— Можете ли да направите нещо за нея? — изписква Лили, дърпайки медика за ръкава. — Моля ви? Ами ако умре?

— Момичета, искам да се махнете оттук — излайва медикът. — Трябва ми повече място, за да се погрижа за нея.

По магистралата прелитат коли. Някои намаляват от любопитство заради спрялата линейка и момичето, което лежи на тревата, но никоя не спира. По лицето на Лили се стичат сълзи. Тя се обръща към мен с пламнал поглед.

— Не мога да повярвам, че й причини това!

— Нищо не съм направила! — изсъсквам аз през стиснати зъби.

— Напротив, направи! Ти си виновна за всичко!

Отдалечаващата се сирена на влака заглушава думите на Лили. Аз отказвам да призная, че вината е моя. Все едно съм искала близначките Туитър да идват с нас тази вечер. Откъде да знам, че Габи ще откачи до такава степен, че да изпадне в конвулсии? Изведнъж ме изпълва такава ненавист към близначките Туитър, че чак дъхът ми спира.

— Изобщо не исках да идвате с нас — процеждам през зъби. — Знаех, че няма да го понесете.

Светлините на линейката хвърлят синьо-червени отблясъци върху лицето на Лили.

— Щеше да ни избиеш всичките!

— О, я стига! — Стисвам юмруци. — През цялото време държах всичко под контрол!

— А ние откъде да го знаем? — пищи Лили. — Мислехме си, че ще умрем! Въобще не ти пука за чувствата на другите! Ти просто… просто ни третираш като играчки, правиш каквото си искаш с нас!

— Внимавай какви ги приказваш — предупреждавам я аз, поглеждайки към медика.

— Или какво? — пита Лили и се обръща към Мадлин, която стои встрани с пребледняло лице. — Ти ме подкрепяш, нали, Мадлин? Сътън е просто една използвачка. Наистина ли смяташ, че й пука за чувствата ни — за чувствата на когото и да е? Виж как се подигра с брат ти! Тя е причината той да си тръгне!

— Не е вярно! — извиквам аз и се нахвърлям върху Лили. Как смее да споменава за Теър! Все едно има някаква представа за отношенията между нас!

Шарлът ме дръпна назад преди да се сблъскам с Лили. Около Габи са се събрали още медици и обсъждат дали да я преместят в линейката или да я оставят на място. Лили ни обръща гръб и надниква към сестра си през рамото на един от медиците. Духва тежък горещ юлски вятър и разнася боклуците по земята. Една обвивка от шоколадче „Скитълс“ се спира до треперещия крак на Габи. Една угарка от цигара се претъркулва опасно близо до ръката й.

В далечината се дочува нисък, пронизителен вой: приближава се друга сирена. Всички се вцепеняваме, когато осъзнаваме, че това е полицейска кола. Сърцето ми тупти като полудяло, цялата плуввам в пот.

Прокашлям се и се обръщам към приятелките си. Заговарям с нисък, твърд глас.

— Не можем да кажем на ченгетата какво всъщност се случи. Колата наистина е блокирала, ясно ли е? Това е просто инцидент.

Мадлин, Шарлът и Лоръл изглеждат отвратени, но състоянието на Габи е отслабило съпротивителните им сили. Въобще нямат намерение да ми противоречат. И макар да съм нарушила кодекса на „Играта на лъжи“, ние имаме един принцип, който никога не изоставяме: ако някога ни хванат по време на номер, всички се държим заедно. Когато Лоръл едва не я хванаха за това, че бърника по четириметровата коледна елха в „Ла Енкантада“, ние всички се заклехме, че е била вкъщи с нас. Когато Мадлин си счупи китката, докато бягаше от охраната в деня, когато замъкнахме масите от библиотеката в долината, всички казахме, че е паднала, докато сме изкачвали туристическата пътека. Те ще ми простят за фалшивия код. Ще го преживеем. Винаги е било така.

Но Лили ме поглежда така, сякаш ме мисли за откачена.

— Наистина ли очакваш да излъжа заради теб? — Тя поставя ръце на хълбоците си. — Ще разкажа на ченгетата точно какво направи!

— Както искаш — казвам аз спокойно. — Но каквото и да се случва с откачената ти сестра, то няма нищо общо с мен и ти го знаеш много добре. Ако разкажеш на ченгетата — ако го споменеш пред когото и да било, — ще съжаляваш.

Очите на Лили се разширяват.

— Това заплаха ли е?

Лицето ми се втвърдява в каменна маска.

— Наречи го както искаш. Ако ни издадеш, повече няма да има причина да си ни приятелка. Животът ти ще се промени, както и този на сестра ти. — Пристъпвам към Лили, толкова близко, че усещам топлия й дъх върху лицето си. — Лили — казвам аз отчетливо, за да съм сигурна, че ще чуе всяка дума. — Когато Габи се събуди в отлично състояние и разбере, че си превърнала вас двете в най-големите загубенячки на „Холиър“, смяташ ли, че ще ти благодари, че си постъпила правилно? Смяташ ли, че ще гледа на теб като на герой?

