Тя почувства как я обхваща едновременно отвращение и страх. На него, изглежда, не му беше особено приятно в спалнята й. Говореше така, сякаш се отнася за някаква дребна работа.

— Никога не съм сигурна какво ще направиш. Ти си непредвидим. Но не мисля, че наистина ти се иска да си тук с мен.

Той махна с ръка.

— Забавлявам се напълно с теб. От тази нощ нататък няма да съм непредвидим, когато идвам в леглото ти. Осъзнаваш, че трябва да идвам тук, нали? Разбираш ли какво значи да консумираш един брак? Знаеш ли какво ще правим?

Той все още стоеше до нея — висок и широкоплещест — и я гледаше отвисоко.

— Е, какво ще кажеш?

— Знам, че се възхищаваш от бюста ми, казвал си ми го. Предполагам, че не ме лъжеш.

— Бюст е женска дума. Това, което имаш, Александра, са гърди. Едри бели гърди, достатъчно големи, за да не могат да се обхванат от мъжка ръка. Да, харесвам гърдите ти. Те са повече от привлекателни. И ще бъдат достатъчно щедри, за да суче синът ми от тях. А дотогава ще суча аз.

— Да сучеш ли? Ти да не си бебе.

Той сви устни.

— Явно ще трябва да ти покажа. Разбираш ли какво ще се случи? Питам те, Александра, защото си девствена и нямам желание да те стряскам, нито да те отвращавам.

— Защо смяташ, че ще ме отвратиш? Понякога си ме докосвал, Дъглас, но никога не си ме отвращавал освен в случаите, когато говориш, без да мислиш.

— Може да се отвратиш от тялото ми. Аз съм мургав, космат и едър. Чувал съм, че понякога младите, изискани дами смятат мъжкото тяло за отблъскващо.

— О, не!

— Вероятно разговорът ни ти се струва странен — каза той, като се мръщеше, загледан в камината. — Да го прекратим. Какво знаеш за консумирането на брака. Александра?

— Съвсем малко. Питах Мелисанда, но тя… — Александра спря, когато Дъглас изведнъж затаи дъх. Тя почувства дълбока, силна болка. Той си спомни, че Мелисанда се люби с Тони, и това го наскърби. Но тя какво очаква?

— Какво ти каза Мелисанда? — Дъглас се опита да прикрие реакцията си.

— Нищо особено. Каза, че не е удобно, после цялата се изчерви и започна да заеква. Не знам какво да мисля.

Дъглас издърпа един провиснал златен конец от ръкава си.

— Всеизвестно е, че Тони е отличен любовник.

— Известно на кого?

— Първо на дамите. Те пък споделят с други свои любовници и със съпрузите си и по този начин мъжете научават кой от тях се радва на голям успех.

— Значи колкото един мъж е по-добър любовник, толкова повече жени се забавляват с него. Без значение е дали е женен. Нито пък дали дамата е омъжена.

Дъглас се намръщи. Всичко това бе в реда на нещата, но не можеше да намери сили за да и го каже. Затова отговори кратко:

— Предполагам.

— Какво означава отличен любовник? Този, който е внимателен или пък нежен? А може би този, който целува добре?

— Всички тези неща плюс още повече.

— Струва ми се, че за това е нужна практика и много опит.

— Да. Тони притежава и двете.

— А ти?

— Аз също.

— А Райдър?

Дъглас се засмя.

— По-младият ми брат вероятно се е родил отличен любовник. Само трябва да се появи, и дамите, а и всички останали жени замират, започват да флиртуват и да се превземат. Но той се самозабравя в удоволствията.

— Какво искаш да кажеш?

— Няма значение. По-късно ще говорим за това. Може би, когато научиш малко повече неща.

— Знае ли се, че и ти си добър любовник?

— Надявам се, че е така. Никога не съм бил егоист и внимавам и винаги съм внимавал да доставя удоволствие на жената.

— Не говори добре за теб, ако за всичко си толкова внимателен.

— Природата е наредила сексът да е много приятен за мъжа, независимо от обстоятелствата. Така се продължава човешкият род. Удоволствието не е толкова важно за жената, тъй като тя е само получателка на семето на мъжа и не играе активна роля. Тя е ощетена от природата за жалост. Но ако мъжът е отличен любовник, той може да овладее пропуските на природата. Наистина ми харесва да властвам над природата.

— Дори и ако не държиш особено на жената?

— Обикновено не се любя с жени, за който не ме е грижа. Освен в редки случаи.

Беше попитала и той и каза истината, може би малко грубо, но въпреки това — истината.

— На една жена — продължи той — са й нужни повече грижи, ако тя… — Той спря и додаде: — Харесвам да гледам жена, която се е освободила. — Дъглас отново спря, когато видя болката и скръбта в очите й. Какво, по дяволите, каза? Може би това е просто момински страх? Тя все още не разбираше, но преди да изтече нощта, щеше да разбере.

Тя затвори очи.

— Значи винаги ще ме сравняваш с всички хубави жени, които познаваш, който си гледал и си харесвал. И тъй като съм невежа и не съм единствена, и вероятно никога няма да разбера какво е това „да се освободиш“, ти ще се разочароваш от мен. Така аз винаги ще губя, а ти вечно ще съжаляваш, че си се оженил за мен.

— Но ти току-що ми каза, че си изящна, с тънка талия и бели зъби. А също така и хубава. — Той спря за момент и после каза много тихо: — За да разбереш всичко, ще ти доставя такава наслада, че ще пищиш от удоволствие. Що се отнася до останалото, което каза, всичко е пълна глупост.

