — Адамовата ябълка на Итън подскочи нервно.

— Да. Никоя от приятелките на Сътън не знаеше, че си е взела колата. — Ема вдигна косата си на кок. — Ами ако е имала причина да не казва на никого? Може би слухът, че едва не е убила някого с колата си, е истина. Може би наистина се е опитала да прегази някого на трийсет и първи.