— А ти и новото момче… излизате ли? — Господин Мърсър изрече думата колебливо, сякаш не беше сигурен дали говори правилния език.

Ема взе един чист парцал от металния рафт и го върза на възел. Когато го развърза и го разстла на пода, тя видя избеляла щампа на рак и мида, които танцуват танго. Рекламираше или някой ресторант, или рибен магазин; буквите бяха твърде избелели, за да ги разчете.

— Не — отвърна тя с изморен глас. — Нещата са малко… сложни.

— И защо?

Тя затвори очи.

— Предполагам, че ми е трудно да се доверявам на хората.

Лицето на господин Мърсър се сгърчи болезнено.

— Трябва да вярваш на хората, Сътън. Трябва да им позволиш…

Ема го изчака да довърши, но устните му се изкривиха и той отмести поглед.

— Да им позволя какво? — попита най-накрая тя.

— Просто исках… — Той се зарови в инструментите си. Те се раздрънчаха, удряйки се един в друг. — Просто искам най-доброто за теб. Ако е писано, скъпа, то ще стане.

— Може би — отвърна замислено Ема. Думите му я накараха да се замисли за Звездата на гаджето, която грееше ярко на небето. Съдба. Тя остави парцала на рафта, отиде до господин Мърсър и го прегърна през раменете. Той я прегърна колебливо, сякаш не беше сигурен дали е искрена. Но след това я притисна силно към себе си. Ухаеше на одеколон, чер пипер и машинно масло.

Познавах тази миризма толкова добре. Изпълни ме смазваща тъга. Какво не бих дала да мога да прегърна татко още веднъж. Докато ги гледах, в съзнанието ми изплува един тъмен спомен. Очите на баща ми се разширяват когато се обръща и ме забелязва. Чувствам се предадена, все едно е забил кол в сърцето ми. Но преди да успея да се потопя в спомена, той изчезва.

17.

Мястото е отбелязано с Х

Четвъртък следобед, през последното междучасие, Ема, Шарлът и Мадлин стояха зад кулисите в салона, облечени с черни коктейлни рокли и обувки с високи токчета. Около тях бяха нахвърляни реквизит и декори от стари пиеси, зарязани скриптове от миналогодишната продукция на „Оклахома!“ и някого големи огледала, но положението от другата страна на завесата беше съвсем различно. Сутринта, с помощта на парти организаторите, момичетата успяха да трансформират сцената в елегантно, призрачно копие на „Титаник“, допълнено с полилеи, широко фалшиво стълбище, позлатени аксесоари и маси, отрупани с фин китайски порцелан.

Ема поклати възхитено глава.

— Много е красиво. — Колко жалко, че това няма да е декорът за балната петъчна вечер. Но танците щяха да се проведат в спортния салон, а не тук.

Шарлът крачеше напред-назад, потропвайки с пръсти по клипборда. Тя беше идеалният организатор.

— Така — рече тя. — След като всички се съберат в залата, ще обявим номинираните за придворни дами. Те ще излязат и ще дефилират с придружителите си.

Мадлин посочи сервитьорите в бели униформи, които се суетяха зад кулисите и подреждаха хромирани супници, подноси, кани и чаши по дългите сгъваеми маси.

— Имаме газиран сайдер, ордьоври, сирена. Обезмаслени храни за Нора, хапки без глутен за Мадисън.

— Не забравяйте и Алиша Янг — обади се Лоръл и изглади една несъществуваща гънка на коктейлната си рокля. — Тя е на очистваща диета с грейпфрут и лют червен пипер.

Шарлът изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне.

— Тази диета е гадна. Само ще я изтормози.

Изпълни ме горчива завист, докато наблюдавах приготовленията. Почти не помнех подготовката за миналогодишния бал. Темите и декорациите ми се губеха, но помнех момента, в който излязох, за да обявя победителите, с ясното съзнание, че изглеждам по-великолепно от всички тях, взети заедно. Помнех и едно момче без лице — кавалерът ми, — как ме хваща за ръката и ми казва, че съм най-прекрасното момиче на сцената. Знам, отвръщам аз и го дарявам с една от типичните си усмивки.

В залата отекнаха остри, резки потраквания на високи токчета и вътре се изсипаха придворните момичета, всяка хванала под ръка по една изискана черна чантичка, с идеално прибрани коси или спуснати на къдри по гърбовете им. Те охкаха и ахкаха при вида на декора, въздишаха възхитено или пискаха одобрително. Габи и Лили влязоха последни, вирнали носове, с по-грамадни и по-бухнали прически от всички останали. Ема бързо се обърна и се престори, че оправя една от панделките на масите, но въпреки това усети как погледите им я изгарят.

— Габи! Лили! — Лоръл изтича към близначките и ги хвана под ръка. — Нека ви покажа съблекалните! Мястото тук не стига, затова ще трябва да се преоблечете горе, в кабинката на осветителите.

Габи издърпа ръката си от хватката на Лоръл.

— Само да си довърша туита, става ли?

