Дъглас се опита ла се овладее. Много бързаше, твърде много бързаше. Не приличаше на себе си. Беше внимателен, бавен, много решителен, а сега се държеше така, сякаш бе полудял. Той, отличният любовник, я бе уплашил до смърт. Искаше му се да разтвори женската й плът и да влезе в нея, сега, веднага, дълбоко в нея, силно, но й бе казал, че не е свиня. По дяволите, дори се хвалеше колко е добър е жените. Трябваше да се успокои. Тя е девствена, а той не. Имаше опит и знаеше как се постъпва. Такова сграбчване, мачкане и задъхване не са белези на отлична класа. Той пое дълбоко въздух. Пусна я и отстъпи крачка назад. Взе халата си и го облече. Нямаше да се освободи така бързо, за да я остави удивена как изобщо е могъл да се смята за ненадминат мъж.

— Съжалявам — каза той грубо и приглушено. — Изплаших те. Съжалявам. — Дъглас се засмя: — Няма да ми повярваш, Александра. — Той галеше ръцете й от горе до долу просто, за да я докосва, да я чувства до себе си. — Никога преди, повярвай ми, никога не съм обезумявал до такава степен, никога не съм бил така ужасно импулсивен. Шокиран съм, че мога да губя самообладание. Никак не ми харесва. Не е в мой стил. Ти си просто жена като всяка друга, независимо че си ми съпруга. Не те лъжа, Александра, Не ме гледай, като че ли съм чудовище. Не те отхвърлям. Предишния път се държах като глупак и тази вечер искам да се сдобрим. Не желая да те наранявам и да те плаша. Господи! Гърдите ти са прекрасни.

Той се задъхваше, сякаш беше тичал до северната ливада на Нортклиф и обратно. Александра опря ръка на сърцето му. Биеше бързо. Желаеше я.

А тя се бе държала като глупачка — напълно вдървена.

— Съжалявам, Дъглас, но се страхувам. Няма повече да се държа като девственица.

Той се засмя и това я огорчи.

— Но ти си девствена все пак. — Дъглас се удиви на безропотното й съгласие. Тя все още изглеждаше като на тръни, но имаше желание, пламенно желание да я научи.

— Ела тук.

Тя слезе по трите стъпала и застана право пред него.

— Както виждаш, аз все още много те желая. Вече ти казах, че не мога да контролирам реакциите си. Тук ли искаш да останеш, или ще дойдеш с мен, в спалнята ми.

— Искам да дойда с теб.

Без да каже нито дума, Дъглас я вдигна и силно я притисна към себе си. Дъхът и затопли бузата му, тя го целуна леко, със затворени устни, моминска целувка, съвсем невинна, така както би целунала чичо си. Хареса му много и усети силно желание. Пусна я на земята, хвана я за ръка и я поведе към спалнята си. Когато стигнаха, той се обърна с лице към нея и отново я вдигна. Този път тя го целуна по ухото и леко го захапа.

Дъглас взе тичешком останалите няколко фута до леглото си. Дишаше тежко и бе нужно само едно докосване, за да не може да се спре.

— А сега изслушай ме! — започна той, като си налагаше да я докосва, а само да я гледа, излегната на леглото му. — Не искам да ме пипаш и да ме целуваш отново. Не знам какво става с мен, но не мога да издържам, Александра. Разбираш ли?

Докато произнасяше тези думи, той си спомни отново как Райдър го нарече студен. Студен, ха! Очите й се бяха разширили от удивление.

— По дяволите! Знам, че не разбираш, но просто кажи, че разбираш.

— Разбирам, Дъглас.

Тя обгърна врата му с две ръце и го дръпна към себе си. Той легна върху нея и я зацелува по устата отново и отново. Шепнеше й да отвори устните си и когато тя го стори, застена безспир:

— Александра!

Повтаряше името й непрекъснато, искаше му се да я целува вечно, докато остане без дъх, докато умре. Успя да се измъкне от халата, но когато се опря до плътта й, загуби всякакъв контрол над себе си. Бе отгоре й, силно притискаше корема й. Отдръпна се назад и широко разтвори краката й. После отново легна върху нея, започна да блъска, като си помисли, че ако не влезе в нея още сега, в този момент, ще умре. Не спираше, езикът му бясно навлизаше по-навътре в устата й, докосваше нейния, а топлината й караше сърцето му силно да бие, все по-бързо и по-бързо. Дъглас вдиша глава и я погледна:

— Не мога да повярвам — отново я целуна. Бе обвила с ръце гърба му, пръстите й се забиваха и раменете му. Той се надигна и погледна надолу към тялото и, отворено за него, готово да го вземе, лицето й бе бледо като гладкия й корем. Като видя разтворените й крака, почувства как се напряга и трепери и не можеше да повярва. Той седна между краката й и я изгледа.

— Невероятна си — обхвана гърдите й с ръце и ги замачка, след това се наведе и засмука зърната й. Александра, шокирана и ужасена, изписка. Изви тялото си нагоре и Дъглас полудя. Ръцете му шареха навсякъде, където достигаха. Радваше се, че е дребна, обхващаше корема й, а пръстите му се провираха през тъмночервените къдрави косъмчета на венериния хълм. Тя беше толкова мокра, а той така необуздан и подлуден от страст, че просто не можеше да се сдържи, за да я приласкае, да я подготви. Повдигна я и я доближи до устата си.

