Катрин Каултър - Невестата от Шербрук

Изчакаха в пълно мълчание четиримата часовои да се отдалечат, после се разпръснаха по местата си и приклекнаха. Приличаха на сенки в нощта.

Дъглас реши да атакува другите двама часовои, когато се срещнат. Не можеше повече да чака. На устните му се появи зловеща усмивка. Лицето го сърбеше от засъхналата кал, но той не обръщаше внимание на това. Забеляза как Тони се промъква крадешком към часовоя. Чакаше неподвижен. Почти извика от задоволство, когато видя как Тони събори войника и го стисна за гърлото, а часовоят издаваше слаби клокочещи звуци. Жорж се хвърли към своя патрул и изви ръцете му назад. Не го уби, макар че страшно му се искаше. Жорж спазваше споразумението им и това успокои Дъглас.

Сега беше негов ред и той се приготви. Останалите двама се приближаваха един към друг. Единият от тях каза:

— Къде ли е отишъл Жак?

— Сигурно да се облекчи. Изпи толкова много от онова евтино вино.

Бяха почти един до друг. Дъглас действаше безшумно и бързо. Нахвърли се върху тях, преди да го забележат. Ухили се и ги поздрави на безупречен френски: „Добър вечер, господа!“ Сръга с лакът единия в корема, а другия удари в гърлото с юмрук. Завъртя се на пета, ритна първия под брадичката, а втория халоса в гърдите. И двамата се строполиха като отсечени. Дъглас бързо ги издърпа в храстите и се изправи. Даде тихо сигнал и Жорж и Тони се озоваха до него.

— Браво! — прошепна Тони. — Повече никога няма да те вбесявам, братовчеде.

Дъглас промърмори нещо. Завързаха мъжете и запушиха устата им с парцали. Дъглас поведе двамата към онази част на къщата, където се намираше игралният салон. В този салон преди много време Дъглас игра на карти с генерал Бьолесен. Прозорецът беше затворен. Дъглас го счупи почти безшумно.

Тони подложи ръце, за да повдигне Дъглас. Той се промуши през прозореца и леко скочи на килима. След няколко минути Тони и Жорж също бяха вътре.

Изкачиха се безшумно по широките стълби. Сенките им бързо се плъзнаха по стената.

Пред спалнята на генерала имаше още едни часовой. Той беше седнал облегнат на стената и спеше дълбоко. Пистолетът лежеше в скута му.

Дъглас го удари по дясното слепоочие с дръжката на пистолета си. Часовоят се свлече на земята.

— Сега — каза Дъглас и тихо завъртя дръжката на вратата. Тя безшумно се открехна. Бутна я полека, без да издава никакъв звук. Влезе вътре.

Погледна към леглото, но тялото на генерала не се виждаше. Направи още една крачка и замръзна на мястото си.

— А, така! — чу зад себе си гласът на генерала. Усети пистолета му, опрян в гърба си?

— Кой си ти, а? Да не си крадец? Повече ми приличаш на глупак. Сега ще видим. Чух те, защото страдам от безсъние. Аз всичко чувам.

Дъглас не се помръдна. Тони и Жорж бяха на две крачки, но не издаваха нито звук.

Генералът поднесе към лицето му запалена свещ и за момент светлината го заслепи.

— Ти! — възкликна Бьолесен изненадан. — Не мога да повярвам. Откъде-накъде? Какво правиш тук?

Дъглас не отговори.

— Всъщност няма значение, защото и без това ще умреш. Преди ла те убия, искам да ми обясниш една малка подробност. Четири часовои патрулират около къщата. Не ми се вярва да си ги обезвредил всичките.

— Не е само той — извика Тони и блъсна с вратата ръката на Бьолесен. Пистолетът падна. Дъглас се извъртя и удари генерала с юмрук в стомаха.

Тъй като беше само по бялата си нощница, той представляваше прекрасна мишена в тъмната стая.

Жорж влетя през вратата и сграбчи Дъглас за ръцете.

— Сега е мой ред — каза той и халоса Бьолесен по главата. Генералът се свлече на земята, останал почти без дъх. Тихо простена.

— Надебелял е, откакто го видях за последен път — обади се Дъглас.

— И кожа и кости да беше, пак си е свиня — каза Жорж и го заплю. — Виж какво, старче, аз съм Жорж Кадудал и съм дошъл тук, за да получа възмездие. Ти обезчести моята Жанин. Не стига че си я държал затворена, ти си я изнасилил и си я давал и на други мъже да се забавляват с лея.

— Кадудал! — глухо произнесе името му генералът. — Господи, значи това си ти!

— Да, аз съм.

От страх лицето на Бьолесен беше станало по-бяло и от нощницата.

— Ти ще решиш, Жорж — хладнокръвно каза Тони. — Какво мислиш да правиш с него?

