— Мадс — прошепна Ема. — Можеш да ми кажеш. Всичко е наред.

Мадлин стисна устни и пъхна показалеца си в издълбания жлеб на пейката.

— Няма значение.

— Напротив, има.

Край съблекалнята се дочуха момичешки гласове. Откъм къщата с духовете се разнесоха нови писъци. Дългата стрелка на часовника, който висеше над стаята на учителя по физическо, направи половин обиколка, преди Мадлин да заговори отново.

— Случи се заради цигарата.

— Цигарата ли?

— Която изпуших до прозореца в събота. Наруших правилото. Заслужих си го.

— Заслужила си го? — повтори Ема. В съзнанието й проблесна гневното лице на господин Вега. — О, Мадс!

Изведнъж аз също получих видение: господин Вега връхлита в спалнята на Мадлин, лицето му е червено и лъскаво, гласът му гърми.

— Кълна се в Бог, Мадлин, ако още веднъж нарушиш вечерния си час, ще ти счупя врата!

Мадлин тича след него по стълбите и след миг дочувам приглушени звуци. Разнася се трясък, сякаш на пода се е стоварил рафт, пълен с тенджери и тигани. Аз си седя там и не смея да помръдна. Твърде съм уплашена, за да направя каквото и да било.

Няколко минути по-късно Мадлин се връща, бузите й са мокри от сълзи, а очите й са зачервени. Но тя се усмихва, свива рамене и се преструва, че нищо не се е случило, а и аз не я питам.

Ема хвана ръцете на Мадлин и ги стисна силно.

— Затова ли искаше да говорим онзи път? Нощта, в която си се опитала да ми се обадиш, а аз не съм си вдигнала телефона?

Мадлин кимна, стиснала устни толкова силно, че очертанията им почти се бяха изгубили.

— Толкова съжалявам — каза Ема и преглътна тежко. — Трябваше да съм до теб. — Тя се зачуди дали Сътън знае за това, или Мадлин го е криела от всички.

— И аз съжалявам — добавям аз, макар че тя не може да ме чуе. Имам усещането, че двете с Мадс никога не сме го обсъждали преди, нито дори онази нощ. Онова телефонно обаждане в нощта, когато умрях, е било първият път, когато се е престрашила. Ако можех, щях да й отговоря, но вече ме е нямало.

— Всичко е наред — отвърна Мадлин с треперещ глас. — Обадих се на Шарлът. Тя всъщност ми помогна доста. Исках да ти разкажа по-късно, но… — Тя се изсмя горчиво и приглади роклята си. — Ако щеш ми вярвай, но това не може да се сравни с нещата, които татко причиняваше на Теър. — Тя погледна скришом Ема. — Но предполагам, че той ти е разказал, нали?

При споменаването на името му кожата на Ема настръхна. Възможно ли е Теър да беше разкрил пред Сътън нещо толкова лично? Толкова близки ли са били?

Пред очите ми отново се появи онази сцена: Теър ме хваща за ръцете и ми казва нещо, опитвайки се да ме накара да разбера. Дали не е ставало въпрос за баща му?

— Трябва да кажеш на някого, Мадс — настоя Ема. — Това, което прави той, е лошо. И опасно.

— Шегуваш ли се? — Короната на главата й клюмна напред. — Той ще намери начин да извърти всичко и да изкара мен виновна. Мама ще застане на негова страна. Освен това вината си беше моя. Ако спра да се дъня, всичко ще бъде наред.

— Мадлин, това не е редно — отвърна упорито Ема. — Обещай ми, че ще си помислиш по въпроса. Обещаваш ли?

Мадлин не вдигна поглед от ръцете си.

— Може би.

— Ако го направиш, има толкова хора, които ще те подкрепят. Шар, аз, Фреди Крюгер…

Мадлин вдигна глава и леко се усмихна.

— О, Боже, този костюм е ужасен.

— Направо ме побърква — съгласи се Ема. — Ще имам кошмари тая нощ.

— Всички ще имат. Но той си мисли, че изглежда страхотно.

— Само не му позволявай да те кани на блус — предупреди я Ема. — Представяш ли си да сложи тези ножове на задника ти?

Двете момичета избухнаха в смях, като едва не паднаха от пейката. В съблекалнята влязоха група второкурснички, облечени в еднакви униформи на мажоретки от „Аризона Кардинале“, спряха се изведнъж, щом зърнаха Ема и Мадлин, след което побързаха да излязат. Това ги накара да се разсмеят още по-силно.

Когато най-накрая се успокоиха, Ема се прокашля и усмивката се изгуби от лицето й.

— Мадс, аз съм с теб. Съжалявам, ако… ако си останала с различно впечатление.

Мадлин се изправи, протегна ръка и хвана емината.

— Радвам се, че ти казах.

— И аз — отвърна Ема и прегърна приятелката на Сътън — която вече беше и нейна приятелка. — Ще намерим начин да оправим нещата — каза тя. — Обещавам.

