Sara Shepard - Никога не казвай никога

Но нещо в изражението му предизвика прилив на емоции в мен. Той не се опитваше да изглежда хладнокръвен — той беше разгневен. Но какво го беше ядосало?

Кой си ти?, искаше да попита Ема момчето от снимката. Защо си се махнал оттук? И защо всеки път когато видя твоя снимка, ме побиват тръпки?

Значи вече ставахме две.

Мадлин насочи дистанционното към телевизора и на екрана се появи „Бреговете на Джърси“. Тя отвори голяма бяла папка, на която с големи оранжеви букви беше написано „Годишен бал за Хелоуин“.

— Така. Шар, нали всички се съгласихме за декоратора?

— Да. Отбелязано. — Шарлът кимна, придърпа надолу крачолите на жълтите си панталонки и се настани върху рошавия кремав килим.

— Името й е Калиста — мама я използва за повечето си партита. Ще имаме казани, скелети, върколаци и къща с духове. Останалата част от салона ще прилича на клуб „М1-6“ в Ел Ей. Мрачно и секси.

— Идеалното местенце за вмъкване на пиячка — пропя Мадлин.

— Или идеалното местенце да се натискаш с някой, който не е кавалерът ти за бала — додаде Шарлът. След това се обърна към Ема. — Не си прави погрешни изводи, Сътън.

Ема дори не си направи труда да възрази. Шарлът може да продължава с хапливите забележки; тя вече знае, че това не означава нищо.

— Ще трябва да измислим тема на придворното парти — каза Лоръл.

Шарлът завъртя очи.

— Толкова е тъпо придворното парти да има различна тема от бала. Понякога ми се иска да убия абитуриентите, които са измислили тая глупава традиция.

Мадлин се приближи до прозореца и го отвори.

— Уф, дайте да го организираме и да ни се маха от главите. Според мен трябва да е нещо страховито, но въпреки това ефектно, но не чак толкова ефектно, че учителският съвет да се ядоса и да не ни разреши да го направим.

Лоръл качи краката си на масата.

— Какво ще кажете за вампири?

— Пфу! — Мадлин изкриви лице. — Писна ми от вампири.

— А какво ще кажете за гала-събиране за мъртвите? — предложи Ема. — Нали се сещате, наистина зрелищно парти, само че всички поканени са трупове?

Шарлът присви замислено очи.

— Ще ти се сама да се беше сетила, нали, Шар? — подразни я Ема. Знаеше, че Сътън би казала същото.

Шарлът просто сви рамене.

— Интересно е — призна тя. — Но трябва да го вмъкнем в нещо истинско. Не просто купон за мъртъвци.

Изведнъж Ема се сети.

— Какво ще кажете за зрелищен бал на Титаник? Само че след като корабът е потънал. Така ще се намира на дъното на морето, всички ще бъдат трупове, но пак ще купонясват със стил. Нещо, което героинята на Кейт Уинслет би одобрила.

Лоръл се ококори.

— Това ми харесва!

— Съгласна съм. — Шарлът плесна с ръце. — Обзалагам се, че Калиста ще измисли страхотни декори за Титаник!

Мадлин бръкна в джоба си и извади пакет „Парламент“ и запалка. Проблесна искра и замириса на цигари.

— Някой иска ли да запали? — попита тя и издиша дима през прозореца.

Всички поклатиха глави.

— Трябва да ги спреш, Мадс. — Шарлът притисна към гърдите си една декоративна възглавничка. — Какво ще каже Девин, ако реши да те целуне, а ти миришеш на пепелник?

— Все още не съм сто процента сигурна, че си падам по него. — Мадлин изкара дим през носа си. — Може пък миризмата на пепелник да го държи на разстояние.

— Добре, тогава не дишай срещу мен. — Шарлът кръстоса ръце и ги вдигна срещу Мадлин. — Не искам нищо да ми разваля работата с Ноа.

— А ти с кого ще ходиш, Лоръл? — попита Мадлин.

Лоръл поглади с ръка килима.

— Кейлъб Роузън.

— Не го познавам — обяви Шарлът на висок глас.

Мадлин й се усмихна равнодушно.

— Заедно ходим в часовете по математика — каза тя. Равният й глас не разкриваше дали го одобрява или не.

Ема примигна.

— Вече сте си намерили кавалери?

Мадлин тръсна цигарата през прозореца.

— А ти да не би да нямаш?

— Ами щях да ходя с Гарет — каза Ема, спомняйки си за билета, който Гарет й беше върнал след като скъсаха. Сигурно двамата със Сътън го бяха планирали преди тя да изчезне. — А след това ме наказаха. Така и не можах да си потърся друг.

Мадлин издиша облак дим през прозореца.

