— Габи и Лили убийци? — Итън отметна глава назад и присви очи, сякаш се опитваше да си го представи. — Тия двете със сигурност не са в ред. И то отдавна.

Ема заобиколи едно гигантско растение в саксия и се приближи към следващата фотография.

— Част от мен смята, че са твърде празноглави, за да извършат нещо такова.

— Те са еталон за празноглавие — съгласи се Итън. — Но каквото и да се е случило с Габи в нощта с влака, то им дава мотив.

— А може би просто се преструват на празноглави — рече Ема. И преди беше познавала такива момичета, точно като заварената й сестра Села, която пред родителите си се правеше на типичната тъпа блондинка, а всъщност продаваше трева в една запусната къща в квартала.

— Значи са много добри актриси. — Итън се приближи до следващата фотография. — Някой разказвал ли ти е как миналата година Габи мина през крака на сестра си с беемвето на баща им?

— Не…

— И после, когато Лили се прибрала с гипсиран крак, Габи била шашната: „О, Боже! Какво ти се е случило?“

Ема се изкиска.

— Не може да бъде!

— Има и друга история как в девети клас Габи успяла някак си да се заключи в шкафчето си в съблекалнята по физическо. — Итън млъкна за миг, за да си вземе още една хапка от подноса. — Дори не мога да си представя как някой би могъл да се побере вътре. Ами когато бяхме в прогимназията? Някой ги хванал да разговарят с британски акцент и се наричали „госпожица Лили Телиуокър“ и „Габи Пони Балони“. Нямали никаква представа, че това са жаргонни думи за пенис; просто им звучели смешно. Дълго време след това не спряха да ги подиграват.

Ема едва не се задави с шампанското си.

— Мили Боже.

— Но въпреки това нещо ми подсказва, че не бива да ги отписваш толкова бързо — рече Итън. — Бъди внимателна с тях, опитай се да разбереш какво знаят.

Ема кимна.

— Мадлин и останалите искат да им скроим номер. Но според мен това е ужасна идея.

— Аз бих стоял настрани. Ако те са убийците, последното нещо, което ти трябва, е да ги ядосаш още повече.

Климатикът се включи и в залата изведнъж застудя. Групата засвири нещо, по-подходящо за незаконните барове от времето на Сухия режим, и двама почерпени гости се впуснаха в танци. Итън махна с ръка пред лицето си, за да разсее облак цигарен дим.

Двамата се приближиха мълчаливо до следващата фотография. Тя представляваше колаж от полароидни снимки, като всяка представяше различни телесни части: очи, носове, крака, уши.

— Обожавам полароидите — каза Итън.

— Аз също — отвърна Ема и изпита облекчение при смяната на темата. — Преди да си тръгне, мама ми даде един полароиден фотоапарат.

— Липсва ли ти? — попита Итън.

Ема завъртя между пръстите си дръжката на чашата.

— Оттогава мина много време — отвърна неопределено тя. — Почти не помня дали има нещо, което да ми липсва.

— Какво ли се е случило с нея?

— О, не знам. — Ема въздъхна и заобиколи група меценати, които обсъждаха на висок глас великолепните години на арт сцената, когато всички те са били приятели с Анди Уорхол. — Някога, преди много години, си мислех, че тя е някъде наблизо и ме наблюдава. Че ме следва, когато се прехвърлям от дом в дом, оставайки близо до мен, за да се убеди, че съм добре. Но сега осъзнавам колко глупаво е това.

— Не е глупаво.

Ема се загледа упорито в списъка с цените на стената, сякаш обмисляше покупка.

— Не, напротив. Беки ме изостави. Тя направи своя избор и аз не мога да го променя.

— Хей. — Итън хвана Ема за раменете и я обърна към себе си. За миг остана така, вперил поглед в лицето й и тя усети хиляди пеперудки да пърхат в стомаха й. После той протегна ръка и прибра кичур коса зад ухото й. — Тя е направила погрешен избор. Знаеш го, нали?

Вълна от емоции се надигна в гърдите й.

— Благодаря ти — рече тихо тя, без да сваля поглед от големите му сини очи.

„Целуни го“, прошепнах аз, чувствайки се като пеещия рак-отшелник в „Малката русалка“. Нямах никакви спомени за собствените си първи целувки, затова трябваше да разчитам на емините.

Една жена с пурпурна рокля се блъсна в Ема.

— Извинете — изломоти тя; очите й блестяха и бузите руменееха от изпития алкохол. Ема отстъпи встрани и се изхили.

— Откъде знаеш как да се вмъкваш неканен на партита? — попита тя, приглаждайки роклята на Сътън. — Мислех си, че въобще не си падаш по тях.

Итън се приближи до прозорците в дъното на галерията, през които се разкриваше изглед към каменната тераса, украсена с коледни лампички.

