Sara Shepard - Никога не казвай никога

Няколко часа преди началото на бала на вратата на Шарлът се позвъни. Ема остави диетичната си кола на кухненската маса и отиде да отвори. На прага стоеше едра, татуирана жена, с разчорлена стърчаща коса, облечена с къса черна балеринска пола, раздърпана черна тениска и износени кубинки. Тя приличаше на кръстоска между булката на Франкенщайн и надрусана Къртни Лав.

— Здрасти, скъпа! — пропя жената, откъсвайки Ема от мислите й. Тя я сграбчи в прегръдките си и я разцелува по двете бузи, оставяйки по тях кървавочервени отпечатъци от червилото си. Ема не беше съвсем сигурна дали жената познава Сътън или просто така се поздравява с всички. Тя реши да играе на сигурно и учтиво се усмихна.

Бях сигурна, че сме се срещали и преди. В съзнанието ми се появи спомен: жената и майката на Шарлът разговарят с приглушени гласове в кухнята. Знаеш, че ако е вярно, ще го убия, казва майката на Шарлът. Но когато влизам в кухнята и двете се изпъват, усмихват се и започват да ме засипват с комплименти колко добре изглеждам и дали на тях ще им отиват тези тесни дънки. (Отговорът и за двете беше „не“.)

Жената бавно отиде в кухнята и тръсна две големи чанти с гримове на масата.

— Добре, дами! — изрече тя с дрезгавия глас на закоравяла пушачка. — Хайде да ви направим прекрасни и кървави за бала!

Мадлин, Шарлът и Лоръл я поздравиха с писъци. Беше два следобед. Идеята беше да се наконтят у Шарлът, да си направят цял куп готини, достойни за Фейсбук снимки, докарани с хелоуинските си тоалети и половин час преди бала кавалерите им да дойдат да ги вземат с дълга лимузина. Всъщност кавалерите на останалите момичета — след Итън Ема не си направи труда да кани когото и да било. Опита се да представи появата си на бала сама като най-якото нещо на света; Сътън сигурно щеше да успее.

Имаше толкова много неща, които трябваше да научи за мен. Сама ходех само в тоалетната.

Майката на Шарлът се появи в кухнята, потропвайки с високите си токчета, и прати въздушна целувка на гримьорката. С щръкналите си гърди, гигантски слънчеви очила „Шанел“ и тревистозелена минирокля „Джуси кутюр“, тя изобщо не приличаше на останалите провинциални майки, дори онези от богаташкия квартал на Тусон, където живееше Сътън.

— Дами, нали си спомняте Хелена, моят макияжен гуру — каза тя, дъвчейки дъвка с блестящите си зъби. — Намирате се в отлични ръце. — Тя метна чантата си на рамо и грабна ключовете на мерцедеса от масичката в коридора.

Хелена се нацупи.

— Няма ли да останеш да гледаш как се прави магия?

Госпожа Чембърлейн погледна към розовия си диамантен часовник.

— Не мога. Имам час за бразилска кола маска след десет минути.

— Мамо! — Шарлът покри ушите си с ръце. — Без подробности!

Госпожа Чембърлейн й махна презрително с ръка, сякаш искаше да каже: „Какво ми се правиш на скромна“. Ема не беше сигурна кое е по-странното — че майката на Шарлът току-що беше обявила, че ще ходи да си епилира деликатните места, или това, че оставяше лицето си в ръцете на Господарката на нощта Хелена.

След като госпожа Чембърлейн излезе през вратата, Шарлът се обърна към Хелена.

— Може ли да бъда първа? Ще съм облечена като египетска богиня, затова ми трябват очи като на Клеопатра.

Ема се зачуди дали Сътън нямаше да се изтъпанчи пред Шарлът и да настои да мине първа, но сърце не й даде да постъпи така.

— Почвам веднага. — Хелена отвори гигантските си куфарчета с грим, разкривайки безброй четки, сенки, пудри, очни линии и спирали.

Докато чакаше, Ема извади телефона на Сътън от джоба си и провери тайните акаунти на близначките Туитър. Имаше нов постинг.

Ема се надяваше, че Лили говори за появата им като придворни момичета.

Но и двете знаехме, че не става въпрос за това.

Мадлин се обърна към хладилника.

— Време е за освежаване — каза тя, намигвайки на Ема. — Сътън, ще донесеш ли малко чаши?

Ема последва Мадлин покрай стеатитовия плот, плъзгайки пръстите си по зловещо познатата повърхност. Последният път, когато се беше озовала в тази кухня, някой се появи зад гърба й и едва не я задуши. Ако присвиеше очи, почти можеше да види слабия отпечатък от обувката на нападателя върху дюшемето, когато той или тя притисна Ема към стената. Думите му витаеха из въздуха: Казах ти да продължиш играта. Казах ти да не си тръгваш.

