— Благодарим ти Том, за твоето гостоприемство. Ако разполагаш с допълнителни одеяла, нейно благородие и аз ще спим тук около огнището.

Том О’Мали се вторачи, пребледня и с мъка си пое дъх:

— За нищо на света, милорд! Никога! Не искайте такова ужасно нещо от О’Мали. Сладката ми майка ще се върне от небесния си замък, за да ме набие, докато от носа ми потече кръв.

Графът възрази. Александра ги наблюдаваше и слушаше и двамата. Беше забавно и знаеше, че Дъглас ще загуби. Сега Том се молеше, като повтаряше:

— Не, милорд, моля ви, не ме карайте да го правя. Моята скъпа пренесла се в небитието майка сега в този момент ни гледа и ми крещи в ухото, милорд.

Дъглас отстъпи. Главата го болеше ужасно, а Александра имаше вид, сякаш бе готова да се срути на пода от изтощение. Тръгнаха към спалнята на Том О’Мали.

— Ризата ти стига до коленете — каза й Дъглас през тясното легло. — Можеш да я задържиш и като нощница.

— Разбира се, че ще го направя! Да не би да те е страх, че ще си я сваля и отново ще застана гола пред тебе? Или че ще правя парад, за да събудя някакъв интерес в тебе?

Дъглас поклати отрицателно глава:

— Мисля, че не ставаш за парад. — Той извърна поглед от нея. — А освен това правиш неща, които не очаквам.

— Не е нужно да се тревожиш, милорд, че ще направя точно сега нещо неочаквано. Ще се отървеш от мен веднага щом успея да уредя това. Никога повече няма да те отвратя по този начин.

— Не бях отвратен.

Алекс издаде звук, подобен на пръхтене, който прозвуча силно и доста странно в малката стая. Дъглас се разсмя.

— Имам намерение да ходя облечена в ризата на Том, докато изгние върху мен, ако е нужно.

— Вярвам, че подобна жертва няма да е необходима.

— И аз се надявам. — Тя кимна, докато се оглеждаше в малката стая. Беше по-чиста от нейната собствена спалия в Клейбърн Хол, мебелировката й оскъдна, но много добре изработена и поддържана. Покривката на леглото беше мека, в бледосиньо и красиво изплетена.

Тя разкопча колана си и започна да изхлузва домашно тъканите панталони. Първо трябваше да се справи най-малко с осем връзки и въпреки всичко тя се кикотеше, когато вече бе готова да се освободи от тях. В този момент изведнъж осъзна какво бе направила и къде се намираше и замръзна.

— Том е много висок, но толкова слаб, че панталоните наистина ми прилепват. — Тя погледна към Дъглас, докато говореше.

Той бе съблякъл ризата през глава и сега ръцете му се справяха с копчетата на панталоните. Той отвърна на погледа й, когато я чу да въздиша. На лицето му се изписа досада.

— За Бога — започна той и загаси единствената свещ. — Нямам намерение да те шокирам по начина, по който ти го направи с мене. Нима жените вярват, че мъжете не могат да се притесняват, когато си играят на съблазнителки? Няма значение, не искам да ми отговаряш. За разлика от тебе моето събличане ще протече на тъмно. Не протестирай.

Когато и двамата лежаха по гръб на разстояние не повече от два инча помежду си, Александра каза:

— Том никак не беше изненадан да ни види.

— Том е от коляното на флегматичния род О’Мали. Той е добър човек, въпреки че не ми харесва да му отнемам леглото. Висок е колкото мене, а проклетото легло е прекалено късо. Ще трябва да потърся някое ново за него. Това е най-малкото, което мога да направя.

Дъглас се раздвижи и изруга, когато с лакът я удари по главата.

— По дяволите, жено, косата ти е още мокра. Да не би да искаш да умреш от някоя проклета треска? Разпръсни я върху възглавницата да съхне. — Той продължи да мърмори за глупавите безразсъдни жени под носа си, докато Алекс направи ореол от косата си.

— Не трябва да използваш ругатни, когато говориш с мен.

— Ела, легни и аз ще разпростра косите далеч от главата ти. Не си го направила как го трябва.

Тя почувства топлия му дъх върху бузата си, а дългите му пръсти се заровиха в косите и в търсене на мокрите кичури.

— Ето — гласът му звучеше отегчено. — Сега спи. Уморен съм. Страшно много ме изтощи с безразсъдството си.

Какво да правя, се питаше Алекс и този въпрос я измъчваше, докато накрая заспа до съпруга си в леглото на пазача на дивеч.

Дъглас се събуди, чувствайки се много горещ и възбуден. Членът му беше твърд и го притесняваше, така че за момент беше дезориентиран. Никога не беше чувствал такова свирепо желание, такова непреодолимо желание, желание, което го изгаряше и напираше в него, караше го да забрави кой е и къде се намира. Усети, че Александра е опряла бузата си на голото му рамо, а десният й крак лежеше върху голия му корем. Ленената риза, в която бе облечена, беше увита около кръста й и той усещаше всяка педя от нейната вълшебна женственост. Искаше да докосне гърдите й, да почувства плътта им, тяхната нежност. Той я видя да стои там покрай неговия стол, гола, ръцете й отпуснати и той, е, той я бе унизил напълно.

