Итън я погледна странно, сякаш не беше сигурен какво точно има предвид.

— Това е когато някой има отворен профил, за който знаят всички и втори, таен, под кодово име — обясни му Ема.

— Че защо да си правят труда? — попита Итън.

— Ако има нещо, за което искат да разговарят само помежду си и не искат никой друг да ги чете.

— В това има смисъл. — В гласа на Итън се усещаше вълнение. — А и те двете са точно от типа хора, които биха го направили.

— Но как да разберем кодовите им имена? Възможно ли е да са някаква тяхна си шега?

— Най-вероятно — отвърна Итън. — А може и да са избрани просто ей така.

— Да опитаме първо с модните дизайнери — предложи Ема. — Или може би любимите марки обувки или филми. — Тя отвори търсачката на Туитър и написа родарте, любимата модна къща на близначките. Но профилът принадлежеше на някого от Австралия. Тя опита други варианти — родартеГърл, родартеФен — както и някои други неща, които харесваха близначките Туитър, като например любимия филм на Габи „Дяволът носи Прада“, или любимата група на Лили, „Май Кемикъл Романс“.

Провериха дори страниците на близначките във Фейсбук в търсене на някакви идеи.

— Те имат кучета близнаци, които се казват Гугу и Гага — сети се Итън.

— Наистина ли? — изпъшка Ема и ги написа в Туитър, но не излезе нищо — само много фен страници на Лейди Гага.

Опитаха марки козметика, различни вариации на Гучи и Марк Джейкъбс, любими знаменитости и магазини, в които обичаха да пазаруват. Нищо не се получи. Ема се облегна назад и разтърка слепоочията си. Какъв би могъл да бъде нейният таен акаунт? Псевдоним, за който никой не би се сетил? Единственото, за което се сещаше, беше Лу, механикът от гаража, който я наричаше своята малка омазана с грес маймунка. Или „мацката от драйф-кометата“, както не чак толкова потайно я наричаха барманите от съседното заведение, докато работеше на увеселителното влакче „Ню Йорк-Ню Йорк“.

— Ами ако тайните им туитър имена са малко нетактични? — попита Ема. — Примерно свързани с онзи път, когато Габи сгазила крака на Лили.

— Или когато Габи се заключи в шкафчето си — добави Итън.

Изведнъж двамата се спогледаха. Ема написа ГабиПониБалони. Изскочи профил; мъничката снимчица определено беше на Габи. Тя имаше само един последовател: МисЛилиТелиуокър.

— Не мога да повярвам — прошепна Ема. Пръстите й трепереха, докато преглеждаше страницата. Туитовете въобще не бяха глупави. Всеки постинг, който прочиташе, караше стаята да се завърта все по-бързо около нея. Първо прочете туитовете им от трийсет и първи август:

ГабиПониБалони: Смяташ ли, че трябва?

МисЛилиТелиуокър: Убедена съм. Няма връщане назад. Довечера всичко ще си дойде на мястото.

А предишната седмица, в нощта на гостуването у Шарлът, когато някой се беше промъкнал на долния етаж и се беше опитал да удуши Ема:

МисЛилиТелиуокър: Смята ни за много глупави.

ГабиПониБалони: Скоро ще разбере истината.

МисЛилиТелиуокър: По-добре да внимава…

А в нощта на рождения ден на Сътън:

ГабиПониБалони: Няма представа какво я чака. Нямам търпение да й видя физиономията.

МисЛилиТелиуокър: Да се надяваме, че ще се получи.

И туитът, който Габи беше пратила следобед:

ГабиПониБалони: Остава по-малко от час. С кучката е свършено.

В коридора се тресна врата на шкафче, разклащайки стените на медицинския кабинет и шишето със сироп за кашлица на рафта. С кучката е свършено. Споменът за падащия прожектор връхлетя Ема. Тя впери поглед в Итън.

— Става дума за мен.

Спомних си за скарването с Лили в нощта на габиния инцидент. Казах й да си държи устата затворена или ще й съсипя живота. А може би вместо това двете със сестра й бяха съсипали моя.

— Моля те, направи ми услуга и ги прати на мейла — каза Ема на Итън. — Всичките. Не мога да рискувам да ги изгубя, както изгубих филмчето с удушаването.

— Готово. — Итън взе телефона си от Ема и започна да копира и да изпраща всички туитове.

През стените се дочуваше приглушена класическа музика от репетицията на оркестъра в съседната стая. Изведнъж тялото на Ема я заболя така, сякаш бе участвала в целодневен маратон.

— Какъв кошмар — каза тя и отново се отпусна на леглото. — А това, че са две, го прави още по-невъзможно. Дали е опитват просто да ме уплашат? Или да ме убият? И ако се опитват да ме убият, след колко време ще опитат отново?

Итън промърмори нещо утешително, но не можа да даде никакъв съвет.

