Дъглас се облегна на вратата пред яхъра на Гарт и кръстоса ръце.
— Смятах те за всичко друго, но не и за глупава. Но, изглежда, трябва да се примиря с очевидните факти. Ти си невероятно глупава. Ти си тъпачка. Възнамеряваше да яздиш Фани през целия път обратно до Харгейт?
— Да, но много бавно и само нощем. Освен това взех малко пари от касата в писалището ти.
— Нечестна и глупава.
— Трябва да ям. Щях да ти ги върна.
— О, да, баща ти, който притежава всички гвинеи на този свят, щеше да ми ги плати обратно. Мисля, че ще те набия.
Алекс различаваше мъжкия гняв, щом го видеше. Той не беше доволен само да я унижава. Сега искаше и да я бие, докато падне кървяща и в несвяст ли? Чудеше се дали той ще използва камшик.
— Защо се събуди? Не вдигнах никакъв шум.
Той се намръщи.
— Събудих се, и толкоз. Бил съм в армията. Спя леко. — Беше лъжа, но вършеше работа. Винаги заспиваше като мъртвец и това на два пъти за малко не му коства живота в Италия. Трябваше да благодари на Бога за своя паж Финкъл. — Спя много леко и долавях всяко твое движение.
Тя не можеше да разбере как е възможно, след като беше толкова безшумна, че едва чуваше самата себе си. Но той очевидно я бе чул и проследил, а защо, изобщо не можеше да предположи.
— Какво те интересува, че напускам? Ти не ме искаш тук. Аз съм чужд човек и те предадох по същия начин, по който и Тони. Така че се махам и никога няма да се върна да те безпокоя. Не е ли това, което искаш?
— Ще ти кажа какво искам, когато искам да ти го кажа. Няма да предприемаш нищо, докато не ти наредя.
— Това е абсурд! Искаш да изчаквам наоколо, сякаш съм някаква робиня, докато решиш да ме изгониш? Проклет да си, милорд, ти си този, който заслужава боя!
Всичко се случи много бързо. Дъглас беше повече развеселен, отколкото загрижен, когато тя грабна греблото, което стоеше облегнато в бокса на Фани, и се затича срещу него, като държеше греблото с две ръце издигнато над главата си. После в последната минута тя го сниши като рицар, размахващ копие по време на турнир, и го запрати с такава сила в стомаха му, че той се сгърчи на една страна, после падна по гръб. След това тя нанесе удар на лампата, която веднага угасна и конюшнята потъна в тъмнина.
Той скочи на крака, в стомаха си сякаш имаше пробита дупка. Фани изпръхтя в лицето му и едва не го стъпка. Успя да отскочи от пътя й. Обърна се и видя проклетото момиче да язди без седло, като се притискаше ниско долу до гривата на Фани, а косата й се развяваше след нея. Седлото лежеше до него в сламата. Тя яздеше, сякаш я преследваше самият дявол.
Дяволът съвсем скоро щеше да я подгони. Дъглас беше толкова разгневен и толкова не можеше да повярва в това, което тя му причини, че за секунда бе пленник на собствената си ярост.
Пое си дълбоко въздух, изведе Гарт от бокса, сложи му юзда и се прехвърли върху неоседлания му гръб.
Имаше намерение съвсем простичко да я убие веднага, щом я настигне.
Алекс продължаваше да язди като бог. Тя беше отлична ездачка и чувството от допира на кобилата с нейните бедра и задница я изпълваше с много повече самообладание, отколкото благоприличното общество бе внушавало на яздещите странично дами.
Тя притисна лице към гривата на Фани и крака към хълбоците на кобилата, като шепнеше окуражително. Кобилата усили галопа си. Шията й бе топла до бузата на Александра, топла и пулсираща. Кобилата даваше всичко от себе си. Галопът й бе гладък и бърз като вятър и Алекс остави всичко на нея.
Бяха минали пет минути, преди пред нея да изникне въпросът какво възнамерява да прави. Гняв, унижение и дълбокото разбиране, че се е загубила без път за връщане, сякаш я бяха потопили в ледена вода и тя действаше, без да разсъждава. А след още една минута вече чуваше и тропота от копитата на Гарт, който препускаше след нея.
Нямаше съмнение, че жребецът беше бърз, но не беше жесток, както би бил неговият господар, ако я заловеше. Но защо я преследваше? Заради мъжката си гордост ли? Или заради арогантността си — никой нямаше свобода на действие без скъпоценното позволение на негово благородие?
Алекс поклати прилепналата си към шията на Фани глава. Нямаше смисъл да мисли нито за него, нито за мотивите му. Беше истина, че тя не искаше да стига до подобна крайност, не искаше да бяга самичка, сама жена, уязвима от всеки разбойник по английските пътища. Но не беше глупава. Мислеше да язди само нощем и да се крие през трите и половина дни, който й бяха нужни да се прибере вкъщи. Разполагаше с десет паунда от парите на Дъглас, които бяха напълно достатъчни, за да се изхрани дотогава. Не, не беше глупава. Щеше да е много предпазлива. Може би затова Дъглас сега я преследваше. Мъжете нямаха никакво доверие в онова, което жените правеха сами. Той вероятно я виждаше да язди необмислено, невнимателно, безразсъдно сред крадци. Вероятно си мислеше, че репутацията му ще бъде опропастена, ако нещо се случи на съпругата му — тя все още бе негова съпруга. А, да, ако нещо се случеше на неговата избягала съпруга. Това евентуално би наранило гордостта му и ще накара неговите приятели джентълмени да повдигнат вежди.