— Просто хвани някой, Сътън. Хиляди момчета са готови да убият, за да отидат с теб.

Ема огледа кориците на броевете „Нешънъл джиографик“ и „Мотор тренд“, които бяха натрупани върху лавицата. Зачуди се, дали Итън си пада по училищните балове.

— За никого не се сещам — каза тя след минутка. Искаше ми се да я сръчкам с лакът. Сътън Мърсър не ходи сама на бала.

Мадлин направи широк жест с ръка, сякаш се кани да изтанцува някоя балетна стъпка.

— Наистина ли, Сътън? По никого ли не си падаш?

— Не.

Шарлът хвърли възглавницата по Ема.

— Стига ни лъга. Лоръл ни каза всичко.

Ема погледна към Лоръл, но тя просто повдигна извинително рамене.

— Знам, че отиде с някого в басейна. Чух ви.

— Изплюй камъчето! — Очите на Мадлин проблеснаха.

Бузите на Ема пламнаха.

— Нямаше никой, кълна се.

— Стига, Сътън! — Лоръл притисна умолително длани. — На нас можеш да кажеш!

Ема прокара език по зъбите си. Смееше ли да им каже за Итън? Все пак те бяха приятелките на Сътън, а не нейните убийци. А сега, след като Ема бе сигурна в това, тя започваше да ги приема и като свои приятелки.

Кажи им, исках да извикам аз. Приятелките ми сигурно щяха да помогнат на Ема да преодолее нейната толкова нетипична за Сътън Мърсър стеснителност и да покани Итън на бала. Вярно, че той беше саможивец, но пък беше много готин.

Внезапно входната врата се затвори с трясък.

— Ехо? — дочу се мъжки глас.

Мадлин скочи, угаси цигарата в перваза на прозореца и се опита да издуха с ръце цигарения дим навън. Разнесоха се стъпки и господин Вега влезе в дневната.

— О, здравейте, момичета. Мадлин не ме предупреди, че ще идвате днес.

— Дойдоха, за да планираме годишния бал, татко — обади се Мадлин, която бързо се отдалечи от прозореца. Лицето на баща й беше по-бледо от обичайното.

Господин Вега впери в нея проницателния си поглед. Той повдигна глава и подуши въздуха.

— Да не би някой да е пушил? — Трансформацията на лицето му от безизразно в навъсено напомни на Ема за господин Смайт, един от приемните й бащи. Той беше точно като доктор Джекил и мистър Хайд: мил в един момент, озверен в следващия. Единственият начин, по който Ема можеше да разпознае кога се кани да избухне, беше когато започваше трескаво да облизва устните си.

Мадлин поклати глава.

— Разбира се, че не!

— Идва отвън — обади се едновременно с нея Шарлът. — Минаха група момчета и всичките пушеха.

Лицето на господин Вега отново възвърна каменното си изражение, но очите му не спираха да пламтят.

— Добре. Ако имате нужда от нещо, момичета, аз ще бъда в кабинета си. — Той забеляза „Бреговете на Джърси“. — Не трябва да гледаш тези глупости, Мадлин.

Тя грабна дистанционното. Ловна сцена изпълни екрана — един лъв тъкмо поваляше обезумяла от страх зебра на земята. След като господин Вега излезе, Шарлът се приближи до Мадлин и постави ръка на рамото й.

Айфонът на Мадлин, който лежеше на масата, изпиука. Всички се сепнаха. Мадлин го взе и погледна дисплея.

— Изненадка! Още един туит от Лили и Габи. Цял ден се скъсаха да ме молят да ги вземем на планината Лемън.

— Това няма да стане — рече Шарлът.

Телефонът на Сътън, който госпожа Мърсър беше върнала на Ема в случай, че се наложи спешно обаждане, също иззвъня. Ема го извади от чантата си.

Шарлот изръмжа, след като прочете есемеса си.

— Ако продължат да се прехласват толкова по себе си, ще се наложи да правят липосукция на егото си.

Телефоните им отново иззвъняха.

— Това беше много гадно. — Лоръл натисна няколко бутона и изтри съобщението. — Ако продължават така, повече никой няма да гласува за тях.

— Не знам как изобщо някой е гласувал за тях — рече замислено Шарлът, играейки си с малкото керамично магаренце, което стоеше на холната маса.

— Погледнах процентите онлайн — Изабел Жирард и Кейтлин Пиърс също участват, а момчетата си падат много повече по тях, отколкото по Габи и Лили.

— Аз гласувам повече да не се мотаем с тях. — Мадлин бръкна в купата и загреба пълна шепа пуканки.

— Съгласна! — отвърна бързо Ема, спомняйки си как Габи бе насочила виртуалния си пистолет към нея.