Подкрепям, помислих си и аз.

Телефоните отново изпиукаха и всички погледнаха към дисплеите им.

ДВЕ ХУБАВИЦИ ЗАСЛУЖАВАТ СТРАХОТНО ПАРТИ! ПОСТАРАЙТЕ СЕ, КУЧКИ!

— Знаете ли какво трябва да направим? — Мадлин се облегна на дивана и притисна колене към гърдите си. — Трябва да им натрием носовете. Да нанесем удар там, където най ще ги заболи.

— Номер? — Лоръл повдигна развълнувано вежди.

Ема се размърда върху стола си.

— По-скоро не… — Тя се сети за досието в полицията — Габи се беше озовала в болницата най-вероятно по вина на Сътън. Все още не беше разбрала как е пострадала, но едно посещение в спешното отделение може би щеше да помогне. — Не бива да стигаме до крайности. Особено след случилото се… — Тя не довърши изречението си и се загледа през прозореца. Приятелките на Сътън сигурно знаеха много повече подробности за инцидента с влака от нея.

Приятелките на Сътън замълчаха. Лоръл погледна пръстите си и загриза една кожичка. Мадлин започна да прелиства папката.

— О, я стига — рече най-накрая Шарлът. — След като вече сте първи дружки, те не подлежат на номера?

Ема повдигна вежди. Първи дружки? Тя не беше останала с такова впечатление.

Шарлът погали дивана с ръка.

— Те казаха, че заедно с теб са крали от „Клика“ — рече тя и завъртя очи. — Габи и Лили се хвалеха така, сякаш това е най-якото нещо на света, все едно ние не сме го правили милион пъти заедно.

Мадлин зяпна.

— Бяха ли с теб онзи ден, когато те арестуваха?

— Не и този път — отвърна бързо Ема. Мислите препускаха в главата й.

— Било е преди това — намеси се Шарлът.

Ема се извърна, нуждаейки се от малко време, за да обмисли всичко. Според извлечението от кредитната карта на Сътън, тя е била за последно в „Клика“ на трийсет и първи август. А и Саманта, продавачката в бутика, беше казала, че Сътън е била с някой друг, когато е извършила кражбата — или по-точно с няколко други. А и последният телефонен разговор на Сътън е бил с Лили.

— Да, отидохме заедно в „Клика“ в деня преди училището да започне — отвърна бавно Ема.

Внезапно в съзнанието ми се появи спомен: Габи и Лили стоят зад мен пред един от рафтовете с копринени блузки и бельо в „Клика“. Направи го, Сътън — прошепва Габи и топлият й дъх с ментов аромат опарва врата ми.

— Хайде, Сътън — обади се Лоръл. — Тези кучки си заслужават номера.

В стаята все още миришеше леко на цигарен дим. На екрана на телевизора лъвът се изтегна на тревата с омазана в кръв муцуна. Ема прокара пръсти през косата си; беше й горещо и усещаше стягане в гърдите. Парченцата от пъзела започваха да си идват по местата. Близначките Туитър винаги бяха на точното място, в точното време — със Сътън в нощта, когато бе умряла, в колата на Мадлин в нощта, когато Ема беше отвлечена и взета за Сътън, в къщата на Шарлът, когато някой се опита да удуши Ема.

— Не съм съвсем сигурна, мацки — рече Ема със свито гърло. — След последния път… — Гласът й секна.

Шарлът изсумтя.

— Та това беше преди сто години.

— Да, просто… — Ема преглътна тежко. — Аз просто не…

— Не бъди такава пъзла. — Мадлин протегна ръка и тикна телефона на Сътън в ръката на Ема. — Ще го направим. Обади им се.

Ема погледна към черния екран на телефона.

— И к-какво да им кажа?

Мадлин, Шарлът и Лоръл се спогледаха. Планът беше измислен за минутки, събитията просто излязоха от контрола на Ема. Те се обърнаха към нея и кимнаха едновременно към телефона на Сътън.

Ема върза тъмната си коса на опашка, намери номера на Габи и го набра. Когато се разнесе сигналът, тя включи телефона на говорител.

Габи се обади.

— Сътън! Получи ли туитовете ни?

Шарлът завъртя очи. Мадлин тихо се изкиска.

— Разбира се — отвърна бързо Ема и пъхна треперещата си ръка под бедрото си. — Страхотни са! — Това накара приятелките на Сътън да се разтресат от беззвучен смях. — Виж какво, Габс. Можеш ли да включиш и Лили?

Габи извика сестра си и скоро и двете близначки Туитър бяха на линия.

— И така, имам малко информация за придворната церемония — рече Ема, поглеждайки към лицата на приятелките на Сътън. Те й кимнаха окуражително.

— Време беше! — изписка Лили. — Дано да е добра!

— Страхотна е! Нещо като таласъмски Титаник, комбиниран със Спасители на плажа. Всички ще бъдат по бански.

— Спасители на плажа — рече беззвучно Лоръл, опитвайки се да сдържи кикота си.

— По бански? — Гласът на Габи прозвуча скептично. — Училището ще го позволи ли?

— Разбира се, че ще го позволят — отвърна бързо Ема. — Вече имаме одобрението им.

Шарлът преглътна едно звучно изхилване.