Дъждът започна неочаквано, беше студен и обилен и за миг изми мислите й и топлината от тялото й. Тя шумно пое въздух. Дъждът не влизаше в плановете и дори не бе помисляла за възможността да завали. Може би Дъглас беше прав, може би тя бе глупава.
Александра поклати глава. Какво значение имаше малко дъжд? Да не би да беше топ коприна, която да се разнищи я да изгуби цветовете си. Не, всичко щеше да е наред. През всичките си осемнайсет години не бе познала нито един ден болест. Да, щеше да е наред, ако успееше да се измъкне от Дъглас.
Той наближаваше. Тя го усещаше, чуваше копитата на Гарт. Обърна се и го видя да излиза от завоя на пътя точно когато самата тя навлизаше в един остър завой. Това беше шансът й, може би единственият й шанс. Тя бързо обърна Фани извън пътя и я насочи към няколко скупчени клена. Слезе, като се плъзна от гърба на Фани, и бързо й притисна с ръка ноздрите, за да не й позволи да изцвили на Гарт. Сдържаше дъха си.
Дъглас премина покрай тях. Яздеше съсредоточено. Изглеждаше прекрасен върху широкия гръб на Гарт, силен и решителен дори под пронизващия дъжд, мъж, на когото можеш да се довериш и от когото да се възхищаваш. И тя щеше да му се възхити, ако не искаше толкова силно да го убие.
Добре, беше го изиграла. Тук дъждът не беше толкова силен, защото гъстите кленови листа го възпираха. Алекс потупа Фани по шията.
— Всичко ще ни е наред, моето момиче. Аз не съм глупава и няма да ти причиня нищо лошо. Разчитам на себе си и въпреки че нямам кой знае какъв опит, все пак знам как да подредя работите. Ще бъдем спасени. На теб ще ти харесат конюшните в Клейбърн, защото те са почти празни и около теб няма да се навъртат глупави жребци, които да ти додяват.
Алекс отново възседна кобилата, като се прехвърли отгоре й с помощта на гъстата й грива. Тя насочи Фани обратно към пътя. Трябваше да бъде внимателна. Дъглас можеше да се обърне и щеше да се натъкне направо на него. Направляваше кобилата близо до края на пътя в готовност да я обърне всеки момент към дърветата.
Дъждът продължаваше безмилостен и все по-студен с всяка изминала минута.
Фани се умори и Алекс я подкара ходом.
Щеше да го пропусне, ако не беше толкова бдителна.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Той изскочи от дърветата като черна сянка и крещеше като луд. Гарт се изправи на задни крака, а Дъглас изглеждаше огромен и всяващ ужас върху гърба на жребеца. След няколко мига накара жребеца да му се подчини и го подкара встрани, като всъщност блокира пътя.
Усмихна й се, усмивката му беше зла.
— Хванах те — каза тон и в гласа му се преплитаха задоволство и гняв.
Александра дръпна юздите на Фани и тя спря, а момичето остана да седи на гърба на кобилата и да го гледа.
— Опитах се — започна тихо Алекс. — Наистина опитах, но ти разбираш, — не можех да понеса да остана повече в гората, да се крия и с всеки изминал момент да ми става все по-студено. Аз се ослушвах за теб, ето защо напредвах толкова бавно. Ослушвах се за теб, защото се страхувах, че ти ще обърнеш назад и аз ще се сблъскам с тебе. Но ти си много умен, нали, милорд? Много предпазлив. Ти просто седеше там и ме чакаше.
Той продължи да мълчи и само я гледаше. Тя повдигна брадичката си:
— Няма да се върна, Дъглас.
— Ще направиш точно това, което ти кажа, госпожо.
— Действията ти не са последователни. Ти не ме искаш. Не е ли това план да ме унижиш още повече? Искаш да ме придружиш обратно в Клейбърн Хол с въже около шията ми може би и да ме предадеш обратно на баща ми? Да съобщиш, че съм без никаква стойност, че не заслужавам твоето внимание? Не предполагах, че си толкова жесток.
Дъглас се намръщи. Гневът му беше справедлив със сигурност. А тя го караше да се оправдава, като го представяше за истинско чудовище. Той беше образован и благоприличен човек, с неоспорими умствени възможности и въпреки всичко тя го надвиваше. Никоя жена досега не бе успявала това, а тя го правеше доста непринудено. Той нямаше да го търпи. Щеше да я спре още сега.
— Ела тук — заповяда и той. — Връщаме се в Нортклиф Хол.
— Не!
— Как би ми попречила да те завлека обратно? Може би се готвиш отново да ме пронижеш с гребло? Е, независимо какво ти считаш за оръжие, няма да опиташ нищо повече. Не и този път. Няма да понасям повече насилието ти. Ще ми се подчиниш и ще бъдеш мирна и повече никакво непослушание. Сега ела тук.
— Няма!
Александра шибна Фани и заби пети в охранените хълбоци на кобилата. В следващия момент се чу силен гръм, който накара земята да потрепери, а дърветата покрай пътя да се разтресат. Последва ослепяваща светкавица, която разкъса дъжда и тъмнината. Гърмът удари едно кленово дърво.
"Невестата от Шербрук" отзывы
Отзывы читателей о книге "Невестата от Шербрук". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Невестата от Шербрук" друзьям в соцсетях.