— Тази нощ няма да те плаша. Ще бъда спокоен и нежен. Ще контролирам и моето, и твоето удоволствие. Аз съм мъж с опит, светски мъж. Движенията ми ще бъдат тихи и спокойни като огъня. Разбираш ли?

Тя погледна към огъня, после към него.

— Кажи, че разбираш, дявол да го вземе!

— Разбирам.

Тя протегна ръце към него импулсивно, той я вдигна и я занесе на леглото. Наведе се над нея и бясно започна да дърпа и да разкъсва роклята й.

— Няма значение, дявол да го вземе! — Не можеше да спре да я целува. Когато й разголи гърдите, очите му заблестяха, той застена, притискаше се към нея и смучеше зърната й. Трепереше, гърчеше се, опитваше се да я покрие с целувки навсякъде.

Щом остана гола под него, той се изправи, за да си свали панталона. Никак не беше внимателен, бе обезумял и го разкъса. Остана гол. Бе великолепен. Тялото му искреше на светлината на огъня и тя каза:

— Толкова си красив, Дъглас.

— О, не, не — каза той, но този път не легна върху нея. Разтвори краката й и я повдигна към устата си. — Няма да ти позволя да се отдръпнеш от мен. Харесва ли ти, Александра, Боже мой, колко си гореща, цялата трепериш. Моля те, кажи ми какво чувстваш.

Тя изстена и зарови пръсти в косата му, като го притискаше все по-близо, докато усети топлината му върху плътта си. Не можа да се сдържи. Изпищя и тялото й се изви под него. Дъглас усети как ноктите й се забиват в рамото му, почувства безумния натиск на мускулите й. За нейно удоволствие той навлезе още по-навътре. Не я изчака да се успокои. Пъхна го в нея:

— Обвий с крака кръста ми — каза той.

Тя изпадна в забрава от удоволствие и изненада. Прегърна врата му и взе да го целува по устата. Той влезе още по рязко в нея, ръцете му — големи и топли — обхващаха бедрата й, тя го целуваше отново и отново, тихо стенеше, от което той загуби всякакъв контрол.

Занесе я на големия килим пред огнището. Знаеше, че скоро ще свърши, знаеше, че няма да може да се сдържи. Сложи я по гръб и влезе толкова навътре, че стигна до утробата й.

Когато Дъглас се освободи. Александра се почувства така, както никога в живота си. Той се сгуши в нея и тя взе да го гали. Бе изпълнена с енергия и топлина и каза, без да мисли:

— Обичам те, Дъглас. Винаги ще те обичам.

Той изпъшка, обърна се настрани и я притисна до себе си. Тя усети по гърба и по краката си топлината на тлеещия огън. Почувства силните му ръце около кръста си. Дъхът му затопляше слепоочията й.

Но в следващия миг изстина, като осъзна какво му бе казала. Той не бе реагирал. Разбра каква сила му беше дала. Чувстваше силата му на слабините си и се опита да стане.

— Не — каза той тихо и неясно. Прегърна я и я занесе в леглото. — Не. — Зави я със завивката. — Искам семето ми да седи в теб. — После легна при нея, зави се и силно я притисна. В следващия момент вече спеше. Дишаше дълбоко и равномерно.

Само младо глупаче можеше да се държи така. Тя се отказа да става. Зарови лице в гърдите му. Космите му я гъделичкаха по носа. Поне не се опита да избяга от стаята. Целуна го по ключицата и езикът и се спусна към малките зърна на гърдите му. Близна го, той въздъхна, дълбоко заспал, ръцете му здраво обгръщаха гърба й. Тя погледна към гърдите си, притиснати към него, и знаеше, че няма връщане назад. После заспа.

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Какво правиш?

Дъглас се обърна и видя Александра, застанала на прага.

— Виждам ясно колко е лошо наистина това положение на нещата.

— Но ти ми ровиш дрехите!

— Как ще знам от какво имаш нужда, ако не го правя? Проклета да е оная омразна глупачка, сестра ми, дето се бърка във всичко; тя каза, че ако ходиш на проклетия прием, трябва да имаш нова рокля. Говореше с най-скръбния глас на светица, който можеш да си представиш. Да, изигра го чудесно — каза, че няма да е честно, щом нямаш нова рокля. И има безочието да ме погледне така, сякаш аз те оскърбявам.

— Престани, Дъглас! Не искам, нито пък имам нужда от нови рокли, това е смешно, а Синджън заслужава бой.

— Този път момичето имаше право… Хайде, Александра, бъди разумна, моля те.

— Добре, може би наистина имам нужда от нова бална рокля, но аз си имам пари, Дъглас, не искам ти да…

— Какво? Онези ужасни тридесет лири? Мило момиче, с тях не можеш да купиш дори корсаж за момиче с плоски гърди. Милостиви Боже, само парите, необходими да се покрие горната част на тялото ти, ще изпразнят джобовете ми. Не, не протестирай. Мълчи. Вече реших. Уговорих с една шивачка от Рай да дойде по-късно тази сутрин. Ще ти вземе мярка и тогава аз ще ти подбера подходяща рокля за малкия прием другата сряда. Като гледам колко рокли са останали, май се налага да те заведа при мадам Жордан в Лондон.

Дъглас затвори вратата на гардероба. Отвори я пак и започна да преглежда чехлите й.

— А, както мислех. Имаш нужда да се облечеш от главата до петите.