— Падам си. Просто не харесвам партитата, в които се пие подправен с алкохол пунш и се играе на стрип покер. Толкова е…

— Детинско? — завърши вместо него Ема. — Но понякога това е част от светския живот. Понякога, за да имаш приятели, просто трябва да се усмихнеш и да го преглътнеш.

Итън пресуши чашата си и я остави на сервизната масичка.

— Ако това е цената, която трябва да плащам, то по-добре да си остана самотник.

— Ами приятелки? — попита нервно тя. Дни наред си блъскаше главата как да го попита.

Лека усмивка разтегна устните му.

— Да, имал съм няколко.

— Познавам ли някоя от тях?

Итън просто сви рамене и седна в едно от кожените кресла, които със същия успех можеха да участват в изложба.

— Имал ли си някоя сериозна? — продължи да го притиска Ема, като се настани до него и прегърна една от меките, плюшени възглавници.

— Имаше една. Но вече всичко свърши. Ами ти? — Той я изгледа изпитателно. — Остави ли някого във Вегас?

— Не съвсем. — Ема сведе поглед към скута си. — Имала съм гаджета, но нищо сериозно. Накрая се появи едно момче, но…

— Но какво?

Гърлото й се стегна.

— Накрая нищо не се получи.

Въобще не обичаше да лъже, но не искаше да навлиза в подробности за смущаващото фиаско с Ръс Брюър, в когото бе направила голямата грешка да се влюби. След като я покани да излязат, тя се подготви за срещата, взе на заем една рокля от Алекс, обу обувките си „Кейт Спейд“, които беше успяла да вземе на разпродажба в „Гудуил“, три пъти изми и промени прическата си, докато накрая й хареса. Но когато отиде пред мола, Ръс не беше там. Вместо това на входа стояха бившето му гадже Адисън Уестърбърг и приятелките й, които избухнаха в пренебрежителен, гаден смях. „Все едно Ръс ще излезе с осиновена!“, дразнеха я те. Всичко се оказа постановка. Която, в интерес на истината, не се различаваше особено от номерата в „Играта на лъжи“.

Итън отвори уста, може би с намерението да каже още нещо, но изведнъж зърна нещо зад тях и очите му се разшириха.

— Мамка му. — Той се наведе напред и стисна здраво ръката на Ема.

Ема се обърна. Ниша Банерджи, облечена в черна рокля с висока яка и обувки от змийска кожа с високи токчета, се беше изправила пред гигантската фотография на почти гол мъж. До нея стоеше баща й и се оглеждаше с безизразно изражение на лицето.

— О, Боже — прошепна Ема. И точно в този момент Ниша се обърна и ги видя. Пилешкото шишче, което държеше в ръката си, падна забравено в чинията й.

— Да се махаме. — Ема хвана Итън за ръката и го поведе през тълпата. Хвърли чашата си с шампанско в близкия кош за отпадъци и се запромъква между гостите, като едва не събори от ръцете на една сервитьорка подноса с хапки. Някакъв мъж със син кадифен костюм и каубойска шапка им се ухили над чашата с мартини, сякаш бяха две малки деца, които бягат от сбиването в училищния двор. Но господин Смокинг спокойно им отвори вратата, сякаш непрекъснато виждаше хора, които напускат тичешком откриването на изложби. Слязоха бързо по стълбите и потънаха в блещукащата тусонска нощ.

Едва когато стигнаха улицата, Ема се осмели да се обърне, за да провери дали Ниша не ги е последвала. На изхода не се виждаше никой.

Итън изпъна сакото си и избърса капчиците пот от веждите си. Изведнъж Ема избухна в смях. Итън също се разхили.

Само след миг обаче отново стана сериозна.

— Ниша със сигурност ни видя. — Ема се отпусна върху близката зелена пейка и въздъхна.

— На кого му пука? — попита Итън и седна до нея.

— На мен — отвърна тя. — Тя ще каже на родителите ми, че съм излизала.

— Сигурна ли си, че само това те притеснява? — Итън я погледна с крайчето на окото си. — Нали нямаш нищо против, че ни е видяла… заедно?

Стомахът й се сви.

— Разбира се, че не. А ти?

Итън я погледна без да мига.

— Ти как мислиш?

Откъм залата се носеше джазова музика. Една улична котка се стрелна между гумите на паркираната от другата страна на улицата кола. Итън се премести по-близо до нея и коленете им се докоснаха. Ема изпита силно желание да го целуне, но цялото й тяло трепереше от нерви.

— Итън… — Тя се извърна настрани.

Итън отпусна ръце в скута си.

— Добре, да не би да разбирам нещо погрешно? — Гласът му звучеше едновременно смутено и раздразнено. — Защото понякога ми се струва, че наистина искаш да… нали се сещаш. Но после… бързо се отдръпваш.