Катрин Каултър - Невестата от Шербрук

— А, ваша светлост се връща от разходката сред природата. Нейна светлост ни каза колко сте хвалили прекрасните магнолии, изящно надвиснали над потока; каза, че сте протягали глава да видите върха на тополите край пътя. Каза, че сте припявали с прекрасните дроздове и сте вдъхвали аромата на люляците. Каза, че тогава сте пожелали да общувате с рибите и затова сте плували в потока. Каза колко е мило от ваша страна, че сте й позволили да се върне, тъй като я боли главата. Изглежда, малко ви е горещо, господарю. Може би искате лимонада?

Дъглас знаеше, че Холис лъже, и знаеше, че Холис знае, че той знае. Защо всички непрекъснато я пазеха? Ами той? Именно той скочи в потока и измъкна ботушите си от тинята на дъното. Именно той бъхта пеша три мили до Хол. Лимонада?

— Къде е нейна светлост?

— Тя общува с природата тук, в Нортклкф, господарю. В градината е.

— Мисля, че каза, че има проклето главоболие.

— Смятам, че й е минало.

— Точно така — каза Дъглас. Щеше да побеснее при мисълта, че тя седи спокойно в шезлонг, на хлад, без да се поти. Той се сепна. Разтърси глава.

Преди един месец беше свободен.

Преди две седмици мислеше, че се е оженил за най-красивата жена в Англия.

А сега бе прикован към една глупачка, която никога преди това не беше виждал и която го измъчваше. Правеше го също на дивак. Терзаеше го много изкусно.

В източната градина Тони седеше небрежно облегнат на тънкия дънер на една лиственица и гледаше балдъзата си. Тя беше мръсна, е потъмняла от пот коса и почернели от кал ръце. С резки движения изскубваше някакъв бурен и си мърмореше.

— Мисля, че нещата вървят добре — каза той.

Александра спря и вдигна лице към Тони.

— Нищо не върви, Тони. Той наистина не ме харесва.

— Грешиш, мила. Той те прие за своя съпруга. Освен това виждал съм го как те гледа. Как изглежда побеснял от желание и удовлетворен до насита.

— Той мрази това. До днес обвиняваше мен, че щом ме докосне, губи контрол. Само преди два часа реши да стовари вината върху спалните и леглата. Възнамеряваше, докато ме люби, да обсъжда философски въпроси, войната или нещо подобно. — Тя се засмя. — Когато това се провали, той… хъм, сега вероятно е решил да ме намери и да ми извие врата.

— Това, което си направила с него, е прекрасно, Алекс. Само да можех да го видя как се втурва гол в потока да спаси панталоните и ботушите си. Доколкото си спомням, има много камъни, в които да се спъне.

— Знам, че не е редно да говоря така, Тони, но нямам никой друг. Бях глупачка. Казах му, че го обичам. Не можах да се сдържа, думите сами излязоха от устата ми. Каза ми, че всичко, което чувствам аз, всичко, което чувства той, е само похот. Каза, че любовта е безсмислица и че му се повдига от идеята за духовно сливане.

— Наистина ли каза това?

— Не съвсем. Просто изразявам по-точно с думи чувствата му. Всъщност това, което каза, беше по-лошо, по-обидно, по-цинично.

— Но сега той е твой съпруг и кълна се, Алекс, там, където един мъж намира удоволствие, обикновено следват други удоволствия, ако мъжът и жената изобщо са разумни. Ти обичаш Дъглас. Половината битка е спечелена. Повече от половината, защото, щом те докосне, той полудява. Ще видиш. Приемът е утре вечер. Мелисанда и аз заминаваме вдругиден. Няма да се налага повече да се безпокоиш за моята чудесна чародейка. Освен това съм убеден, че Дъглас вече започва да се чуди как щеше да се оправя с пея.

— Не ми се вярва, че ти позволява да я наричаш Мели.

— Това име никак не ми харесва. Мели, пфу! Заучи като дебело момиче с пъпки по лицето. Важно е обаче тя изцяло да ми се покори. Ако искам да я наричам мърла, трябва да го приеме, щом е от мен, нейния съпруг, нейния господар.

Александра бе вторачила поглед в него.

— Страхотен си, Тони.

Той се усмихна.