— Дъглас — отчаяно каза тя, — наистина не е необходимо да ми купуваш разни неща. Приказките, че мога да те накарам да направиш всичко, бяха само глупава шега. Както каза, Синджън просто си пъха носа където не й е работа. Прав си за балната рокля и ти благодаря, но моля те, стига вече. Не мисля, че…

— Мълчи.

— Не, няма да мълча. Аз не съм ти слугиня, която може да командваш. Слушай, не искам да ти бъда задължена, не…

— А, значи предпочиташ да ме позориш с тия парцали. По дяволите, жено! Няма да позволя да се говори, че съм стиснат; няма да допусна хората да мислят, че ти давам съвсем малко пари. Мисля, че клюките за нас са достатъчно объркани и без факта, че жена ми изглежда старомодна.

— Но теб много не те е грижа какво мислят хората — бавно каза тя, като го наблюдаваше. — Аз не съм старомодна. Само изглеждам старомодна, когато за нещастие се случи да съм до Мелисанда. Роклите ми наистина са малко старомодни.

— Има голяма вероятност да си до нея, затова трябва да направим нещо. Реших също, че гърдите ти трябва да са добре покрити, без значение колко струва това. Не сплеснати, пристегнати или нещо подобно, а само леко маскирани, малък намек за това, колко си надарена. Може би дори намек е твърде много. Ще трябва още да помисля. Има доста много джентълмени, които ще те гледат влюбено, и това ще те смущава. Освен това не приемам никакви възражения от твоя страна. Не разбираш ли, че ако допуснеш роклите ти да имат дълбоки деколтета, мъжете ще могат да те виждат цялата, до петите?

— Това е нелепо!

— Не. Ти не си много висока и затова повечето мъже ще имат възможност да те разглеждат с втренчен поглед от горе до долу. Няма да позволя гърдите ти да се виждат и всички тези простаци да се облизват, затова престани да спориш с мен.

— Но аз не споря с теб!

— А как ще го наречеш тогава? Викаш до побъркване, крещиш като проклета продавачка на риба.

— Добре! Заведи ме в Лондон, заведи ме да се видя с тази мадам Жордан, изхарчи всичките си пари за гърба ми!

— Ха! Имаш предвид за фасадата ти?

— О, Боже, Дъглас, моля те.

Тогава той се засмя.

— По дяволите, лош си колкото Синджън, дявол да те вземе!

— Не съвсем. Виждам, че си усвоила една от любимите ругатни на Шербрук. Опитах се да си сдържам езика пред теб, но въпреки това си я научила. Няма да те питам от кого. Ще заминем за Лондон след приема, става ли? Не, недей да спориш с мен. Ти вече се съгласи и ще те накарам да изпълниш обещанието си. Тогава оня вероломен педераст ще замине с Мелисанда.

— И щом тя не е тук, ти няма защо да оставаш.

— Говориш доста драматично, но не знаеш за какво приказваш. И така, ако продължаваш да стоиш там, изпъчила гърди към мен, ще ти разкъсам роклята и ще закъснееш за срещата с шивачката.

Той излезе, тя продължи да стои с блуждаещ поглед в средата на спалнята и каза, обърната към гардероба:

— Странен човек.

Ако Александра мислеше, че Дъглас ще омекне и ще й позволи да бъде насаме с мисис Плак, шивачката от Рай, тя скоро разбра, че грешеше. Синджън се изтегна в един шезлонг, а Дъглас най-спокойно седна във фотьойла, кръстоса крака, скръсти ръце на гърдите си и каза:

— Моля, започвайте, мисис Плак.

Тя искаше да заповяда двамата да излязат от спалнята й, но от своя макар и кратък опит недвусмислено знаеше, че когато Дъглас реши нещо, никой не може ла го накара да отстъпи. Стоеше като вцепенена, докато мисис Плак взимаше мерките й. Вдигна ръце, изправи се в цял ръст; тогава се опита да се отпусне малко, така че гърдите й да не стърчат напред толкова много, при което Дъглас остро каза:

— Не, изправи си гърба!

Тя се изправи. Тогава получи разрешение да остане, докато Дъглас внимателно прегледа рисунките на новите модели и избере рокля, която му харесва.

— Само — каза той, като поглаждайте челюстта си — махнете този волан при подгъва. Идва в повече. А, да, правата линия и високата талия ще създават впечатление, че е по-висока, О, и вдигнете деколтето поне с един инч.

— Но, господарю, така нейна светлост ще изглежда от провинцията! Това е последната мода от Париж!

— Един инч — отново каза негова светлост. — Вдигнете го с едни инч.

— Може ли да видя? — мило попита Александра.

— Разбира се — каза Дъглас, хвана я за ръката и я дръпна до себе си. — Съгласна ли си, че тази рокля много ще ти отива?

Тя погледна роклята и ахна. Беше прекрасна.

— Какъв цвят имаш предвид?

— Бледозелено с тъмнозелена гюла.

— Не искам да изглеждам от провинцията.

Мисис Плак въздъхна с облекчение.

— Добре. Тогава няма да пипам деколтето.

— Не — каза Дъглас. — Искам хората да й се възхищават, но не искам да я гледат втренчено.

Александра се усмихна, без да продума. Погледна устата му и очите й потъмняха. Обичаше устата му, обичаше да я усеща върху своята; видя, че той стисна ръце. Обичаше силата на ръцете му, безумието на устата и ръцете му, когато я докосваше, когато ставаше див, необуздан и без задръжки, когато тя се превръщаше в най-важното нещо на света за него.