— Изглеждаш като ученичка.

— Тогава може би ще пожелаеш да ми купиш нова? Или може би дузина? Тонът ми достатъчно ласкаещ ли е, господарю?

Дъглас разбра, че сега не му е време да показва раздразнението си. Стегна се и се овладя, нещо, което значително му липсваше през изминалите двадесет и четири часа.

Момичето го беше оголило. Чувстваше се груб и беззащитен.

Взе си парче кифла.

— Фани ли язди? — попита Райдър.

— Да, тя е чудесна кобила. Обаче не съм сигурна дали негово благородие е убеден, че яздя добре.

— Ти си паднала — каза Мелисанда. — Това не говори добре, Алекс.

За изненада на Дъглас Александра каза само с извинителен глас:

— Нямах късмет, но за в бъдеще ще внимавам повече.

Дъглас се чудеше дали ще има бъдеще. Трябваше да се махне оттам и сериозно да си помисли. Анулирането изглеждаше най-доброто решение. Изглеждаше най-логичното нещо. Погледна към Александра. Тя гледаше право в него и той видя бдителност в очите й, чак потрепна. Имаше също и страх. Страх от него? Заради това, което му беше сторила, несъмнено. Момичето трябваше да се страхува от него, проклета да е.

Дъглас стана бързо и кимна към събраната компания.

— Имам работа с Данвърс. Пощата трябва вече да е дошла.

Излезе от стаята. Докато затваряше вратата зад себе си, чу смеха на Райдър.

Пощата изобщо не го оправдаваше.

В ранния следобед заваля, леко, ситно ръмене, което бързо се изчисти и остави много синьо небе и свеж въздух. Александра намери Райдър Шербрук в избуялата градина в западната част на къщата. Подпрял се беше на един бук и се взираше някъде неопределено, с явното намерение да се попече на топлото слънце, преминаващо през клоните.

— Райдър?

— А, моята малка снаха. Случайно ли ме намери?

Не беше срещала човек като него, но колкото и странно да беше, имаше му доверие.

— Питах Холис къде си. Винаги знае всеки къде е.

— Вярно. Ела и седни до тази дебела нимфа. Какво мислиш за всичките тези статуи? Донесъл ги е дядо ми от Флоренция, така е написал един от неговите приятели — лорд Уайтхевън.

— Досега не ги бях видяла — каза Алекс, като гледаше редицата от голи женски тела, всяко, от които в изумителна поза. — Това е първото ми посещение в градината.

— В потайните кътчета на градината са всички голи мъжки статуи и подбрани двойки. Очевидно дядо ми е имал някакви опасения относно детските очи и любопитство. Статуите са добре скрити. Харесва ли ти Нортклиф?

— Не знам.

— Защо пристягаш гърдите си?

Алекс едва не си глътна езика. Погледна го, няма като риба.

— Съжалявам. Не исках да те обидя. Казвам това, което мисля.

— Как разбра?

— Познавам жените. Няма нищо, което да направи жена и да го скрие от мен. Явно е кой е по-недискретния пол. Вземи например сестра си, Мелисанда ще разбере, че животът поднася и сушени сливи заедно с ягодите. Ще играе игричките си с Тони, а той ще ги допуска и несъмнено ще им се радва, разумно, разбира се. Той вече я контролира добре, въпреки че е заслепен от пея.

— Ти не обичаш ли жените?

Райдър я погледна изненадано.

— Мили Боже, не бих могъл да живея без тях. Съмнявам се, че има нещо в живота, което може да се сравни с удоволствието на мъжа от женското тяло.

Алекс остана с отворена уста, не можа да се възпре.

— Съжалявам, ето, че пак го направих, нали? Ти си млада, Александра, но не си вятърничава. Има здрава жилка в теб и смея да кажа, че скоро ще я използват, много скоро. Сега кажи, какво искаш от мен?

— Дойдох да те попитам дали мислиш, че Дъглас ще анулира брака и как да го накарам просто да почака и да ми даде шанс, преди да го направи.

— А, точно това си мислех, че му е в главата. — Райдър я погледна съсредоточено.

— След като ме попита, ще ти кажа какво мисля. Дъглас сериозно обмисля анулиране. Гневен е. Чувства се предаден и иска да нападне. Освен това е инат, твърд, несговорчив. След като видях сестра ти днес, след като видях и Дъглас, мисля, че времето е малко. Ако искаш да го запазиш като свой съпруг, предлагам ти да отидеш в леглото му и да го съблазниш. Да продължаваш, докато не се сдобиеш с дете. Тогава изобщо няма да става дума за анулиране.

Алекс се изправи много бавно, като се взираше в мълчаливото обаяние на девер си.

— Не мисля, че Дъглас скоро е бил с жена. Вероятно ще се поддаде на подхода ти. Направи го, Алекс, Пасивността не е изход в този случай. Не бъди Пенелопа.

Ръцете и трепереха. Мушна ги в гънките на роклята си.

— Не знам нищо за съблазняването.

Райдър се засмя.

— Всички жени са родени, знаейки какво е това съблазняване, скъпа. Просто си свали дрехите пред него. Отлично начало. Разбираш какво е сексът, нали? Какво е зачеваме?

Чу се викане. Беше Дъглас.

— Райдър, ела тук, веднага.