Всички ни слушаха. Зад нас медиците прехвърляха Габи на носилка. Приятелките ми пристъпват от крак на крак, но аз знам, че не са изненадани от думите ми. И преди сме го правили. Лили диша тежко с разширени ноздри.

Очите й горят от гняв. Аз издържам спокойно погледа й. Няма начин да се пречупя първа.

Двете стоим така, докато полицейската кола не спира наблизо, вдигайки облак пустинен прах. Двама полицаи, единият нисък и набит с тънки мустачки, а другият червенокос и луничав, излизат от колата и тръгват към нас.

— Дами? — Червенокосият вади едно тефтерче от задния си джоб. Уоки-токито му пропуква на всеки няколко секунди. — Какво се е случило тук?

Лили се обръща рязко към него и за миг си помислям, че наистина ще му издрънка всичко. Но тогава долната й устна затреперва. Покрай нас минават медиците, които носят Габи към линейката.

— Къде я водите? — вика им Лили.

— Болницата в Оро вали — отвръща единият от медиците.

— Тя ще се оправи ли? — пита Лили, но вятърът отнася треперещия й глас. Никой не й отговаря. Тя ги настига преди да затворят задната врата. — Мога ли да се возя при нея? Тя ми е сестра.

Ченгето се прокашля.

— Все още не можете да си тръгнете, госпожице. Трябва да ви вземем показанията.

Лили се спира и извръща горната част на тялото си към нас. По лицето й бушува вихър от емоции и за части от секундата аз почти мога да видя как мозъкът й изчислява с адска скорост възможностите. Най-накрая тя свива рамене, което си е пълно примирение.

— Нека те да ви разкажат вместо мен. Случи се с всички ни. Заедно.

Аз въздъхвам облекчено.

Ченгето кимва, обръща се към Мадлин, Шарлът и Лоръл и започва да задава въпроси. След като Лили се качва в линейката и тя потегля, усещам как телефонът ми жужи в джоба. Изваждам го и виждам на екрана ново съобщение от Лили.

АКО НЕЩО СЕ СЛУЧИ СЪС СЕСТРА МИ, АКО НЕ ОЦЕЛЕЕ, ЩЕ ТЕ УБИЯ.

Дрън-дрън, мисля си аз. И натискам бутона за изтриване.

19.

Надпис върху дъската

В първия момент Ема успя да различи само неясни сенки. Чу писъци, но те като че ли идваха от края на дълъг тунел. Гърбът й се опираше в твърдия дървен под. Миризма на мухъл дразнеше обонянието й. Върху лицето си усещаше нещо мокро — зачуди се дали не е кръв.

Някаква мека тъкан се отърка в голата й ръка. Нечий дъх затопли кожата й.

— Ехо? — опита се да каже тя. Нужни й бяха невероятни усилия да произнася думите. — Ехо? — повтори тя. — Кой е тук?

Някаква фигура се отдалечи от нея. Дъските на пода изскърцаха. Нещо не беше наред със зрението й. Някой приближи, но тя виждаше единствено размазано петно. Чу скърцане, подуши тебеширен прах. Какво ставаше тук?

Няколко секунди по-късно зрението й се фокусира. Петното изчезна. Точно пред нея стоеше изправена голяма черна дъска. Ема беше минавала безброй пъти покрай нея, докато подготвяха партито, и забеляза, че някой беше написал върху нея цитат от „Стъклената менажерия“ на Тенеси Уилямс:

„Нещата винаги намират начин да се прецакат.“

Сега цитатът беше изтрит и на мястото му се мъдреше ново съобщение. Ема веднага разпозна почерка и кръвта й изстина.

„Спри да ровиш или следващият път наистина ще пострадаш“.

Ема изохка.

— Кой е там? — извика тя. — Покажи се!

— Кажи нещо! — извиках и аз, без да виждам нищо, също като нея. — Знаем, че си там!

Но човекът, който беше написал посланието, не отговори. Изведнъж топлата, пулсираща тъмнина отново започна да обгръща Ема. Клепачите й изпърхаха и тя се опита да задържи очите си отворени. Точно преди да припадне отново, тя зърна същата размазана фигура — или може би две размазани фигури, — да протягат ръце и да избърсват думите от дъската.

Следващият път, когато Ема отвори очи, тя лежеше на легло в малка бяла стая. На отсрещната стена висеше плакат с инструкции как да се мият правилно ръцете. Над малка масичка, върху която бяха наредени буркани с памучни тампони и кутии с латексови ръкавици, висеше друг плакат, който обясняваше как се прилага техниката на Хаймлих3.

— Сътън?

Ема се обърна към гласа. На един офис стол до болничното легло седеше Мадлин, събрала плътно колене, сплела пръсти в скута си. Когато видя, че Ема е будна, на лицето й се изписа облекчение.

— Слава Богу! Добре ли си?