Докато Ема оставяше четирите чаши на плота, Мадлин измъкна една двулитрова бутилка диетична кола от хладилника и напълни чашите до половината. След това притисна показалец към устните си, измъкна сребристата бутилка от джоба си и ги допълни с ром. Сладникавата миризма погъделичка Ема по носа.

— Нали не си правите коктейли? — изръмжа Хелена, стиснала грамадна четка в ръка. — А ако си правите, забъркай и за мен един, скъпа!

Мадлин се ухили.

— Разбира се.

На вратата отново се позвъни.

— Сътън, ще отвориш ли? — попита Шарлът, която седеше със затворени очи, докато Хелена поставяше сребристи блестящи сенки по клепачите й.

Ема тръгна по дългия коридор, по чиито стени висяха модернистични фотографии на кактуси, сенки и безоблачни небеса и натисна бравата на гигантската врата. Щом зърна двете момичета на верандата, в стомаха й се разбунтуваха киселини.

— Здрасти, Сътън — каза Габи и се промъкна покрай нея. В ръката си носеше плик за дрехи и върху тениската беше завързала оранжевия си шарф.

— Какво стана с колата ти? Не я виждам отвън — изчурулика Лили и нахълта в коридора. Тя също си беше сложила шарфа.

„Нима не знаете?“, искаше да попита Ема, сещайки се за фигурата — или фигурите, — които се бяха скрили зад „Бъргър кинг“. Може би близначките Туитър бяха закарали Сътън да си прибере колата и на трийсет и първи август. Може би дори знаеха къде се намира в момента.

Вместо това Ема каза на близначките същата лъжа, която беше поднесла и на другите момичета:

— Станало е някакво объркване. Ония идиоти от паркинга са дали колата на някой друг. Но ченгетата вече я издирват.

— Здрасти, кучки! — извика Шарлът от кухнята, преди някоя от близначките да успее да отговори. — Елате и си забъркайте коктейл! Днес тук е зона без родители!

— Аз не се броя! — обади се Хелена и кискането й премина в кашлица.

Ема тръгна след близначките Туитър, които се носеха като примадони по коридора.

— Какво правят те тук? — промърмори тя на Мадлин, след като се върна в кухнята.

Мадлин отпи голяма глътка от коктейла си.

— Това е най-малкото, което можем да направим след проваления номер.

— Те трябва да си вървят — изтърси Ема.

Мадлин избърса влагата от чашата си с розова коктейлна салфетка и въздъхна.

— Сътън, не се дръж така. Нали не сме тръгнали да ги включваме в „Играта на лъжи“. Спокойно.

— За нас ли говорите, Сътън? — направо изкрещя Габи откъм масата, докато си играеше с телефона си. Гласът й изнервяше Ема и тя сви ръцете си в юмруци.

— Само мили неща — пропя Мадлин. Тя стисна ръката на Ема. — Бъди мила, става ли?

Шарлът скочи от стола. Всички започнаха да охкат и ахкат при вида на клеопатрените й очи, изсечени скули и перфектна алабастрова кожа. След това на стола седна Мадлин, като предварително си доля още ром в коктейла.

— И така, мацки. — Тя погледна близначките Туитър. — Имате ли си кавалери за довечера?

— Отиваме по женски — отвърна Габи. Пръстите й се движеха по клавиатурата на телефона със зашеметяваща скорост. — Но ще се оглеждам за някого.

— Това пропусна да ми го кажеш — повдигна вежда Лили. — Аз също! Кой е той?

Габи сви рамене.

— Тайна. Не искам да казвам нищо, докато не се убедя, че си пада по мен.

Лили сви устни.

— Тогава и аз няма да ти кажа кой е моят.

Ема ги погледна с любопитство. Досега не беше ставала свидетел на търкания между тях.

— И Сътън ще ходи сама — пропя Лоръл, очевидно опитвайки се да разведри атмосферата.

— Настина ли? — Очичките на Лили се впиха в Ема. — Колко интересно!

— Щом ще ходим сами, сигурно ще прекараме доста време заедно. — От устата на Габи тези думи прозвучаха като заплаха. — Време насаме със Сътън. Какъв късмет, а?

— Какъв късмет — повтори Ема, изпълнена с ужас.

Лили извади телефона си и започна бързо да пише нещо. Разнесе се звън и Габи погледна към екрана на своя телефон. След това и двете стрелнаха с погледи Ема, преди да извърнат глави.

Няколкото глътки алкохол, които беше изпила, изгаряха стомаха й. Тя извади телефона на Сътън и прегледа официалните страници на Габи и Лили в Туитър. Нямаше никакви нови съобщения. Но пръстите им не спираха да танцуват върху клавиатурите. От време на време се усмихваха, сякаш някой беше казал нещо много смешно.