— А, повелителят и господарят желае моето присъствие. Може би иска да ме отпрати в Лондон — той замълча, като гледаше снаха си. — Мисля, че си добра, Алекс. Не му е сега времето да си пасивна към Дъглас, трябва бързо да действаш. Също, ако си мъдра, ще настояваш Тони и Мелисанда да останат тук за малко. Понякога сравнението разкрива чудесно нещата, а брат ми не е глупав. Прелъсти го довечера, не мисли за това, просто го направи. Мислите на един мъж могат да бъдат отклонени.

Райдър не беше много сигурен, че това е вярно за Дъглас, но не искаше да обезкуражава Алекс.

Оставя я да се взира след него задълбочена и да окайва трагичното положение на градината и на брака си. Пръстите й се забиха, да разкопаят малко черната почва. Защо градините бяха толкова изоставени? Розовите храсти плачеха за подрязване. Осъзна с лека усмивка, че и Дъглас се нуждае от подкастряне.

На вечеря Дъглас съобщи:

— Има писмо от управителя на имението ни в Ямайка. Имат проблеми в Кимбърли Хол. Райдър ще се отправи натам сутринта, за да оправи нещата.

— Какви проблеми? — попита Александра.

— Крейсън пише за странни неща, черна магия и видения от самия ад, убийства и други подобни, за вълнения сред робите. Несъмнено разбирате смисъла на това.

— Крейсън преувеличава — каза Райдър. — Муха да мине покрай главата му, вероятно ще я нарече гигантска оса и ще твърди, че го е тормозила. Това, което говори за извращения, е интересно, но като познавам Крейсън — това едва ли е повече от две шумни котки.

— Да, но той е добър човек и чудесен управител — каза Дъглас.

Райдър се сети за децата му и се намръщи. Справяше се с всичко, което трябваше да бъде сторено в негово отсъствие, но въпреки това пропускаше малките дяволи. Каза високо, разбирайки, че е мълчал твърде продължително:

— Тръгвам за Саутхемптън рано сутринта. Така че довечера е последният ми шанс да спечеля предразположението на снаха си. Харесва ми розовата рокля, Александра. Винаги съм казвал, че силно червеникавата коса се допълва от определени нюанси на розовото.

— Да, така е — каза Тони смръщено към Алекс като че никога по-рано не беше я виждал.

— Роклята е стара и има вид на одежди на бавачка — каза Дъглас. — Толкова е старомодна, колкото и синята, която носеше следобеда.

Гърбът й се изправи. Дъглас вдигна ръце:

— Не, не искам да кажа, че ще сменя роклите ти; така че не искам да слушам повече коментарите ти. Просто отбелязвам, че ти липсва женственост.

— Прав е, жената трябва да показва добре това — каза Мелисанда.

Дъглас погледна към Мелисанда. Изглеждаше извънредно женствена и неизказано съблазнителна. За момент остана безмълвен.

— Твоето парадиране, Мели — каза Тони, като гальовно милваше ръката й, — ще накара буйния принц Джордж да се свлече в локва от собствените му лиги.

Алекс се разсмя:

— Бих искала да видя това. Ще вземеш ли Мелисанда в Лондон, Тони, така че принцът да я види и припадне.

— В скоро време — каза тон, — съвсем скоро.

— Бих искала да отида сега — каза Мелисанда. — Имаш къща в града, която никога не съм виждала. Ще ми се да дам бал и да поканя всички знаменитости.

— Скоро — каза Тони. — Първо трябва да видиш Стробъри Хол, семейното ни имение в Котсулдс.

— Хубаво място за отглеждане на деца — каза Райдър. — Спомняш ли си, Дъглас, как обичахме да се люлеем на онзи клон от клена през пролетта, крещяхме колкото можем?

— Да, и деня, когато Тони счупи клона и едва не се удави, защото го удари по главата, когато цопна във водата.

— Предпочитам Лондон — каза Мелисанда.

— Ще предпочиташ това, което аз предпочитам, Мели — отсече Тони съвсем делово.

Райдър каза бързо с ясен глас:

— Съгласен съм, че Мелисанда ще се развлича в Лондон, но само, ако Тони е с нея. След като той предпочита Стробъри Хол, защо не — и тя ще го предпочита, Мелисанда знае, че дълг на съпругата е да доставя удоволствие и да се покорява на своя съпруг, да го почита с всички нейни думи, дела и нежни ласки. Съгласна ли си, Александра?

Алекс каза с усмивка:

— Бих искала да видя клона, който се е стоварил върху главата на Тони и едва не го е удавил.

— Аз също — добави Мелисанда, а очите и бяха нащрек. — Но след като съм се порадвала на Лондон със съпруга си, естествено.

Дъглас сръбна от червеното вино. Погледна към Райдър над ръба на чашата си.

— Както казвах — продължи Райдър, — Стробъри Хол е чудесно място за отглеждане на деца. Чувал съм Тони да казва, че би желал поне половин дузина деца, които да го дърпат за дрехите.

Тони, който никога през живота си не бе изказвал подобна мисъл, се усмихна като заслепен родител. Погледна Райдър с крайчеца на очите си и след това право към жена си. Тя беше изключително много почервеняла и искрено ужасена. Прочисти гласа си и прошепна така, че да бъде чут и от най-отдалечения ъгъл на стаята:

— Ще опитаме ли пак след вечеря да увеличим потомството, Мели?

— Не ме наричай така.

— Но другите имена, с които те наричам, наистина не са подходящи за столовата. Но ако предпочиташ, ако се чувстваш удобно сред всички тук, на масата, тогава защо да споря? Какво ще кажеш за слад…