Думите на Шарлът не напускаха съзнанието на Ема. Стига да не пратим пак Габи в болницата. Какво точно се беше случило онази нощ? Дали Сътън беше наранила Габи? Ема се сети за бележката от кутията, в която бе получила амулета:

Ще го помня винаги! Благодаря!

— Време е за шоу! — Шарлът забърза към придворните момичета, които оглеждаха в огледалата грима си на удавнички. Ема пусна завесата и се загледа нагоре, сякаш погледът й можеше да проникне през стените на съблекалнята на близначките Туитър. — Всички да се наредят! След две минути ще обявя появата ви пред цялото училище! — Шестте момичета, които не бяха обект на шегата, намериха кавалерите си, шестима симпатяги, които изглеждаха ужасени, че трябва да носят смокинги.

Шарлът погледна през рамо и размаха ръце като някой контрольор на въздушен трафик.

— Мадс, ти ще приветстваш тълпата. Сътън, ти ще влезеш отляво — мястото ти е отбелязано с едно голямо Х на пода — и ще носиш шарфовете на придворните дами и кавалерите им. Аз ще вляза отдясно. Сътън, отвори ли кутията с шарфовете? Ей там до огледалата е. Сътън?

Ема примигна, отърсила се от транса.

— Аха.

Тя тръгна към кутията с шарфовете, която се намираше отляво на сцената.

Гласът на Лоръл пропука от говорителя на уоки-токито.

— Ъъъ, Мадс? Можем ли да слизаме?

Мадлин погледна часовника си.

— Не! Трябва да останете още малко горе.

— Уф… — Говорителят пропука. — Всъщност не съм сигурна, че ще е възможно.

Вратата на осветителната кабинка се отвори и близначките Туитър се появиха на площадката. Бяха облекли оскъдни бански и високи сребристи обувки. Загорялата им кожа блестеше. Краката им изглеждаха километрични. Но те изглеждаха голи в сравнение с останалите момичета в рокли. Зад тях застана Лоръл и погледна безпомощно Шарлът, Мадлин и Ема.

— Опитах! — произнесе беззвучно тя.

Докато Габи и Лили слизаха по стълбите с горди, царствени усмивки на лицата, Ема успя да засече момента, в който те забелязаха останалите момичета, облечени с рокли. Усмивките им увехнаха. Двете замръзнаха на място. Нора смушка Мадисън. Алиша се разхили. После всички избухнаха в смях.

— Безценно — промърмори възбудено Шарлът.

— Супер — прошепна Мадлин и се надигна на пръсти в очакване на появата им пред тълпата.

Ема се напрегна в очакване на реакцията им. Но оскъдно облечените близначки Туитър просто размениха съучастнически погледи, след което Лили се шмугна в една тъмна ниша.

— Няма страшно, Габс!

Тя измъкна отнякъде една намачкана фирмена торбичка на „Сакс“, която очевидно е била скрита там от часове — ако не и дни. Торбичката зашумоля, когато тя бръкна вътре и извади две тесни черни рокли.

Шарлът и Мадлин се спогледаха със зяпнали уста, докато Лоръл гледаше смутено.

— Откъде се взеха тия немачкащи се рокли на Игал Азруел? — възкликна Габи с преувеличено учудване. — Я виж ти! Те дори са нашия размер!

Близначките Туитър навлякоха роклите през глава, завъртяха се и се ухилиха на Шарлът, Мадлин, Лоръл и Ема.

— Добър опит — каза ледено Лили, докато един от гримьорите изтича до нея и нанесе сини сенки под очите й. — Смотаният ви номер се надушва от километри.

Габи се обърна към Ема.

— Не сме толкова глупави, колкото изглеждаме, Сътън. Ти най-добре от всички би трябвало да го знаеш.

Ема притисна ръце към гърдите си.

— Никога не съм казвала, че сте глупави.

Габи изсумтя саркастично.

— Да бе, да. — Без да отмества очи, тя се приближи до Ема, бръкна в чантата и измъкна шишенце с хапчета, със същата розова капачка, която Ема беше забелязала предишния ден. Пред очите й проблесна името, написано с черни печатни букви. ТОПАМАКС. Ема присви очи. Тя беше сигурна, че Габи взима риталин или валиум, или някакъв парти-наркотик. Но топамакс звучеше доста сериозно.

Габи отвори шишенцето и изсипа две капсули в шепата си. Глътна ги без вода. После разтръска шишенцето като кастанета, без да сваля очи от Ема.

— Не мислиш ли, че е време да вземеш шарфовете ни и да заемеш мястото си, Сътън? — каза тя с подигравателен глас. — Ти си вляво на сцената, нали?

За миг Ема не можеше да помръдне. Сякаш Габи я беше омагьосала, парализирайки крайниците й. Шарлът я смушка отстрани.

— Много гадно, но е права. Време е да излизаме. По местата, момичета!

— Само секунда! — извика Лили и тръгна отново към кабината. — Забравих си айфона!

— Не ти трябва айфон! — изръмжа Мадлин. — Ще бъдеш доста заета на сцената!