Не беше хубаво от негова страна. Но какво би трябвало да направи? Ако беше взел това, което му предлагаше, щеше да признае, че е отстъпил и я приема, а това би означавало, че тя е победителка, че проклетият й баща е победител, и всичко това само защото се бе съблякла по хубавата си бяла кожа и му бе позволила да я гледа? Тя му се бе предложила. Сега той проклинаше, но това не помагаше. Мъжествеността му причиняваше болка, истинска болка от желанието. Е, защо не? Сега тя бе почти гола и притисната до него. Защо да не почувства похот? Беше нормален мъж, нали? Отстъпи. Сега, изглежда, нищо нямаше значение. Беше тъмно, бяха сами, дъждът се сипеше като из ведро и трополеше шумно по покрива. Всичко, което бе действително, всичко, което бе непоклатимо, всичко, което имаше значение, всичко, което призоваваше за решения и страх от последствията, беше много, много далеч. И можеше да бъде пренебрегнато за известно време.

Той се обърна лекичко към нея и ръката му я погали по гърдите. Тя изстена. Ниският нежен звук го накара да замръзне, след това сърцето му заби необуздано. Искаше да влезе в нея веднага. Да върви по дяволите, болеше го от желание. Той изруга отново дори когато ръката му хвана нейната за момент. Бързо развърза ризата й отпред. Съблече я, като я остави само увита около кръста й. Защо не се събуждаше? Той почти не я виждаше, но вече знаеше, че гърдите й са прекрасни. Искаше да я гали, да я целува, да усети вкуса й. Не мислеше и не преценяваше нито едно от последствията от подобни действия. Наведе глава и пое зърното на гърдата и в устните си. Тя беше гореща, толкова невероятно гореща и толкова сладка, че не издържаше. Намираше се в окаяно състояние и си го знаеше.

За момент повдигна глава и тя отново изпъшка, като главата и падна на една страна. Той я целуна по шията и пръстите му я погалиха по гърдата. Искаше устните и. Искаше тя да стене в устата му, да го изпълни със страстта, която предизвикваше у пея. Когато устните му се долепиха до нейните, той отново усети горещината, която излъчваше. Беше толкова гореща, гореща от страст към него. Тя отново изпъшка.

Беше почти полудял, тялото му се мяташе, членът му напираше срещу бедрото му. Защо, по дяволите, не се будеше?

— Остави ме да ти сваля тази смешна риза.

Тя изстена и той спря, като се намръщи. Разбира се, че щеше само да стене, ако това, което той правеше, я изпълва със страст.

— Александра — каза той тихо и леко я потупа с длан по бузата. Изгаряше.

За момент той не искаше да повярва. Тя простена отново и се изплъзна от него. Боже Господи, не стенеше от желание по него, не стенеше, за да го съблазни, а защото изгаряше от температура.

Почувства се като животно, ужасно виновен, след това изпита желание да се присмее на себе си за собствената си измама. Поклати глава, сериозността на положението достигна съзнанието му. Беше болна. Беше много болна. Той отрезня, похотта му замря. Беше виждал много мъже, обхванати от треска след битки. И толкова много от тях бяха умрели. Прекалено много. Но поне знаеше какво да прави. Все още валеше силно, Нямаше как да доведат лекар. Всичко зависеше от него самия. Дъглас бързо се изправи и отиде в предната стая.

— Том — извика той тихо.

— Милорд, нещо се е случило ли?

— Да, нейно благородие е болна. Трябва да и свариш билков чай, а аз ще я окъпя в студена вола, за да смъкна температурата й. Намират ли ти се някакви специални лекарства, които биха могли да й помогнат?

Том не разполагаше с лекарства, но имаше от чудесния билков чай на майка си.

Когато Дъглас се върна при Александра със запалена свещ в ръка, разбра, че докато е водил разговора с Том, е бил почти гол. Той се закани с пръст сам на себе си, положи свещта върху малката нощна масичка до леглото и бързо навлече панталоните на Том. Допря длани до бузите й, след това до раменете й. Беше потънала в пот. Том донесе съд със студена вода и мека кърпа.

Дъглас изправи ръцете и краката и, после започна методично да я измива от лицето до пръстите на краката. Когато студената мокра кърпа се върна към лицето й, тя се опита да се извие настрани, но той я държеше здраво и й каза тихо:

— Недей, Александра. Стой мирна. Сега ти си болната. Стой мирна.

Знаеше, че не може да го разбере. Избърса лицето и, като задържа студената кърпа няколко секунди. Тя обърна лице към дланта му, като се опита да се зарови в кърпата.

— Да, много си гореща, нали? Не, няма да спра да правя това, обещавам. Знам, че така ти е добре. Знам, че изгаряш. Довери ми се поне сега.

Кърпата премина през шията й към раменете. След това и вдигна и усети, че самата тя бе станала вряла. Треската беше нападнала тежко Алекс.

Обърна я по корем. И отново и отново минаваше с кърпата по тялото и. Опитваше се да не я гледа, опитваше се да не признава как се чувства, когато я гледа, опитваше се да не отдава значение на факта, че членът му беше възбуден въпреки болестта й — тя не беше готова за него, а може би нямаше да го желае дори и да не беше болна.