Лоръл завъртя очи и изчака, докато пръстите на Габи летяха по клавиатурата на телефона й със свръхсветлинна скорост. Когато приключи, тя въздъхна доволно.

— Вече сме готови да бъдем отведени в покоите ни — рече тя с царствен глас. Докато Лоръл ги водеше нагоре по стъпалата, близначките едновременно погледнаха към Ема. Лоръл също се извърна и скришом показа вдигнати палци на Мадлин и Шарлът.

— Добре, момичета! — Шарлът запляска с ръце и събра останалите придворни момичета в кръг. — Всички трябва да се преоблечете за големия финал! Хората ще започнат да се събират след десетина минути. Не забравяйте високите токчета и гланца за устни! Освен това ще дойдат гримьори, които ще сложат кръв в косите ви и бледи кръгове под очите ви.

Момичетата се нацупиха.

— Трябва ли да го правим? — проплака Тинсли Цимерман.

— Да — отвърна остро Шарлът; лека усмивка изкриви устните й, показвайки удоволствието й от това тя да е шефът.

Тинсли огледа парти роклята на Шарлът.

— Ти не носиш такъв грим. Ще изглеждаме по-грозни от теб!

Това е целта, помислих си аз.

— Ще изглеждате авангардни и шикозни — отвърна Мадлин с гласа на моден редактор. — Вие сте мъртвите красавици от „Титаник“. Удавили сте се в океана. Как мислите, че трябва да изглеждате? Като модели на Боби Браун? — Тя махна към съблекалните в задната част на залата. — Бягайте да се обличате!

Придворните момичета се обърнаха, спогледаха се със загадъчни усмивки, сякаш искаха да кажат „аз знам нещо, което вие не знаете“. Ема се сети, че всъщност нито една от тях не знаеше какъв точно ще бъде подготвеният номер. Тинсли затръшна вратата на съблекалнята зад себе си преди някой друг да успее да влезе вътре. Алиша Янг — момичето с гадната диета, — се шмугна в малката, отделена с пердета ниша, за да се преоблече. Мадисън Кейтс се огледа скришом, плъзна се в сенките и нахлу през глава черна рокля с пайети. Останалите момичета също изчезнаха. Когато се появиха от съблекалните си, облечени в черните си рокли, на лицата им се изписа изненада.

— Надявах се, че на теб ще спретнат номер — каза облечената с черна рокля без презрамки Тинсли на Нора Алварес.

— Аз пък се надявах, че ще си ти — сопна й се Нора, приглаждайки пернатата яка на роклята си.

Появиха се гримьорите, които запознаха да слагат синкаво червило по устните на момичетата. Ема се наведе към Шарлът.

— Значи сме сигурни, че Габи и Лили няма да заподозрат нищо?

Шарлът погледна към съблекалнята на горния етаж. Вратата беше плътно затворена.

— Последно, когато проверих, нямаха никаква представа. — От уоки-токито на хълбока й се разнесе пращене и тя натисна бутона за говорене. — Как вървят нещата, Лоръл?

— Страхотно! — прогърмя гласът на Лоръл през говорителя. — Просто помагам на Габи и Лили да се облекат. Те изглеждат великолепно!

Устните на Шарлът се разтеглиха в коварна усмивка.

— Идеално. Искаме ги долу след пет минути, ясно ли е? Дотогава останете там. Ще изпратя гримьорите горе.

— Слушам, капитане.

Когато Лоръл се изключи, Шарлът потри доволно ръце.

— Трябва да ги държим горе до последния момент, преди да излязат на сцената. Така няма да имат време да се преоблекат.

Мадлин се присъедини към тях, кискайки се.

— Това ще бъде стра-хот-но!

— Надявам се. — Шарлът погледна към кадифената завеса, която ги скриваше от залата, и лицето й изведнъж стана сериозно. — Стига да не пратим пак Габи в болницата.

Мадлин се вцепени.

— Ние не сме пращали Габи в болницата. Сътън го направи.

Двете едновременно се обърнаха и погледнаха към Ема. Стомахът й се сви. Сигурно говореха за номера с влака. Тя изчака някоя от тях да й подскаже нещо, но Мадлин се заигра с клипборда си, а Шарлът се отдалечи.

Иззвъня последният звънец и вратите на фоайето се отвориха. Ема надникна иззад завесата. Централната алея се напълни с ученици, които насядаха по плюшените червени столове. Първокурсничките зяпаха декорите на „Титаник“, пискаха възторжено и обсъждаха въодушевено с какво нетърпение чакат да станат големи, за да могат да участват в придворното парти. Група момичета, които Мадлин и останалите наричаха Веганските девственици — по причини, за които Ема не беше съвсем сигурна, макар че имаше доста добра представа, — седнаха до два трупа и се разпищяха. Целият футболен отбор седна заедно; момчетата се побутваха и се опитваха да привлекат вниманието. Почти всички в публиката извадиха телефоните от чантите си и тайничко погледнаха екраните им.