— Церемонията ще бъде великолепна, мацки — продължи Ема. — Свръхзрелищна по един старомоден начин. — За части от секундата се запита дали Сътън би се гордяла с нея. Ако сестра й беше там, дали щеше също да се превива от смях, стиснала здраво ръката на Ема?

Щях… и същевременно нямаше. Не и след онова, което знаех за близначките Туитър. Ема вървеше по тънък лед.

— Супер! — казаха едновременно Габи и Лили.

— Скоро ще уведомим и останалите номинирани, но първо исках да съобщя на вас, за да имате време да се подготвите и да бъдете най-великолепните придворни дами! — каза Ема. — Вървете през уикенда и си купете най-невероятните бански костюми. Колкото по-оскъдни, толкова по-добре!

— Готово! — пропя Лили. — Леле, Сътън! Толкова те бива. Продължавай все така.

Щом Ема прекъсна разговора, момичетата избухнаха в смях. Лоръл се търкулна от дивана на пода. Шарлът се кикотеше, притиснала лице към възглавницата. Мадлин риташе с крака във въздуха, просната на пода пред телевизора, който показваше две хиени, стъпили върху една скала.

— Толкова са прости! — изграчи тя. — Ще изглеждат като най-големите идиотки!

Ема също се опита да се засмее, но думите на Лили я накараха да се замисли. Толкова те бива в това. Добра работа. Беше почти сигурна, че усети в гласа й зловеща нотка, скрит подтекст: Продължавай все така… да се правиш на Сътън.

Ема погледна към кикотещите се приятелки на сестра й. Без значение колко сигурна се чувстваше около тях, навън се простираше цял един свят — свят, в който някой наблюдаваше всяка нейна стъпка в очакване да стъпи накриво.

Бях абсолютно съгласна с нея. Не вярвай на никого, сестричке.

15.

Откриване… и закриване

МОЖЕШ ЛИ ДА СЕ ИЗМЪКНЕШ?

Ема се обърна по гръб, за да прочете съобщението, което й беше пратил Итън. Придърпа върху голите си крака едно от меките сини одеялца на Сътън и му написа отговор:

МЪРСЪРОВИ ИЗЛЯЗОХА НА ВЕЧЕРЯ. ТРЯБВА ДА СЕ ПРИБЕРА ПРЕДИ ДЕСЕТ.

ЩЕ ТЕ ВЗЕМА СЛЕД 15 МИНУТИ, гласеше отговорът на Итън. ОБЛЕЧИ РОКЛЯ.

Рокля ли? — намръщи се Ема. АМИ… ДОБРЕ, написа тя. МОГА ЛИ ДА ПОПИТАМ КАКВО ЩЕ ПРАВИМ?

НЕ. ИЗНЕНАДА Е.

Ема скочи от леглото на Сътън и отиде до дрешника. Избута настрани купчината меки памучни туники и тесни дънки, и огледа колекцията от рокли, каквито имаше в изобилие и които изглеждаха доста скъпи. Тя докосна дългата черна рокля със златисти презрамки. Като че ли беше твърде претенциозна за излизане във вторник. Пръстите й погалиха яката от пера на късата сребриста коктейлна рокля. Тя пък може би беше твърде къса. Подхвана за подгъва яркочервената еластична мини рокля. Твърде сексапилна.

Не се сдържах и изсумтях. Има ли въобще такова нещо като твърде сексапилна? Според мен Ема трябваше да приеме сексапилната си страна. Нали това бе нощта, в която най-после щяха да се целунат?

Тогава Ема докосна светлосивата рокля с един ръкав. Прозрачната коприна погали ръцете й. Тя я облече и се огледа в огромното огледало със златиста рамка, окачено на гърба на вратата. Беше идеална.

След като си сложи спирала, гланц за устни, черни лачени обувки и обеци, които подхождаха на сребърния медальон на Сътън, тя беше готова. Телефонът й изпиука отново и Ема изтича до леглото, очаквайки поредното съобщение от Итън. Но вместо това се оказа, че е от приятелката й Алекс. НЕПРЕМЕННО ДА ПОСЕТИШ ТОВА МЯСТО! Към есемеса беше прикрепена уебстраница на магазин за дрехи втора употреба, близо до Аризонския университет. ЗНАМ КОЛКО ГИ ОБИЧАШ, добави Алекс и завърши с ухилена емотикона. Ема бързо написа едно благодаря, последвано от Х-чета и О-та. Погледна се в огледалото, издокарана в марковата рокля на Сътън, бижутата й и скъпите обувки. Дали Алекс щеше да я познае, ако я види облечена така?

Тя седна на най-долното стъпало, доволна, че Лоръл е навън и не трябва да отговаря на разни въпроси за тайната й среща. Само Дрейк я наблюдаваше, полегнал на пода в дневната; мързеше го твърде много, за да дойде при нея.

Ярки фарове осветиха алеята. Ема стана, отвори внимателно входната врата и се огледа, преди да излезе. Някои от прозорците на съседните къщи бяха осветени; тя се надяваше, че любопитните съседи нямаше да споменат за това на Мърсърови. Дъщеря ти се беше издокарала страхотно снощи! А кой беше онзи елегантен младеж с нея!