Но Лили не се спря, токчетата й продължиха да потракват по металните стълби.

— Само минутка!

Вратата на кабинката се затръшна. Ема се обърна, грабна шестнайсетте оранжеви копринени шарфа и намери белязаното с Х място на сцената, където би трябвало да застане — зад страничната завеса, напълно изолирана от останалите.

— Вдигайте завесата — изкомандва Шарлът.

Шумът на тълпата се засили. Номинираните придворни дами, с изключение на Лили, която все още беше горе, оправиха за последно фризурите си и грима. Но когато Ема погледна към сцената, видя Габи да я гледа, усмихвайки се загадъчно. Със сините кръгове под очите, шевовете на бузите и кървавите рани по врата, тя изглеждаше грозно. Зловещо.

Ема отстъпи назад. Тогава забеляза още нещо, което не беше видяла по-рано: на китката си Габи носеше сребърна гривна-амулет. От нея висяха малки фигурки — айфон, гилза от червило, миниатюрен шотландски териер. Всичките бяха направени по същия начин като миниатюрния локомотив, който лежеше в чантата на Ема.

И двете изтръпнахме. Близначките Туитър ме бяха убили. Чувствах го!

— Привет, гимназия Холиър! — извика Мадлин в микрофона толкова силно, че Ема подскочи. — Готови ли са всички за купона?

От залата се разнесе радостен рев и от тонколоните гръмна „Папараци“ на Лейди Гага. Шумът беше толкова гръмотевичен, че Ема не можа да чуе ясно късането на кордите над главата й. Когато погледна нагоре, един от прожекторите, които висяха от тежката рамка за осветлението, вече летеше към нея. Тя изпищя и отскочи встрани миг преди уредът да се стовари на земята със силен трясък.

По земята се пръснаха кехлибарени стъкълца. Някой изкрещя — може би самата Ема. Тя усети как тялото й омеква и се свлича на земята, шарфовете се изплъзват от ръката й и падат на твърдия под. Точно преди очите й да се затворят, тя видя как Лили застава до Габи. Ема се опита да извика, да остане в съзнание, но усети как потъва някъде. Габи поклащаше ритмично шишенцето с хапчетата, нагоре-надолу, нагоре-надолу. Звукът наподобяваше тракане на зъби.

На мен този звук ми напомни за нещо съвсем различно. В съзнанието ми се отвори малка пукнатина, която постепенно започна да се разширява. Светът се завъртя около мен, все едно се намирах на обезумяла въртележка. Тракането на хапчетата вече не се чуваше. Вместо това ясно и отчетливо се разнесе тракането на приближаващия се влак…

18.

Тръпки, предателство, заплахи, мили Боже!

— Къде е Габи? — изпищява Лили, докато влакът профучава покрай нас.

Аз се оглеждам, трескаво проверявам релсите. Планирала съм всичко до последния детайл. Няма начин Габи да се е изтърколила под влака… нали?

Тогава Лоръл прави няколко крачки встрани и сочи с треперещия си пръст една сгърчена фигура, която лежи до стените на подлеза. Това е Габи. Русата й коса се е разпиляла върху лицето. Бледата й ръка е просната встрани и айфонът й се въргаля в чакъла.

— Какво става, по дяволите! — виква Мадлин.

— Габи! — пищи Лили и тича към нея.

— Габи? — Аз се навеждам над отпуснатото тяло. — Габс?

Внезапно от върховете на пръстите й до раменете преминава тръпка. На устните й избива пяна и изведнъж цялото й тяло се разтриса. Влакът прогърмява покрай нас и вихрите разрошват косата ми. Габи трепери все по-силно и по-бързо. Ръцете и краката й като че ли живеят свой собствен живот, разперени във всички посоки. Очите й са подбелени, сякаш се е превърнала в някакво зомби.

— Габи? — пищя аз. — Габс? Стига вече! Това не е смешно!

Изведнъж някакъв чернокож мъж с грижливо поддържана брадичка-катинарче и обица на едното ухо ме отблъсва настрани. Успявам да зърна бляскавата емблема на синята униформа. БЪРЗА ПОМОЩ. Дори не съм чула кога е пристигнала линейката, но тя е там, голям бял микробус с примигващ буркан отгоре.

— Какво е станало? — попита медикът, коленичил до Габи.

— Нямам представа! — Лили се мушва пред мен. Ъглите на устата й са увиснали, очите й са широко отворени и отчаяни. — Какво й има?

— Получила е припадък. — Медикът светва с фенерче в очите на Габи, но там не се вижда никакъв цвят, само двете й очни ябълки, които приличат на блестящи мраморни топчета. — Случвало ли се е преди?

— Не! — Лили се оглежда трескаво, сякаш не може да повярва, че всичко това се случва наистина.

Медикът обръща Габи на една страна и приближава ухо до устата й, за да провери дали диша, след това просто я оставя да лежи и да се тресе. Крайниците й се движат точно като на някой анимационен герой, който е докоснал оголена жица и светва като коледна елха, а белият му скелет проблясва през кожата. Искам да отместя поглед, но не мога.