Sara Shepard - Никога не казвай никога

Паркингът на гимназия „Холиър“ беше задръстен от дълги лимузини, автомобили с шофьори, джипове и дори две спортни коли, взети на заем от родителите. Над портала висеше огромен банер, на който пишеше ГОДИШЕН БАЛ ХЕЛОУИН, а на главата на Едмънд Холиър, основателя на училището, някой беше поставил голям фенер от тиква, в който гореше свещ. Двойките, хванати за ръце и облечени в претенциозни костюми, се придвижваха към гимнастическия салон. Балът беше започнал.

Ема изостана от останалите и изпрати един бърз есемес на Итън.

Телефонът й завибрира веднага, получавайки отговора на Итън.

— Време е за снимки! — Шарлът издърпа Ема към червения килим, който беше постлан пред салона. Група фотографи започна да подвиква имената им и момичетата се обърнаха към тях с най-сексапилните си усмивки. Ема се насили да отпусне рамене и разтегли устни в усмивка. Червеният килим с папараците беше нейна идея; реши, че Сътън би предложила точно нещо подобно. Тя стоеше до Шарлът, която носеше блестяща египетска диадема, дълга копринена тога и обувки с високи токове; Мадлин, която беше облечена като Дама купа, с рокля в червено и бяло и блестяща златна корона; и Лоръл, издокарана с окървавената сватбена рокля, която си беше взела от магазина. Близначките Туитър бяха избрали костюми, които подчертаваха шарфовете им: Лили беше Статуята на свободата, облечена с рокля в гръцки стил, сандали и корона с шипове, и носеше електрическа факла, която грейваше в червено при натискането на един бутон. Габи беше някаква крилата богиня, облечена в подобна рокля, сандали като на нимфа и цветна диадема. И двете бяха предпочели невинността на бялото, но Ема си знаеше най-добре.

Самата тя си беше избрала да бъда секси версия на Шерлок Холмс, с карирано сако от туид, къса пола от туид, обувки на високи токчета „Маноло“, детективски каскет и лула. Докато бяха в Шарлът, близначките се подсмихнаха многозначително и я попитаха защо е избрала точно този костюм, като очевидно се опитваха да я ядосат. Но Ема просто ги погледна и отвърна:

— Защото Шерлок винаги хваща виновния.

Кавалерите им също се вписваха в картинката. Увлечението на Лоръл, Кейлъб — който беше много сладък, — беше облечен в гангстерски костюм в стил от двайсетте. Ноа, момчето, което беше поканила Шарлът, имаше бакенбарди като Улвърин и не спираше да ръси цитати от „Х-мен“. Кавалерът на Мадлин, Девин, беше облечен като Фреди Крюгер, ведно с обгорялото лице и стоманените нокти, прикрепени към пръстите му. Някак си успяваше да изглежда по-зловещо и от самия Фреди. Никоя от тях не пожела да застане до него.

Габи отказа да позира на папараците, защото беше твърде заета да разговаря с Кевин Торес, момче от класа по алгебра на Ема, който завърташе очи всеки път, когато някой отговореше грешно. Тя беше отпуснала ръка върху слабичкото му рамо и хихикаше при всяка дума, която излезеше от устата му. До тях стоеше Лили и изглеждаше така, сякаш е лапнала горчив лимон. Тя се опита на няколко пъти да привлече вниманието на Кевин, но той не сваляше очи от Габи. Ема ги наблюдаваше внимателно, нащрек за всякакви шепоти, побутвания или внезапни изчезвания. Чувстваше се така, сякаш някакъв часовник отброява оставащото й време. След като близначките Туитър бяха разбрали, че ги шпионира, дали щяха да я оставят да се прави на Сътън? Или се превръщаше в проблем за тях?

— Добре, хора, да се размърдаме — каза Мадлин и започна да ги побутва към салона. Благодарение на невероятната декораторка на Шарлът залата, която обикновено миришеше на стари маратонки и паркетин, беше превърната в някаква комбинация от обитавана от духове зловеща къща и луксозен нощен клуб.

