Катрин Каултър - Невестата от Шербрук

Алекс влезе бавно в обширната господарска спалия. Очите й се насочиха веднага към леглото и тя притихна. То беше празно, а завивките недокоснати. След това го видя и тихо се приближи. На масичката до креслото пред камината догаряха няколко свещи. Само жаравата, тъмнооранжева, все още разпръскваше малко светлина и топлина.

Дъглас седеше в креслото, протегнал пред себе си дългите си крака с кръстосани глезени. Носеше тъмносин брокатен халат, разтворен на краката му. Тя се загледа в тях — космати, набити, силни. Беше бос. Стъпалата му бяха дълги и тесни и й се сториха доста хубави. Беше подпрял брадичка на юмрука си.

Тя беше глупаво уплашена, но решителна, каквато трябваше да бъде. Беше твърде вероятно бъдещето й с този човек да зависи от това, което щеше да направи следващите няколко минути и колко добре щеше да го направи.

— Господарю?

— Да — каза Дъглас, без да помръдне или погледне към нея. — Чух, че влизаш в стаята ми. Никога не съм си мислел, че ще трябва да заключвам вратата си заради жена. Какво искаш?

— Аз исках… вие си мислите какво да правите с мен, нали?

— Да, за това и за други неща. Притеснявам се също и за пътуването на Райдър до Западна Индия. Такова плаване никога не е сигурно. Но той настоява ла бъде този, който ще замине. — Той се извърна, за да я погледне. — Райдър казва, че аз трябва да остана тук, за да се преборя със себе си и женитбата с теб. Той мисли, че ти си много подходяща.

Тя не каза нищо. Тогава Дъглас я огледа. Той се замисли, потупвайки с пръсти брадичката си.

— Нощницата ти е като на малко момиче — бяла, дълга, с висока яка.

— Нямам друга.

— Сумата, която трябва да похарча, за да те облека, започва да ме плаши.

— Няма нищо лошо в нощницата ми. С нея ми е топло и меко.

— Това е нощница за девственица.

— Е, аз съм точно такава — каза тя благоразумно.

— Нито една уважаваща себе си жена не би носила такава дреха.

Алекс въздъхна.

— Какво искаш? Да, разбирам. Ти искаш да ми обясниш още малко. Ти искаш подробно да опишеш колко необходима можеш да ми бъдеш. Да изтъкнеш домакинските си способности. Само те моля да не ми казваш, че ще ми пееш вечер и може би дори ще си акомпанираш на пианото. Защо, по дяволите, си със сплетена коса? Изглежда абсурдно. Не ми харесва.

Алекс не спираше да го гледа. Тя не беше и помисляла за плитките си, а трябваше, защото сплетената коса не беше ни най-малко съблазнителна. Мелисанда никога не се сплиташе. Алекс щеше да се научи. Тя постави свещта на масичката до стола му. Повдигна ръце и бавно започна да разплита косата си. Когато плитките се отпуснаха, тя провря пръсти в дълбоките кичури и започна да ги разделя. Той само седеше и я гледаше, без да каже нищо. Когато приключи, косата и се спускаше свободно до средата на гърба й.

— Сложи малко коса на рамото си. Тя сложи.

— Така. Косата ти има хубав цвят и е гъста. Тя скрива поне малко от тази ужасна нощница. А сега какво искаш?

Наистина нямаше никаква надежда. Нямаше значение дали ще отвори уста, за да му каже, или ще си тръгне. Той не проявяваше търпение към нея и я приемаше като незначителна, но нежелана досадница. А това беше обезкуражаващо.

— Е, продължавай. Мога да понеса всичко освен хленч и ласкателства.

Тя вирна брадичка, изправи се и каза без колебание:

— Дойдох, за да те прелъстя.

— Последното женско оръжие — каза Дъглас, — наистина не би трябвало да съм изненадан, нали? Ако не друго, поне това ти внуших тази сутрин. Трябваше да знам, трябваше да се досетя. Когато всичко друго се окаже безсилно, извадете напред женското тяло и го размахайте пред разгонените мъжкари.

— Единственият ми проблем е, че не знам как да го направя.

— Това са глупости.

— Може би, ако ми помогнеш съвсем мъничко, ще мога да го измисля.

— Нека да ти поясня нещо, нещо, което не си имала предвид в твоя план. Този брак-пародия може да бъде анулиран дори и ако ти отнема девствеността. Разбираш ли? В края на краищата кой би могъл да знае? Да не би ти или някой друг от семейството ти да обяви пред света, че ти си повредена стока?

— Говориш така, като че ли съм някакъв разпокъсан пакет. Това е абсурдно.