Дъглас се намръщи. Надяваше се, че Жорж няма да забрани обещанието си да не убива генерала, но не можеше да разчита на това. По лицето на Жорж бяха изписани неописуема болка и гняв, който лесно не можеха да бъдат укротени.

— Твоята Жанин ли, Кадудал? Тя не беше твоя. Нямаше нужда да я изнасилвам. Предложих и облаги, скъпоценности и пари, и тя сама дойде при мене. По собствено желание отиваше при всеки, които я пожелаеше. Те й плащаха и тя…

Жорж силно го ритна в ребрата и той се катурна на земята.

— Това не беше особено умно от ваша страна, генерале — обади се Дъглас. — Мисля, че постъпихте доста глупаво. Да свършваме по-бързо, Жорж.

Тони видя, че Жорж се усмихва. Усмивката му беше смразяваща.

— Нали знаеш какво правят със свинете, Дъглас? Бьолесен не смееше да се помръдне.

— Не знам, но предполагам, че скоро ще науча — отвърна Дъглас.

Генералът нададе писък и се опита да се измъкне на четири крака.

— Не мърдай, старче, или ще ти пръсна черепа.

Бьолесен спря. Беше изплашен до смърт. Не трябваше да обижда Жанин. Започна бързо да обяснява.

— Знам, че си пламенен роялист. Знам, че искаш да видиш Наполеон убит или изпратен в изгнание. Мога да ти помогна. Разполагам с информация, която ще ти бъде от полза. Мога…

Жорж бързо го прекъсна:

— Нямаш никаква информация, генерале, нищо, което да ме заинтересува. За съжаление, добре те познавам. Ти си едни ояден бюрократ, който няма талант, но за съжаление държи властта в ръцете си. Ти си злобен. Ти си паразит. Вярно е, че мразя Наполеон, но освен това мразя и хитреци като тебе, които ся играят с хората. Стига приказки. Аз и моите приятели не искаме да останем повече тук.

Повлякоха генерала надолу по стълбите и напуснаха къщата на кмета.

Пристигнаха в чифлика в пет часа сутринта. Александра седеше, увита в одеяло, и отпиваше от чаша силно кафе. На пода срещу нея седеше Жанин със здраво завързани ръце и крака и я гледаше яростно. Ругаеше на висок глас. Когато Жорж влезе, тя му изкрещя нещо. Тримата мъже гледаха слисани.

— Как успя да го направиш? — попита Жорж Александра.

Тя изглеждаше доста добре, като се има предвид, че само преди няколко часа беше бяла като смъртта.

— Подмамих я — отговори жената и отпи от кафето. — Казах й, че не се чувствам добре, и когато дойде да ми помогне — макар и с нежелание, Дъглас, — я ударих и завързах. Тя си го заслужава заради онова, което е направила с теб. Разбираш ли?

Той не можа да сдържи смеха си.

— Разбирам.

Жанин крещеше на френски.

— Откакто я вързах, все така си крещи, но тъй като не говоря френски, не я разбирам. Нямам представа какво казва. Обижда ли ме, Дъглас?

Дъглас се засмя.

— Може би те е обиждала в началото. Сега вече е преминала на правнуците ти.

— Всъщност — обади се Жорж и хвърли бърз поглед към любовницата си — сега много красноречиво напада всичките ти предшественици и любимите ти животни.

— Мисля, че трябва да я развържем — каза Тони. — Така се чувства много неудобно. Как мислиш, Александра, наказа ли я достатъчно?

Александра пак отпи от кафето си.

— Добре — съгласи се тя. — Нямам намерение да се занимавам с нея. Тя заслужава един добър урок, но не съм в състояние да направя повече каквото и да било. Искам да знае, че съм лоша и че няма да търпя такова поведение спрямо съпруга си. Да не е посмяла да обиди някога Дъглас!

Дъглас се обърна към Жорж и му каза нещо на френски. Двамата с Тони се засмяха.

— Какво му каза? — попита подозрително Александра.

— Казах му — бавно каза Дъглас, като й се усмихваше, — че когато се научиш добре да говориш френски, би трябвало да излезеш срещу самия Наполеон. Жорж е съгласен, че Корсиканецът няма да има никакъв шанс срещу тебе.

— Не съм сигурна — каза тя с тревога в гласа, — в момента не съм в блестяща форма. Колко време ще ми трябва да науча този проклет език?

Замълча, погледна Дъглас и очите й се разшириха.

— О, Господи!

Припадна. Чашата падна на земята и кафето се разля. Жанин престана да ругае. Тони и Дъглас коленичиха до нея.

— За три месеца може да се научи да ругае като файтонджия — каза Тони и напипа пулса й. — Стига си треперил, Дъглас тя ще се оправи. От вълнението е.