Ема и останалите момичета помогнаха при прибирането на пейките за зрители и замяната им с многоетажни платформи, върху които бяха подредени кръгли облечени в кадифе пейки, разкривени надгробни камъни, които служеха за високи маси, бълбукащи вещерски гърнета, пълни с ароматен ябълков сайдер и димящ горещ шоколад, и безброй восъчни фигури на зомбита, мумии, извънземни и върколаци. На всяка маса поставиха блещукащи тиквени фенери, по стените налепиха ваденки на сухи чепати дървета, а по столовете увесиха паяжини. Наоколо обикаляха сервитьорки, които носеха подноси с мускалчета, пълни със зловеща червена течност — която всъщност беше фреш от нар. На тях бяха залепени етикетчета с надписи като ТАНЦУВАЛЕН ЕЛИКСИР и ПЕНКИЛЕР ОТ ЦЕЛУВКИ. В дъното на залата се издигаше къщата с духовете. През прозорците й проблясваха зеленикави светлинки, а отвътре се разнасяха момичешки писъци.

Внезапно Мадлин стисна Ема за ръката.

— О, Господи!

Тя се опита да я отведе в друга посока, но беше късно. Ема вече беше видяла онова, което беше притеснило приятелката й. На няколко метра от тях, на една от пейките седеше Гарет. Той беше облечен в бархетна туника, под която носеше риза с жабо, а на главата си беше сложил викингски шлем с рога. На масата пред него лежеше меч с изтъпен връх.

И той не беше сам.

— Здрасти, момичета! — пропя Ниша, която се надигна от мястото си до Гарет и им махна с ръка. Черната й коса беше сплетена в две плитки, тя беше облечена с плътно прилепваща рокля с корсет и на главата й беше кацнал подобен на гаретовия шлем с рога. Двамата формираха двойка.

— О, Боже — рече Шарлът с нисък глас. — Кажи ми, че не е дошъл с нея.

Догади ми се. Ниша? Това беше голяма стъпка назад, след като вече беше излизал с мен. Или с Шарлът, като стана въпрос за това.

Гарет вдигна глава и също видя Ема. Лицето му се смръщи. Той отвори уста, но от там не излезе нито звук. Ниша дрънкаше и за двамата; покани ги да седнат и когато те не помръднаха от местата си, им направи комплимент за костюмите. След това се обърна към Ема.

— Сътън, ти сама ли си дошла? — попита тя с престорена усмивка, но преливаща от удоволствие.

— Да вървим — каза Мадлин и хвана Ема за ръката. Те се отправиха към дансинга, който вече лепнеше от разлетите безалкохолни, минаха покрай кабинката на диджея, около която се бяха събрали няколко групита, и влязоха в момичешката съблекалня. Над главите им блестяха ярките флуоресцентни лампи. Във въздуха се носеше лека миризма на потни чорапи и разлян шампоан.

Мадлин седна на една от пейките и хвана Ема за ръката.

— Добре ли си? Искаш ли да си тръгнем?

Отвън се долавяше музиката. Ема погледна Мадлин в очите и осъзна, че приятелката й мисли, че е разстроена. А тя не беше, не съвсем — по-скоро се чувстваше объркана. Харесваше ли Ниша Гарет? Затова ли мразеше Сътън?

Ема отметна бретона от лицето си.

— Добре съм — каза тя. — Просто се чувствам… странно.

Мадлин преплете пръсти с нейните.

— По-добре ще ти е без него. Искаш ли да съм откровена? Не исках да ти го кажа, докато още излизахте, но според мен Гарет те дърпаше назад. Той е някак си обикновен, като белия хляб. А ти си Сътън Мърсър — точно обратното.

Ема надникна в ясните сини очи на Мадлин, трогната. Приятелките на Сътън може и да не бяха перфектни, но за сметка на това бяха лоялни.

— А Шарлът ми каза, че когато ходела с Гарет, той бил вманиачен по лятната олимпиада — продължи Мадлин и се изкиска. — Особено по гимнастичките. Представяш ли си? Те приличат на лайнбекъри-джуджета!

Много ви благодаря, че ми го казахте, докато бях още жива.

Но Ема се изкиска.

— Да, може би не си заслужава.

— Определено. — Мадлин вдигна ръце и нагласи короната на главата си. Ръкавите й се плъзнаха по ръцете, разкривайки голата й кожа. От вътрешната страна, под лакътя, Ема забеляза четири пурпурни отока с формата на пръсти.

Тя ахна.

— Мадс, какво се е случило?

Мадлин проследи погледа на Ема и пребледня.

— О, нищо. — Тя придърпа ръкава си надолу с треперещи ръце. Той се закачи в гривната й и тя го задърпа нервно, докато не отпусна. Тогава Ема забеляза розовия белег от изгаряне на ръката й. И отока на хълбока й. И още един на врата й.

В главата й се включи сирена. Тя беше срещала доста деца от приемни семейства, които не искаха да говорят за насинените си очи, липсващите кичури коса и изгарянията по ръцете им.