— О, не. Девица, загубила девствеността си, е нещо много по-лошо от разпокъсан пакет. Представи си само реакцията на баща ти. Той ще бъде ужасен, но ще си мълчи, защото знае, че ако си отвори устата и съобщи какво съм направил, ти ще бъдеш напълно опозорена, а той ще е обект на подигравки. А колкото до мен — никои в нашата велика страна няма да ме уважава дори частица по-малко отпреди.

— Но защо? Това е нелепо. И съвсем не е почтено.

— Почтеността рядко има значение в каквото и да било. Факт е, че мъжете от нашето съсловие не горят от желание да се свързват със съпруги, който не идват в брачното ложе чисти и недокоснати. При това положение, ако жената прегреши, това се пази в тайна и глупакът, който се ожени за нея, се хваща наистина в капан. Както виждаш, никой няма да знае какво в действителност съм или не съм направил с теб. Мисля, че ако реша, мога да те имам безнаказано за толкова дълго време, колкото искам.

— Не мога да повярвам, че мъжете са толкова безсърдечни, толкова равнодушни към жените, които обичат.

— А, да, съществува и въпросът за любовта, нали? Но той не присъства в този брак, нали? Ти си една непозната, нищо повече — просто една непозната и…

— Освен да те прелъстя, аз трябва и да имам дете от теб. Тогава няма ла можеш да анулираш брака. Но това е мой проблем.

Сега вниманието на Дъглас беше слабо привлечено. Той беше използвал повечето от думите си, за да говори откровено с нея, но без видим ефект. Все още не можеше да повярва, че това момиче стоеше до него облечено с девическата си нощница, с боси крака, и пръсти, присвити от студа, и с вид на някаква трогателна жертва. Но тя беше там и изглеждаше доста решителна. Не беше страхлива, това трябваше да й се признае. Въпросът беше — каква всъщност е тя? И би ли направила всичко за баща си?

— Кой ти каза това?

— Райдър.

— А, моят скъп предан брат. Да върви по дяволите, но той винаги трябва да се намеси — това му е природата.

— Но той нямаше време да ми каже как да го направя, имам предвид прелъстяването. Аз съм твоя съпруга, господарю. Аз искам да стана твоя жена и да спя в това легло, докато не се сдобия с дете. Не искаш ли наследник? Не е ли това основната причина за желанието да се ожениш?

— Да, така е. Но както добре знаеш, ти не си подходящата съпруга. Уморих се да го повтарям.

— Аз ще те даря с наследник. Аз съм здрава и млада и ще те даря с половин дузина наследници.

— Никога в живота си на зрял мъж не бях чувал жена да предлага да стане нечия разплодна кобила. Защо, Александра? Ново споразумение с твоя баща негодяй? По дяволите, върви в леглото. Ти си малко момиче, още девствено, и аз не съм склонен да ти показвам каквото и да било или да ти отнема девствеността, или да те слушам как хленчиш. Уморен съм. Махай се.

Алекс се наведе, хвана края на нощницата си и я изхлузи през глава, след това я захвърли на пода. Застана там, с ръце спуснати надолу, съвсем гола. Повдигна глава и погледна право в съпруга си. Дъглас се вцепени. Отвори уста, после я затвори. Загледа се в жена си. Изобщо не си беше представял, че тя е така добре сложена. Гърдите и… Боже Господи, не си беше представял, не беше и помислял, че…

— Стягаш си гърдите. Защо?

— Бавачката ми казваше, че са много големи. Казваше още, че момчетата ме зяпали и говорели лоши неща. Те смятаха, че не съм порядъчна млада дама, щом като имам толкова големи гърди. Бавачката ме научи как да ги стягам.

— Твоята бавачка е била една стара, глупава, моралистка. Гърдите ти са просто част от теб, при това много хубава част. Не ги крий повече. А сега, след като знам какво притежаваш, искам да ги видя.

— Наистина ли?

— По време на ездата тази сутрин не бих могъл да кажа, че си така щедро надарена.

Дъглас замълча. Той все още гледаше гърдите й. Те бяха високи, много големи и бели като корема й. Щяха да препълнят ръцете му. Пръстите го засърбяха, а дланите му бяха горещи.

Тя не бе предполагала как ще реагира Дъглас, но този разговор за гърдите й, безличен като обсъждане на времето, беше обезкуражаващ. Тя го видя как повдига ръка, после я сваля. Все още я гледаше, о, да, гледаше я, а очите му изглеждаха още по-тъмни. Тя се помъчи да остане абсолютно неподвижна.

— Розовото върви много добре с червено. Виждам една червена пъпчица да се подава през червената ти коса.

Алекс имаше желание да свие тялото си на съвсем малка топчица и да се изтърколи надалеч. Но не помръдна. Цялото й бъдеще беше в тази стая и се съдържаше точно в тази минута. Този мъж беше неин съпруг и тя му принадлежеше много повече, отколкото на когото и да било друг през живота си.