Какво да прави?



Главната улица на Етапъл беше отрупана със сергии. Продаваше се всичко — от картофи до къпини. Тони и Дъглас слязоха от конете си и ги поведоха напред, като с мъка си пробиваха път.

Дъглас изруга. Трябваше да заобиколят Етапъл — не, той бе решил да го огледа добре, в случай че им се наложеше да се скрият. Как така не се беше сетил каква безумна бъркотия цари в пазарните дни?

Двадесет минути по-късно Тони гризеше ябълка, а Дъглас — морков.

— Трябваше да хапнем нещо — каза Тони.

Дъглас отново изруга.

— Остана още малко, Дъглас. Сигурен ли си, че тя е в чифлика?

— Там е.

Дъглас слезе от коня и купи ябълки. Хвърли една на Тони.

— Яж, братовчеде.

Продължиха пътя си.



— Или ще съблечеш тези дрехи, или ще ги разкъсам.

Знаеше, че ще го направи, но не можеше да си представи да застане гола пред него. Той не беше Дъглас. Друг като Дъглас нямаше.

Над ваната се издигаше пара. Топленето на водата му беше отнело половин час, но тя все още не бе измислила как да му избяга.

— Лицето ти е мръсно.

— Като се проврях през прозореца, паднах на земята по лице.

— Събличай тези проклети дрехи.

Стоеше безмълвна, само поклати глава.

Той въздъхна. Изглеждаше нещастен, несигурен. Нахвърли се върху нея. Александра се съпротивляваше, наистина се съпротивляваше — риташе го в слабините и го караше да реве от болка, но след няколко минути остана гола и разтреперана, а дрехите лежаха разкъсани и разхвърляни по земята.

— Ето тук.

Хвана я под мишниците и я сложи във ваната. Подаде и изтривалка и сапун.

— Да се изкъпеш добре.

Изглеждаше напълно безразличен към нея. Това така я успокои, така я изненада. Гледаше го, без да казва нищо. От майка си знаеше, че мъжете стават необуздани, като видят разголените женски форми. Поне при Дъглас това беше така, макар че му бе необходимо да я погледне няколко пъти, докато се поддаде. Може би на мъжете им трябваше време да свикнат с нея, преди да ги завладеят животинските страсти. Помоли се при Жорж Кадудал това да отнеме много по-дълго време — може би десетилетие.

— Измий си и косата. Изглежда отвратително. Не обичам червенокоси жени.

„Чудесно“ — помисли си тя и отвърна:

— Добре.

Погледна я с онзи мрачен поглед, който будеше у нея повече въпроси, отколкото отговори. След това излезе от стаята, като ругаеше под носа си.

Александра започна да се къпе.

За нещастие тя беше толкова уморена, че заспа. Сепна се, като чу гласа на Кадудал:

— По дяволите, водата е почти студена. Заспала си? Господи, това никак не е нормално. Би трябвало да кроиш планове, да се страхуваш от мен, да викаш за помощ. Свърши ли?

Тя поклати глава и се потопи по-дълбоко във водата.

Той й се намръщи така, както би се намръщил на лете. Грабна мократа изтривалка, насапуниса я и започна енергично да търка лицето й.

Александра се опита да извика, но в устата й влезе сапунена пяна. После почувства ръцете му върху гърдите си и застина.

— Я виж ти! — възкликна Жорж, впил поглед в гърдите й. Поклати глава навъсен, а тя опитваше да се отскубне от ръцете му. Сякаш той насила се стараеше да я гледа. — Смайващо. Много си надарена. Трябваше по-рано да забележа какви гърди имаш, но съм толкова уморен… Прекалено съм зает с бъдещите си планове. Ти си само едни досаден товар, но все пак… — Отново поклати глава и се намръщи.

След това се овладя. Надигна се и й подхвърли изтривалката.

— Свършвай с къпането и недей да заспиваш, защото ще стане по-лошо.

Тя привърши бързо. През цялото време й се струваше, че я гледа, макар и да знаеше, че е в другата стая. Когато излизаше от ваната, той вече беше влязъл. Подхвърли й тънка прокъсана хавлия. Тя бързо се загърна с нея.

— Ето и за косата ти — каза той и й подхвърли още една кърпа. — Казах ли ти, че не харесвам червенокоси жени?

— Да, уточнихте тази подробност. Няма ли да излезете, мосю?

— Не, искам да ти се нагледам до насита. Това ще ми подейства възбуждащо, поне така си мисля. Ще ми помогне да свърша по-скоро.

— Бих предпочела да не е така.

Той сви рамене — типичен за французите многозначителен жест, който казваше всичко и нищо. Тя знаеше какво точно означава това.

Уви се плътно в хавлията, след това взе парцаливата кърпа, за да избърше косата си.

— Ела в другата стая — обърна се към нея той. — Запалил съм огън. Лято е, но тук е хладно. Помислих си, че огънят ще сгрее не само стаята, но и кръвта ми. Трябва да го направя дал съм си клетва.

Александра го последва, като поглеждаше към входната врата.

— Дори и да ми избягаш — равнодушно рече Жорж, — не виждам как можеш да хукнеш боса и само по хавлия.

— Прав сте — отвърна тя и застана пред камината. Стопли се и се почувства добре. Стоеше там и търкаше косата си, търкаше, докато кожата я заболя. Искаше й се да отложи това, което знаеше, че ще последва.

— Достатъчно — накрая каза той.