— Какво ли не бих дала за един ден далеч от всичко това — прошепна Ема. — Поне за два часа. — Тя си помисли за петък вечер. И без това й беше достатъчно трудно да се оправя с близначките Туитър посред бял ден. Какво ли я чакаше в сумрачната бална зала, декорирана като къща с духове, съвсем сама? Тя погледна скришом към Итън. — Имам една идея.

Той пусна телефона в джоба си.

— Да я чуем.

— Защо не дойдеш на бала с мен? — Тя махна с ръка към рекламния флаер, който беше забоден на стената в кабинета. На него един скелет и вещица танцуваха танго.

Итън отстъпи назад.

— Ема…

Тя го прекъсна преди да успее да й поднесе сладкодумната си реч колко мрази баловете.

— Бихме могли заедно да следим близначките. Няма да се налага да действам сама. Може дори да се окаже забавно. Ще се облечем в смешни костюми, ще похапнем от невероятно вкусните тарталетки, ще потанцуваме — или няма, ако си против. И ще се посмеем хубаво на всички, които се вманиачават по баловете.

Итън стисна ръце в скута си.

— Въпросът не е, че не искам да ходя, ами… всъщност вече поканих някой друг.

Ема примигна. Почувства се така, сякаш я беше залял с кофа студена вода и главата й се изпразни от всякаква мисъл.

— О! — каза най-накрая тя. — О, чудесно, страхотно! Браво на теб!

Лицето на Итън се изкриви в комично нацупено, дори кисело изражение.

— Та нали ти каза, че искаш да бъдем само приятели. Каза, че не си заинтересувана.

— Вярно е! Казах го! — Гласът на Ема звучеше дразнещо пискливо, както винаги, когато се опитваше да звучи оптимистично, а действителност не беше така. — Имах предвид да отидем като приятели. Но така е по-добре. Радвам се за теб! Забавлявай се! — Стаята изведнъж се смали застрашително. Ема скочи от леглото. — Ще взема да тръгвам.

Итън също се изправи.

— Какво? Къде?

— Трябва да се връщам в залата. — Ема залитна към вратата. — Партито продължава. Трябва да им помогна. Освен това нещата ми са още там.

— Но… — Итън преметна чантата си през рамо и я последва, но Ема не искаше да говори с него. Махна му по най-безгрижния възможен начин, който успя да сътвори. — Ще ти се обадя после — обеща тя, макар че не можеше да си представи как ще го направи. Забърза по коридора, зави зад ъгъла и се облегна отчаяно на близките шкафчета.

В коридора беше тихо, последният звънец за деня още не беше ударил. Ема чуваше отчетливо собственото си накъсано дишане. В гърлото й се надигна ридание, но тя бързо го потисна.

— Ти имаше своя шанс — прошепна си ядосано тя. — Ти направи своя избор. Така е най-добре.

От коридора се донесе кискане. Ема замръзна и се ослуша. Зад ъгъла се чу рязко поемане на дъх, после триумфално изсумтяване. По пода се плъзна нечия сянка. Дали някой не я наблюдаваше? И подслушваше’?

Тя се затича по коридора, но щом зави зад ъгъла, там нямаше никой. Когато си пое дълбоко дъх, Ема усети лекия аромат на кокосов орех във въздуха. А когато погледна надолу, забеляза няколко мънички, блестящи парченца стъкло на земята.

Клекна и докосна едно от парченцата. Кехлибареното стъкло изглеждаше точно като онова на прожектора, който едва не й разби главата.

20.

Зловещите вампири вляво, шпионите — вдясно

— Добре дошли! — Един пъпчив тийнейджър със сатенена черна пелерина в стил Дракула, пластмасови вампирски зъби и коса, заострена на шпиц по средата на челото, изскочи на вратата на „Чудовищния магазин“, най-добре зареденият с парти тоалети магазин в Тусон. — Мога ли да ви помогна? Като ви гледам, момичета, направо ми се иска да ви ухапя! — Като се засмя, гласът му прозвуча по-скоро като на Графа от „Улица Сезам“.

— Пфу, недей! — отвърна Лоръл, минавайки покрай него. Дракула покри част от лицето си с пелерината, имитирайки вампир, и се скри зад щанда.

Беше четвъртък вечерта, няколко часа след придворното парти, и Ема и Лоръл бяха тръгнали на лов за костюми за бала. Честно казано, Ема умираше от желание да си остане в леглото свита на кълбо и да благодари на щастливата си звезда, че прожекторът падна на няколко сантиметра вляво от нея, но накрая се поддаде на неспирните увещания на Лоръл. Все пак балът беше само след два дни — времето изтичаше. И макар че нямаше кавалер, тя трябваше да се появи със стил. Но дори пазаруването й се струваше рисковано, защото Лили и Габи можеха да бъдат навсякъде. Ема не спираше да проверява скритите им туитър акаунти, но никоя от тях не беше публикувала нищо ново след последния туит на Габи. Искаше да намери още нещо за тях — нещо конкретно, недвусмислено, но беше претърсила без успех спалнята на Сътън, къщата, айфона, всички социални мрежи, две гардеробчета и всичко останало, за което можа да се сети.