Ема вдигна ръка и я притисна към челото си. Отново усещаше крайниците си нормални, а не като напълнени с пясък, както когато лежеше на пода зад сцената.

— Какво стана? — попита тя с дрезгав глас. — Къде съм?

— Всичко е наред, скъпа — разнесе се друг глас. Пред очите й изплува дългуреста жена с очила и мръсноруса коса, подстригана на черта до брадичката. Тя беше облечена с бяла болнична манта, на която беше окачена табелка с думите „Т. ГРОУВ“ и „МЕДИЦИНСКА СЕСТРА“. — Изглежда, си припаднала. Най-вероятно заради ниска кръвна захар. Яла ли си нещо днес?

— Един прожектор падна от рамката и едва не те уби — обади се Мадлин с треперещ глас. — Луда работа — без малко да падне на главата ти!

Ема присви очи, припомняйки си надвесената неясна фигура. Написаното с тебешир предупреждение. Сърцето й се разтуптя, заблъска в гърдите й толкова силно, че тя се уплаши да не го чуят сестрата и Мадлин.

— Видяхте ли някой да се навежда над мен докато лежах на земята? Някой да пише нещо на черната дъска?

Мадлин присви очи.

— Каква черна дъска?

— Някой написа нещо — настоя Ема. — Сигурна ли си, че не беше Габи? Или Лили?

По лицето на Мадлен пробяга някакво изражение, което Ема не успя да разгадае.

— Мисля, че ти трябва почивка. Когато прожекторът падна, Габи и Лили бяха на сцената. Пазачът каза, че е просто ужасен инцидент — прожекторите са супер стари. — Тя потупа Ема по рамото. — Много съжалявам, но трябва да се връщам в залата — Шарлът ще ми откъсне главата, ако не отида да й помагам да се оправи със сервитьорите. — Мадлин се изправи. — Просто си почини, а аз ще дойда когато свърши партито, става ли?

Дъската с обявите се залюля на стената, когато Мадлин затръшна вратата зад гърба си. Сестрата промърмори нещо от рода, че скоро ще се върне и се изниза през другата врата. В тишината на малката стая Ема затвори очи, отпусна глава върху твърдата възглавница и въздъхна.

Заеми мястото си, Сътън, беше казала Габи точно преди да започне церемонията. Ти си вляво на сцената, нали? И тогава Лили изтича горе да си вземе телефона — точно на мястото, откъдето се управляваше осветлението. А след това… тряс. Прожекторът падна точно там, където би трябвало да стои тя.

— Ема?

Ема отвори очи и видя Итън, надвесен над нея, сбърчил разтревожено тъмните си вежди. Той беше облечен с износена масленозелена тениска, тъмни протрити дънки и черни кецове, които изглеждаха като овършани. Когато пристъпи по-близо до нея, тя усети топлината на тялото му. Той взе ръката й, но бързо извърна глава, сякаш не беше сигурен дали може да я докосва. Ема не бе оставала насаме с него от откриването на изложбата — когато го беше отблъснала.

Тя бързо седна в леглото и приглади косата си.

— Здрасти — рече тя с продран глас.

Итън пусна ръката й и седна на черния офис стол, на който допреди малко беше седяла Мадлин.

— Чух трясък зад кулисите. В следващия миг всички повтаряха името ти. Какво стана, по дяволите?

Ема потреперваше, докато му разказваше за прожектора и посланието на дъската. Когато свърши, Итън се надигна леко от стола и мускулите на ръцете му се напрегнаха.

— Надписът още ли е там?

— Не. Някой го изтри.

Той отново се отпусна в стола.

— По време на инцидента зад кулисите е било пълно с народ. Все някой е видял нещо, не мислиш ли?

— Знам, че звучи безсмислено. Но там имаше някой. Някой написа онова послание.

Той я погледна по същия начин като Мадлин.

— Напоследък ти е доста напрегнато. Сигурна ли си, че не си сънувала?

— Въобще не го усетих като сън. — Ема се уви по-плътно с одеялото и усети как потта от дланите й попива в грубата вълна. — Според мен бяха близначките. — Тя снижи глас и разказа на Итън за Шарлът и Мадлин, които й бяха намекнали, че Сътън има нещо общо с изпращането на Габи в болницата. След това му каза за шишенцето с лекарствата, което Габи беше извадила от торбичката. — Беше нещо, наречено Топамакс. И преди съм виждала Габи да гълта хапчета, но винаги съм си мислела, че са разни парти дроги. Носиш ли си телефона? Трябва да го потърся в Гугъл.

— Ема — рече Итън с напрегнат глас. — Някой току-що те предупреди да спреш да ровиш.

Ема изсумтя.

— Мислех, че не ми вярваш за надписа на дъската.

— Разбира се, че ти вярвам — просто се надявах да не е истина. — Очите на Итън проблеснаха в тъмносиньо под флуоресцентната лампа. — Мисля, че е време да сложим край на всичко това.

Ема разтърка лицето си с ръце.

— Ако спрем, това означава, че на убиеца на Сътън ще му се размине. — Тя преметна краката си през леглото и се надигна, олюлявайки се.

