— Престани — тихо каза той.

— А-ха — каза Синджън, като се прозяваше с широко отворена уста. — Смятам, че направи добър избор, братко. А сега не мислиш ли, че можем да отидем да купим на Александра и още нещо?

— Ти ще останеш да ти вземат мярка за твоята рокля, Синджън. Аз я избрах и мама я одобри. Не, не се опитвай да ми благодариш…

— Щях да ти се карам за това своеволие! Искам сама да избирам роклите си.

— Много си млада, много си зелена. Недей да спориш с мен. Ще те видим с Александра по-късно. Благодаря, мисис Плак. Не забравяйте, един инч.

— Знаеш ли, наистина прояви своеволие — каза Александра на съпруга си, докато вървяха към конюшните.

Дъглас, обут в панталони от еленова кожа, пропъди една муха от бедрото си.

— Ти имаш нужда от това, както и наглата ми сестра. — Продължи да върви и без да я погледне, каза, но вече с тих глас: — Когато се върнем в Хол, отново ще те заведа при онзи очарователен поток. Стигнах до извода, че спалните с големи легла ме карат да губя разсъдъка си и верния си усет. Да, по-скоро мястото, а не ти, ме прави груб и нетактичен. Ще отидем до потока и аз ще запазя самообладание. Ще съблека дрехите ти, ще те сложа да легнеш по гръб, ще те докосвам, ще целувам гърдите ти, ще те галя между краката, ще се усмихвам и ще ти говоря, докато те милвам. Може да обсъдим положението в Неапол от гледна точка на Наполеон и на роялистите. И аз ще съм блестящ, защото вниманието ми ще е насочено към думите ми, а не към тялото ми. Все повече ще се контролирам, разумът ще ръководи действията ми. След това, когато реша, че ми се иска да продължа с теб, ще го направя бавно, ще направя всичко както следва, всички неща, който досега все нямах време да направя. Да, непременно ще отделя повече време, а тя ще викаш и пищиш, докато не пресипнеш. И ще бъдеш много доволна, че съм истински джентълмен, щом правя всичко това.

Тогава той се обърна и я погледна. Изглеждаше удивена и изпълнена с недоверие, а лицето й бе болезнено зачервено. Той се разсмя.

— Ще можеш да викаш високо колкото си искаш. Наоколо няма да има никой освен няколко патици и птици. Да, харесва ми да те слушам как викаш посред бял ден, как слънцето осветява лицето ти, а аз те притискам в топлината на земята.

Тя го смушка в корема, а той се разсмя още повече. Искаше да му каже, че може да е колкото иска необуздан, но се поколеба и тогава той каза:

— Ще ти доставям още по-голямо удоволствие, щом отново стана отличен любовник.

Тя се зачуди дали това изобщо е възможно.

Във фермата Брандърлей те намериха тригодишна арабска кобила, чийто баща беше расов кон. Беше буйна, с мека уста и дълъг гръбнак, черна като нощта, с бяла звезда на носа. Опита се да ухапе Александра по рамото, Александра се дръпна навреме и тогава кобилата я смуши с нос по брадичката. Беше любов от пръв поглед.

— Така ще я кръстя — каза Александра, като започна да подскача от радост до Дъглас, щом той уреди покупката с мистър Кримптън. Завързаха новата кобила за задната част на кабриолета.

— Полунощ? Чернушка?

— О, не, това е банално, а сам знаеш колко много трябва да се пазим от подобно обвинение!

Той й подаде ръка да се качи в кабриолета, след това заобиколи, седна на мястото си и подвикна на коня.

— Е? — отново попита той след малко.

— Ще се казва Колин.

— В нея няма ирландска кръв.

— Знам. Тя е чиста порода.

Той се усмихна. Почувства се великолепно. Подкани коня да върви по-бързо. Искаше да стигне до потока и да докаже, че е любовник, които отлично се владее. Докато караше, изброи наум съвсем логични аргументи за нахлуването на Наполеон в Неапол. Почти забрави, че тя седи до него. Беше чудесно. Отново бе старият Дъглас.

Помогна й да слезе от кабриолета и точно в този момент, щом обви талията й, за да я повдигне и свали, ръцете му се плъзнаха по гърдите и, устата му по търси нейната, той я целуна, притисна я и се забрави. Разкъса ризата й на парчета. Всичко стана грубо и бързо и когато накрая успя да се повдигне и да се отмести от Александра, като все още чуваше ударите на сърцето си, вцепенено каза:

— Наистина не мога да понасям това, наистина не мога. По дяволите, това е прекалено голямо страдание. Ето, дори изтръгна от устата ми тази шербрукска ругатня, а полагам истински усилия да не говоря като хамалин в твое присъствие. Провалих се. Боже Господи. Аз съм само едно разгонено животно, глупак без мозък и разум.

Александра от своя страна се съмняваше дали ще може да помръдне. Облада я бързо както винаги, навлезе толкова дълбоко в нея и я накара да изпита такова удоволствие, накара я да вика, докато тялото й се притискаше към неговото, а лицето и бе опръскано със слънчеви лъчи, проникващи през дъбовите клони. Новата й кобила скимтеше в отговор. Дъглас се задъхваше, говореше й неща, който сигурно са много сексуални, но тя не разбра всичко. Странно, искаше да го помоли да й обясни, за да може тя да му ги казва и да разбира за какво говори.

