Sara Shepard - Никога не казвай никога

Мадлин огледа тоалетите им.

— Гласуването вече мина, дами. Вече няма нужда да се обличате като примадони.

— Може пък да ни харесва така. — Лили постави длани на хълбоците си. — Добре, момичета. Направихте ли вече планове за церемонията ни?

— Дано да е добра — намеси се Габи, дъвчейки усърдно дъвка. Във въздуха се носеше аромат на диня. — Слуги… страхотна храна и музика… и може би церемония за приемане в „Играта на лъжи“, което би било черешката на тортата? — Габи броеше на пръсти.

— Намислили сме някои страхотни номера — рече Лили и в очите й затанцуваха пламъчета.

— Ще бъдем отлична добавка към групата ви — добави Габи тихо, без да сваля очи от Ема. Тя леко се отдръпна назад и пулсът й се ускори. Габи измъкна малка бутилка от джоба на роклята си, разви розовото й капаче и лапна едно кръгло хапче. Погледът й не се отместваше от Ема, сякаш се опитваше да й предаде някакво послание.

— Нищо не може да се направи по въпроса за „Играта на лъжи“, дами — рече Ема, опитвайки се да прозвучи спокойно и самоуверено. Сътън не беше допуснала Габи и Лили в клуба — може би имаше добра причина за това.

Очите на Габи проблеснаха, сякаш се подготвяше за битка.

— Ще я видим тая работа — рече тя неочаквано сурово.

Лили я хвана за китката.

— Спокойно, Габс — рече тихо тя и я поведе нанякъде. — Без автографи! — извика тя на зяпналите си съученици, закривайки лицето си с ръка, сякаш е преследвана от папараци. Щом Лили пусна ръката й, Габи се обърна, изпъна показалец в имитация на пистолет, насочи го към Ема и се престори, че стреля. Ема зяпна от изненада.

В главата ми проблесна спомен: всички сме се събрали у дома и аз с престорена усмивка изкарвам близначките от стаята.

— Извинете, момичета. Трябва да обсъдим някои клубни въпроси. Вървете в дневната при другите нищожества.

Габи стисва още по-здраво айфона си и кокалчетата й побеляват. Тогава Лили се изправя в цял ръст.

— Помни ми думите, Сътън, това ще се промени — изсъсква тя.

Но сега Мадлин просто поглежда подигравателно към близначките Туитър.

— Нещо им става на тези двете напоследък. По-откачени са от всякога.

— Абсолютно — съгласи се Шарлът и отпи от кафето си, без да сваля поглед от двойната врата, през която бяха излезли близначките. — Но за едно са прави — трябва да планираме церемонията им.

— Да го направим в събота. — Мадлин пъхна празната кутийка от обяда в чантата си. — У дома?

— Не мога — отвърна Ема. — Наказана съм, забрави ли?

Шарлът изсумтя.

— Че това кога те е спирало?

Звънецът иззвъня и всички се надигнаха едновременно, изхвърлиха остатъците от обяда си в контейнера за отпадъци и се запътиха обратно към училище. Лоръл и Шарлът тръгнаха в противоположни посоки, но Мадлин спря и изчака Ема да прибере нещата си, за да повървят заедно.

Двете завиха към крилото по музика. През отворените врати на стаите се чуваха фалшиво изсвирени акорди. В края на коридора баба Яга раздаваше флаери за бала. Фалшивият нос заплашваше да се отлепи от лицето й и две хлапета, които минаваха покрай нея, се изкискаха. Мадлин погледна Ема с крайчеца на окото си.

— Какво става с теб напоследък? — попита тя и забави крачка.

— Какво имаш предвид? — отвърна изненадана Ема.

Мадлин заобиколи едно момиче, което с усилие мъкнеше куфар с туба.

— Държиш се… странно. Предпазлива си, изчезваш нанякъде и не обясняваш защо, крадеш сама по магазините… Двете с Шар смятаме, че някакво извънземно същество се е спуснало на земята и се е вселило в тялото ти.

Ема усети как се изчервява. Успокой се, помисли си тя и подръпна медальона на Сътън, опитвайки се да запази присъствие на духа. Изведнъж й хрумна една идея.

— Да не би вече да не съм най-добрата ти приятелка? — Тя изгледа от глава до пети високата стройна балеринска фигура на Мадлин, изтупана в тесни дочени панталони и сив пуловер с три четвърти ръкави, с надеждата, че ще клъвне.

Фините черти на лицето на Мадлин се изопнаха.

— Шар и аз винаги сме били приятелки.