— Не, не съвсем. Доколкото обичам сестра ти, няма да й позволя да се налага. А, струва ми се, че виждам блудният ти съпруг да идва насам. Обикновено човек се спира — нали разбираш, само за миг — да погледне гръцките статуи, но не и Дъглас. Той изглежда способен да убива. Интересно. Искаш ли да го отведа оттук?

— Не, ще те предизвика на дуел или още тук ще се нахвърли върху теб — тя поклати глава. — Тогава ще трябва отново да те нападам Тони.

— Точно така. А, спасени сме. Ето я и Мелисанда, носи акварелите си. Сега се спира да погледне статуите, но, кълна се, не за да ги рисува. — Тя и Дъглас вече разговарят. Той трябва да овладее гнева си. Трябва да е очарователен, — независимо че иска да те убие. Да, изглежда, е спрял да скърца със зъби. Знаеш ли, Алекс, хрумна ми една идея, една идея, която напълно заслужава порицание.

Тя го погледна, разбра и бързо каза:

— Не, Тони. Това няма да подейства, няма да…

Дъглас и Мелисанда завиха покрай един гъст тисов храст и видяха Тони, който бе коленичил пред Александра, и обвил ръце около нея, я целуваше.

Дъглас замръзна на мястото си.

Мелисанда отскочи назад, сякаш някои я удари. Захвърли акварелите си из земята и подобно на дух, който вещае смърт, с рев на уста дотича до тях, сграбчи Тони за косата и го дръпна с всичка сила. Той падна но гръб и се усмихна, само че Мелисанда не гледаше него, а сестра си.

— Нещастна крадла на съпрузи! — изрева тя и се нахвърли върху Александра, като я повали по гръб. — Как смееш, Алекс! Ти си имаш съпруг, а имаш нахалството да взимаш моя! — задърпа косата на Александра.

— Престани! За Бога…

Дъглас хвана Мелисанда, вдигна я и я изтласка към Тони, който я хвана и задържа ръцете й отстрани.

— Ще я направя плешива, ще я скъся с два инча.

— Шт, Мели, тихо сега.

Мелисанда се обърна към съпруга си и извика с лице, почти долепено до неговото:

— Не ме наричай с това ужасно име! Какво правеше, целуваше косата й? Аз имам красива коса, ако искаш да целуваш коса, ще целуваш моята! Неверен простак, ще й изскубя цялата коса и тогава ти ще… Не смей да ме целуваш сега, нещастен тъпанар!

Дъглас чу виковете зад гърба си, но не помръдни. Приклекна пред жена си. Тя клатеше глава, сякаш да се убеди, че все още е на раменете й. Беше мръсна, лицето й бе набраздено от кал, очите й бяха изпълнени със сълзи.

— Добре ли си?

— Не, темето ми гори. Не знаех, че Мелисанда е толкова силна.

— Така ти се пада.

— Да, по всяка вероятност така ми се пада.

— Предполагам, на Тони не му е хрумнало, че тя ще се нахвърли върху теб. Очевидно планът му съвсем не е добре обмислен.

Тя го погледна и видя, че той знае какво точно се е случило.

— Мисля, че се е изненадал. И в същото време е бил доволен.

— Ела, мръсен си повече от мен. Аз няма да се къпя с теб, в противен случай ще си останем мръсни.

Те станаха, обърнаха се и видяха как Тони страстно целува жена си.

Дъглас кротко каза:

— Тони доказа нещо, нали? Нещо, което не вярваше. Сега е много доволен от себе си.

Тони налюби жена си там, до една гръцка статуя, и това бе бурно и бързо изпълнение, точно каквото би правил братовчед му. Мелисанда всъщност изобщо не се замисли за чудесната си рокля, нито за петната от тревата, нито за евентуални натрапници, които можаха да минат оттам. Загуби целия си разум и това бе възхитително. Когато му каза, че го обича и ще убие всяка жена, която се опита да й го отнеме, той се усмихна като блажен глупак и с голямо задоволство каза:

— Аз също те обичам. Твоята необузданост, както и ревността ти ми доставят удоволствие. Да, ти ми доставяш удоволствие, много голямо удоволствие.

В това време Дъглас седеше потънал в мисли в медната си вана, чупеше ръце и оплакваше съсипаните си ботуши и панталоните, а камериерът му беше изправен над него.