— Да — каза той, — това е прекалено много, за да го понасям. — Тогава се наведе и я целуна. Тя отвори устни, за да го посрещне и всичко започна отново.

— Проклятие! — изрева той на чистия, уханен въздух, след това отново я целуна и я облада, като с тласъци проникваше все по-дълбоко само за да се отдръпне пак и да впие в нея пръсти и устни, и това се повтаряше отново и отново, а тя диво се въртеше и се притискаше към тялото му, за да поеме неговата страст. Не искаше да е възпитан, не искаше да се променя. Искаше да е прасе.

Между целувките, с който го обсипа по устата, рамената и шията, тя отново му каза, че го обича, а ръцете й трескаво се плъзгаха по гърдите и корема му. С върха на пръстите си докосна члена му и той потръпна.

— Не, не започвай пак — той нежно я отблъсна да легне пак по гръб. Взираше се строго в нея. — Не, недей — каза той. — Чуй ме добре, Александра. Една жена казва, че обича един мъж, защото трябва да намери оправдание пред себе си за своята страст. Ако е развратна, ако изпитва голямо удоволствие, какво пък, това сигурно е любов, не похот. Специално ти си млада и романтична; много е важно да се опиташ да придадеш на телесните си удоволствия повече вдъхновение. Така действа женският ти мозък, натъпкан с всички онези ненужни романи, над който без съмнение си примирала от вълнение, но ако си разумна, ще превъзмогнеш всичко това.

— Смешен тъпанар! — Александра силно го удари с юмрук по челюстта. Той се беше облегнал на лакът й неочакваният удар го просна по гръб. — Глупав грубиян! Тъпо, разгонено животно!

— Да, последното е вярно, вече сам се нарекох така.

— Върви по дяволите!

Тя стана и трескаво започна да се облича, като се задъхваше и трепереше, побесняла от думите му.

— Александра, бъди разумна. Престани.

Тя не спря. Движенията и бяха толкова резки, че едно от копчетата изхвърча.

Той се облегна на лакти, легнал с опънато тяло, гол плувнал в пот, напълно отпуснат. Дори се усмихваше.

— Александра, защо обезумя толкова, щом чу обикновената истина? Любовта е безсмислена игра за поети и ако могат да римуват една глупава дума с друга, толкова по-добре. Тя е ефимерна като сън, лишена от смисъл като дъжда, който тече през пръстите ти. Не я използвай за опора или извинение, че доставяш, удоволствие на мен и на себе си, не е нужно да го правиш. Ти и аз си пасваме добре в леглото. Напълно ми подхождаш, макар че от теб, изглежда, обезумявам като разгонено животно. Не мисли, че трябва да прикриваш това с романтични безсмислици.

Тя вече се беше облякла, макар че чорапите и обувките й все още бяха на земята. Сложила ръце на хълбоци, много бавно и спокойно каза:

— Знаех, че не трябва да ти казвам. Знаех, че ти изобщо не изпитваш към мен това, което аз изпитвам към теб, и се страхувах, че това ще ти даде власт над мен. Много съм сбъркала. Ти толкова малко държиш на мен, че даже не може да става дума за власт. Не разбрах, че ще се подиграеш с чувствата ми, че ще се присмееш на това, което чувствам. Твоят цинизъм е покъртителен. Дъглас. Ако това те кара да се чувстваш по-добре, ако това те кара да чувстваш, че мнението ти е оправдано, добре — в този момент аз не те обичам. В този момент ми се иска да те фрасна с чук. Иска ми се да те ритна по задника. Но вместо това мисля че ще те накажа по друг начин.

Тя взе ботушите и панталоните му и побягна с тях към потока. Спря и с всичка сила ги хвърли колкото можа далеч.

Дъглас скочи да вземе дрехите си, но беше твърде късно.

— По дяволите! — Скочи в потока да хване ботушите и панталоните си, а Александра отвърза коня, метна се в кабриолета и веднага потегли. Ризата и жакетът му лежаха на дъската до нея.

Чу го да крещи след нея и подкани коня да препуска по-бързо. Той не можеше да я настигне, беше бос и само подсвирваше на конете каквото му хрумне, но те не го чуваха. Александра се усмихна. Циничен простак. Възмездието беше много сладко.

Тридесет минути по-късно Дъглас мина покрай тиса, на който се вееше ризата му, подобно на бяло знаме при капитулация. Беше се чудил къде е отишла ризата му. Значи тя я е взела, проклета да е. Беше му горещо, плуваше в пот и искаше да стисне врата й само за миг, но достатъчно дълго, за да го извие и лицето й да посинее.

Проклета глупачка. Хубава, силна, проникваща до мозъка на костите похот и както всяка жена в историята на света, тя трябва да я превърне в нещо по благородно, по-възвишено, отколкото е. Ако той я насърчи, тя ще започне красноречиво да говори за духовно сливане, за съединяване на душите им. Това нямаше да стане.

Ризата му лепнеше за изпотения гръб. Следобедното слънце изнурително печеше. След още четвърт миля видя палтото си, което се развяваше на един от по-ниските клони на кленово дърво.

Когато най-сетне с тежки стъпки изкачи широките предни стълби на Нортклиф Хол, беше готов да убива.

Холис го поздрави, сладникав като купа бульон.