Щом излязоха в залата, около тях грейнаха балните светлини. Мадлин тръгна към дансинга; Ема каза, че ще я настигне, след като си вземе пунш. Тя се огледа за близначките Туитър и сърцето й подскочи, когато не можа да ги открие веднага. Докато вървеше към масата с напитките, една ръка я хвана за рамото и я завъртя. Чифт тъмни очи се впиха в нейните. В мъждикавата, оранжева светлина Ема успя да различи викингски шлем с два рога.

— Трябва да поговорим — изръмжа Гарет. И преди някой да забележи, че я няма, той я избута зад вратата на близкия склад.

24.

Отмъщението на викинга

Гарет затръшна вратата зад себе си. На Ема й трябваха няколко секунди да привикне към слабата светлина. Над главата й имаше кош с червени топки. Вляво бяха струпани футболни мрежи, щеки за хокей на трева и лакрос. В мъничката стая миришеше на застояло, макар че по принцип не стоеше затворена. Най-яркото нещо в стаята бяха викингските рога на Гарет, които излъчваха зловеща, многоцветна светлина.

— Какво искаш? — попита Ема, опитвайки се да запази хладнокръвие. Та това беше просто Гарет. Той беше безобиден… нали?

Изведнъж, затворена в тесния склад, вперила поглед в оголените зъби на Гарет, установих, че не съм съвсем сигурна в това.

— Просто исках да те попитам нещо. — Гласът на Гарет беше адски напрегнат. Той пристъпи към Ема, като едва не я накара да се блъсне в рафтовете зад гърба й. — Вярно ли е това, което чувам, че вече излизаш с някой друг?

— К-какво? — заекна Ема.

— Не ме лъжи. — Пръстите на Гарет се затвориха като менгеме около китката й. — Чувам всякакви неща за него. Кой е той?

Гласът му звучеше толкова уверено, убедено. Някой му беше казал за Итън.

— От кого го чу? От Ниша ли?

— Значи е истина, така ли? — Дъхът му имаше сладникаво-кисел мирис, като от бира.

Ема се извърна.

— Не е твоя работа.

Гарет въздъхна. Хватката му се отпусна и пръстите му погалиха дланта на Ема.

— Сътън, с какво съм заслужил това? Лятото беше невероятно — знам, че и ти смяташ така. През цялото време не спираше да ме молиш да спя с теб, а в деня, когато поисках да го направя, ти откачи. Дали не изчаках твърде дълго? Нима намери някой друг? Затова ли ме заряза?

— Моля? — Ема се изпъна. — Според мен ти ме заряза. Ти беше човекът, който каза, че между нас всичко е свършено, забрави ли?

Гарет се намръщи.

— Да не ми се обадиш три дни, след като ме заряза гол, едва ли означава нещо друго, Сътън. Както и излизането с друг.

Ема притисна длан към бузата си.

— Ами ти и Ниша? Между другото, обожавам костюмите ви. Двамата сте много сладки заедно.

— Моля те. Доведох я само, за да те накарам да ревнуваш.

— Лошо — изръмжа Ема. — Очевидно Ниша е луда по теб.

— За разлика от теб? — Гарет хвана лицето й с грубите си, студени ръце.

Ема ги отблъсна встрани.

— Престани, Гарет.

— Нищо ли не изпитваш към мен? Не може да нямаш чувства, Сътън. — Той постави ръце на раменете й. — Не ти ли липсва онова, което имахме?

Ема леко въздъхна.

— Съжалявам. Вече нищо не чувствам.

Гарет отстъпи назад и я огледа изпитателно, поклащайки бавно глава, сякаш я вижда за пръв път.

— Значи всичко е било игра за теб? През цялото време си се забавлявала? Заради Шарлът ли е всичко това? Защото трябва да имаш всичко, което има тя?

— Не! Наистина ли смяташ, че съм такава кучка?

— Тогава си го направила просто, защото можеш? — продължи Гарет, приближавайки лице към нейното. От дъха му й се зави свят. — Така, както постъпи с Теър.

Името на Теър я прониза като с нож.

— Не знам какво имаш предвид… — започна тя, внимателно подбирайки думите си. — Какво смяташ, че съм му причинила?

Гарет се изсмя.

— Защо отричаш, Сътън? Всички ви видяха как се карате, точно преди да си тръгне. Той те обичаше. Беше готов да направи всичко за теб. А ти му разби сърцето. Точно както разби и моето. Накара го да избяга. Но той е късметлия, за разлика от мен, защото повече няма да те вижда.

Ема зяпна от изненада. Но преди да успее да зададе нов въпрос, Гарет отвори вратата и излезе, оставяйки Ема сама с гимнастическите дюшеци и коша, пълен с бейзболни бухалки. Думите му увиснаха тежко във въздуха. Знам какво е имало между вас. Но ти му разби сърцето. Ти го накара да избяга.