— Да, но нещо между вас се промени — подразни я Ема. — Дори в момента ми изглеждаш напрегната. Това има ли нещо общо с нощта преди купона у Ниша? Знам, че сте били заедно, Мадс.

Мадлин спря рязко и потокът от ученици се раздели покрай нея. В средата на челото й пулсираше вена.

— Ще спреш ли да говориш за онази нощ?

Ема примигна. Бушуващият в гърдите й огън я подтикна да продължи:

— Защо?

— Защото не искам да говоря за това, ясно ли е?

— Но…

— Просто забрави, Сътън! — Мадлин се обърна и отвори най-близката врата, която водеше към училищната библиотека. Ема подпря вратата с крак и я последва вътре. Край поредицата дълги, бели маси бяха насядали ученици, които подготвяха домашните си. Зад стъклената стена проблясваха монитори. Голямата стая миришеше на стари книги и почистващи препарати.

Мадлин се шмугна в един от коридорите между рафтовете с книги.

— Мадс! — извика Ема, промъквайки се покрай ниския шкаф с атласи и енциклопедии. — Стига де, Мадс!

Библиотекарката постави пръст на устните си.

— Тихо! — обади се тя със заповеднически глас иззад бюрото си.

Ема мина забързано покрай плакатите на поредиците „Здрач“ и „Хари Потър“. Копнеж стегна гърдите й. Беки обичаше да й чете Хари Потър, преправяйки по различен начин гласа си за различните герои, наложила на главата си черен кадифен каскет, който бе взела от една гаражна разпродажба след Хелоуин. Ема обожаваше майка й да й чете; не й пукаше, че шапката мирише на мухъл.

Ема сви по коридорчето, в което се беше изгубила Мадлин. Тя се беше спряла в самия му край, до няколко томчета събрани съчинения на Шекспир.

Дългата й тъмна коса се спускаше по гърба й, който беше стегнат и изпънат, все едно бе глътнала бастун.

Внезапно в главата ми се появи отчетлив спомен — Мадлин стои пред мен обидена, в същата стегната поза. Намираме се в спалнята й и от коридора се долавя някаква суматоха, приглушени гласове, които стават все по-силни. Чувам тихо хълцане, сякаш тя се опитва да преглътне сълзите си.

— Мадс? — прошепна Ема. Мадлин не отговори. — Стига де, Мадс. Ако съм те обидила, извинявай.

Мадлин се обърна рязко и впери зачервените си очи в Ема.

— Виж какво, първо позвъних на теб! — Гласът й я подведе и тя стисна устни. — Ти не се обади. Предполагам, че си имала по-важна работа.

Тя подсмръкна и си пое задавено въздух.

— Светът не се върти около теб, да знаеш. Когато ми кажеш нещо, винаги го правя, но би било мило от твоя страна понякога да отвръщаш със същото. След това се обадих на Шарлът и тя остана с мен цялата нощ. Така че да, разбира се, че сме по-близки напоследък. Доволна ли си?

Стиснала зъби, Мадлин профуча покрай Ема, сякаш тя бе някоя безлична ученичка, която се мотае по коридорите в библиотеката.

— Мадс! — извика Ема. Но Мадлин не спря. Тя блъсна вратата и излетя в коридора.

Всички в библиотеката се обърнаха и зяпнаха Ема. Тя се шмугна обратно в коридорчето и се облегна на рафтовете с книги. Мадлин криеше нещо важно, но то нямаше нищо общо с онова, което си мислеше Ема. Реакцията й преди малко беше напълно искрена. Каквото и да беше правила в нощта, когато бе изчезнала Сътън, то си беше неин проблем, който нямаше нищо общо с изчезването на близначката й.

Онази нощ Мадлин беше заета. Невинна. И тъй като са били заедно, най-вероятно същото се отнасяше и за Шарлът.

Изведнъж ме заля вълна от облекчение. Исках да извикам от радост. Двете ми най-добри приятелки наистина ми бяха най-добри приятелки — а не убийци!

Поредица остри пиукания отекна в залата, където библиотекарката сканираше някаква книга за една слаба червенокоска. Ема се запъти към изхода, но коляното й докосна ъгъла на едно от томчетата събрани съчинения на Шекспир и го събори на пода. Книгата се разтвори и разкри тънките си страници, обсипани с бележки и подчертавания от учениците, които като че ли въобще не се интересуваха, че това е библиотечна книга. Един ред от „Хамлет“ привлече погледа на Ема и я накара да настръхне.

Аз също потреперих. Мадс и Шарлът бяха оправдани, но убиецът ми все още беше някъде там — усмихваше се, наблюдаваше, криеше се, чакаше.