Александра нямаше време да се шокира от тази постъпка. Езикът му бе горещ и влажен и тя само си помисли: „Господи! Нещо ще ми се случи.“ Стана съвсем бързо. Тя изпищя, когато усети силния удар и парещата топлина между краката си. Езикът му отиваше все по-навътре и един пръст леко влезе в нея, тя се изви нагоре, сграбчи косата му с ръце, затресе се и заплака, а думите му пареха в ушите й. Мяташе се, а той беше там, все по-дълбоко в нея и тя чуваше как й казва:

— Ела при мен. Александра, ела, ела… така. Сега си моя и това е освобождаването… ела.

Силното парене и стискане отслабнаха и в следващия момент пръстите му я галеха там долу, после я разтвориха и навлязоха плавно вътре в нея. Искаше й се да му каже да спре, защото я болеше и знаеше, че няма да се получи, тъй като му е голям и ще я разкъса, но пръстите му бяха отново върху мазната й плът, изследваха и галеха и тя захлипа от силата му, когато взе да навлиза все по-дълбоко в нея.

— Александра, погледни ме!

Тя го изгледа. Лицето му бе изопнато, по веждите му имаше пот, изглеждаше така, сякаш изпитваше болка, стенеше, силният му гръб се гърчеше. Той се хвърли напред, тя изпищя. Усещаше болката дълбоко в себе си, разкъсваща, пронизваща, все по-силна. Той лежеше върху нея, подпрян на лакти и не можеше да се спре. Задъхваше се, по лицето му бе изписано неверие и безумие, продължаваше да мушка все по-дълбоко, силно и бързо и още по-бързо, забравил за удоволствието. А тя плачеше.

После той изведнъж замря върху нея. Тя се изненада от абсолютната му неподвижност. Погледна го в лицето и видя изписано учудване и дълбоко удовлетворение. Изпъшка продължително и тежко, топлите му очи бяха мътни и обезумели и тя усети течността му в утробата си. Болката отслабна. Само допреди малко той лежеше върху нея, дишаше болезнено тежко, мачкаше я върху дюшека, а сега всичко свърши и тя се чудеше какво се е случило и какво предстои. След няколко минути Дъглас се изправи на лакти. Погледна я в лицето. Гледа я доста дълго. Намръщи се.

Най-накрая каза грубо и ядосано:

— Господи, не мога да повярвам. Това не биваше да се случва. Никога не е ставало преди. Не го очаквах и не исках. По дяволите!

Отдръпна се от нея и почувства как плътта й потръпна. Претърколи се по леглото, стана и каза:

— Отивай да си лягаш! И за нейно удивление той се обърна и я остави. Отиде в спалнята на графинята и затвори вратата след себе си.

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Писъкът накара Александра да подскочи в леглото. Бе силен, пронизителен и идваше от спалнята на графинята, където трябваше да спи тя. Скочи от леглото на Дъглас, осъзна, че е напълно гола, грабна завивката, уви се, втурна се към вратата и я отвори.

Там беше Дора, една от камериерките, петнайсетгодишна, глуповата и слаба. Тя пищеше с ръце на лицето си и гледаше втренчено към леглото през пръстите си.

Дъглас седеше на леглото и гледаше объркан голите си гърди, покрити с горещ черен шоколад. Белият чаршаф стигаше до корема му.

Александра спря и го изгледа.

Дъглас вдигна глава и изкрещя на камериерката.

— Глупачке, млъкни за Бога!

Дора затвори уста. Взе да кърши ръце. Александра бързо влезе в стаята и камериерката, като видя господарката, която бе очаквала вместо негова светлост, така удивително гол, каза:

— Ох, милейди! Мили Боже! Тук бил негова светлост, а аз мислех, че сте вие, и леко го разтърсих по рамото, той стана, нямаше никакви дрехи и толкова ме уплаши, че разлях шоколада върху него и го изгорих. Ох, милейди!

Александра погледна към Дъглас. Шоколадът покриваше гъстата растителност по гърдите му. Косата му бе разрошена, бузите — тъмни от наболите бакенбарди. Изглеждаше й така красив, че не можеше да разбере защо Дора е изпищяла. Ако тя го бе заварила така, щеше да скочи с него в леглото и да го целува, докато остане без дъх.

Тя се обърна към момичето:

— Всичко е наред, Дора. Свободна си. Донеси малко топла вода, кърпи и пешкир. Побързай, негова светлост надали се чувства добре с шоколад по гърдите си.

После тя се обърна към съпруга си:

— Добре ли си? Шоколадът изгори ли те?

Той изглеждате ужасно разярен:

— Не, дявол го взел, но тя ме подлуди, тази истерична малка…

— Може би си я уплашил, защото те е заварила в леглото ми.

Тя се опита да остане спокойна, докато Дора излезе. После започна да се смее така силно, че очите й се изпълниха със сълзи. Преви се на две и продължи да се смее.

— По дяволите! Спри!

— Слушам, милорд — каза тя и се посмя още малко. Най-накрая избърса очите си със завивката и погледна съпруга си.

Дъглас — разбуден от дълбок сън, полят с шоколад и подложен на крясъци — избута завивките и се надигна от леглото. Бе абсолютно гол и Александра се вкамени, като го видя.

Изобщо не изглеждаше, както предишната нощ.

— За Бога, жено, не ме гледай така! — Чак тогава Дъглас се огледа. По члена му имаше кръв.