Нямаше вид на човек, който иска да я насили. По гласа му личеше, че е уморен и ядосан. Като че ли Жорж не беше на себе си.

Тя бавно се извърна и го погледна. Кадудал все още стоеше неподвижен. Понечи да каже нещо, но се разколеба. Промърмори на френски и прокара пръсти през косата си.

— По дяволите, защо ти? Дъглас трябваше да плати. Господ да го убие. Но аз не мога, аз…

Александра искаше да каже нещо в защита на съпруга си, но вместо това от устата й се изтръгна болезнен вик. Притисна ръце към корема си. Спазмите се усилиха и тя се строполи на пода. Болката я отпусна за момент. Задъхваше се. Усети нов пристъп и простена.

— Какво, по дяволите, ти става? Невъзможно е да си болна. Това никак не ми харесва.

Лицето й беше бяло, устните — изкривени от болка.

— Болките трябваше да престанат… Това е абсурдно! Не си на коня. Дадох ти да ядеш само хляб. Престани. Казах ти, че тази работа не ми харесва.

Спазмите затихнаха и тя усети гореща лепкава течност между краката си. Погледна и видя струйки кръв. Вдигна глава към него.

— Какво ми има? Какво става с мен?

Нададе пронизителен писък и падна на колене. По лицето й потекоха горещи сълзи, гореща кръв се стичаше между краката й. Болката непрекъснато се усилваше. Падна назад, присви крака и се хвана за корема. Викаше, опитваше се да се овладее, но спазмите ставаха псе по-остри и по-нетърпими. Остана да лежи на земята. Не можеше да направи нищо.

Жорж коленичи до нея. Разгърна хавлията и видя кръвта по бедрата и. Бялата кърпа бе напоена с алена кръв. Преглътна. Беше безпомощен.

Внезапно вратата се отвори с трясък. В стаята влетя Дъглас с пистолет в ръка.

— Дръпни се от нея, проклето копеле! Ще те убия, мръснико!

Зад Дъглас стоеше Тони. Той видя голото тяло на Александра, Кадудал, надвесен над нея, и кипна от ярост. Нима този мръсник вече я беше изнасилил? О, Господи, тя кървеше. Колко много кръв! Нима я беше измъчвал?

Жорж се извърна, видя Дъглас и на лицето му се изписаха облекчение и надежда. Не успя да каже нищо. Дъглас се нахвърли отгоре му, блъсна го встрани и го удари с юмрук по лицето. Кадудал извика. Последва нов удар — този път в ребрата. Жорж не се съпротивляваше, опитваше се само да се защити.

— Дъглас, спри!

Дъглас го наложи още веднъж, преди до него да достигне гласът на Тони:

— Престани! Александра е зле.

Юмрукът му замръзна във въздуха. Изправи се и погледна към жена си. Тя лежеше просната по гръб, дишаше с усилие, а по краката и се стичаше кръв, ужасно много кръв.

Ръката му се отпусна и Жорж бързо изрече:

— Стига, не ме бий повече. Не мога само да се защитавам. Аз съм мъж и няма да позволя това да продължи. Благодарен съм на Бога, че дойде, Дъглас… Бързо, бързо! Тя помята. По дяволите, не знам какво да правя. Не искам да умре. Боже, помогни ми!

— Тя КАКВО? — Юмрукът на Дъглас отново бе готов да се стовари върху Жорж.

Александра простена и се опита да присвие крака.

— Виж я, Дъглас. Не съм я изнасилил. Кълна се, че не бих го направил за нищо на света. Виж я, тя губи детето си!

Чак сега Дъглас разбра какво става. Веднага се залови за работа. Избута Жорж настрани, коленичи до Александра и започна да разпорежда:

— Жорж, стопли вода и намери чисти дрехи. Незабавно! Тони, донеси дюшека от леглото в другата стая. Аз ще я преместя до камината.

Двамата се втурнаха да изпълняват. Радваха се, че могат да помогнат с нещо, каквото и да е то. Жорж леко се олюляваше.

Дъглас не се откъсваше от жена си. Тя стенеше, мяташе глава наляво-надясно при всеки нов пристъп. Когато болките намаляха, остана да лежи задъхана със затворени очи. С мъка си поемаше въздух.

— Александра — прошепна той и обгърна с длани лицето й — Александра.

Тя отвори очи и го погледна. За негова изненада на устните й се появи усмивка.

— Знаех си, че ще дойдеш. Моля те, помогни ми, Дъглас. Толкова много ме боли. Моля те, направи нещо това да спре.

— Ще ти помогна, любов моя — нежно я повдигна и я положи на дюшека, който Тони бе донесъл. — Сега ме чуй. Ти губиш дете. По-страшното е минало и скоро всичко ще свърши, обещавам ти. Само се дръж, любов моя. Ще те притисна с тези кърпи, за да спре кръвотечението. Не се съпротивлявай на болката. Хвани ми ръката и стискай, колкото искаш силно, точно така.

Ръката го заболя, толкова силно тя се беше вкопчила в нея. Помоли се всичко да свърши скоро. Не знаеше почти нищо за помятането. Тази тема никога не се обсъждаше в присъствието на джентълмени.

Внезапно тялото й се стегна, гърбът й се изви като дъга и тя извика. Избликна гореща кръв. Тя напои кърпите и намокри ръката му.

Дъглас продължаваше да притиска кърпите към нея.

Александра го погледна с невиждащ поглед. Отпусна глава в безсъзнание.

— Ето топла вода — обади се Жорж. — Как е тя, Дъглас?