— Не знам, Дъглас. Сигурно, когато започнеш, ще съжаляваш, че аз съм „получателят“ на отличната ти техника. Ще се чувстваш така, сякаш пропиляваш таланта си с такава като мен.

— Съмнявам се. Гледам те, докосвам те, грижа се за теб, тялото ти ми харесва, Александра. И то много. Аз съм мъж, а не момче. Имай ми доверие. Ще се грижа добре за теб и ще правя точно това, което трябва в най-подходящия момент, за да ти доставя удоволствие.

— Звучи ми много безчувствено.

Той само сви рамене. Такова държание се налагаше от ситуацията, но нямаше намерение да и го казва.

— Знаеш ли, това е абсолютно странен разговор за първа брачна нощ. Така е, Александра. А сега ще го направим ли?

— Не — отвърна тя. — Не мисля. Почакай, Дъглас. Наистина ли искаше да дойдеш при мен тази вечер?

— Дявол да те вземе, Александра, достатъчно е, че съм тук! Приел съм те за съпруга. Не ме гледай така, сякаш ще те убивам. — Той я сграбчи и я измъкна от леглото. — А сега седни! — бутна я той върху юргана. Краката й не достигаха пода. Бяха голи, тесни и с фини пръсти. Нощницата й бе моминска. Изглеждаше на шестнайсет години. Косата й не беше сплетена и бе направо разкошна, спускаше се по гърба й — наситено червена, гъста, на вълни. Бе сресана, което означаваше, че го е очаквала. И това е нещо. Дъглас отстъпи крачка назад и взе да развързва колана си.

— О, скъпи, какво правиш?

— Ще ти покажа как изглежда мъжът. — Той хвърли колана на пода. Много бавно измъкна едното си рамо от халата, а после и другото. Халатът падна на земята и той го изрита настрани. Като я гледаше право в очите, застана изпънат, с ръце покрай тялото, съвсем гол.

— Боже Господи! — възкликна тя, с поглед, насочен към слабините му.

— Изобщо не приличам на теб — каза Дъглас. Той я гледаше внимателно и видя как очите й се разшириха и леко се изцъклиха. — Доста се ентусиазирам, като ме гледаш с такъв интерес. Мозъкът ми спира да работи.

— Боже Господи! — повтори тя.

Той продължаваше да стои, за да й даде възможност да го огледа добре. Най-накрая, за негово успокоение, тя кимна, като че ли е стигнала до някакво решение. Той нямаше и смътна представа каква ще е следващата му стъпка, ако тя продължи да го гледа така, сякаш ще я убие.

— Нощницата ти ми пречи. Да я махнем.

Без да чака повече, той я изправи на крака. Наведе се, хвана подгъва на нощницата й я измъкна прел главата и.

— Сега и двамата сме в еднакво положение, така да се каже.

— Много си мургав, космат и висок.

— Да, а ти си с бяла кожа, нямаш косми с изключение на мястото между краката. Прекрасно е.

— Господи!

— Пипни ме, Александра. Много би ми се искало.

— Къде?

— Навсякъде, където ти харесва.

Тя допря дланите на двете си ръце до гърдите му.

Усети къдравите му черни косъмчета. Почувства туптенето на сърцето му, бавно и умерено. Бавно, много бавно ръцете и взеха да се спускат надолу.

Той затаи дъх. Усети как членът му се вдървява. Стисна юмруци и се насили да остане спокоен, за да й позволи да се отпусне. Скоро щеше да я уплаши достатъчно. Когато ръцете й стигнаха корема му, членът му започна да пулсира и той се молеше да не го докосне.

— Голям е. Дъглас.

Той се усмихна насила.

— Вярно, но ще се научиш, че мъжът е роден, за да доставя удоволствие на жената. Това е ролята му, също както и да излее семето в жената.

— Не вярвам да се получи.

Преди да й отговори, тя го докосна леко с пръсти. Той трепна конвулсивно и изпъшка.

— Нараних ли те?

— Да, и беше чудесно. Не ме докосвай отново, Александра, иначе ще ме смутиш. — Дъглас не можеше да повярва. Райдър винаги го бе обвинявал, че е студен, че може да се контролира дори когато е с ангел. И наистина беше така. Никога не му се бе налагало да се сдържа с усилие. А ето че тя го докосваше и го подлудяваше. От дълго време не е бил с жена, може би затова.

— Но ти си толкова…

— Какво толкова? — попита той през стиснати зъби.

Ръцете й галеха тялото му, тя наведе глава, погледна го внимателно и изведнъж той видя как тя коленичи и понечи да го обхване с уста. Той усещаше топлината на дъха й. Само мисълта да го вземе в устата си го караше да трепери и да се тресе — и в този момент не можеше да издържа повече. Бе загубил всякакво хладнокръвие. Беше го обзела лудост. Рязко я дръпна и силно я притисна към себе си.

— Желая те — каза той почти в устата й. — Разтвори устните си сега, веднага, точно така. — Топлият му дъх бе в устата й, а големите му ръце я галеха страстно по гърба и той я хвана за задника. Стенеше в устата й, езикът му докосваше нейния, притискаше я все по-силно и я повдигаше нагоре. Беше силен, горещ, ръцете му сега бяха на краката и и я милваха пламенно нагоре отново към задника. Тя се отдръпна и в този момент той разбра, че я е уплашил. Стоеше неподвижна като дърво.