— Какво правиш? — възкликна Итън, докато тя се приближаваше до шкафовете с папки, подредени край стената.

— Медицинският картон на Габи трябва да е в училище, ако случайно възникне някакъв проблем — прошепна Ема. Тя издърпа чекмеджето, маркирано с „Ф-Х“ и прегледа набързо протритите папки, докато не намери етикета с надпис „ФИОРЕЛО, ГАБРИЕЛА“.

Откъм коридора се чу потракване на токчета и Ема замръзна на място, докато те не подминаха медицинския кабинет. После измъкна папката на Габи и забеляза, че е по-твърда от останалите, сякаш не беше прекарала достатъчно време тук, за да се изтърка. Ема прегледа съдържанието й и тихо подсвирна.

— Топамакс, лекарството на Габи? С него се лекува епилепсия.

— Тя е епилептичка? — Итън присви очи. — Мисля, че това няма как да е останало скрито.

Ема продължи да чете.

— Тук пише, че болестта е била латентна до месец юли, когато някакъв инцидент е отключил първия пристъп. — Тя погледна към Итън. — Номерът с влака е бил през юли. Ами ако Сътън е причинила епилепсията?

— Господи. — Лицето му пребледня.

Ема върна обратно папката и бутна чекмеджето с бедро.

— Близначките Туитър сигурно са били повече от ядосани — сигурно са били бесни и подлудели достатъчно, за да планират убийството на Сътън.

Итън я гледаше ококорено.

— Нима смяташ, че близначките…?

— Сега съм по-сигурна от всякога — прошепна Ема. Мислите препускаха в главата й. — Сигурна съм, че Лили преряза прожектора — преди той да падне, тя изтича на горния етаж да си вземе телефона. И трябваше да ги видиш как ме гледаха, преди да припадна. — Щом си припомни тази сцена, тя настръхна цялата. — Изглеждаха способни на всичко.

В съзнанието ми проблесна убийствения поглед в очите на Лили от нощта с влака. Изпратеното от линейката съобщение, в което заплашваше да ме убие, ако нещо се случи с Габи. Слава Богу, че Ема беше успяла да отстъпи встрани, преди прожекторът да падне на главата й. Без малко да се присъедини към мен.

Ято птици се надигна с пърхане от храстите, които се намираха под прозореца на лекарския кабинет. Ема крачеше напред-назад.

— Всичко това звучи много смислено — прошепна тя. — Габи и Лили са майстори на Туитър и Фейсбук — те биха могли лесно да хакнат страницата на Сътън, да прочетат първата ми бележка и да ми изпратят отговор, в който ме канят да дойда в Тусон и да чакам при каньона Сабино. Двете бяха с Мадлин, когато ме отвлякоха оттам и ме отведоха на купона у Ниша. А и не са ли дали те идеята за отвличането?

Итън не отвърна нищо, само размърда стола си по пода и колелцата му изскърцаха.

— Освен това са такива клюкарки — продължи Ема, спирайки се пред големия плакат с надпис КАКВО ДА ПРАВИМ, АКО СМЕ ЖЕРТВА НА ТОРМОЗ. — Въобще няма да изглежда подозрително, ако душат наоколо, шпионират, подслушват. Освен това и двете бяха на гости у Шарлът миналата седмица. Биха могли да се спуснат на първия етаж и да ме удушат, без да включат алармата. — Нервите на Ема бяха опънати до скъсване. Тя беше надушила нещо голямо — и ужасяващо. — Лили и Габи са били със Сътън в нощта, когато е умряла. Трябва да са те.

Итън преглътна и адамовата му ябълка подскочи.

— Но как ще го докажем? Как ще ги разобличим?

— С помощта на телефона ти. — Ема протегна ръка. Объркан, Итън й го подаде. Тя изкара първата страница на Туитър и отново прегледа туитовете на Габи и Лили. На 28 август те бяха произволни и напълно безвредни: ОБОЖАВАМ НОВИЯ ШАНЕЛ! и КАКВО ЩЕ НОСИШ НА КУПОНА У НИША? АЗ СМЯТАМ ДА ПРЕСЛУШАМ НОВИТЕ ПОКУПКИ ЗА УЧИЛИЩЕ, и БУРГЕР С АВОКАДО В КАЛИФОРНИЯ КУКИН, ВКУСНОТИЯ!

Понякога успяваха да изстрелят до трийсет туита в час. Но на 31 август нямаше нито един.

— Това е много странно — рече Ема и отново полегна в леглото. — Мислех си, че ще се хвалят как са ходили да крадат заедно със Сътън.

Итън седна до нея, докато тя преглеждаше последните им туитове. В десет часа сутринта Габи беше написала, че е изкарала шестица на теста по математика, за който въобще не е учила.

— Много е скромна, нали? — избоботи Итън, надничайки над рамото на Ема.

— В това няма никакъв смисъл — рече тя, почуквайки с пръст по телефона на Итън. — Днес следобед, точно преди церемонията, Габи накара Лоръл да чака, докато си завърши туита. Защо не го виждам на страницата й? — Очите на Ема се разшириха. — Чакай. Ами ако си имат тайни туитър акаунти?